Skip to content Skip to navigation

Гложенският манастир „Св. Георги Победоносец“


Местоположение

Високо в Стара планина, между Ябланица и Тетевен, над село Гложене се намира един, сгушен върху планински връх манастир – Гложенският манастир „Св. Георги Победоносец“. Той е изграден върху много стратегическо място, тъй като от долината на река Вит може да бъде видян от 1 или 2 места, през останалото време остава скрит в планината. Вероятно това и трудният достъп до него изиграват най-важната роля тази стара и величествена сграда да бъде запазена до днес.

Гложенският манастир се намира в Тетевенския балкан (Стара планина). По-конкретно в североизточните склонове на планинския масив Лисец, под връх Камен Лисец. На изток манастирът граничи с долината на река Вит, а от запад склонът се спуска към река Малък Искър. На юг от него се намира местността Изворин дол(Данов1970). Манастирската сграда е разположена на 9401метра надморска височина. Непосредствено под него, в долината се намира село Гложене, с което манастирът е свързан още от създаването си.

Исторически данни и легенда

Историята на манастира е пряко свързана с легендата за основаването му, но за съжаление не се намира нито един исторически източник, който да свидетелства за някаква достоверност. Има само един стар ръкопис, намерен в манастирската кондика, в който има сказание за основаването му. Този разказ е жив и до днес, може да бъде чут в няколко различни вариации, но единственото, което не се променя е времето и „основателят“ на манастира.
Легендата гласи, че в началото на XIII век (в периода между 1230 – 1250 година), киевският княз Георги Глож бяга от татарските нашествия. Тогава той търси помощ в България. Асеневци2 му дават убежище в Тетевенския балкан, на мястото, където днес се намират манастирът, село Гложене, село Малък извор и село Голям извор(Цанкарски2011). Когато князът се установява там, той носи със себе си чудотворна икона, на която е изобразен Св. Георги. Киевският княз започва да строи манастир, наречен „Преображение“, в подножието на скалата, върху която се намира днешният такъв. Според легендата сградата сама започва да се руши при веки опит да бъде издигната и така строежът се оказва неуспешен (Bozilov 1997). В друг вариант се споменава, че манастирът е построен и едва тогава се разрушава. Един ден иконата изчезва. По-късно, овчар/козар я намира „кацнала“ върху скалата. Иконата е върната на мястото си, но на следващата нощ тя отново изчезва и това се повтаря три поредни нощи. Тогава князът решава, че това е волята на Св. Георги и там трябва да бъде построен манастир, в чест на светеца.3 Така започва строежът на новия манастир.4 След като сградата е завършена, князът раздава част от земите си на хората, които изграждат манастира. Те се заселват в подножието му и така се появява селището Киево/Киевски извор (днес са две села Голям извор и Малък извор) и Гложене, което тогава е носило името Чирен пазар.

Друго предание, което се носи сред местното население, е свързано с чудотворната икона. Разказва се, че при всеки опит иконата да бъде преместена от мястото ѝ, от нея започват да текат сълзи.

Предполага се, че Георги Глож прекарва последните дни от живота си като монах в манастира. След смъртта му мястото запустява и се превръща в развалина. Едва през XV – XVI век манастирът е възобновен.

Като доказателство към легендата допринасят костите, които са намерени след срутването на старата църква и се съхраняват в манастирската костница. Дрехата, с която е облечен погребаният там, е прогнила, но прилича на материя, тъкана със сърмени нишки(Ганев1937). Освен това има запазени сребърни позлатени копчета. Това и фактът, че гробът е врязан в скала, която е в основите на църквата, кара хората да свързват погребания с Георги Глож, чието име е увековечено до днес, чрез името на село Гложене. Други смятат, че гробът е на висш духовник или на някой от ктиторите на манастира.

По време на турското робство манастирът губи голяма част от имотите си. Остават непокътнати единствено старата църква и кулата. Вероятно за това спомага разположението на сградата и трудният достъп до нея.

Към края на XVII век Гложенският манастир отново забогатява. Игуменът му поддържа връзки с други манастири не само в околността, но и в страната, а дори и с такива в Букурещ. Благодарение на това, гложенската обител се превръща в търсена дестинация от много монаси и богомолци, които допринасят с дарения за благополучието на манастира. Чрез увеличаването на приходите нараства и броят на монасите. През този период там има килийно училище, което успява да остане незасегнато от гръцките фанариоти и през цялото време в него се преподава само на български език.

Поради своето местонахождение сградата е сигурно убежище за всеки, който се нуждае от помощ, и остава недокосната по времето на кърджалийските нашествия. По-късно убежище там намира и самият Васил Левски. Тогавашният игумен Хаджи Евтимий и архимадритът в манастира Кирил са познати, а по-късно стават доверени хора на Апостола. Евтимий помага на Левски, като му дава информация за хората, живеещи в околността, на които може да се има доверие. Така само от село Гложене Васил Левски успява да събере 34 души в тайния си комитет. Стаята, в която Апостолът се крие, се пази и до днес. Тя е малка, но има скрит изход в пода, който води към подземен тунел. Най-голяма слава светата обител получава именно по времето на Хаджи Евтимий (1864-1895). Освен като добър игумен, той се прочува и като добър лечител. От всички краища на България идват болни, които се доверяват на игумена. Успява да излекува туберколоза, душевни болести и различни вътрешни и външни болести5. Освен това игуменът се занимава и с хирургия. Доказателство за уменията му са благодарствени писма, които се пазят в манастира, а до началото на миналия век се пазят и хирургическите му инструменти. Докато той е игумен, сградата се благоустройва, а манастирските земи се увеличават.

След Освобождението митрополит Климент (Васил Друмев)6 е изпратен на заточение в Гложенския манастир. Там той прекарва 9 месеца, затворен в отделна килия, от която не му се разрешава да излиза, а храна му се дава през едно малко прозорче, като най-често се храни със солена риба и хляб. Днес тази килия е ремонтирана и превърната в музей.

През месец август 2008 година манастирът получава известност с един умишлено причинен пожар. Поради неразбирателството между тогавашния игумен – Панкратий и йеромонах Нектарий, първият запалва манастира, като след това е низвергнат от Църквовен сан и е осъден. Новият и настоящ игумен на манастира е Нектарий.

През 1932 година до манастира е прокаран асфалтов път. Преди това до манастира се стига само през горски пътеки, като началото им е в подножието на планината, в село Гложене.

Манастирската църква и запазени реликви

Няма запазени писменни документи, които да свидетелстват за това кога е построена старата църква на манастира. Има обаче направени изследвания върху градежа, живопистта и архитектурата й, които отнасят неиният строеж към края на XIII и началото на XIV век. Старата църква е малка, еднокорабна и едноабсидна сграда с дължина 5,10 метра и ширина 4,30 метра. Според археолози тя е строена преди почти 800 години. Тази църква съществува до първото десетилетие на XX век(Мутафчиев1973). След силно земетресение през 1913 година голяма част от храма се напуква, а част от скалата, на която се държат основите, пада. Така църквата издържа до 1915 година, когато се срутва. Манастирската управа изготвя план за реставриране на цялата църква, но в последствие се оказва, че трябва да се построи нова, за да може основите й да се захванат здраво. За съжаление фреските от старата църква не са прибрани и изследвани, а са оставени да седят около 13 години в двора, докато не е започва строежът на новата църква. Какво се случва с тях не е известно. През 1930 година е завършен строежът на новата църква.

Тя е изградена от камък и тухла и е стегната с железобетонни обръчи. Дължина – 11 метра, широчина – 6 метра, височина – 11 метра. По форма църквата е четириъгълна и подобно на старата, е еднокорабна и едноабсидна, с малък притвор от едната страна, на който има малка стаичка за изповед, а от другата страна е стълбата за камбанарията.

Камбанарията е четвъртита, островърха кула, която се намира на фасадата на църквата. Височината й е 15 метра и има три камбани. Над камбанарията има голям железен кръст, който тежи 60 кг.

Храмът е скромно украсен. От ляво на храма има малък иконостас, в средата му е поместена храмовата чудотворна икона на Св. Георги7. Тя е рисувана върху чемширово дърво, но от цялата икона се вижда само главата на светеца, тъй като изцяло е облечена в ковано сребро. Свети Георги е изобразен като млад воин, облечен е с ризница и има шлем на главата, язди хубав кон и пронизва с дългото си копие крилата ламя. От надписите по иконата става ясно, че е дело на Иоан Попович  от Габрово8. Изработена е по волята на поклонниците Михаил и Мария от Тетевен, които идват в манастира заедно със семейството си през 1826 година.

В олтара на църквата се съхраняват три ковчежета, които са подарени на манастира в началото на XIX век.

Най-старото ковчеже е дървено, обковано е със слонова кост и има украса от ажурна гравирана орнаментика. Мощите в него са покрити с лист от ковано сребро и според гръцкия надпис са мощи от Св. Георги, Св. Яков, Св. Пантелей и Св. Трифон.

Второто ковчеже служи за водосвет. То е изработено от ковано сребро и на него е изобразен Св. Георги. Има надпис на гръцки, а вътре в него се държат два позлатени сребърни листа, като единият е надписан на славянски: „Святий Георгие 1848, Евтимие арх...“.

Третото ковчеже служи за дарохранителница. То също е изработено от позлатено сребро.

За съжаление, от най-силния период на светата обител, няма запазено почти нищо. Има сведения, че в манастирската библиотека са съхранявани много ръкописи. Една част от тях е унищожена от фанариотите, а друга е открадната след смъртта на наследилия Евтимий игумен – Дионисий. Липсва и опис на книгите, който би помогнал, да се добие представа за книжовното богатство на манастира. Пазят се 34 старопечатни книги, които са с кожена подвързия. Една от тях е гръцко евангелие, а останалите са славянски. Освен книгите манастирът притежава два печата от този период. По-старият е бронзов и на него е гравиран Св. Георги , който е яхнал своя кон, и убива с дългото си копие ламята. Вторият, по-нов печат, е дървен. Релефът върху него изобразява Св. Георги, седнал на трон.

Днешно състояние на манастирската сграда

Днес манастирът е предпочитана дестинация . Поради своето местонахождение – високо в планината, откъснат от света той е идеалното място за хора, които искат за няколко дни да се отделят от ежедневието. Старата пътека, която минава през планината, дава възможност на по-авантюристично настроените, да направят поход, да се насладят на красивата природа и най-накрая да видят манастира, който седи като стар замък, изграден върху скалата.
В манастирската сграда днес има голям двор, гостилница, магерница, стаи (килии) за гости. Както се каза по-горе, пази се стаята – музей на Васил Друмев и тази, в която се е криел Левски. За съжаление сградата не може да бъде посещавана през зимния сезон, когато има сняг, тъй като заради височината, достъпът до нея е ограничен.

Освен интересната история, която предлага, това място често е посещавано, заради нещо съвсем различно, което не може да бъде построено. Със своето разположение – върху високата скала, той предлага една невероятна панорамна гледка, от която се вижда всичко в околността. На това място, човек може да преоткрие красотата на българската природа. Старите хора казват, че при хубаво време оттам може да се види Дунав.

Цитирана литература

Bozilov IA. 1997. Bulgarian monasteries. Sofia: Hristo Botev .

Ганев СП. 1937. Гложенският манастир Св. великомъченик Георги Победоносец. [place unknown]: Ловеч: Гложенски манастир Св. вм. Георги Победоносец.

Данов Г. 1970. Гложене и Гложенският манастир. [place unknown]: Малка туристическа библиотека.

Мутафчиев П. 1973. Избрани произведения в два тома. [place unknown].

Цанкарски НД. 2011. Гложенският манастир – замъкът на светеца. [place unknown]: Изток-Запад.

Снимки

            

  • 1. В някои източници е 1070 метра.
  • 2. Според Н. Цанкарски Иван Асен II дава убежище на киевския княз, тъй като преди това князът му помага да се възкачи на трона; Цанкарски, Николай Данов. Гложенският манастир – замъкът на светеца , 2011г.
  • 3. Частта от легендата, свързана с трите нощи, в които иконата изчезва е разпространена в село Гложене. В писмени източници се срещат варианти, в които се казва, че иконата изчезва само веднъж.
  • 4. Има и друг вариант, в който иконата не изчезва, а князът сънува как тя започва да се носи из въздуха и застава върху скалата. Заради този сън, той смята, че волята на Св. Георги е манастирът да бъде построен там.
  • 5. Болестите са според книгата на на Спас Ганев и Васил Найденов : „Гложенският манастир Св. Великомъченик Георги Победоносец”, Ловеч, 1937 г.
  • 6. Васил Друмев произнася реч, с която защитава православната църква и едновременно с това я насочва срещу католиците.Заради това тогавашният министър-председател – Стефан Стамболов го осъжда, чрез граждански съд, на заточение. Първоначално е изпратен в Петропавловския манастир, а по-късно, по нареждане на Ст. Стамболов – в Гложенския.
  • 7. Тя е копие на чудотворната икона, донесена от Киев, която изчезва много рано, вероятно след смъртта на княз Георги Глож.
  • 8. Името е според книгата на Спас Ганев и Васил Найденов : „Гложенският манастир Св. Великомъченик Георги Победоносец”, Ловеч, 1937 г.
Година: 
2013
Книжка: 
3-4
Рубрика в списание Littera et Lingua: