Skip to content Skip to navigation

Увод на редактора на броя

 

В съответствие с практиката на списанието специални броеве се посвещават на научноизследователски проекти, разработвани от наши колеги, както и се представят продуктите от тази проектна дейност, за да стигнат до специалистите, които се интересуват.

Броят е за проекта Входна морфологична и синтактична терминология като база за усвояване на научна лингвистична терминология от студенти филолози (българисти и германисти)

 

Ръководител на проекта е проф. дфн Руселина Ницолова. Участници в него са:

– през първия (2009 г.) и втория етап (2010 г.): от Катедрата по български език на ФСлФ - проф. Руселина Ницолова, доц.д-р Красимира Алексова, доц. д-р Петя Осенова, гл.ас. д-р Ласка Ласкова, докт. Йорданка Велкова; от Катедрата по германистика и скандинавистика - проф. дфн Емилия Денчева, ас. Лилия Бурова и ас. Диана Николова;

– през третия етап (2011 г.) - от катедрата по български език не участва Петя Осенова, защото е председател на факултетската комисия по научните проекти, а от Катедрата по германистика и скандинавистика не участва ас. Диана Николова (по свое желание).

Изследваната по проекта проблематика представлява интерес за широк кръг специалисти – не само по лингвистика, но и по методика на езиковото обучение (първи, втори, трети език). Въпросът за спецификата на лингвистичното и лингводидактическото описание на определен език не е изгубил своята концептивна значимост и продължава да поражда идеи за дискутиране не само на теоретическо равнище, но и в практиката на обучение в средното и във висшето училище. Двата типа описания на езика се различават по адресат, функции и съответно по терминологичен апарат.

Лингвистичното описание е предназначено за специалисти, то задължително е еднородно в концептивно отношение, отразява постановките на определена теория и предполага евристичен потенциал, който да се реализира в хода на проучването. На това предназначение отговаря и терминологичният апарат, строго специализиран и обслужващ тази теория.

Лингводидактическото описание е предназначено широк кръг възприемащи, включително ученици, студенти, за които то е основа на метакогнитивни умения да описват речевия си опит. Затова и функциите на този вид описание са главно дидактически, а не евристични. Основно изискване към концептивните идеи в основата на лингводидактическото описание е те да са утвърдени, единодушно приети от специалистите. Нерядко, с оглед на потребностите на обучението, тези идеи могат да са еклектични (интегрирани от различни теории), но без да са противоречиви. Функциите на това описание предполагат минимизиране на строго специализирания терминологичен апарат, представянето на определени лингвистични понятия да става не само експлицитно, но и имплицитно.

Тази логика на двата типа описание добре се илюстрира от представяните тук текстове, продукти на изследователската работа по проекта, както и от целите му.

 

Целите на проекта по думите на един от участниците в него, доц. д-р Красимира Алексова, се изразяват в следното:

– проучване на съответствията и различията в основната терминология по морфология и синтаксис в учебниците по български език, одобрени от МОМН, и в учебните системи по немски език в специализираните училища със засилено обучение по немски език в България, както и в други граматични източници, използвани в училищното обучение;

– съпоставка на граматическата терминологията в учебниците (на български и на немски език) за средното училище с граматическата терминология, която е основна за университетското образование и с която се запознават студентите в СУ „Св. Климент Охридски“, следващи българска и немска филология;

– изработване на електронна база данни, включваща морфологичните и синтактичните термини както в училищните граматики, така и в основни академични университетски граматики. Тази електронна база данни позволява да се правят справки и в двете посоки (от български към немски и обратното; от училищната към академичната терминология) при отчитане на спецификата на двете граматични системи;

– установяване на най-честите трудности при овладяване на терминологията от студентите в специалностите „Българска филология“ и „Немска филология“.

Екипът на проекта е убеден, че резултатите от проекта са важни в няколко аспекта. Първо, като подпомагащ ресурс от гледна точка на езиковото и филологическото обучение. Второ, като източник за изследвания в областта на овладяване на лингвистичната терминология в обучението на филолози, което пряко се отразява върху тяхната лингвистична компетентност. Трето, като база данни за съвременното обучение по българска и немска граматика в българските средни училища, която дава най-точна картина за съвременното състояние на учебниците по граматика за двата езика и ще бъде изходен пункт при предстоящите реформи на учебниците за средното училище.

Тази електронна база данни е вече създадена, редактирана, като предстои в следващия ІV етап да бъдат допълнени данни от още академични граматически трудове както по български език, така и по немски.

Татяна Ангелова

Година: 
2011
Том: 
8
Книжка: 
3