Skip to content Skip to navigation

Съвременно житие с каноничен отпечатък – Преподобна Стойна от с. Златолист, Мелнишко


Коя е преподобна Стойна?

Според местните предания и записаното от нейната племенница житие, издадено от В. Измирлиева (Иванов и Измирлиева 1990), Стойна е родена на 9 септември 1883 г. в с.Хазантар, Серско, Македония. На 5 години заболява от шарка и ослепява. Никой не очаква детето да оцелее. Една вечер родителите й виждат в стаята й чудна светлина. Виждат, че Стойна говори с някого, а стаята е празна. Като помислили, че детето вече си отива, се натъжили. Но момичето усмихнато им казало да не се притесняват за нея, и че вече е оздравяла с помощта на св. Георги, който в момента е в стаята в качеството на неин брат. От тук нататък животът на момичето се променя. Започва да сънува сънища с указание какво трябва да прави. Кара чичо си да копае в двора на една църква и намира икона на св.Георги и кандило. В 1895 г., пак по указание на св.Георги, Стойна се заселва в църквата св.Георги в с. Долна Сушица, Мелнишко (сега с. Златолист). Стойна била хубава, руса жена, ходела облечена само в черно, хранела се само с плодове – портокали, лимони, захар и ябълки и малко петохлебие. Стойна имала пророчески и лечителски дарби и помагала на хората. Всичките дарове и храна, които получавала в знак на благодарност, раздавала на бедните и децата. Често седяла под клоните на огромен източен чинар, на възраст 1296 години. Според легендата, чудотворното дърво се извисява тук почти от създаването на българската държава. Страдалци от всички краища на страната и до днес отиват и прегръщат вековния му дънер, на който има завързани люлки, където хората се люлеят за здраве.

Макар и сляпа, Стойна се грижела за църквата и за стопанството към нея (за 500 кокошки), Докато чистела, Стойна си говорела със светците от иконите. Пред олтара в черквата има мраморна плоча с изобразен върху нея двуглав орела. Често пъти, докато се е молела върху нея, Стойна се издигала над земята – левитирала. Говори се още, че два пъти е напускала тялото си за по една седмица с изричната заповед никой да не го мести, после пак отново „възкръсвала“. Едни от най-ярките спомени за пророческата дарба на Стойна са свързани с разказа за един турски ага и с този за италианския консул :

1.Когато турците запалили през 1906 г. околните села. Стигнали и до черквата св.Георги с идеята да запалят и нея. Тогава Стойна излязла и казала на агата да си върви у тях, защото децата му са много болни. Изумил се агата, но я послушал и наистина, ако не се бил върнал навреме да потърси помощ, децата му щели да са мъртви.

2. През 1931 г. италианският консул чул за Преподобна Стойна и дошъл да я посети. Тя му казала подробности не само за неговия личен живот, но и за икономиката на страната му, за предстоящата световна война. Той бил толкова изумен, че накрая ѝ целунал ръка. Монахинята му разказала, че на дървото, което е в двора, и преди нея е седяла сляпа пророчица, която е помагала на хората и ги е избавяла от „лоши срещи“. „Ще дойде време, след мен ще се появи друга сляпа ясновидка и тя ще построи черква“, казала още Преподобна Стойна.

Преподобната си отива от този свят на 22.12.1933 г. На тази дата и до ден-днешен местните почитат паметта й.

Гробът ѝ се посещаван и от българи, и от чужденци, чули за нея, защото дори след смъртта на Стойна продължават да се случват чудеса чрез иконите в църквата.

Чужденец от Англия има здравословен проблем. Разбрал за Преподобна Стойна и пристигнал в България. Заставайки пред иконата на Стойна му било „казано“ да поиска разрешение да остане в селото и всеки ден да отправя молитва пред иконата на св.Георги. За благодарност, че е получил облекчение, англичанинът поставил собственоръчно направена дървена табела, указваща името на селото Златолист. Още много хора са открили лек за болестта си, или някакво разрешение на проблем, отправяйки молитва към нея.

Дали Стойна е наистина светица и кой е свят човек според каноните на църквата?

За човека светостта би трябвало да не бъде само израз на чисто формалната принадлежност към Бога – „освещаване“ чрез измиване на тялото и кръщаване в купела. Човешката свободна воля за вътрешна духовна и нравствена чистота, е първият фактор за изграждането на светостта. Според думите на св. Иоан, светостта довежда до богоуподобяване (Иоан 3:2-3). Светостта може да нараства чрез делата на любовта към хората.

Светците са хора, отворили душите и сърцата си за Бога, хора, които са посветили земния си път на това, да следват повелите Му дори до смърт.Светците са тези, които предпазват света от нравствена развала и тление. Те съдействат за моралното оздравяване на народа, на нацията, на държавата.

Според църковно-догматическите представи светците са онези люде, които имат специални заслуги за отстояване на християнските идеи, инициирали са път за богопознание. С други думи – хора, които с думи и дела са допринесли за развитието на християнството. Светостта сама по себе си не е отредена само за заслуги, не се дарява при особени обстоятелства или изключителни условия. Всеки е свободен да избира между доброто и злото, между порока и праведността и по собствена воля да приеме или отхвърли божественото. На никого не е отказана заслугата да бъде свят – светостта е нравственият идеал в християнството. Библията казва : „Вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния“ (Пс. 81:6; Иоан 10:34-36).

Светците са наричани праведници понеже са вървели по правия, по Божия път, и още, „Божии угодници“, понеже с дела, думи и постъпки са угодили на Бога. Имали са способността да проникват в човешките сърца и души, да четат мислите на хората, да откриват настроенията им, да предугаждат техните намерения. Чрез светиите Бог е извършвал най-различни чудеса, най-често изцеления на тежко или безнадеждно болни.

Практиката да се канонизират и почитат като светци отделни личности продължава и до днес . В народните вярвания и представи също се издигат фигури на лечители и ясновидци, квалифицирани като „народни“, „живи“, „бъдещи“ или „почти светци“. Като „преподобни“ църквата величае подвижниците на Новия Завет, които за обуздаване на своите греховни наклонности и за духовно усъвършенстване доброволно се посвещават на най-строго изпълнение на монашество и аскетизъм. Това е единствената категория светци, които биват признати за такива само поради чисто духовните си подвизи. Като пример може да посочим Алексий, човек Божи – подвизавал се в света, св. Иван Рилски – отдалечил се от света в манастири и пущинаци, преподобни Козма, послушник в българския Зографски манастир “Св. Георги Победоносец“, основан в 898 г. от тримата братя българи от гр.Охрид – Моисей, Аарон и Йоан (срв. Петров 2011Панчовски 2011 [1972]).

Тук бих искала да разгледам по подробно текста на житието, като се съсредоточа не толкова върху фолклорните влияния в него, на които В. Измирлиева е посветила известни наблюдения, колкото върху жанрово специфичните за агиографските текстове елементи.

Наративът се състои от свидетелските разкази на съвременници на Стойна. Житието на преподобната до голяма степен се покрива с познатата композиционна структура на отшелническо житие.

1. Мотивът за себеотдаване на вярата

Често приемането на християнството, замонашаването, оттеглянето от социума и аскетическите практики са избор, който светецът прави в резултат на някакво чудо (сънят и видението са типична реализация на този топос за агиографията).

На петгодишна, (според житието е на седемгодишна) възраст, героинята се разболява от шарка и едва не умира. Спасява се с помощта на св. Георги, когото нарича свой брат, (побратимяването със светци е традиционно-фолклорна практика, на която няма да се спирам и която вече е коментирана от Измирлиева в нейното изследване.).

Ще проследя отделни мотиви, характерни за житийното повествование на каноничните жития, представящи живота на канонизирани светци, които се откриват и в записаното Житие на преподобна Стойна.

Ослепяването на Стойна, явяването на св. Георги и изцелението от болестта е епизод, който напомня силно епизода с ослепяването на героя от житието на Стефан Дечански. Докато лежи изтощен от болка, Стефан вижда мъж, застанал пред него със свещенолепен вид, украсен със светителска одежда, а светлината на благодатта сияела на лицето му, в дясната си длан той носел неговите две избодени очи и му говорел. Това бил Николай, Мирликийският епископ. Този акт може да бъде разтълкуван като: Теб, невиждащия, в добрите ти дела за прослава на Бог аз ще направлявам (Иванова 1986, срв. и Давидов и др. 1983).

Като пример за „проглеждане“ за вярата може да послужи и разказа за живота на св.апостол Павел, който, преди да стане първовърховен апостол бил фарисей, и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан. Отивайки в Дамаск, Савел видял светлина и чул гласа на Иисус, който му казал, че ще го отнеме от юдейския народ. И макар очите му да били отворени, никого не виждал. Три дни нищо не виждал, нито ял, нито пил и прекарвал в пост и молитва. При него дошъл св.ап. Ананий и му съобщил, че сам Господ му е възложил да го накара да прогледне и да се изпълни с Дух Светий. Изведнъж, сякаш люспи паднали от очите на Савел, той веднага прогледнал, покръстил се и станал – по думите на св. Йоан Златоуст – от вълк – агне, от тръни – лозе, от плевели – пшеница, от враг – приятел, от богохулник – богослов. Самият Христос на въпроса на учениците Си: „Кой е съгрешил, че човекът се е родил сляп?“ – отговаря, че не възмездие за греховете е причината, а целта е Господ да покаже делата Божии, за да се яви славата Му.

Епизодът има за цел да внуши, от една страна, прелома, който настъпва в душата на героинята – тя избира богоугодния аскетически живот (остава да живее в стаята си, изолирана от света до 16-тата си година), от друга, идеята за светците наставници, каквито имат богоизбраните личности.

2. Mотивът за съня и ролята му в живота на героя

Стойна получава потвърждение и одобрение за правилността на своя избор чрез няколко пророчески съня. Въобще „сънят е лайтмотив в Стойниното житие“ (Иванов, Измирлиева 1990: 77). На сън Стойна вижда св. Георги, който ѝ дава указание къде да копае в бащиния си двор. Там намират кандило и икона и построяват църква в последствие. Отново в съня ѝ св.Георги ѝ казва да я заведат в черквата в с.Долна Сушица, където ще я приемат.

Колкото и да е вярващ, човек все пак, понякога, изпитва колебания относно избор, вяра и правилност на постъпките. "Никога пророчество не е дошло от човешка воля, а са го изказвали светите Божии човеци, които са били ръководени от Светия Дух." (2 Петър 1:21)А Той управлява, чрез словото си. Като потвърждение, сбъдването на пророчески сънища и намирането на описаните в съня неща е доказателство за правилността на избора на Стойна да следва Божиите закони. Подобно нещо се е случило и на св.Симеон Стълпник. Когато бил на тринадесет години чул думите на Господа Иисуса Христа „Блажени бедните духом…Блажени кротките…Блажени гладните и жадните за правда“, които думи силно разтресли сърцето му. Развълнуван Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил на пустинно място, където се отдал на размисъл върху чутото от храма. От умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас, който му казал няколко пъти да копае по-дълбоко. Сетне гласът казал : „Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!“. Тези думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нататъшен живот на Симеон.

3. Пътуване към указано от божия пратеник място и перипетии около пътуването.

Сляпото подчинение и благополучното достигане на крайната цел, или отказът и страхът от препятствията, е отговорът дали някой е напълно готов да изпълнява дадените му напътствия и доколко е силна вярата му, че трънливият път, по който върви е правилният. Пристигайки в с.Долна Сушица по указание на св.Георги, непознаваща никого, непозната на никого, Стойна намира подслон в самата църква, там, където ще се чувства у дома си, там, където е нейното сакрално място.

4. Аскеза и целомъдрие

Аскетизмът се асоциира в съзнанието на съвременния човек, дори и при вярващите, с различни велики подвизи на подвижниците, които водят суров монашески живот, намират се в непрекъснато духовно напрежение и в различни телесни подвизи.

Още през апостолското време са се отбелязали главните черти на християнския аскетизъм. Според Христовото учение, християнското съвършенство се постига чрез пост: „И, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня“ (Мат. 4:2), девство: „Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени“ (Мат. 19:10) и нестяжание. Господ в Евангелското си учение посочва най-висша аскетична добродетел – безбрачието, която не може да се осъществи от всеки. Безбрачието или девството в Църквата Христова е усвоено като задължителен аскетически подвиг в монашеството, а в света като добродетелен подвиг.

Разказът за живота на Стойна ни представя живота й, изцяло съсредоточен в Бога и изпълнен с лишения:

„Стойна преподобна била винаги в пост и молитва, като същи постник, хранила се само с плодове и вторник, четвъртък, събота и неделя само Агнеца от петохлебието.“ (Иванов и Измирлиева 1990: 83).

Стойна пребивавала в уединение и безбрачие през целия си живот.

5. Издигане (левитация) и отделяне от тялото за определен период и завръщане отново в него

Църквата познава подобни случаи на левитация. Официално призната „левитантка“ била света Тереза Авилска – монахиня-кармелитка, чиято съдба е подобна с тази на Преподобна Стойна. На 20 годишна възраст Тереза постъпва в кармелитски манастир. В първите години там заболява от неизвестна болест, съпроводена с тежки припадъци, треска и гърчове. Състоянието ѝ се влошава дотам, че я пращат в къщи, за да може да умре в бащиния си дом, но постепенно болестта отстъпва и Тереза се връща в манастира. През живота си св. Тереза имала многократни и най-разнообразни видения. Често беседвала с Исус Христос и Неговата Пресвета Майка. Но най-чудната ѝ дарба била, че можела да лети. За дарбата си разказва самата светица в своята автобиография от 1565 г. По нейни думи, „възнасянето ме връхлита като удар, неочакван и рязък, и преди да мога да събера мислите си и да дойда на себе си, облаците сякаш ме понасят в небесата или могъщ орел ме носи на крилете си…“. Свидетели на неин полет стават 230 католически свещеници. Интересен бил и фактът, че тя дори не е искала да лети. Молила се е на Господ да я лиши от тази ѝ дарба и той го сторил.

Подобно на Тереза и Стойна имала дарба да се издига над земята и „да лети“, както е описано в преданието за живота й. Докато се молела пред олтара, стъпила върху мраморна плоча, върху която е изобразен двуглав орел, Стойна се издигала над земята и така оставала известно време.

За разлика от Тереза Авилска обаче, Стойна Димитрова не се е молила да бъде лишена от дарбата си. Освен това е имала и способността да се разделя от физическото си тяло. Припомням си думите на св.Тереза по повод издигането ѝ във въздуха – могъщ орел я носи на крилата си. Според мен, това дава обяснение на факта защо Стойна е левитирала точно върху място, на която е изобразен орела с две глави. В християнската традиция орелът е знак на свети Йоан Богослов и символизира духовните висини, до които се е изкачил този създател на Евангелията и на Откровението.

Отделянето на Стойна от фактическото тяло и завръщането ѝ в него, според фолклорната традиция „пътуването до онзи свят и назад“, легитимира специалния статус на тези, които са го преживели. Така те преминават от „незнание“ към сакрално знание, „Примрелите“ са един вид земни агенти на отвъдното и техния трансцедентен опит е означен чрез символични маркери на смъртта в техния физически облик и социално поведение като слепота (при ясновидците), стерилност или безплодие, плесен по тялото (при вещиците).

6. Лечителски дарби и прогностични умения

Докато е жива Стойна успява да излекува 16 годишно момиче от малария с пелин, рициново масло и вино, като не пропуснала да ѝ каже, че воловете на къщата са болни, един от тях ще умре, както ще умре и едно дете. Но на друг човек от София детето с молитви от кома извадила.

А след смъртта си, чрез чудодейната икона на св. Георги излекувала дете, болно от от коварна болест, при която кожата пигментира, става дебела като кора на дърво и се пука. След поставянето на страшната диагноза бащата на детето сънувал как върви по улица на Златолист и накрая попада на местната черква, а там е св. Георги. Светецът слязъл от иконата и пробол с копието си змия, която точно в този момент събличала кожата си. Родителите завели детето, преспали в църквата и 15 дни по-късно болестта започнала да регресира. Докторите онемели от почуда, когато след 3 месеца от нелечимата болест нямало и следа.

Отново мотивът със съня играе ключова роля както за записване на нейното житие – внучката на Стойна сънува сън, в който леля ѝ казва, че трябва да разкаже нейното житие, така и за лечение на страдалци.

Както вече споменах, избраните, решили да вървят по Христовия път, биват прославени от Него още по време на земния си живот, като са удостоявани с различни духовни дарби. Стойна Димитрова е имала дарбата да лекува с простички, земни лекове, които със сигурност са ѝ били „прошепнати“ и благословени от Този, на когото се е обрекла. Съвременни методи доказват, че съзнанието може да наложи на тялото да преодолява болката и болестта, но по онова време хората не са изпадали във философски размисли какво е съзнание и как то влияе върху тялото.

Християнската църква почита светци, които са станали патрон на всички съвременни лекари. Като типично български целител на психично болните и на глухите у нас се приема преди всичко св.Иван Рилски, Сава Освещени е известен като „гонител на демоните и лечител на различни тежки заболявания“. Като св. Врачове – Безсребърници, т.е. лечители без пари (без сребро), които вършели това в изпълнение на Христовата повеля към апостолите: „Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте – даром давайте“ (Мат. 10:8), се сочат Козма и Дамян.

Човек е прагматично същество и вярва на това, което пипа и вижда, на това, което лично изпитва, затова дарените с лечителски дарби хора трябва да „се доказват“. Нуждаещите се безпогрешно усещат от кого могат да получат помощ и сами ги намират.

7. Разговор със светците от иконите

Светците са Божиите пратеници, посредници и вестители. ТЕ винаги съпътстват живота на избраните, наставляват ги и помагат в кризи.

Освен със св. Георги, „нейн брат и закрилник”, както го определя преданието, Стойна общува и със светците от иконите. Тази дарба несъмнено има за цел да внуши богоизбраността на героинята и нейното средищно място в света – тя е посредник между света на хората, тук и сега, и вечния, населяван от светците и Бога.

Като гледаме свети икони трябва да устремяваме мислено поглед към изобразените на тях светии, а чрез тях - към Бога. Иконите не бива да бъдат почитани по същия начин както Бог, но те принадлежат към същата категория предмети, осветени от присъствието на Иисус Христос, каквито например са Назарет, Голгота, дървото на Кръста. Тези места и предмети са станали „вместилища на божествената енергия", тъй като именно чрез тях Бог извършва нашето спасение. В наше време иконите заемат мястото на чудесата и другите деяния на Иисус Христос, които неговите ученици са имали привилегията да видят и да им се възхищават.

Можем да приемем, че Стойна е била „живото” потвърждение на тези думи – ученик на Христос, разговаря със себеподобни. Те са невидими за останалите, но за нея, сляпата, са спътниците и водителите. 

Заключение

Засвидетелстваният житиен текст, записан от племенницата на Стойна, е повествование, което макар и да се обляга на народното предание, на народните разкази на очевидци и фолклорните представи за богоизбраност и святост, следва модела на каноничните жития – в композиционно, наративно и съдържателно отношение. Или с други думи, макар да е свидетелство за една народно-фолклорна представа, то придава една християнска легитимност чрез форма, звучене и чрез самата практика на четенето на текста на гроба на Преподобната – която всъщност (четенето на записите за живота на светците на техните гробове в първите векове на утвърждаване на християнската религия), дава началото на литургичното честване на светците.

Цитирана литература

  • Давидов, Ангел, Георги Данчев, Невена Дончева-Панайотова, Пенка Ковачева, Т. Генчева. 1983. Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак. София: БАН.
  • Иванов, Петко, Валентина Измирлиева. 1990. Сушишката светица Стойна. 1. Житие. Български фолклор 3. 75–94.
  • Иванова, Климентина. (ред.) 1986. Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. София: Български писател. [За новобългарския превод на Пространното житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак срв. и публикацията от книгата в портала Словото: http://www.slovoto.org/showwork.php3?AuID=450&WorkID=15756&Level=1 (5.02.2013)].
  • Панчовски, Иван. 2011 [1972]. Структура на българската светост. Електронна публикация в блога на Драган Бачев от 16.12.2011. http://draganbachev.wordpress.com/2011/12/16/структура-на-българската-светост/(4.02.2013). Първа публикация: Духовна култура, 1972, кн. 9-10. 19-29.

  • Петров, Петър. 2011. Канонизацията в Българската православна църква. http://www.dveri.bg/content/view/13040/ 1.04.2011 (1.02.2013)

 

Авторът представи този текст на Климентовите четения за млади учени (19. ноември 2012), организирани от Катедрата по кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

The author's presented this text at the Kliment's readings for young scholars (19. november 2012), organized by the Department of Cyrillo-Methodian Studies, Faculty of Slavic Studies, Sofia University.

 

Година: 
2012
Книжка: 
4
Рубрика в списание Littera et Lingua: