За психолингвистиката в този брой

Работата върху психолингвистичния брой на Littera et Lingua започна през лятото на 2010 г. по идея на Андрей Бояджиев, който пожела да представи на читателите на електронното списание тази относително нова и сравнително малко популярна в България област на познанието.

Настоящият тематичен брой има амбицията не да предложи изчерпателна информация върху една или повече подобласти на психолингвистиката, а да направи нещо като синхронен „срез“ на най-важните проблеми, които занимават малобройните български изследователи, включващи психолингвистиката в своите научни дирения.

Постепенно се оформи още една група участници в изданието: „гостуващи“ автори от Русия. Мотивацията наред с български психолингвистични изследвания да бъдат включени и няколко руски става напълно разбираема, ако отчетем значимостта на руската психолингвистична традиция и на нейната рецепция у нас, станала възможна благодарение на лични контакти между колеги от българските славистични среди и съответните руски изследователи.

Освен с руската, поместените в този брой статии са свързани и с американската (вж. текстовете на Ю. Стоянова и Е. Герганов), и с немско-австрийската (статията на В. Попова) психолингвистична традиция. При по-детайлно запознаване с възникването и развитието на различните теоретико-методологически школи и направления обаче става ясно, че те имат обща съвременна основа (изключвам античната философска мисъл, от която черпи цялото днешно познание): това са постановките на бихейвиоризма (в руския вариант на И. П. Павлов, в американския – на Дж. Б. Уотсън), които налагат своя отпечатък върху психолингистичните проучвания през първите две десетилетия (50-те и 60-те години) след обособяването на психолингвистиката като самостоятелна наука, и теоретичните рамки на конструктивизма, за чието създаване и популяризиране след 70-те години на ХХ век заслуга имат трудовете на руския психолог Л. С. Выготский и на неговия швейцарски „опонент“ Жан Пиаже.

Тематичният брой започва с рубриката За статута на психолингвистиката, представена от статията на Андреана Ефтимова Психолингвистиката – що е то? Текстът на тази статия въвежда в проблематиката на психолингвистиката, като дава информация за възникването и развитието й, за най-съществените дискусии, свързани с теоретико-методологическите различия между представителите на обособилите се психолингвистични школи и направления, за периодизацията й, за границите на нейните научни полета. В този популярен преглед присъства не само вътрешен, но и „външен“, страничен поглед към психолингвистиката, който не приема утвърденото за доказано, а с провокиращи въпроси като: Психолингвистиката – наука или техника? поддържа будно самоопределението и самосъзнанието на учените, които са се посветили на тази изследователска област.

В следващата рубрика: Психолингвистика и когнитивни модели се поставят едни от най-важните проблеми на психолингвистиката, дискутирани още от древността: за отношението между мислене и език, между когнитивни и езикови структури и функции.

Статията на Енчо Герганов Психолингвистична и когнитивна реалност на маркираността при фонологични и семантични опозиции тематизира перцептивните и паметовите корелати на лингвистичното понятие за маркираност, като изследва степента на близост в психологическото пространство между двойки съгласни, влизащи в опозиция по звучност, и между антонимни двойки прилагателни, дадени като стимули/реакции в свободен асоциативен експеримент. Написана от основателя на психолингвистиката у нас, тази статия е в състояние да убеди и най-скептично настроения читател, че от съюза между психологията и лингвистиката се получава ново и много ценно познание.

Статията на Наталия Уфимцева Проблема соотношения языка и мышления: взгляд психолингвиста подхваща прастарата дискусия от перспективата на руската психология и психолингвистика, като обсъжда в общофилософски дух смисъла на разграничението между „вътрешен, концептуален” език и „външен, формален” език. Този отлично систематизиран преглед на връзката между език и мислене отразява не „възгледа на психолингвиста” като някаква теоретична абстракция, а възгледите на поколения руски изследователи (Выготский, А. Н. Леонтьев, А. А. Леонтьев, Н. И. Жинкин, А. Р. Лурия и т.н.) с доказана значимост за руската и световната научна мисъл.

Взаимоотношенията между език и познание са обект на разглеждане и в статията на Светлана Масалова Текст как комплексная психолингвистическая модель «когнитивной матрицы» познающего субъекта. След като очертава теоретичните рамки на когнитивизма, авторката представя текста като резултат от когнитивната дейност на субекта на познанието и така заявява съпринадлежността си към руската психолингвистика, в която „деятелностният” подход към процесите на пораждане и разбиране на реч заема централно място.

В рубриката Психолингвистика на развитието са включени две статии, отразяващи интереса на изследователите към събиране, анализ и интерпретиране на данни, които да хвърлят светлина както върху универсални процеси на овладяването на езика, така и върху специфичните проблеми при усвояването на българския език.

Статията на Юлияна Стоянова Синтактичното отрицание: ранна онтогенеза представя ранните стадии в овладяването на лингвистичните маркери за изреченска негация, като съпоставя резултатите от изследването на български деца с тези на англоезични деца. Съпоставките отчитат и индивидуалните вариации по скорост и стил на овладяване, които не са били обект на внимание при проучването на негацията в англоезичната литература.

Като изхожда от двояката функция на ономатопеите – да назовават обекти и действия, – в статията си Ролята на ономатопеите в ранната глаголна онтогенеза Велка Попова насочва вниманието на читателите към най-ранните стадии от езиковото развитие. Проследявайки постепенното изместване на неизменяемите междуметия от глаголни форми, авторката разглежда ономатопеите като „предвестници на граматика“, свързани с прехода от т.нар. преморфология към протоморфологията.

Рубриката, озаглавена Психолингвистика и овладяване на втори език, е представена чрез статията Словообразовательные приколы в обучении русскому языку как иностранному от Красимира Петрова. Анализирайки словообразувателната страктура на многобройни оказионализми, неологизми и случаи на езикова игра в анекдоти, ексцерпирани от съвременни руски източници, К. Петрова съчетава психолингвистичния подход с лингвокултурологичния, за да илюстрира приложението на психолингвистиката в процесите на обучение и самообучение при усвояването на руския език като чужд.

В последната рубрика, под надслов Психолингвистика и асоциативен експеримент, са поместени две статии, анализиращи данни от свободен асоциативен експеримент.

Като проучва реакциите на български изследвани лица спрямо непознати за тях руски думи, в статията си Междуезиковият свободен асоциативен експеримент (върху материал от български и руски език) Лиляна Кирова хвърля светлина върху спецификата на междуезиковите асоциативните връзки; една от особеностите на междуезиковите асоциации е например необичайно големият процент на връзки по звуково сходство. Описанието, класифицирането и обяснението на междуезиковите асоциации е от значение както за психолингвистичното разбиране на билингвалното съзнание, така и за практиката на чуждоезиковото обучение.

В статията си Динамика на конотативното значение (психолингвистично изследване) Мирена Пацева прилага метода на свободните асоциации, за да изследва нагласите на българите към понятията за свое и чуждо. Тези нагласи са отразени в конотативната семантика на вербалните реакции спрямо думите стимули българин, родина и чужденец, извлечени от групи студенти в годините на Прехода (1989, 1992, 1995, 2007). Резултатите от асоциативния тест съдържат твърде интересни данни за промяната в нагласите, изразени чрез намаляване на поляризацията в оценките спрямо концептите свое-чуждо и увеличаване на нивото на стереотипност.

През шестте десетилетия от създаването си психолингвистиката се развива толкова динамично и обхваща толкова разнообразни и обширни научни полета, че публикуваните в този тематичен брой изследвания дават представа само за най-важните от тях. Все пак бихме желали да се надяваме, че те ще заинтригуват някои млади колеги и ще ги привлекат като бъдещи изследователи в тази интересна и перспективна научна област.