Skip to content Skip to navigation

Динамика на конотативното значение (психолингвистично изследване)

The article represents and discusses part of a longitudinal psycholinguistic study, started in 1989 and provided on three more stages until 2007. The study aims to trace the dynamics of word meaning of some political concepts – concerning the concepts of own and foreign, in comparison to lexis belonging to more steady layers. The study demonstrates the way the changing attitudes influenced by the social conditions appear on the level of word meaning – measured by association test.


Фердинанд дьо Сосюр формулира няколко фактора, които поддържат неизменността на езика в плана на синхронията. Сред тях са следните:

  • Условният характер на езика не допуска съзнателното му изменение.
  • Множествеността на езиковите знакове изключва подмяната.
  • Извънредно сложният характер на езиковата система препятства намеса в нея.
  • Колективна инертност спрямо иновациите  (Сосюр 1990: 102–103).

И все пък езикът съществува във времето и като историческо явление се изменя. Диахронният аспект на езика отразява както измененията в денотатите на знаковете – нашето реално обкръжение, така и в сигнификатите – нашето разбиране за тях. Планът на изказа е по-консервативен от плана на съдържанието на езика. Живко Бояджиев илюстрира изменението на последния с два основни процеса в развоя на лексикалното значение: разширяване и стесняване. Например глаголът стрелям се е свързвал първоначално със стрела, а днес се използва значително по-широко. Обратен е процесът при лято: в старобългарски съществителното име е означавало година и време, а днес – само един сезон (Бояджиев 1997: 67). В своята Динамична семантика Валтер Кинд набелязва редица възможности за изменения на значението: множественост на смисли, локални замени, промени в интерпретацията, процеси на интерференция, измествания и възникване на нови аспекти (Кindt 1985). Монографията на Л. Йорданова Езикът на промяната анализира езиковата динамика в контекста на българските социални промени (Йорданова 1993).

Тук ще представя част от едно многоетапно лонгитюдно психолингвистично изследване, стартирало през 19891 година и провеждано през 1992, 1995 и 2007. То има за цел да проследи динамиката на някои политически концепти, както и на лексикални единици, отразяващи нагласите спрямо своето и чуждото на фона на лексика от по-устойчиви пластове. Изследването демонстрира как тенденциите в нагласите на хората, повлияни от общата социална ситуация, неминуемо се проявяват на ниво значение на думата. Материалът на изследването е разделен в три групи:

  1. Лексикални единици, отразяващи отношението свое/чуждо: българин, родина, чужденец.
  2. Битова лексика: работя, празник, семейство.
  3. Политическа лексика: свобода, власт, собственост, управляващ, демокрация, забрана, война, колектив, комунизъм.

Лексикалният материал се подава като стимул в асоциативен тест, проведен със студенти. Процедурата на асоциативния тест е следната: На всеки участник се предоставя списък думи-стимули с молба срещу всяка една да напише първата дума, която му идва на ум. В изследването участваха студенти от различни висши учебни заведения в София на възраст от 19 до 29 години, разпределени поравно на мъже и жени (през последния етап). За всеки от стимулите получавахме по 100 асоциата на всеки етап. Анализът им е количествен и качествен: проследява се нивото на стереотипност, измервано по два параметъра, нивото на абстрактност, оценъчен компонент, както и семантичен анализ. През последния етап анализирахме и различията между мъже и жени, като използвахме някои параметри, набелязани в изследването на Майя Пенчева (Пенчева 1998).

Тук ще илюстрираме анализа на три от стимулите, отразяващи нагласите спрямо своето и чуждото. Това са: българин, родина, чужденец. Ще отбележим и изменението на стереотипността и оценъчната характеристика.

 

Семантичен анализ

При семантичния анализ всички асоциати се разпределят в семантични групи – аналози на компоненти на значението или семи. Те не отразяват цялостната структура на значението, защото в асоциативния експеримент се реализира преди всичко конотативния компонент и в по-малка степен ядрото на значението. Същественото за нас е, че те отразяват актуалните в момента акценти и тенденции, отразяващи нагласите на младежите.

 

Българин

Най-честотния отговор е аз и при мъжете (20%), и при жените (14%). На фона на общото по-ниско ниво на стереотипност на мъжките реакции това е висок резултат, отразяващ стремеж към индивидуалност2. Този резултат потвърждава общата оценка на българските народопсихолози (Хаджийски, Карамфилов, Генчев) за нашенския неоспорим индивидуализъм.

В отговорите на мъжете присъстват повече неутрални и обобщени реакции като гражданство, народ, държава, човек, сънародник, бяло, зелено, червено. Мъжете са по-склонни да мислят и в диахронен план: история, монумент.

При жените преобладават емоционално-оценъчните характеристики. При това позитивните са повече: българинът се определя като патриот (8%), готин, понякога красив, упорит, асоциира се с интелект, гордост (3%), свободен дух родолюбие. Негативните асоциати не се повтарят, те са единични, но общо представляват една пета от всички отговори: мързелив, леко темерут, нервен, простак, недоволен, Бай Ганьо, байганьовщина, мизерия.

Мъжете са по-сдържани и в отрицателните, и в положителните реакции, и в количествено отношение, и като емоционален заряд. При тях правят впечатление характеристики като упоритост и хитрост, които в крайната си форма преминават към негативния полюс: инат (2), хитрец, алчен, циганин.

През 1989 г. на второ място по честотност е популярният литературен герой Бай Ганьо – сатиричен образ на огрубен балканец, противопоставен на цивилизования свят. Самоидентификацията с Алековия герой е еднозначна – самоирония. През 1992 г. обаче името му не се споменава нито веднъж, а в следващите тестове е спорадично. Означава ли това, че българинът се е издигнал в собствените си очи или е настъпило пренасищане на твърде експлоатираната тема за съизмерването. Така или иначе след 1989 г. границите се отварят и българинът сам съпоставя себе си със Запада и споменаването на Бай Ганьо става болезнено и излишно.  

 Сред националните герой, с които се идентифицират българските младежи, една фигура е устойчива – Васил Левски. Той присъства и в четирите етапа на тестирането, като се реализира по-често при мъжете. През първите години се назоваваха имената и на други исторически личности като хан Аспарух, Ботев, Вазов, Алеко. В следващите етапи историческите фигури изчезнаха. През 1995 г. се появи и името на актуалната ни тогава гордост – колоритния български футболист Христо Стоичков. През последната година единственото конкретно име е Левски. Историята и културата като че ли са отстъпили назад след като са изкристализирали в образа му.

Нови за последната година са асоциати като Европа, европеец. Те отразяват тема, която се преживява нееднозначно. При нея се проявява и напрежение, на което се дава израз като се постави европеец в кавички.

 

Родина

Родина е най-стереотипизирания символ – повече от половината младежи реагират с назоваването на България. Повтарят се и асоциатите: майка, Отечество, дом.  Емоционалният градус отново е по-висок при жените. Прави впечатление и промяната му в динамичен план. В първите три етапа на изследването младежите бяха по-свенливи в декларирането на чувствата си към родината. Тогава реакции като обич, скъпа, мила бяха единични. Любов присъстваше през 1989 г., но в следващите два теста  не е сред честотните отговори.

През последната година позитивният емоционалният заряд е по-интензивен и представлява една пета от всички реакции: любов (7%), обич, най-съкровено, светиня, мила, патриотизъм, носталгия. Младежите имат нов поглед към родното, обогатен от дистанцията на пътуванията и от сблъсъка с чуждото. През първите години се реализираше и отрицание в отговори като безсмислено, девалвация, казарма, хаос, мрак, както и екзистенциална конфликтност – ограничение, обвинение, съвест. През последната година негация почти отсъства. Проявява се само в един от сто асоциата – дупка. Свенливото и същевременно по-напрегнато преживяване на чувството към родината е отстъпило пред едно по-лесно за деклариране чувство, освободено от напрежението между позитивния и негативния полюс.

 

Чужденец

Жените приемат чужденеца по-позитивно. За тях той е интересен, приятел, другар, щастливец, свободомислещ, той разгаря любопитстото им. Мъжете са значително по-резервирани. Те назовават различни варианти: турист, турчин, американец, немец, китаец, негър, арабин или обобщават: не-българин, всеки различен от нас, различен, друг, с непознат тип мислене. При мъжете се реализират и негативни реакции: натрапник, недоброжелател, пришълец, завист, папур.

Стимулът чужденец е сред малкото случаи на размиване на стереотипа през последната година (на фона на обща тенденция към увеличаване на стереотипността на реакциите).

За българските студенти през 1989 г. чужденецът беше преди всичко интересен, привлекателен, интригуващ, будещ желание за контакт и притежател на магическата за онова време валута. Интензивността на позитивната конотация може да се интерпретира и като реакция на резервираната официална позиция на социалистическия режим по отношение на различния Запад.

В следващите етапи привлекателността на чужденеца избледнява в контекста на нови чувства. Ако през 1989 г. българските младежи мислеха за него изключително като за гост, представител на развити (Западни) общества, то с отварянето на границите се появяват нови гледни точки. Много студенти вече са преживели себе си в неговата позиция и опитът им не е еднозначен. Чужденецът е свален от пиедестала. Той е просто човек, но може да се окаже натрапник, емигрант, изгубен в нищета, бездомен, негър.

През последната година образът му се конкретизира. Общо неутралното човек вече не е сред честотните асоциати.

 

Изводи и интерпретации

По отношение на динамиката в семантиката на концептите, отразяващи отношението свое/чуждо можем да обобщим:

  • Силната скептична и критична нагласа към своето от 1989 г. отстъпва пред обща неутрална тенденция. Полюсните позитивни и негативни оценки се събират към центъра.
  • Младите хора не се смущават да изразяват и позитивни чувства към родното. Както през 1989 г. техните реакции съдържаха отрицание на официалната позитивна позиция, така и сега асоциатите им са контрастивни на общия негативен тон.
  • Студентите предпочитат да се идентифицират повече с чистия образ на националния герой Васил Левски, отколкото с гротескния Бай Ганьо. Образът на последния избледнява.
  • Привлекателността на чуждото отслабва и стереотипът от 1989 г. с център интерес, валута е размит. Българските младежи се отнасят по-спокойно към чуждото и конкретизират представите си за него.

 

Ниво на стереотипност

Отговорите на мъжете (не само при разгледаните, но и при всички стимули) са по-разнообразни, а тези на жените се групират около няколко стереотипни реакции. При това при мъжете на всеки стимул има средно по 2 нулеви реакции, а жените почти не оставят празни места в листа за отговори и понякога дават повече от една реакция, въпреки че задачата изиска една. Макар и да са повече на брой, реакциите на жените са по-малко разнообразни. При мъжете те са по-малко на брой, но не съвпадат, разпиляват се, и сред тях има повече метафорични и абстрактни асоциати. Единни са реакциите при Родина с максимум повтарящи се единици. На второ място е война, работя и демокрация, предшествано от българин при мъжете. Най-висока дисперсия, и съответно минимум общност, има и в двете групи при свобода. Няма общоприето разбиране за последния концепт сред младежите.

Броят на съвпадащите отговори е по-голям при жените при почти всички стимули. Единственото изключение, при което жените като че ли нямат общо мнение, е при стимула собственост. Тук отговорите се разпиляват, без да оформят център.

 

Динамика в нивата на стереотипност

Резултатите показват значително уеднаквяване на асоциатите в последната година. Най-голяма е стереотипизацията на родина (59%) и българин (32%). В два случая стереотипът е размит: при свобода и по-чувствително при чужденец. При всички останали стимули нивото на стереотипност е най-високо в последния етап на изследването.

Парадоксално изглежда, че във времето на уравниловка и тоталитаризъм – през 1989 г. нивото на стереотипност е по-ниско и асоциатите на младежите са по-разнообразни. В първите години след демократичните промени стереотипността намалява и разнообразието избуява, но следващите два етапа показват устойчива тенденция към общо уеднаквяване на реакциите. В обстановка на обща дестабилизация, нарастващо разслоение на обществото, информационно разнообразие – нивото на стереотипност парадоксално нараства. Как да интерпретираме този резултат? Ниската стереотипност от първите две изследвания може да отразява компенсаторното неприемане и противопоставяне на щампата и догматичната схема, налагана “отгоре”. Стремежът към оригиналност обаче намалява, когато вече не е “забранен плод”. Дали различието, бълвано от медиите, атакува младежите и предизвиква обратна реакция – към консолидиране около нормата? Друга възможна посока за интерпретация е свързана с това, че младите хора се оказват по-рано “възрастни” – по рано се изправят лице в лице с икономическите реалности: секва помощта на родителите и от държавата, започват работа като студенти (нещо невъзможно през 1989 г.). Играта с думи, емоционалното отношение, характерни повече за децата, се изместват от по-трезви и неутрални асоциати. Този резултат корелира и с понижения критичен заряд.

Резултатите на асоциативния тест дават конкретни данни за прехода и пораждат въпроси, които могат да се интерпретират в психологически и социологически план, в синхронен и диахронен аспект.

 

Бележки

1. Като част от докторската ми дисертация Национално-културна специфика на значението, изпълнена в съпоставителен план. Аспекти от него са публикувани (Пацева и Момов 1998).

2. Любопитно е да отбележим за сравнение, че в аналогично изследване с руски младежи личното местоимение в първо лице единствено число не се реализира нито веднъж. При тях присъства само ние.

 

Цитирана литература

Бояджиев, Живко. 1997.Увод в езикознанието. Пловдив: Христо Г.Данов.

Йорданова, Любима. 1993. Езикът на Промяната.  София: Буллекс.

Патцева, Мирена, М. Момов. 1998. Ценностно иницииране на 90-те години в България. София: Агата-А.

Пенчева, Майя. 1998. Човекът в езика, езикът в човека. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”.

Сосюр, Фердинанд дьо. 1992. Курс по обща лингвистика. Превод Ж. Бояджиев и П. Асенова. София: Наука и изкуство.

 

Kindt, Walther. 1985. Dynamische Semantik. In Burghard B. Rieger (ed.), Dynamik in der Bedeutungskonstitution. (Papiere zur Textlinguistik 46). 95-141. Hamburg: Buske.

 

 

Приложения

Таблица 1. Повтарящи се реакции от 2007

 

Жени

Мъже

Българин

аз (7)

България (5)

патриот (4)

Левски (3)

гордост (3)

аз (10)

Васил Левски (7)

гордост, гражданство (2),

инат (2)

Чужденец

негър (4)

интерес (3)

интересен (3)

приятел, гост, ново, човек (2)

приятел, турист (3),

различен, гост (2),

турчин (2),

Родина

България (23)

любов (6)

майка (5)

природа (3)

България (25)

моята, отечество (3)

майка, зелено (2),

 

Таблица 2. Оценъчно-емоционални реакции – позитивни (2007)

 

Жени

Мъже

Българин

патриот (4), гордост (3), готин, понякога красив, патриотизъм, свободен дух, упорит, интелект, родолюбие

14

гордост (2), патриот, общителен, упоритост, хитрост, хитър, сила

8

Чужденец

интерес (3), интересен (3), приятел (2), другар, любопитство, щастливец,

11

Приятел (3)

3

Родина

любов (6), най-съкровено, святост, светиня, мила, патриотизъм, близък, хубава, прекрасна

14

любов, обич, чувство, носталгия, патриотизъм

5

Общо

 

39

 

16

Средно

 

26%

 

11%

 

 

Таблица 3. Оценъчни реакции – негативни (2007)

 

Жени

 

Мъже

 

Българин

мързелив, леко темерут, нервен, простак, недоволен, проблеми, Бай Ганьо, ганьовщина, мизерия

10

инат (2), мързелив, алчност, хитрец, егоцентризъм, циганин

7

Чужденец

натрапник

1

натрапник, завист, недоброжелател

3

Родина

вдовица, сълзи

2

дупка, случайност

2

Общо

 

13

 

12

Средно

 

8.6%

 

8%

 

Таблица 4. Ниво на стереотипност: І. (по общ брой различни реакции)

 

Жени

Мъже

Българин

Чужденец

Родина

Общо

Средно

37

40

20

97

64.6%

37

41

20

98

65.3%

 

Таблица 5. Ниво на стереотипност ІІ. (по численост на първите най-честотни реакции)

 

Жени

Мъже

Българин

Чужденец

Родина

Общо

Средно

16

10

34

60

40%

19

 8

31

58

38%

 

Таблица 6. Динамика (повтарящи се реакции)

стимули

1989

1992

1995

2007

Българин

аз (12)

Бай Ганю (7)

човек (6)

националност (5)

съотечественик (2)

аз (8)

човек (8)

Левски (4)

родина (4)

беден (3)

човек (15)

аз (10)

България (9)

бай Ганю (4)

Левски (3)

аз (17)

Васил Левски (10)

гордост (5)

България (5)

патриот (4)

Родина

България (13)

отечество (10)

любов (5)

дълг (3)

природа (3)

България (21)

отечество (6)

майка (6)

дом (5)

земя (3)

България (19)

отечество (9)

майка (5)

дом (4)

земя, страна (3)

България (48)

любов (6)

майка (5)

природа, моя (3) отечество (3)

Чужденец

интересен (9)

интерес (5)

човек (5)

валута (5)

приятел (5)

човек (7)

Камю (4)

интерес (4)

непознато (3)

интересно (3)

човек (13)

непознат (5)

друг, различен (3)

турист (3)

интерес (3)

Приятел (5)

негър (4)

турист (3) интерес (3) интересен (3)

 

Таблица 7. Динамика в нивото на стереотипност

Ниво на стереотипност – по общ брой честотни отговори – сумата от първите три

 

1898

1992

1995

2007

Българин

Родина

Чужденец

Общо

Средно

25

28

19

82

23%

20

33

15

68

22%

34

33

20

87

29%

32

59

12

103

34.3%




Година: 
2011
Том: 
8
Книжка: 
1
Рубрика в списание Littera et Lingua: