Да мислим киното
Геновева Димитрова
„Да мислим киното” е теоретично-практическо въведение в спецификата на филмовия анализ – процес на осмислянето на филм, автор или направление и ситуирането му в по-общ културен контекст.
Целта на курса е чрез лекции, гледане на филми и обсъждането им да се формират у студентите естетически критерии и умение да ги формулират чрез професионална терминология.
Филмовият анализ е необходимо базисно знание за преводачи и редактори, а и за всеки студент с културни интереси.
Лекционен курс
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1 |
Кратък екскурс из филмовата история – първи стъпки, етапи, жалонни автори и произведения. |
2 |
2. |
Въведение в специфичната терминология, свързана с поетиката на киното (сценарий, адаптация, жанр, кадър, епизод, план, монтаж, цвят, костюм).
|
2 |
3. |
Основни школи и направления в киното.
|
2 |
4. |
Италиански неореализъм – влияние до днес
|
1 |
5. |
Френската нова вълна.
|
1 |
6. |
Американско кино - инвазия на Холивуд и естетически търсачества.
|
1 |
7. |
Независимото кино от 50-те до днес – специфика, представители, фестивали. |
2 |
8. |
Авторското кино – от Европа до Азия.
|
2 |
9. |
Road movie – най-дишащият жанр в киното. |
2 |
10. |
Анализ на световната филмова ситуация в момента - криза на сюжетите.
|
2 |
11. |
История на филмовата теория.
|
2 |
12. |
Диалогът между кино- и телевизионния език.
|
1 |
13. |
Новите технологии и естетиката на киноезика («Таймкод", "Руската съкровищница", «Аватар», «Пина»).
|
1 |
14. |
Българското кино през последното десетилетие – проблеми на контекста. |
2 |
15. |
Проблеми на критическия дискурс |
1 |
Практически упражнения
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1. |
„Интервю” на Фелини |
2 |
2. |
„Полунощ в Париж” на Уди Алън |
2 |
3. |
„Любов по време на холера” на Марк Нюъл |
2 |
4. |
|
|
5. |
|
|
Форми и методи на оценяване: писмен изпит
Литература:
Базен, Андре. Что такое кино?, М., 1972.
Барт, Ролан. Разделението на езиците, С.: Наука и изкуство, 1995.
Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Идентичност и културен диалог в новото европейско кино, Институт за изкуствознание при БАН, 2007.
Гачев, Георги. Българският космо-психо-логос. Превод Петя Иванова, Ася Григорова. С.: Захарий Стоянов”, Св. Климент Охридски, 2006.
Диалози с Чехов: 100 години по-късно. Сборник, съставител Людмил Димитров, С.: Факел, 2004.
Дигиталният екран. Божидар Манов– съставител. С.: Валентин Траянов, 2004.
Димитрова, Геновева, Кино в края на века. Български фигури и игрални филми - поглед от 90-те. П.: ЕА, 1999.
Димитрова, Геновева. Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011), С.: Валентин Траянов, 2011.
Найденова, Вера. Кино познато и непознато. С.: Наука и изкуство, 1986.
Найденова, Вера, Съвременният киносвят. .С.: Дружество Гражданин, 2009.
Садуль, Жорж, “Всемирная история кино” в 6-ти томах, 1958 – 1982.
“Старо” кино – нови медии – “нови” зрители. Божидар Манов– съставител. София: Валентин Траянов, 2005
Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”. Превод от английски Румяна Радева. С.: Обсидиан, 2006.
Янакиев, Александър - "Българско кино - Енциклопедия", 2000, изд. "Титра"
Cinema: A Critical Dictionary - I, II, 1980, Secker & Warbing, London