Българска литература от Освобождението до Първата световна война |
![]() |
![]() |
![]() |
проф. дфн Милена Кирова V семестър (зимен): 4 часа лекции
Курсът представя развитието на българската литература през периода 1878 – 1918 година, когато се поставят основите на почти всички модерни процеси и явления. Преподаването в лекционната част на курса обхваща две големи групи от теми. Първата група се занимава с общите явления и трансформационни процеси на периода, с появата и развитието на цели жанрове, с основни проблеми, обхващащи творчеството на много автори едновременно. Такива са например мемоарната вълна през 80-те години на 19 век, разцветът на белетристичните форми през 90-те години, кръгът Мисъл, символизмът до войните и т.н. Във втората група са включени конкретни автори и произведения, чието усвояване продължава и в семинарните занятия по време на двата семестъра.
Програма на лекциите І кръг – общи теми 1.Освобождението и развойните процеси в българската литература. Проблемът за границите и периодизацията. Идеята за прекъснатост на Българското възраждане. Основни характеристики на литературното съзнание в края на 70-те години на 19 век. 2.Формиране на ново културно пространство след Освобождението. Центрове на културен живот, периодични издания, полемики на времето. Водещи фигури в литературния живот в България през 80-те и първата половина на 90-те години. Емблематика на тяхното публично присъствие. 3. Мемоарната вълна и проблеми на граничността в българската литература. Амбивалентните функции на този жанр. Фигурата на писателя-мемоарист. Процеси на митологизиране и автомитологизиране; съграждане на националната история и идентичност със средствата на художествената литература. 4. Динамика на жанровите процеси в литературата през 90-те години. Поява и развитие на философската поема в творчеството на Ст. Михайловски и Пенчо Славейков. Многообразие и обмен на жанрови характеристики в кратките белетристични форми. Литература и публицистика във фейлетоните и пътеписите на Ал. Константинов. Развитие на „реалистичната” повест у Т. Влайков, А. Страшимиров и М. Георгиев. 5. Поява и бързо съзряване на модерно културно съзнание. „Млади” и „стари” в литературния живот между двата века. Литературната периодика като институция на културното съзнание???: „Денница”, „Българска сбирка”, „Български преглед”, „Мисъл” и др. Формиране на кръга Мисъл: основни посоки на идейно-естетическа преориентация, заложени в неговата теоретична програма. Родни и чужди влияния в появата на модерност. Д-р Кръстев и превръщането на литературната критика в професия. 6. Откриване на селото като обект на литературно изображение. Носталгия и идеализация на патриархалните отношения в народнически ориентираната белетристична традиция. Белези на писателя-народник и атипове разказване в литературата със „селска” тематика: от Т. Влайков до Ел. Пелин. 7. Разцвет на лирическите жанрове като най-типична проява на модерната литература от началото на 20 век. Новите поети и тяхното културно пространство: вестници, списания, литературни кръгове и приятелски групи. Три поколения на бохемската традиция в българската литература: Весела България, Българан, Звено. Смехът като колективна и лична душевна терапия. 8. Символизмът: диалектика на родни потребности и влияние на чужди традиции. Символистичният изобразителен канон – между клишето и поетическото новаторство. Основни представители на символизма и специфика на индивидуалното им присъствие. Философско-естетическата програма на символизма в критически текстове на Д. Кьорчев и Ив. Радославов. 9. Поява и първи прояви на модерна българска драматургия през първото десетилетие на 20 век: П. Тодоров, П. Яворов и А. Страшимиров. Колебания на жанра между битовите изобразителни традиции и авангардни драматургични техники. „Ибсенизмът” в българската култура от началото на века. 10. Градът – амбивалентност на образа в началото на новия век. Проблеатизиране на родното: от К. Христов до Дебелянов. В търсене на нови пространства за „модерната душа”; решения на приютяването. Мотивите за Чудака и за странстващия герой в поезията и в другите жанрове от началото на века. ІІ кръг – автори и произведения Иван Вазов Захари Стоянов Стоян Михайловски Алеко Константинов Тодор Влайков Антон Страшимиров Димитър Полянов Кирил Христов Пенчо Славейков Петко Тодоров Пейо Яворов Георги Стаматов Елин Пелин Димитър Бояджиев Николай Лилиев Димчо Дебелянов Христо Ясенов Емануил Попдимитров Теодор Траянов Задължителна библиография Статии от Боян Пенев: „Увод в българската литература след Освобождението”, „Основни черти на днешната ни литература”, „Превращенията на бай Ганя”, „Лирическите песни на Пенча Славейкова”, „Първата драма на г-н Яворов”, „Нашата интелигенция” Статии от Пенчо Славейков: „Душата на художника”, „Народните любовни песни”, „Българската народна песен”, „Българската поезия. Преди и сега” Статии от д-р Кр. Кръстев: „Българската интелигенция”, „Алеко Константинов. Първи портрет”, „Алеко Константинов. Втори портрет”, „Ст. Михайловски”, „Орисията на българската жена и майка”, „Орисията на Яворова в неговите песни”, „Песни на копнеж и творчески блянове”, „Певец на воля и младост”, „Г. П. Стаматов” Статии от Иван Мешеков: „Някои проблеми на българската литература”, „Богомилският ни характер”, „Ляво поколение”, „П. К. Яворов – поет богоборец”, „Г. Стаматов – изобличител реалист”, „Елин пелин – скептик реалист”, „Николай Лилиев – романтик символист” Статии от Владимир Василев: „Мотиви из нашата любовна лирика”, „Живот в смъртта”, „Поет на нощта”, „Н. Лилиев”, „Стихотворенията на Д. Бояджиев” Статии от Димо Кьорчев: „Тъгите ни”, „Индивидуализмът в нашата литература” Статия от Иван Радославов: „Градът” |