Блогът, или „домът на дните“. Наблюдения върху събитийността в онлайн дневниците

Сред постоянно множащите се и развиващи се в зависимост от технологичните иновации форми на дигитална текстуалност има една, при която години наред се регистрира глобална употреба и ескалиращ брой участници в онлайн общуването и публикуването – онлайн дневниците, блоговете1. Техните автори пренасищат мрежата със събитийността на своето и чуждото съществуване; на свой ред тази информираност “до поискване” за световете на другите поражда нови разкази и така сглобява мозайката на глобалното ни съ-битуване.

Еволюирали от личен дневник до влиятелен жанр в новите медии, блоговете през няколкото свои фази на развитие и превъплъщения са преди всичко регистри, ленти, нишки на събития. Изследването ни се спира върху персонални онлайн дневници, преди всичко академични и писателски, които, при познаването на традицията на дневника от авторите си, дават основание за паралел с практиките, познати от 18 до 20 век. В полезрението ни не попадат изцяло фикционани блогове като тези, представящи например дневници на литературни герои, своего рода продължения на известни литературни произведения или на популярни сериали (Roering 2009), както и места в мрежата като агрегатори и блог карнавали (http://blogcarnival.com/), дори и такива, които имат тематизация, сходна с нашия кръг от обекти. Емпиричен материал са блогове от мрежата, използваща кирилица, (българска и руска), които са представени на фона на глобалните тенденциите, регистрирани преди всичко в проучванията на Oxford Internet Institute и на Berkman Center for Internet and Society at Harvard University (Etling et al. 2010), както и в работата на редица учени, самостоятелно работещи върху проблемите на дигиталната култура. Изследователската методология се основава на първо място на наратологията, но се обръща и към качествени методи на изследване като антропологичното “включено наблюдение”. Изборът на обектите за наблюдение и анализ зависи както от фокусирано търсене на тематични блогове и отделни записи, на автори и събития, така и от находки, случайни на пръв поглед, но всъщност детерминирани от законите на всеобвързаността на сегментите в глобалната мрежа – в случая, от взаимното четене, препращане, цитиране, “добавяне”, “следване” в блогосферата. Към споменатите варианти на избор ще добавим и наблюдавани с години блогове, познати ни в развитието и флуктуациите си, забележими с трайността на интереса и на авторите, и на читателите.

Търсенето на изследователска основа в литературната теория за следващите наблюдения върху формата на блога е свързано със споделяне на мнението за неговия литературен характер, изразявано и от редица съвременни учени (Soldán 2007; Szczepan-Wojnarska 2006; Morrison 2008)¹. Особено красноречиво е мнението на Soldán, което ще цитираме: „Но литературната звезда на деня е блогът. Блогът е травелог в киберпространството, текстова практика, която комбинира елементи от дневник, бележник, литературна критика, колонка във вестник, разказ, епиграма и още каквито други литературни жанрове може да поискаме да добавим. Сега блогът заплашва да измести романа като големия жанр, в който всичко може да намери място.“ (Soldán 2007: 260) Дори и да разглеждаме блога само като електронен аналог на жанра на дневника и писателския бележник, пак бихме намерили достатъчно основания за литературни успоредявания, а що се отнася до родствеността с романа, бил той и фрагментарен, достатъчен аргумент са многобройните опити за отпечатване именно като блогоромани на онлайн дневници или симулиране на такъв произход на романовия текст. Последното естествено е сходно с литературните “обичаи” на 19 и 20 век. Литературността, „литературната природа“ на блога се аргументира и от Стив Химър, но той по-скоро намира новостта, различността на формата от обичайните текстови цялости, каквато е ромът, например, и заявява: „Блогът разбива обичайните представи за природата на текста, като размива разграничението между автор и публика както чрез многогласието на прекия коментар, така и чрез възможността за по-нататъшна преработка на разказваното по безчислен брой начини. Блогът, чието непрекъснато развитие се разгръща в един неограничен период от време, се превръща в текст, който непрекъснато се разраства чрез приноса на читатели и автори. Липсата на обособен, “завършен” продукт прави тази форма резистентна на възпроизвеждане...“ (Химър 2007: 183-184).

Многоаспектното разказване на една история, намесата на много гласове, спецификата на това четене-писане, особената „контекстова информация“ за автора, а и за читателите, превръща блога в уникална литературна форма.

Както дневникът, така и блогът, който наследява основните характеристики на жанра, клонят към „езотериката на личната форма“ (Химър 2007: 183) и имат фиксация върху събитийността в живота на пишещия и общността, към която той принадлежи. Микро- и макросъбитията са поводът и стимулът за писане, споделяне, апелиране. Наративната теория и философската рефлексия върху събитието и събитийността са очертали водещите характеристики на събитието, както и основанията една промяна да бъде определяна като събитие. Както пише Мартин Зеел, “всяко човешко действие осигурява постоянното случване на нещо, което може да бъде видяно, чуто или усетено. Тези промени обаче са твърде тривиални, за да имат претенциите да бъдат събития от какъвто и да е ранг.” (Зеел 2005: 19). По-долу в своя текст същият автор отбелязва, че събитието е „нещо, което се случва по един определено забележим начин“ (курсивът е на автора). В това поле на дефиниране е необходима още една координата - субектът, без чието наличие няма как да се формира понятието за събитие и да се определи тази “забележимост”, за която пише Зеел и която по сходен начин откроява и Волф Шмид, отбелязвайки като първа характеристика на събитието неговата “релевантност” и добавяйки обяснението: „Събитийността се повишава в зависимост от това, доколко едно изменение се определя като съществено, разбира се в мащабите на дадения фиктивен свят. Тривиалните (по мерките на дадения свят) промени не представляват събития.“ (Шмидт 2008: 25) Уточненията на Шмид за релативността на критерия за промяна и събитийност са изключително важни, въпреки че той постулира тезите си в литературоведски и наратологични рамки, а нашият обект има по-специфичната перспектива на его-текста или дори личния документ. Именно в него “мерките” на света са определящи, когато ставащото трябва да получи статут на събитие. Границите на световете на тези, които пишат и четат онлайн дневниците предопределят и характера, и мащаба на събитията, които варират от детски спомен за радост или обида до глобални събития като 11 септември или земетресението в Япония от 11 март 2011-та, но винаги пречупени през личната реакция, преживяване, оценка, за да заслужи така блогът статута си именно на “лична медия”.

След “релевантността” Волф Шмид посочва и други критерии за събитийност, а именно неочакваност (промяна на обичайния ход на нещата), консекутивност, необратимост, неповторяемост, т.е. реализация като еднократна промяна. (Шмидт 2008: 25). М. Зеел също обръща внимание върху последната особеност като пише, че събитията се отличават с това, че “не могат да бъдат произволно повторени” (Зеел 2005:20). Теорията на новелата от 19 век ни насочва към още една специфична черта на събитието: според правилата на този жанр събитието е “необичайно и аномално” (Hühn 2011), което е определяне, приложимо и при блогосъбитията, отразяващи реакцията на авторите си на онова, което излиза от реда на обичайната делничност и нарушава усещането на пишещия за привичното течение на дните.

Освен наратологигичната и философската, има още една перспектива, в която може да се разглеждат събитията и събитийността и тяхната реализация в блоговете - историографската позиция. Именно в сечението й с наратологията се оказват разказите за всекидневието, станали актуални при промяната на оптиката на историята, заела се с редовите, не само с надредните фигури, включително и при постмодернистичния поврат от история към истории (разбира се и от разказ към разкази). Споменаването на тази перспектива изглежда оперативно важно и поради регистрирането на нов интерес към събитието от страна на историографията, повлиян без съмнение от вече преминатия предишен период, при което се предлагат определения на събитието, показващи съвпадения с наративната теория. Томас Ратман определя събитието така : “непредсказуемо и единично случване, предизвикано от личности и личностни действия”. (Rathmann 2003; Hühn 2011). Социалната значимост, мащабът на последствията, съществени за историята, не са измерими величини при актуалното блогописане, но, тъй като референциалността на събитието може да се свърже и с оценката на потомците, които ще решат, кое именно е историческо събитие, а кое просто случка, мрежата и по-специално свидетелските записи в нея, са небивал по обхвата си регистър на тези случвания, представляващи потенциални събития.

При разглеждане на блоговете, блогосъбитията и блогосубектите, можем да твърдим, че огромната част от записите са виртуално словесно споделяне на събитие - значимо, забележимо, водещо до промяна в индивидуалния свят на блогъра, бил той реален или въображаем, и възприеман под различни ъгли от четящите/пишещите. Така се изправяме пред два крайни варианта на блогозаписите:
- множественост на субектите и гледните точки при разказването за едно събитие, глобално, регионално, локално значимо, представено в различни блогове или коментирано многократно от “последователи” в рамките на един блог;
- микросъбитие, при което е налице нулево коментиране (и вероятно едноцифрен брой прочитания), не разполагащо с повече от една гледна точка, т.е. изправени сме пред реално отсъстваща перспективизация.

В първия случай събитието проявява своята способност да се “умножава” чрез позициите на разказващ очевидец (понякога именно актуално наблюдаващ, пишещ като репортер, от мястото на събитието като се възползва от мобилните технологии) и спомнящи си коментатори или пишещи в своя блог автори и препращащи към други отразявания на събитието в мрежата. По този начин, както и в литературния текст, “на едно фабулно събитие могат да съответстват едно, две или повече сюжетни” (Андреева 2006: 47). Разглежданите блогове, лични и професионални, които коментират литературна проблематика, дават възможност да проследим множество виждания за едно и също събитие и да преценим потенциала на блога като форма за повествуване или дори на убежище на спомена за преживяното.

Избираме актуално събитие – посещение на писателя Орхан Памук в София 18-20 май 2011 г., отразено в блоговете по доста различни, но и типични за тях начини: анонс за събитие; информационен материал почти без нотка на оценка или израз на позиция; дневникова бележка за събитие – емоционална, ангажирана и предизвикваща коментар. Няколко блога изпълняват стандартната си роля на информационен филтър и представят събитието като съобщение или хроника (Дневниче на Димка: http://dimkasdiary.blogspot.com/2011/05/blog-post_18.html; ЛитАгит - http://litagit.blogspot.com/2011/05/blog-post_2098.html)². Още един и различен, включително и езиково - написан е на английски, пост принадлежи на Райна Цветкова в нейния блог Rayn@’s Spot, която кратко, почти телеграфно описва събитието в Аулата на Софийския университет - «The Sofia University hall – full to the roof.» (http://tzvetkova.wordpress.com/2011/05/18/orhan-pamuk-in-bulgaria/), но срещата е повод за авторката не да рефлектира върху казаното и чутото, върху паметното в мимолетното, а да препрати в блога си към по-ранни свои записи за книги на Орхан Памук, съответно от 2008 и 2009 г.

Други обаче добавят свидетелската гледна точка, както постъпва Стефан Иванов в своя блог. Авторът, видял и преживял две от срещите с турския писател в София , кратко коментира достигналото до слуха и съзнанието и се спира върху емоцията – собствена и отстранено видяна чужда, която поражда срещата и ехото след нея, като обаче се съсредоточава върху невидяното и нечутото от недошлите, върху пропускането на срещите и аргументите на това пропускане. Така разказването за срещата с един писател е изместено от разказ за едно писателско пренебрежение към събитието, за да завърши постът с думите:

толкова за любопитството отношението уважението разбирането и емпатията (http://siv.sofiascape.com/?p=3787)

Така всъщност за блогъра срещата с Орхан Памук не е единственото събитие или по-скоро, действително събитието е това, което провокира събитие, защото значимото събитие в света на блогъра и в неговата наративна перспектива е именно пропускът на срещата от неназования писател и несъпадението в регистрите за значимост и “събитие” на двамата.

Сходна нота прозвучава в кратката записка в микроблога Twitter на Г. Димитров:

"Ще му седя аз прав на крака. Това и по турско го нямаше!" - професор от
Софийския университет пред претъпканата зала.

Гост е Орхан Памук. (http://twitter.com/#!/djori/status/70928076594356225). Лапидарността на записа е достатъчна за всеки присъствал, за да се върне той към атмосферата на срещата, както и към детайлизираната последователност или мозайка от усещания, впечатления, провокирани спомени, запомнени фрази, съзрени лица, за каквито говори фиксиращият събитието разказ в блога на Стефан Иванов. Така блогозаписите, посветени на реално събитие, очертават кръга на общност, споделяща интереси, но поради тях споделяща и време и пространство: реално – самото събитие, и виртуално – неговото осмисляне, кратки или пространни, но непосредствени отражения.

Блогърите реагират по специфични начини на едно събитие, което има културен резонанс, регистриран от “старите” медии (вестниците “Култура” и “Капитал”), както и личен отклик, отразен в жанр на “новите” медии – блога, в щрихи, реплики, моментни реакции. Несъмнено именно гъвкавостта и отвореността на формата на блога е позволила да се изживява съ-времието съ-вместно като при това е запазила отпечатъка на деня, давайки възможност за връщане назад към преживяното толкова пъти и толкова дълго, колкото просъществува блогът, платформата,мрежата.

Другият тип - микросъбитието - забележимо и запомнено единствено в пределите на личния дневник, останало без коментарно ехо, може да бъде видяно в проследявания блог Anna in your head:) (http://annainyourbox.blogspot.com/). Постът “Те са навсякъде!” (29 април 2011) разказва улична случка, ако не “необичайна”, то поне “аномална”, отприщила едновременно гняв от грубостта и грозотата и носталгия по града на детството, мимолетна и многозначителна едновременно, добавяща нови черти към портрета на автора, потвърждаваща и нюансираща познатите вече за читателите на този блог. За блогърката събитие, заслужило запис и размисъл, се оказват мимолетни срещи, улични инциденти, пътувания и малки премеждия, но преди всичко хората, а не местата и предметите, отношенията на тези хора, спомените, реакциите, малките радости и несъразмерните болки, което обяснява постоянството на авторката при следване на модела на текстовия дневник и неизползването на визуален материал. Само думи, разказващи събития, съхраняващи размисли, водещи пишещия по нишката на спомена или изказващи въобразеното не просто от първо лице, а с демонстративна субективност. Случките са “забележими” и “значими” само за автора, в мерките, които той има, но за които ни предизвиква да добавим и своите оценностявания, макар “Мило дневниче...” да е водещата сред рубриките в този блог и нейното заглавие да настройва към характерните за жанра на личния дневник интимност и камерност. Те действително присъстват, но новата жанрова форма по дефиниция е публично достъпна, тя е синтез между личен дневник и собствена медия, така че и микросъбитието дори се оглежда в посока на читателя, разказва се така, че да бъде четено, споделено чрез RSS, а не излято и изповядано като в “дневник с катинарче” (впрочем, психотерапевтичният ефект на блогописането също отдавна е обект на научно осмисляне).

Нивата на споделяемост и публичност на събитията в онлайн дневника варират и това се регулира от блогърите по различни начини като се започне от достъп само на регистрирани или поканени потребители и се стигне до писането на няколко блога, представящи различни профили на автора, обозначил се като биографична личност или използващ множество псевдоними. Пример за тази практика в българския сектор на блогосферата е решението на авторката на “Защо не?!”(http://sismd.blogspot.com/) и “Sunrays” (http://zdrawei.blogspot.com/) с ник Omnia да публикува отделно в два блога дневника на изживяното от една страна в личното делнично пространство с характерните за съвременния човек обвързаности с професия, работа, каузи (“Защо не?!”), а от друга - в тясното пространство между двама в целия спектър от чувства и въжделения (“Sunrays”). При сравнението между двата блога забелязваме няколко специфични разлики: минимално добавяне на визуални компоненти в първия срещу доста цветно и тематично ориентирано към романтичното изживяване присъствие на образите (предимно фотография) във втория; разказ срещу рефлексия, събитие срещу фантазия; най-сетне публицистичност в “Защо не?!” и подчертана литературност в “Sunrays”. Цял ред от тривиални опозиции може да бъде използван, за да се опише разделението на тези два блога – дневно и нощно живеене, публично и лично, разум и чувства, външно и вътрешно. Независимо от поляризирането им обаче те могат да се разглеждат като едно цялостно, макар и фрагментарно творение, в което блогосъбитията се интегрират в сюжет с отворен финал, който винаги очакваме да намерим най-горе на първа страница при следващото си посещение.

Наратологичната перспектива ни провокира да мислим в категории като сюжет, но
бихме могли да визираме и авторския “проект за самопредставяне и самоизграждане” (Serfaty 2004: 465) и тогава важен въпрос се оказва доколко се вписва изборът на събития за отразяване в блога в този личностен проект. Спираме се на един писателски блог – на Дмитрий Кузмин, съвременен руски поет, редактор, издател и литературен критик. В неговия блог една от най-активно попълваните рубрики е “Из живота на небезизвестния литератор”, в която личното и професионалното, житейското и философското се срещат, без да се стремят към симетричност, към пълнота и завършеност. Отделните записи щрихират събитията, които пълнят дните на биографичната личност, тълпят се имена и се сменят географски места, но преди всичко вниманието е съсредоточено върху срещата на събитието с автора/героя на блога. Постовете са фрагменти от автопортрет на фона на събитието-повод за записа и от тези фрагменти - жестове, облекло, мнения, реплики, пред читателя на блога постепенно се оформя мозаична картина, чрез която сме свидетели на процесуалността на “самоизграждането”. За да го проследим обаче, трябва да се настроим и за специфичната контрахронология на блоготекста, който ни среща винаги първо с най-новото, последното, резултата от казано, написано, направено по-рано, така че се налага да избираме съответна стратегия за четене – или като медия с най-актуалното най-напред, или като литературен текст, като роман, в който започването от развръзката е похват, но очакването е за хронологично представяне на отрязъка битие, на чийто фон такова фабулиране е само “нарушение”, което приковава погледа. Дм. Кузмин избира събития, в които присъствието му е забелязано, оценено, коментирано, такива, които видял, сам често иронично коментира, и други, в които е значещо отсъствието му. Изобилстват и обичайните за един блог препратки към други места в мрежата, като те предлагат различна гледна точка за събитието, детайлизират информацията и добавят визуализация чрез снимки и видеоматериали.

Така събитието (литературно по своя характер във всички разгледани записи) придобива плътност, перспектива, многоизмерност, проговарят другите “герои”, става видим актуалният руски и европейски литературен живот, част от който тече онлайн и блогът на Кузмин го потвърждава, включително чрез многобройните записи, които са отклик на събития в мрежата или няколко негови фрагмента, които сами са станали микросъбития за блогърската общност. Така блогът създава виртуални събития, имащи дълго ехо, преди всичко отново в мрежата. Като пример ще приведем публикация на провокативен надпис в книга във вече недостъпен блог, който обаче видян и засегнал Д. Кузмин, предизвиква записването на неговия отговор (пост от 8 април 2011 г., маркиран като “из живота на небезизвестния литератор” и “кунсткамера”), на свой ред станал повод за няколко десетки коментара. Изправяме се пред случай при който онлайн събитието, само бидейки текст и образ, предизвиква словесен порой, чието последователно възприемане в края на краищата създава усещането за информационно излишество и предизвиква читателската резигнация.

Минисъбития, като споменатото, които често пъти са по-скоро инциденти в един сектор на блогосферата и са сходни с медийното произвеждане на събития, застават в лентата на записите равноправно с глобални природни катаклизми, със записи за нечия смърт или за чудото на новия живот. Избираме един англоезичен блог, писан почти изцяло в Япония от академичен човек, принадлежащ на Малайзия - блогът Something to smile about...everyday на Нана (http://o-que-sera-sera.blogspot.com/). Нейните записи имат дневников характер, представят личното и всекидневното като събития, чийто контекст обаче са големите промени, житейски прагове (като описанието на дипломирането на авторката и като заминаването на семейството й oт сполетяната от бедствие Япония - “To think that we were able to escape the earthquake, tsunami and radiation, and be able to come back home in one piece is indeed a blessing.” - http://o-que-sera-sera.blogspot.com/2011_05_01_archive.html). Тук отново се изправяме пред такава особеност на събитието като релативността, защото като в добър роман или като в цветна тъкан се преплитат различните по ранг събития, за да създадат разказ за живеенето. Самата форма на блога също способства за специфичната контекстуализация, тъй като в архива на личните записи в този блог, съпроводени от фотографии и любима музика, можем да се движим напред и назад във времето, да изчетем за час живота на един човек, така както го е регистрирал той ден по ден, понякога час по час, но и да преминем като по мостчета по линковете, които е поставил, и да се озовем другаде, навсякъде по света, но все в същото въображаемо пространство на блогосферата. Пак в него, търсейки отражение на външни и обективни събития върху личния свят, намираме записите на известната руска писателка Татяна Толстая за урагана Айрин (август 2011) - един поглед от Ню Йорк (“Ну, в шесть утра налетал шквальный ветер и между небоскребами ходили большие, как бы бисерные простыни дождя. Ну, Гудзона не было видно в просвете между домами. Но это и все...” - http://tanyant.livejournal.com/84631.html#comments), съпроводен обаче и с повдигането на морален проблем (съдбата на възрастните хора в такива екстремни ситуации, отговорността и грижата за тях), породил истинско наводнение от текстове-коментари (повече от 800 в рамките само на първите три дни след публикуването от 26 до 29 август 2011 г.). Авторският стил, популярност и контекста в пределите дори само на един блог с неговите приятели, постоянни или случайни читатели, създаващи понякога цели “неформални социални системи” (Мавродиева 2010: 57), с подредбата на страницата и действащите на нея инструменти - всичко това се оказва важно за формата на блога и за неговия потенциал да улови завихрянето на събитията в глобалното «сега». В блоговете се регистрират актуални събития и събития в ретроспекция, в единия случай се приближаваме до репортажното писане, а в другия до повествование, до създаване на текст, притежаващ “своеобразен литературен и творчески модус” (Химър 2007: 184), текст, който често е израз на носталгията по време и място, по хора и неща, а друг път - по сбъднати мечти, както е в блога на Макс Фрай (chingizid.livejournal.com). Известният руски интернет автор/авторка се връща към миналото, за да разкаже история от юношеството си и да сравни времената, адресирайки към връстниците си спомена, а към себе си - неудовлетвореността, че сбъдването на мечтата не носи щастие: «И вот. Ночь. Я сижу. Запах речной воды и цветов. (...) Практически самая страстная мечта юности сбылась. Аж не по себе как-то.” (2/6/2011). Ретроспекцията заличава едни и откроява други детайли, актуализира усещания и вкусове, които, върнати от спомена, понякога са най-яркото събитие за личността в актуалната реалност, както и повод за блогозаписа. Така е и в блога на Ели Иванова “Размишльотини” в последователността от постове и коментари “Нещата, които ми липсват”, описващи, според един от тези коментари “липси от историческо и географско естество” (http://razmisli.wordpress.com/2011/05/19/i-miss/). Непосредствено и пряко в подобни блоготеми могат да бъдат сравнени носталгиите, самите начини и поводи за спомняне на останалите у дома и на емигрантите, което обаче е обект на друго изследване. Обръщането назад понякога е гневно, както е в разказа за гимназиални премеждия в блога на Милена Фучеджиева (http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2011_08_01_archive.html), но може да е благодарен поглед към събитие от миналото – в случая среща с отишъл си вече човек, както е в записа Den cafe (Sep. 30, 2010, http://o-que-sera- sera.blogspot.com/search/label/Memory) на Нана. Сравнявайки разноезичните разкази за преживяното, забелязваме у блогърите стремеж към възстановяване и запазване на миналото по начина, по който това е направено в записите за актуалните събития, включително и с визуални допълнения (сканирани снимки отпреди или такива на запазени предмети, знаци на времето). Всичко това е опит да се разшири обхвата на личното присъствие във времето с помощта на такъв достъпен инструмент за регистриране на събития и състояния, какъвто е личният блог. Двойствената природа на блога – като медия и като литература проличава именно в такива текстове, които транслират новини, но и разказват истории и заедно с всичко това в тях чрез различни стратегии е регулирано представянето на личността/персоната/персонажа на блога. Хронологически следващият вариант на дигиталното писане и споделяне – микроблоговете от рода на Twitter – не предполага обаче дори в рамките на множество, но свръхкратки записи, създаването както на контекст, така и на автобиографичен (реален и фикционален)образ. Именно там наблюдаваме и друга интересна тенденция – освен миниатюризирането на текста е налична и редукция на събитийността, макар за много от активните автори все пак да продължава да важи древното правило Nula dies sine linea. Този обаче щрих, черта, ред вече се драсва на друго място, върху друга, различна от блога платформа и няма капацитета в своите 140 знака (допустимите за Twitter) да разказва, а само насочва и препраща другаде във виртуалния или реалния свят.

На територията на блоговете събитията се конкурират за правото да бъдат забелязани, отразени и многократно преживени от четящите и така да получат във времето траене. Избрахме различни по своята география и характер онлайн дневници, опитвайки се да възпроизведем усещането за множество, прекомерно изобилие, дори хаос в блогосферата, но съзнавайки, че тя живее, независимо от честото самопроизвеждане на събития, с течението на реалните дни и просто е станала един от техните домове, както преди е била книгата ³. Прегледът на значителен масив от текстове дава основание да изведем някои особености на блогосъбитията такива като: интерактивното конструиране на повествованието за събитието чрез анонс, запис и коментар, трасмедийното му представяне чрез текст, видео и аудио информация. Основни маркери на събитието в блоговете са времевата ориентация, локализацията, честота на запис, източникът и т.н. Блогосъбитията са вътрешни и външни спрямо мрежата, реални и виртуални, като съотнасянето им може да бъде реверсирано. Блоговете са ориентирани към различни нива на публичност - от лично откровение до продуктово позициониране, но във всички случаи събитието-фокус на записа/поста има две основни черти – актуалност и атрактивност, като самият блог-пост може да бъде анализиран през наративните и реторични техники, прилагани при изграждането на събитийния низ в персоналните блогове. В едни случаи е важен разказът за събитието, в други – самото събитие на онлайн разказването. Така наблюденията ни върху този нов “дом на дните” – блогът, добавят аргументи за тезата, че лентата на събитията в онлайн дневниците, редом с всички други платформи на web 2.0, постепенно и постоянно картографира настоящето, ставайки архив и опора на колективната глобална памет.

Бележки

1. Върху литературността на блога и върху въпроса “за важността на хубавописането” (“о важности хорошописания”) разсъждава в рамките на своя блог и руската поетеса Линор Горалик http://snorapp.livejournal.com/2002/07/29/, а в 40-те коментара към този отдавнашен запис намираме редица наблюдения върху качествата на поста като текст, на значението на редактирането или съответно “суровостта” на блога и т.н.

2. Попадаме и на портал, забелязал събитието и прилагащ връзки към други намираеми онлайн материали, които да отразят невидяното, но оценено като важното - в случая, препратка към статия на Д. Камбуров във вестник “Култура” в http://www.eurochicago.com/2011/06/orhan-pamuk-v-sofiya/. Интересно е да се отбележи, че коментари към записите за събитието в разглежданите блогове до момента на написване на статията няма (и вероятно с отминаването на събитието назад в лентата на архива няма да се появят), но затова пък във форумите на изданията, като “Култура”, към които този портал препраща, далеч не липсват - http://www.kultura.bg/bg/article/view/18485. Тази разлика, която можем да видим и във форумния сектор след публикацията на Б. Пенчев в “Капитал”, е показателна за обхвата и потенциала, за читателската въвлеченост в медията. Дори в онлайн издание като “Без Лого” (http://bezlogo.com/) при малката статия от блога на Алекс Симов, посветена на посещението на Орхан Памук, има 1 коментар, докато в блога към същия текст коментиране изобщо отсъства (http://alexsimov.blogspot.com/2011/05/blog-post_9081.html).

3. Позволяваме си да използваме тази метафора от заглавието на едноименния автобиографичен роман на руския поет авангардист Виктор Соснора (“Дом дней”, 1990), роман, събран от дневникови фрагменти, запазили относителната си суверенност, каквато виждаме и в блогозаписите. В някакъв смисъл, подобни дневникови цикли, на които е наложена романова цялост, станаха обичайни за изливане на блоготекста в печатен формат.

Цитирана литература

Андреева В.А. 2006. Событие и художественный нарратив. Известия Российского государственного педагогического университета имени А.И.Герцена, 7(21): Общественные и гуманитарные науки (философия, языкознание, литературоведение, культурология, экономика, право, история, социология), ч.1. 44-57.

Зеел, Мартин. 2005. Събитие. Една малка феноменология. Философски алтернативи 2.

Мавродиева, Иванка. 2010. Виртуална риторика. От дневниците до социалните мрежи. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Химър, Стив. 2007. В сферата на блоговете - безкрайният лабиринт: уеблогът като литература. Литературата 2. 182–202.

Шмидт, Вольф. 2008. Нарратология. Москва: Языки славянской культуры.

Etling, Bruce , Karina Alexanyan, John Kelly, Rob Faris, John Palfrey, Urs Gasser. Public Discourse in the Russian Blogosphere: Mapping RuNet Politics and Mobilization. Published October 18, 2010, Berkman Center for Internet and
Society at Harvard University. http://cyber.law.harvard.edu/publications/2010/Public_Discourse_Russian_Blogosphere (12.08. 2011).

Hühn, Peter Event and Eventfulness. In Peter Hühn  et al. (eds). The living handbook of narratology. Hamburg: Hamburg University Press. hup.sub.uni-hamburg.de/lhn (12.08.2011).

Morrison, Aime. 2008. Blogs and Blogging: Text and Practice. Susan Schreibman and Ray Siemens (eds.), A Companion to Digital Literary Studies. Oxford: Blackwell. http://www.digitalhumanities.org/companionDLS/ (12.08.2011).

Rathmann, Thomas (2003). Ereignisse Konstrukte Geschichten.  In Thomas R.athmann (ed.), Ereignis: Konzeptionen eines Begriffs in Geschichte, Kunst und Literatur. Köln: Böhlau, 1–119.

Roering, Johanna. 2009. “i love mer/der. when they aren’t together, i die”  In Ingrid Hotz-Davies, Anton Kirchhofer and Sirpa Leppänen (eds.), Television Characters Blogging. Internet Fictions. Cambridge Scholars Publishing.

Serfaty, Viviane. 2004. Online Diaries: Towards a Structural Approach. Journal of American Studies 38 (3). 457-471.

Soldán, Edmundo Paz A. 2007. Cyberliterary Afterword: ‘Of Blogs and Other Matters’. In Claire Taylor, Thea Pitman (eds.), Latin American cyberculture and cyberliterature.  Liverpool University Press.

Szczepan-Wojnarska, Anna M. 2006. Blogi jako forma literacka. Pamiętnik Literacki 4.  191-201.

• 1. Публикацията на статията се осъществява с подкрепата на Фонд "Научни изследвания" на СУ, проект "Уеб технологии в електронното хуманитарно образование (Развиване на динамична електронна среда за Факултета по славянски филологии)"