Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология Учебни програми Българска литература от Освобождението до Първата световна война
Българска литература от Освобождението до Първата световна война ПДФ Печат Е-мейл

проф. дфн Милена Кирова
гл. ас. Биляна Борисова

V семестър (зимен): 4 часа лекции
VІ семестър (летен)  3 часа лекции

 

Курсът представя развитието на българската литература през периода 1878 – 1918 година, когато се поставят основите на почти всички модерни процеси и явления. Преподаването в лекционната част на курса обхваща  две големи групи от теми. Първата група се занимава с общите явления и трансформационни процеси на периода, с появата и развитието на цели жанрове, с основни проблеми, обхващащи творчеството на много автори едновременно. Такива са например мемоарната вълна през 80-те години на 19 век, разцветът на белетристичните форми през 90-те години, кръгът Мисъл, символизмът до войните и т.н. Във втората група са включени конкретни автори и произведения, чието усвояване продължава и в семинарните занятия по време на двата семестъра.
Изпитът по тази дисциплина се провежда в две форми: писмен и устен. Веднъж взет успешно, писменият изпит е валиден в продължение на две сесии, след което трябва да бъде положен отново. Устният изпит предполага отговор на два въпроса, съответно по един от двете големи групи с теми. Алтернатива на писмения изпит е съчинение по свободно избран проблем от кръга на изучаваните автори и произведения с обем до десет страници.

 

Програма на лекциите

І кръг – общи теми

1.Освобождението и развойните процеси в българската литература. Проблемът за границите и периодизацията. Идеята за прекъснатост на Българското възраждане. Основни характеристики на литературното съзнание в края на 70-те години на 19 век.

2.Формиране на ново културно пространство след Освобождението. Центрове на културен живот, периодични издания, полемики на времето. Водещи фигури в литературния живот в България през 80-те и първата половина на 90-те години. Емблематика на тяхното публично присъствие.

3. Мемоарната вълна и проблеми на граничността в българската литература. Амбивалентните функции на този жанр. Фигурата на писателя-мемоарист. Процеси на митологизиране и автомитологизиране; съграждане на националната история и идентичност със средствата на художествената литература.

4. Динамика на жанровите процеси в литературата през 90-те години. Поява и развитие на философската поема в творчеството на Ст. Михайловски и Пенчо Славейков. Многообразие и обмен на жанрови характеристики в кратките белетристични форми. Литература и публицистика във фейлетоните и пътеписите на Ал. Константинов. Развитие на „реалистичната” повест у Т. Влайков, А. Страшимиров и М. Георгиев.

5. Поява и бързо съзряване на модерно културно съзнание. „Млади” и „стари” в литературния живот между двата века. Литературната периодика като институция на културното съзнание???: „Денница”, „Българска сбирка”, „Български преглед”, „Мисъл” и др. Формиране на кръга Мисъл: основни посоки на идейно-естетическа преориентация, заложени в неговата теоретична програма. Родни и чужди влияния в появата на модерност. Д-р Кръстев и превръщането на литературната критика в професия.

6. Откриване на селото като обект на литературно изображение. Носталгия и идеализация на патриархалните отношения в народнически ориентираната белетристична традиция. Белези на писателя-народник и атипове разказване в литературата със „селска” тематика: от Т. Влайков до Ел. Пелин.

7. Разцвет на лирическите жанрове като най-типична проява на модерната литература от началото на 20 век. Новите поети и тяхното културно пространство: вестници, списания, литературни кръгове и приятелски групи. Три поколения на бохемската традиция в българската литература: Весела България, Българан, Звено. Смехът като колективна и лична душевна терапия.

8. Символизмът: диалектика на родни потребности и влияние на чужди традиции. Символистичният изобразителен канон – между клишето и поетическото новаторство. Основни представители на символизма и специфика на индивидуалното им присъствие. Философско-естетическата програма на символизма в критически текстове на Д. Кьорчев и Ив. Радославов.

9. Поява и първи прояви на модерна българска драматургия през първото десетилетие на 20 век: П. Тодоров, П. Яворов и А. Страшимиров. Колебания на жанра между битовите изобразителни традиции и авангардни драматургични техники. „Ибсенизмът” в българската култура от началото на века.

10. Градът – амбивалентност на образа в началото на новия век. Проблеатизиране на родното: от К. Христов до Дебелянов. В търсене на нови пространства за „модерната душа”; решения на приютяването. Мотивите за Чудака и за странстващия герой в поезията и в другите жанрове от началото на века.

ІІ кръг – автори и произведения

Иван Вазов
Стихосбирки: „Тъгите на България”, „Избавление”, „Епопея на забравените”, „Поля и гори”, „Сливница”, „Люлека ми замириса”
Поеми: „Грамада”, „В царството на самодивите”, „Кихавицата на Саллюста”
Разкази: „Вълко на война”, „Иде ли?”, „Хаджи Ахил”, „Кандидат за „хамама”, „Искров и Райна”, „Пейзаж”, „Учител по историята”, „Травиата”, „Кардашев на лов”, „Дядо Йоцо гледа”, „Една българка”, „Тъмен герой”, „Епоха-кърмачка на велики хора”, „Японски силуети”, „Сладкодумен гост на държавната трапеза”
Повести: „Немили-недраги”, „Чичовци”
Романи: „Под игото”, „Нова земя”, „Казаларската царица”
Драми: „Службогонци”, „Към пропаст”
Мемоари: „Неотдавна”

Захари Стоянов
„Записки по българските въстания”, „Биография на Васил Левски”, „Христо Ботев – опит за биография”

Стоян Михайловски
Басни, „Философически и сатирически сонети”, „Книга за българския народ”, „Точиларят”

Алеко Константинов
Фейлетони, пътеписи, разказът „Пази, боже, сляпо да прогледа”
„Бай Ганьо”, „До Чикаго и назад”

Тодор Влайков
„Дядовата Славчова унука”, „Леля Гена”, „Учителят Миленков”

Антон Страшимиров
Разкази: „Кочаловската крамола”, „На нивата”, „На широк път”
Повести: „Кръстопът”, „Змей”, „Габровка”
Драми: „Вампир”, „Свекърва”

Димитър Полянов
Стихотворения: „Срутените кумири”, „Раждането на пролетария”, „Дървото на смъртта”, „Стрелочник”, „Кокичета”
Разкази и фейлетони: „Приказки за пролетарския дявол”

Кирил Христов
Стихосбирки: „Трепети”, „Песни и въздишки”, „Каменният блян на Прага”
Поеми: „Русалка”, „Гюргя”, „Първа любов”, „Младоженци”
Романи: „Тъмни зори”, „Бели дяволи”

Пенчо Славейков
Стихосбирки: „Епически песни”, „Сън за щастие”, „На острова на блажените”, „Кървава песен”
Статии: „Българската литература. Преди и сега”, „Българските народни песни”, „Любовните народни песни”

Петко Тодоров
Идилии
Драми: „Зидари”, „Първите”, „Змейова сватба”

Пейо Яворов
Стихотворения
Драми: „В полите на Витоша”, „Когато гръм удари. Как ехото заглъхва”

Георги Стаматов
Разкази: „Вестовой Димо”, „В миши дупки”, „Генко Михов”, „Два таланта”, „Малкият Содом”, „Паладини”, „Лида Друганова”, „Нарзанови”, „Откога Загорови са щастливи”, „Бивши Лермонтов”, „Малков и Славин”, „Малката Нана”, „Съпрузи”

Елин Пелин
Разкази
Повести: „Гераците”, „Земя”, „Нечиста сила”

Димитър Бояджиев
Лирика

Николай Лилиев
Лирика
Поеми: „Ахасфер”, „Градът”

Димчо Дебелянов
Лирика

Христо Ясенов
„Рицарски замък”

Емануил Попдимитров
Лирика

Теодор Траянов
Лирика


Задължителна библиография

Статии от Боян Пенев: „Увод в българската литература след Освобождението”, „Основни черти на днешната ни литература”, „Превращенията на бай Ганя”, „Лирическите песни на Пенча Славейкова”, „Първата драма на г-н Яворов”, „Нашата интелигенция”

Статии от Пенчо Славейков: „Душата на художника”, „Народните любовни песни”, „Българската народна песен”, „Българската поезия. Преди и сега”

Статии от д-р Кр. Кръстев: „Българската интелигенция”, „Алеко Константинов. Първи портрет”, „Алеко Константинов. Втори портрет”, „Ст. Михайловски”, „Орисията на българската жена и майка”, „Орисията на Яворова в неговите песни”, „Песни на копнеж и творчески блянове”, „Певец на воля и младост”, „Г. П. Стаматов”

Статии от Иван Мешеков: „Някои проблеми на българската литература”, „Богомилският ни характер”, „Ляво поколение”, „П. К. Яворов – поет богоборец”, „Г. Стаматов – изобличител реалист”, „Елин пелин – скептик реалист”, „Николай Лилиев – романтик символист”

Статии от Владимир Василев: „Мотиви из нашата любовна лирика”, „Живот в смъртта”, „Поет на нощта”, „Н. Лилиев”, „Стихотворенията на Д. Бояджиев”

Статии от Димо Кьорчев: „Тъгите ни”, „Индивидуализмът в нашата литература”

Статия от Иван Радославов: „Градът”

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution