Славистика и общество. Съст. М. Младенова, ɪ Монова. Heron Press, Sofia, 2006, 326 с.

• Съдържание
  • Първа част. Учени-слависти
  • Втора част. Славистична методология
  • Трета част. Славистична мрежа
  • Четвърта част. Славистика и българистика
  • Пета част. Славистично за литературата
• Автори

Съдържание / Content

Първа част. Учени-слависти

• Младенова, Маргарита. Славянската филология в Софийския университет – 116- и 50-годишен юбилей. 9-11
• Радева, Василка. Славянските езици в обединена Европа. 12-16
• Русек, Йежи. Краковският период на професор Иван Леков. 17-20
• Величкова, Славка. Иван Леков и сърбохърватистиката. 21-23
• Павлов, Иван. Делото на професор Борис Йоцов. 24-26
• Бахнева, Калина. Боян Пенев и славянската компаратитивистика. 27-37
• Холевич, Йорданка. Професор Цветана Романска – ученият и учителят. 38-40
• Пирова, Валентина. Антонина Афанасиева-Колева – или образът на истинския славист. 41-42
• Możejko, Edward. wybitny slavista i badacz literatury bułgarskiej. 43-48
• Рикев, Камен. Имагинистичният канон на Величко Тодоров, 49-51

Втора част. Славистична методология

• Vývoj Univerzitních a Mimouniverzitních Studií Slovanské Filologie v Českých Zemích, 55-62
• Kovač, Zvonko. Kriza slavistike Slavistički studii između nacionalizma i globalizacije, 63-70
• Юми Ниномия. Славистиката и Япония, университетите от XVIII до XXI век, 71-72
• Сотиров, Петър. От съпоставителни граматики към съпоставителен анализ на дискурси (върху примери от полския и българския дискурс), 73-76
• Аврамова, Цветанка. Сравнителни и съпоставителни изследвания в областта на славянското словообразуване, 77-82
• Легурска, Палмира. Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията, 92-98
• Бурова, Ани. Мотивиране на славянската литературна общност в „История на славянските литератури“ от Йордан Иванов, 99-102
• Костова-Панайотова, Магдалена. Носталгиите на литературите, метаморфозите на носталгията, 103-107
• Терзийска, Лидия. Човешките измерения в изобразителното изкуство на Т. Г. Шевченко, 108-112

Трета част. Славистична мрежа

• Ликоманова, Искра. Общност и многообразие на славянските езици в междуславянските преводи на метаезиковите елементи от „Майстора и Маргарита“, 115-119
• Коева, Светла. Славянски езици в BalkaNet – методология за проверка на непротиворечивостта на данните, 120-125
• Ћорић, Божо. Српски језик у кривом огледалу компаративистике, 126-130
• Ницолова, Руселина. Семантика и синтаксис на сложните съставни изречения с подчинени изречения за отстъпка в българския и руския език, 131-137
• Чакърова, Красимира. Към анализа на две типологически сходни парадигми (българския и руския императив), 138-144
• Лесневска, Димитрина. Синтаксические особенности русских и болгарских дипломатических документов (в сопоставительном плане), 145-148
• Виденов, Михаил. Българско-чешки успоредици (социолингвистично наблюдение), 149-151
• Трифонова, Йорданка. Вербален хумор в съвременния български политически дискурс (на фона на чешкия и словашкия политически дискурс), 152-157
• Железарова, Радост. За някои асиметрични прояви в лексиката на чешкия и българския език, 158-162
• Дикова, Бистра. Към въпроса за ще (да)-образуванията в съвременния български език (в съпоставка с чешкия език), 163-166
• Стойчев, Стилиян. Чешки функционални еквиваленти на българския деятелен резултатив, 167-172
• Македонска, Емилия. Въпроси на чешкото словообразуване в някои от първите чешки граматики, 173-174
• Бакърджиева, Гинка. За нуждата от речник на терминологията в ЕС, 175-178
• Енева, Ирена А. Нормативните актове през призмата на теорията на превода (върху материал от българския и чешкия език), 179-181
• Виларова, Маргарита. За общото и различното при производните локативни съществителни, 182-186
• Михайлова-Сталянова, Надежда, Миланов, Владислав. Езиковата картина на човека и стереотипите на животните в българския и полския език, 187-189
• Илиева, Мария. Деперсонализацията в български и полски език като вид оценка, 190-194
• Крумова-Цветкова, Лилия. Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език, 195-200
• Иванова, Петя М. Аналитични конструкции, чрез които се назовава чувството „симпатия“ в българския и полския език, 201-206
• Kędzia-Klebeko, Beata. Aktywiyukąca rola dokumenów autentycznych w procesie doskonalenia kompetencji komunikacyjnej w języku obcym, 207-209
• Панайотов, Величко. Проблеми при превода на някои префигирани глаголи от български на словашки език, 210-213
• Метева, Елена. Френските условни и българските преизказни глаголни форми в пресата, 214-218

Четвърта част. Славистика и българистика

• Гугуланова, Иванка. За темпоралната характеристика на изказването в българския език, 221-224
• Баракова, Пенка. Съвременният български език в енергично движение, 225-230
• Тишева, Йовка, Джонова, Марина. Старият „нов“ топик, 231-237
• Зидарова, Ваня. Частици и/или морфеми, 238-242
• Krejčí, Pavel. Idiomy a frazémy v současné bulharské publicistice, 243-246
• Алексова, Красимира. Епистемична модалност – евиденциалност – амиратив, 247-254
• Каневска-Николова, Елена. Значението на родопското тройночленуване за славистиката и българистиката, 255-260
• Славчева, Милена. Възвратните по форма конструкции в българския език с оглед на автоматичния анализ, 261-267
• Srbková, Ivana. Bulharské fondy a bulharistická činnost ve Slovanské knihovně při NK ČR, 268-272
• Секерина, Ирина А., Фернандес, Ева М., Петрова, Красимира А. Психолингвистично изследване на структурно многозначни подчинени изречения в българския език, 273-280

Пета част. Славистично за литературата

• Тончева, Христина. За наборното издание на Чинопоследования за встъпване в монашество, 283-287
• Миндева, Людмила. Хърватски барокови визии за славянството, 288-291
• Дараданова, Елена. Митичният роден край в хърватската лирика през XX век, 292-297
• Монова, Илиана. В мига на откровението („Миг“ от Димчо Дебелянов и „Конь блед“ на Валерий Брюсов), 298-301
• Чавдаров, Рачо. Стилът бидермайер и прозата на Божана Немцова, 302-306
• Марков, Николай. „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева и „Роксолана“ на Павло Загребелни – среща на вероятностите, 307-311
• Хубенова, Цвета. Космическа тъга – „Палата № 6 (66)“, 312-316
• Pawłowicz, Żaneta. Bułgarska literatura diaboliczna: granice zjawiska, 317-325

Автори / Authors

• Kędzia-Klebeko, Beata. Aktywiyukąca rola dokumenów autentycznych w procesie doskonalenia kompetencji komunikacyjnej w języku obcym, 207-209
• Kovač, Zvonko. Kriza slavistike Slavistički studii između nacionalizma i globalizacije, 63-70
• Krejčí, Pavel. Idiomy a frazémy v současné bulharské publicistice, 243-246
• Możejko, Edward. wybitny slavista i badacz literatury bułgarskiej, 43-48
• Pawłowicz, Żaneta. Bułgarska literatura diaboliczna: granice zjawiska, 317-325
• Srbková, Ivana. Bulharské fondy a bulharistická činnost ve Slovanské knihovně při NK ČR, 268-272
• Vývoj Univerzitních a Mimouniverzitních Studií Slovanské Filologie v Českých Zemích, 55-62
• Аврамова, Цветанка. Сравнителни и съпоставителни изследвания в областта на славянското словообразуване, 77-82
• Алексова, Красимира. Епистемична модалност – евиденциалност – амиратив, 247-254
• Бакърджиева, Гинка. За нужата от речник на терминологията в ЕС, 175-178
• Баракова, Пенка. Съвременният български език в енергично движение, 225-230
• Бахнева, Калина. Боян Пенев и славянската компаратитивистика, 27-37
• Бурова, Ани. Мотивиране на славянската литературна общност в „История на славянските литератури“ от Йордан Иванов, 99-102
• Величкова, Славка. Иван Леков и сърбохърватистиката, 21-23
• Виденов, Михаил. Българско-чешки успоредици (социолингвистично наблюдение), 149-151
• Виларова, Маргарита. За общото и различното при производните локативни съществителни, 182-186
• Гугуланова, Иванка. За темпоралната характеристика на изказването в българския език, 221-224
• Дараданова, Елена. Митичният роден край в хърватската лирика през XX век, 292-297
• Дикова, Бистра. Към въпроса за ще (да)-образуванията в съвременния български език (в съпоставка с чешкия език), 163-166
• Енева, Ирена А. Нормативните актове през призмата на теорията на превода (върху материал от българския и чешкия език), 179-181
• Железарова, Радост. За някои асиметрични прояви в лексиката на чешкия и българския език, 158-162
• Зидарова, Ваня. Частици и/или морфеми, 238-242
• Иванова, Петя М. Аналитични конструкции, чрез които се назовава чувството „симпатия“ в българския и полския език, 201-206
• Илиева, Мария. Деперсонализацията в български и полски език като вид оценка, 190-194
• Каневска-Николова, Елена. Значението на родопското тройночленуване за славистиката и българистиката, 255-260
• Коева, Светла. Славянски езици в BalkaNet – методология за проверка на непротиворечивостта на данните, 120-125
• Костова-Панайотова, Магдалена. Носталгиите на литературите, метаморфозите на носталгията, 103-107
• Крумова-Цветкова, Лилия. Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език, 195-200
• Легурска, Палмира. Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията, 92-98
• Лесневска, Димитрина. Синтаксические особенности русских и болгарских дипломатических документов (в сопоставительном плане), 145-148
• Ликоманова, Искра. Общност и многообразие на славянските езици в междуславянските преводи на метаезиковите елементи от „Майстора и Маргарита“, 115-119
• Македонска, Емилия. Въпроси на чешкото словообразуване в някои от първите чешки граматики, 173-174
• Марков, Николай. „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева и „Роксолана“ на Павло Загребелни – среща на вероятностите, 307-311
• Метева, Елена. Френските условни и българските преизказни глаголни форми в пресата, 214-218
• Миндева, Людмила. Хърватски барокови визии за славянството, 288-291
• Михайлова-Сталянова, Надежда, Миланов, Владислав. Езиковата картина на човека и стереотипите на животните в българския и полския език, 187-189
• Младенова, Маргарита. Славянската филология в Софийския университет – 116- и 50-годишен юбилей, 9-11
• Монова, Илиана. В мига на откровението („Миг“ от Димчо Дебелянов и „Конь блед“ на Валерий Брюсов), 298-301
• Ницолова, Руселина. Семантика и синтаксис на сложните съставни изречения с подчинени изречения за отстъпка в българския и руския език, 131-137
• Павлов, Иван. Делото на професор Борис Йоцов, 24-26
• Панайотов, Величко. Проблеми при превода на някои префигирани глаголи от български на словашки език, 210-213
• Пирова, Валентина. Антонина Афанасиева-Колева – или образът на истинския славист, 41-42
• Радева, Василка. Славянските езици в обединена Европа, 12-16
• Рикев, Камен. Имагинистичният канон на Величко Тодоров, 49-51
• Русек, Йежи. Краковският период на професор Иван Леков, 17-20
• Секерина, Ирина А., Фернандес, Ева М., Петрова, Красимира А. Психолингвистично изследване на структурно многозначни подчинени изречения в българския език, 273-280
• Славчева, Милена. Възвратните по форма конструкции в българския език с оглед на автоматичния анализ, 261-267
• Сотиров, Петър. От съпоставителни граматики към съпоставителен анализ на дискурси (върху примери от полския и българския дискурс), 73-76
• Стойчев, Стилиян. Чешки функционални еквиваленти на българския деятелен резултатив, 167-172
• Терзийска, Лидия. Човешките измерения в изобразителното изкуство на Т. Г. Шевченко, 108-112
• Тишева, Йовка, Джонова, Марина. Старият „нов“ топик, 231-237
• Тончева, Христина. За наборното издание на Чинопоследования за встъпване в монашество, 283-287
• Трифонова, Йорданка. Вербален хумор в съвременния български политически дискурс (на фона на чешкия и словашкия политически дискурс), 152-157
• Ћорић, Божо. Српски језик у кривом огледалу компаративистике, 126-130
• Холевич, Йорданка. Професор Цветана Романска – ученият и учителят, 38-40
• Хубенова, Цвета. Космическа тъга – „Палата № 6 (66)“, 312-316
• Чавдаров, Рачо. Стилът бидермайер и прозата на Божана Немцова, 302-306
• Чакърова, Красимира. Към анализа на две типологически сходни парадигми (българския и руския императив),
• Юми Ниномия. Славистиката и Япония, университетите от XVIII до XXI век. 71-72

To create link towards this article on your website,
copy and paste the text below in your page.

<style type="text/css"><!--.quote {width:350px; padding: 6px; border: solid 1px #456B8F; font: 10px helvetica, verdana, sans-serif; color: #222222; background-color: #ffffff}.quote a {font: 13px arial, serif; color: #003399; text-decoration: underline}.quote a:hover {color: #FF9900; }//--></style><div style="float:left;padding:5px;"><img src="/lilijournal/" width="120" alt="" /></div><div class="quote"><a href="http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/issues/winter-2007/books-winter2007/71-slavic-society-winter2007" target="_blank">Славистика и общество</a><br />Четвъртък, 02 Октомври 2008<br /> Славистика и общество. Съст. М. Младенова, ɪ Монова. Heron Press, Sofia, 2006, 326 с. Съдържание Първа част....<div align="right" style="width:350px"><p style="text-align:right;">© 2012 - <a href="http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/" target="_blank">Littera et Lingua</a></p></div></div>

Preview :

Славистика и общество
Четвъртък, 02 Октомври 2008
Славистика и общество. Съст. М. Младенова, ɪ Монова. Heron Press, Sofia, 2006, 326 с. Съдържание Първа част....

© 2012 - Littera et Lingua

Powered by QuoteThis © 2008