Skip to content Skip to navigation

критика

Неврастения и несправедливост

Този текст е замислен като коментар към разказа на Константин Константинов 1 (Константинов 1968).

Той е фокусиран върху проблема за знанието в литературата. За да може да бъде поставен подобен проблем, са необходими няколко предварителни уговорки:

Игри на жертви и насилници (Постмодерни практики и похвати в “Без упойка” на Надежда Дерменджиева)

Няма да бъде ново, нито неочаквано, ако първата ви реакция като читатели на дебютната книга с разкази на Надежда Дерменджиева „Без упойка“ е шок и неодобрение (Дерменджиева 2013).

Шок? Неодобрение? Но защо? В крайна сметка разказите от „Без упойка“ почти без изключение са написани по силно четивен, даже, бих казала, бестселъров начин. Изказът е лек, плъзга се покрай (но избягвайки) готовите фрази и заучените изрази, в сцените няма тежест, динамични са, постигнат е почти кинематографичен ефект...

Георги Рупчев – „Уморени от чудото“: Поезия на застоя, мълчанието и отсъствието

Оригинална чрез едно обърнато по-скоро навътре, интровертно неспокойствие, лаконична в образността на материалното и картинното, анти-епична в сюжетите, но все пак нелишена от тях, съзерцателна и силно песимистична с усещането за застой, липса на движение и обреченост – така може да бъде определена поезията в първата книга на Георги Рупчев „Уморени от чудото“ (1982).

Subscribe to критика