Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология
История на българския език ПДФ Печат Е-мейл

доц. д-р Анна-Мария Тотоманова
д-р Маргарет Димитрова

2 ч . лекции и 2 ч . упражнения седмично

 

Анотация

Курсът по история на български език проследява и обяснява развоя на нашия език от времето на първоначалното заселване на нашите предци през VI в. до наши дни. Акцентът пада върху историческата фонетика и морфология, като се засягат и някои прроблеми на историята на морфосинтактичния строеж на българския език, свързани с отпадането на падежната система и развиването на аналитизма. Отраниченото време от два семестъра не позволява по-задълбочено разгреждане на историческия синтаксис и занимания с историческа лексикология. Все пак курсът дава представа за целия кръг дисциплини, свързани сизучаването на историята на езика като палеография, епиграфика, ономастика, етимология и т.н. Историята на БЕ се обяснява на фона на останалите славянски езици, като се търсят общите моменти на развой между българския език и нетовите диалекти и останалите славянски наречия. Особено бясто се отделя на българския език като балкански и славянски език.

 

Програма на лекциите

  • Предмет и задачи на историята на българския език. Оценка на изворите за историята на българския език.
  • Българският език като славянски и балкански език.
  • Принципи за периодизация на българската езикова история. Характеристика на основните периоди - предписмен и старобългарски период, среднобългарски, новобългарски.
  • Основни тенденции в развоя на българския консонантизъм и вокализъм. Праславянската тенденция към палаталност и нейното продължение в историческия развой на българския език. Промени в корелациите твърдост-мекост и звучност-беззвучност на съгласните. Загуба на признаците редуцираност и назалност при вокалите. Промените в структурата на българската сричка.
  • Праславянското и старобългарско о. Условия за лабиализация. Остатъци от широк нелабиализиран гласеж на гласната о в българските говори.
  • Промени с еровите гласни в зависимост от позицията им в границите на фонетичната дума. Смесване на еровете - причини и резултати. Застъпници на еровите гласни в българските диалекти - обяснение на развоя. Задържане на слаба ерова гласна в корена на думите.
  • Промени с назалните гласни - загуба на носовостта и смесване на носовките. Графично и фонетично смесване на носовките през среднобългарската епоха. Застъпници на носовите гласни в съвременните български диалекти. Остатъци от назализъм.
  • Промените с ятовата гласна и връзката им с развоя на предната ерова и предната носова гласна. Така нареченият ятов преглас в източните български говори. Ранни промени на ятовата гласна в а след стари палатали преди ятовия преглас. Проблемът за прегласа на йотуванато а в случаи като поляна-полени, шапка-шепки, чаша-чеши и под.
  • Развой на сонантите. Първични (праслав.) и вторични сонанти. Причини за появата на вторичните сонанти. Сонантични р и л вътре в думата. Сонантизацията на сонорите р, л, н и м в края на думите след изпадането на слабите ерове и т. нар. ерова епентеза. Сонантизация на съгласна в.
  • Промени с и-гласните. Изравняване на гласна и и ы - причини и начало на процеса. Преход на гласна и в у с предходна мекост в българските говори. Развой на нова йота (поствокална и постконсонантна) в българските говори. Смекчаване на съгласните пред новата йота. Преходът на меки т и д в к и г в българските говори и връзката му със замяната на праславянските шт и жд с к и г югозападните български говори.
  • Ролята на промените във вокализма за изграждането на корелацията твърдост-мекост на съгласните в българския език. Значението на смесването на назалните и еровите гласни, ятовия преглас и новата йотация за фонологизацията на позиционната мекост в различните групи български говори.
  • Ролята на възникването на нови затворени срички за доизграждането на корелацията звучност-беззвучност на съгласните - поява на нови съгласни фонеми (ф и дж) в българските говори.
  • Основни тенденции в развоя на българския морфосинтактичен строй. Преходът от синтетизъм към аналитизъм - етапи, причини и резултати. Отражението на загубата на склонението на имената върху структурата на фразата - начини за компенсирането на липсата на падежни флексии за изразяване на синтактичните отношения (предлози, удвояване на допълнението, усложняване на глаголната система, членна форма).
  • Прегрупиране на склонението по родов признак. Предпоставки и начало на процеса. Изравняване на именната парадигма при имената от мъжки, женски и среден род. Съдбата на старите консонантни и дифтонгични склонитбени типове (старите - u -, - i -, - es -, - en -, - er - и - nt - основи).
  • Промени в категориите род и число на имената. Причини за колебанията в рода на съществителните имена с консонантен завършък и нулево окончание в българските говори. Развой на старите съществителни имена singularia и pluralia tantum . Преосмислянето на старите събирателни форми като форми за множествено число и на старите pluralia tantum като форми за единствено число в зависимост от окончанията. Остатъци от форми за двойствено число в българските говори. Развой на бройната форма при имената от м.р.
  • Исторически предпоставки за възникване на членната форма в българския език. Членуването в праславянски и старобългарски. Изграждане на нова членна морфема от задпоставените показателни местоимения - троен член в някои българки говори, обобщаване на т- като основен показател за определеност при съществителните и прилагателните. Причини за вариативността на членната морфема на имената от м.р.
  • Развой на местоименната система в българския език. Изграждане на парадигмата на личните местоимения и създаване на форми за третолично местоимение. Развой на системата на показателните местоимения - преход от троична към двоична показателност в българските говори. Промени в системата и формите на въпросителните местоимения и влиянието им върху формообразуването на отрицателните, неопределителните, обобщителните и относителните местоимения. Остатъци от стари местоименни типове в българските говори.
  • Системата на местоименните наречия за място, време и начин в старобългарски и нейните промени - загубата на противопоставянето покой-посока при наречията за място и изграждането на новобългарските наречия за място; развой на формите на наречията за време; наречия за количество и начин.
  • Общ преглед на развоя на глаголната система - увеличаване на системата на глаголните времена за сметка на форми с резултативно и несвидетелско значение. Причини и следствия от този процес.
  • Развой на формите за сегашно време. Преобразуване на спрежението в историята на българския език. Изграждане на трето новобългарско спрежение. Остатъци от атематични глаголни форми.
  • Развой на формите за повелително наклонение в българския език. Унифициране на окончанията за простите форми и следи от атематични форми за повелително наклонение. Отрицателните форми за повелително наклонение - история и специфика. Да-формите за повелително наклонение.
  • Промени в парадигмите на аориста и имперфекта. Унифициране на окончанията за двете прости минали времена. Остатъци от стари аористни типове. Смяна на имперфектната основа - причини и последици от това явление.
  • Изграждане на парадигмата на бъдеще време в българския език. Причини за превръщането на спомагателните глаголи в частици за образуване на бъдеще време. Диалектните разновидности на формите за бъдеще време като етапи от техния развой.
  • Изграждане на системата от резултативни и несвидетелски форми в българския език. Причини и предпоставки. Общият формообразувателен модел на несвидетелските и резултативните форми. Възникване на формите за преизказно наклонение.
  • История на формите за страдателен залог в българския език.
  • История на формите за условно наклонение. Поява на нови форми за условно наклонение в източните български говори.
  • История на именните глаголни форми. Съдбата на инфинитива и супина в българския език. Развой на съкратения инфинитив в част от българските говори. Други остатъци от инфинитива. Старобългарската система от страдателни и деятелни причастия и нейният развой - загубата на сегашното и миналото деятелно I причастие и появата на деепричастието, съдбата на сегашното страдателно и миналото страдателно причастие.
  • Еловото причастие като наследник на старобългарското предикативно минало деятелно второ причастие и на минало деятелно I причастие в неговата атрибутивна функция. Следи от изчезнали причастни типове в диалектите и в книжовния език.

БИБЛИОГРАФИЯ

К.Мирчев, Историческа граматика на българския език, С.1978 г.

Ст.Младенов, История на българския език, С.1979

Б.Цонев, История на българския език, т.1-3, С. 1983-1985

Г.Герджиков, Преизказването на глаголното действие в българския език, С. 1984

Ив. Харалампиев, Историческа граматика на българския език, В. Търново. 2001.

А.Тотоманова

1. "Из българската историческа фонетика", С.1992 г.

2. Някои наблюдения върху прегрупирането на склонението в

българския език, ЕЛ, 1990, 1, с.97-100;

3. Още веднъж за меките к и г на мястото на праславянските tj и dj в югозападните български говори, Palaeobulgarica , 1990, 3, с. 57-59;

4.За един особен знак в приписката на поп Иван Кравоноси в Асеманиевото евангелие, Palaeobulgarica , 1994, 2, 72-75;

5. Представите за сричката у Константин Костенечки, Palaeobulgarica , 1995, 2, с. 57-62;

6. Съществувала ли е палатална съгласна с в старобългарски, Palaeobulgarica , 1996, 3,с. 114-119;

7. Проблеми на имената с nt -основи в старобългарски език, Palaeobulgarica , 1997, 3, с. 70-77;

8. Прегрупирането на склонението в българския език, Venia docendi , С.1999г., с. 78-98

9. За произхода на формите змия и зъмя в българския език , ЕЛ, 1997 г.

10. Редукцията на гласните и значението й за някои морфологични прегрупирания, Диалектология и лингвистична география, С.1999, с. 85-89.

 

Програма на упражненията, 60 часа

1. Българският език като славянски език. Основни тенденции в късния праславянски и резултатите им в старобългарски (преговор). Сравнение с останалите славянски езици.

2. Развой на българския език в балканска езикова среда. Българският език като балкански език.

3. Анализ на архаичната славянска топонимия от Гърция и Егейските острови, както и на стари български заемки в гръцки, албански, румънски, унгарски. Субституция и петрифициране. Гласеж на старобългарските о, ят, носовки, ери, ерове, сричкотворните р и л, наследниците на праславянските * tj , * dj , проблемът за ликвидната метатеза и третата палатализация.

4. Промени с еровите гласни. Анализ на старобългарски и среднобългарски евангелски текстове. Силна и слаба позиция. Нормализация на еровите гласни и смесване на еровете в старобългарски и среднобългарски паметници. Изпадане на еровете и графични практики. Анализ на диалектни текстове: затъпници на еровите гласни в българските диалекти. Случаи на запазване на слаб ер.

5. Промени с носовите гласни. Понятието “разложен назализъм” и графичното отбелязване на носовките в ранните глаголически и кирилски паметници. Деназализация. Диалектно разнообразие. Смесване на носовките. Паметници с една носовка. Анализ на среднобългарски текстове (Своден патерик, XIV в., Троянска повест), Чергедски молитви, диалектни текстове -- от Родопите, Солунско, Костурско, Корчанско, Тетевенско.

6. Промени с ятовата гласна. Ят и йотувано а -- анализ на глаголически и кирилски текстове. Промени в гласежа на ят през среднобългарския период. Проблемът за прегласа на йотувано а. Диалектно разнообразие. Анализ на Чергедски молитви и диалектни текстове от източни български говори.

7. Сричкотворни р и л -- произход, видове, графично отбелязване, първични и вторични сонанти. Състояние в диалектите. Анализ на старобългарски текстове (евангелски текстове и Македонски кирилски лист) и диалектни текстове от западни български говори.

8. Развой на консонантизма. Меки съгласни в старобългарски -- произход, промени (преговор). История на епентетичното л’. Развой на нова йота. Съчетанията шт и жд в историята на българския език. Изграждане на корелацията твърдост -- мекост на съгласните в български. Корелацията звучност -- беззвучност. Състоянието в Супрасълския сборник. Анализ на диалектни текстове и топоними.

9. Тест върху изученото от историческа фонетика.

10. Праславянските склонения с оглед на индоевропейски и състоянието в старобългарските паметници (преговор). Прегрупиране на склонението по родов признак. Обобщаване на някои окончания, поява на нови. Анализ на Троянската повест и Грамотата на Цар Иван Шишман.

11. Преход от синтетизъм към аналитизъм. Следи от старите славянски склонения и двойствено число в съвременните диалекти и книжовен език. Промени в системата на предлозите и словореда. Анализ на Влахо-български грамоти: грешки, свидетелстващи за аналитизъм. Аналитизмът на Чергедски молитви и остатъци от падежи. Стари падежни форми в народни песни.

12. Промени в системата на прилагателните и числителните. Прости и сложни форми. Останки от сложните форми в новобългарски. Нови форми за сравнителна и превъзходна степен. Промени с бройните числителни. Анализ на Троянската повест и Чергедски молитви. Речев етикет – обръщенията през Възраждането и прилагателните имена.

13. Поява и развой на членната форма в българския език. “Пълен” и “кратък” член. Троен определителен член. Остатъци от склонен определителен и сложни форми в новобългарски текстове. Анализ на среднобългарски текстове (Добрейшово евангелие), Чергедски молитви, новобългарски дамаскини, диалектни текстове от родопските говори, от трънския говор и др.

1 4 . Промени в местоименната система в българския език. Поява на лични и притежателни местоимения за трето лице. Местоименна реприза. Остатъци от троична показателна система в говорите. Промени с въпросителните и относителните местоимения. Анализ на Троянската повест, Чергедски молитви, Влахо-български грамоти и новобългарски дамаскини.

1 5 . Промени с формите за сегашно време. Окончанията в среднобългарските паметници и в съвременните диалекти. Поява на новобългарското а-спрежение. Анализ на Влахо-български грамоти и Чергедски молитви.

16. Промени със заповедните форми. Остатъци от заповедни форми за 3л. ед. ч. Остатъци от повелителни форми на атематичните глаголи. Отрицателни форми. Анализ на влахо-български грамоти и новобългарски дамаскини.

17. Промени с формите за простите минали времена. История и диалектно разпространение на трите вида аорист в Средновековието. Аористни и имперфектни окончания и формиране на новобългарските прости минали времена. Анализ на Троянската повест и български диалектни текстове.

18. Формиране на новобългарския тип бъдеще време. Форми със запазен инфинитив. История и диалектно многообразие на частиците за образуване на бъдеще време. Анализ на старобългарски текстове, влахо-български грамоти, дамаскини и диалектни текстове.

19. Описателни глаголни форми, изразяващи време, залог и наклонение. Несвидетелски форми. Условни форми в българските диалекти. Анализ на ранни новобългарски текстове.

20. Изчезване на супина и инфинитива. Остатъци от инфинитив в българските говори. Съкратен инфинитив при бъдеще време и модални глаголи. Анализ на влахо-български грамоти, Чергедски молитви и навобългарски дамаскини.

21. История на българските причастия. Dativus absolutus . Загуба на сегашното и минало деятелно първо. Поява на деепричастие. Страдателни причастия. Остатъци от стари причастни типове в съвременния български език.

22. Тест върху морфологичните промени.

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution