Skip to content Skip to navigation

От редакцията – брой 1-2 за 2015 г.

Студиите в този брой се фокусират върху телеологията на езика. Първото публично обсъждане на част от тях бе на конференцията на Факултета по славянски филологии „Филологическият проект – кризи и перспективи“, провела се в Софийския университет през м. април 2015 г.

„Чий е Ботев?“ на Анна Алексиева реконструира динамичното присвояване на националния герой през 20-те и 30-те години на ХХ в. у нас като сблъсък на политически дискурси. Задачата, която си поставя всяка от доминиращите в дискусията идеологически доктрини, е налагането на доказателства и правомощия чрез езиковия контрол върху принадлежността на националната икона Ботев. Дарин Тенев (в „Езици на котката“) откроява разнородни литературни стратегии, представящи езика на животните, като инструменти за самоопределянето на човека в неговото контрастно оразличаване спрямо животното. Литературата не конструира говора на котката като предполагаем език (котката като литературен персонаж може да бъде и полиглот), а като подход, който „внася особена множественост в самия човешки език“.

По-нататък в броя са включени прочитът на Надежда Стоянова върху българската хумористичната проза от 30-те години. Още по-рано, в началото на века, ни връща Кристиян Янев със своите наблюдения върху идилията „В Гетсиманската градина“. Рубриката се допълва от два литературно-критически сюжета на художествения превод.Мария Пилева представя рецептивната история на Ч. Дикенс през 19 в. у нас през превод на един от неговите текстове, а Валя Крумова – литературната канонизация на Иван Бунин и българските му прочити.

Тодор Лазаров се спира върху проблемите на семантичния трансфер при превода на глаголни форми от български на английски език. Симеон Стефанов предлага сравнителен материал за бъдещи изследвания върху народния език в хърватските жития на Св. Екатерина.

Целта на статията Тома Томов е да обнародват за първи път надписи-графити от църквата „Св. София” в Константинопол. Разглеждат се десет надписа, като се предлага техен палеографски, текстов и исторически  анализ.

Текстът на Кристиян Янев, отличен с Първа награда на Седемнадесетатанационална научна конференция за студенти и докторанти "Словото - традиции и модерност" (21. и 22. май 2015г.), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, коментира модерната идилия на Петко Тодоров.

В рубриката „Хроника“ Теодора Цанкова ни връща към юбилея на Хулио Кортасар, а в „Рецензии“ Ренета Божанкова коментира „метаморфозите на текстуалното и човешкото в дигитална среда“ в книгата на Александра Главанакова „Posthuman Transformations: Bodies and Texts in Cyberspace“.

Водещ редактор на Есен 2015 на Littera et Lingua е колегата ни Николай Папучиев, който подготви брой, посветен на музеизацията на българската култура. Очаквайте повече за механизмите, които създават аурата на културното наследство – процес, провокиран от все по-динамичното символно преконфигуриране на публичните и частните пространства у нас.

Приятно четене!

Добромир Григоров Ренета Божанкова

Година: 
2015
Том: 
12
Книжка: 
1-2
Рубрика в списание Littera et Lingua: 
Дата на публикация: 
29.01.2016