Идентификацията на персонажите в рамките на художествения текст на романа „Кръв“ на Константин Константинов е проблематична и трансформативна. Героите в текста откриват външно положен за тях обект, спрямо който се осъществява психологическото им отъждествяване и по този начин конструират собствените си образи.
Първата половина на ХХ век е време на подем сред българските литературни кръгове. За няколко години творчеството на родните автори се издига на европейско и световно ниво, заличавайки вековете на изгубен културен и духовен подем от България. Вече отвоювал обратно националната си идентичност, на българина му предстои да открие своята човешка същност. Като поетеса Яна Язова търси именно това чрез редовете на своите стихове – измеренията на човешкото, на чувствата, на духовното и нравственото падение, на изгубената, лутаща се личност.
Български
English