Skip to content Skip to navigation

Редакционни / Editorial

Редакционна – пролет 2016 г.

Този тематичен брой на Littera et Lingua, посветен на теориите на четенето, възникна в резултат от дискусиите и интересите на работната група по рецептивни теории към Семинара за хуманитаристи. От февруари 2015 г. на работните срещи на групата сме обсъждали текстове на Жорж Пуле, Роман Ингарден, Волфганг Изер, Кете Хамбургер, а в настоящия брой правим опит да представим (и сговорим) по-широк кръг от разнообразни подходи в теориите на литературата с основен интерес към фигурата на читателя и проблемите на естетическото въздействие.

Уводни думи на редактора

Уважаеми читатели,
Пред вас е брой с международно участие, с многообразен филологически облик; в него има текстове на български, на руски, на английски и на полски език. Представяният брой включва две групи текстове: А) на участници в Международния филологически форум за студенти и докторанти, проведен през ноември 2014 (включени са статии основно по проблеми на езиковото обучение и образование и Б)  други текстове, които са свързани с методически проблеми на езиковото обучение.

От редакцията – брой 1-2 за 2015 г.

Студиите в този брой се фокусират върху телеологията на езика. Първото публично обсъждане на част от тях бе на конференцията на Факултета по славянски филологии „Филологическият проект – кризи и перспективи“, провела се в Софийския университет през м. април 2015 г.

От редакцията

Уважаеми читатели,

Имаме удоволствието да представим на Вашето внимание броят на академичното списание Littera et Lingua, посветен на четенето и читателските практики.

Богатата хуманитаристична платформа на темата фокусира вниманието ни върху статии на учени от различни интелектуални полета – филолози, историци, културолози, философи и библиотекари.

Текстовете са обособени в тематичните рубрики „Четенето и езикът“, „Институционалното четене“ и „Четенето в историческа перспектива“. Акцентира се и върху преводни статии на чуждестранни изследователи.

За броя

Новият брой на Littera et Linguaсе появява със закъснение, но компенсира с пъстрота. Текстовете, включени  в него сме разделили в рубриките Индоевропеистика, Историческа лексикология, Химнография, Наследство и Отзиви.

Подробно за новото място на списанието Littera et Lingua и за научният портал „Св. Наум“ ще узнаете от редакционната статия на Андрей Бояджиев.

Биляна Михайлова представя съвременна реконструкция на трите индоевропейски гутурални реда.

Албена Мирчева разгръща предгръцкия лингвистичен пласт, отразен в пелагийския език.

От редакцията

Скритата връзка между текстовете, събрани в летния брой на Littera et Lingua, е вниманието към сюжета и малките, но значими детайли, които го правят въздействащ и актуален независимо от дистанцията на времето, онези привлекателни детайли, благодарение на които сюжетът заживява отново в нови прочити и изследователски реконструкции.

От редакцията

Този брой е посветен на психолингвистиката – дисциплина, която в България има своите талантливи изследователи, но все още не е достатъчно популярна и известна дори сред езиковедите. Затова редакцията се обърна към нашите колеги Юлияна Стоянова и Андреана Ефтимова, които се съгласиха да станат наши гост-редактори и да ни помогнат при съставителството.

От редакцията

Два увода в един

 

От екипа на списанието

 

Есенният брой на Littera et Lingua за 2010 г. е верен на традицията да търсим сродни души в хуманитаристиката, като предоставяме пространство за диалог с различни тези и доказателства. Първият брой за настоящата година представя текстовете на колеги от Югозападния университет в Благоевград. За есенното издание на списанието ни поканихме Департамента по нова българистика на Нов български университет.

Новият брой на нашето списание е моментна снимка, върху която ясно разпознаваме два типа писане.

Единият от тях е историографският и изкушен от реконструирането. Михаил Неделчев реставрира вътрешния диалог между Мина и Яворов. Мони Алмалех допълва четенето на свещения библейски текст, като следи генеалогията на ритуала инициация в богослужебната функция на сакралните одежди от лен. Пламен Дойнов реконструира принципите, които налагат недекларираната династическа приемственост в историята на политическото семейство Живкови. Йордан Ефтимов възстановява идеологически правилното и политически правоверното мислене върху литературата, за да формулира специфично-индивидуалното в текста Христо Фотев. И позицията на човека в света (в поезията на П. Яворов) и проблемът за дистанцирането на литературата от света – в интерпретацията на Едвин Сугарев – имат своята отправна точка в оценката на радикалния антисимволист А. Далчев, косвено признаващ Яворов за свой предшественик.

Вторият тип писане е така безразличен към историчното мислене, че дори (както прави Биляна Курташева) предпочита да се откаже от неговите техники. Вглеждането в детайла и изразяването отвъд строгата граница на метаезиците не избягва сюжетите, но те не са част от по-големи частно литературни или социо-културни метанаративи. Подобни сюжети се интересуват от езика, който е лишен от смисъл (в „Любовникът” на М. Дюрас), от идентични литературни мотиви, които провокират читатели или слушатели с трудно съотносими вкусове и опит (в текстовете на Пейо Яворов и Ролинг Стоунс).

 

Редактор на броя: Добромир Григоров

 

И от нашия гост-редактор

Макар да организира по няколко конференции годишно (тази година четири: „Екатерина Йосифова в българската култура и литература”, „1910”, „Цветан Марангозов в българската литература и култура” и националната научна конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на Иван Богданов), в “Littera et Lingua” департаментът е представен с текстове, обединени от общи теми и понятия, а не заради нарочен научен форум. Така два големи блока образуват текстовете около творчеството на П. К. Яворов и около литературата на социалистическата епоха.

Друга обща черта на текстовете, събрани тук, е стремежът разборът на конкретните литературно-исторически теми да бъде използван като база за поставянето на големи теоретични и методологически проблеми. Сред значимите конференции, организирани от департамента, са не само очевидно теоретично ориентираните “Бъдещето на хуманитарните науки” (1997), „Четенето в епохата на нови технологии, компютри и интернет” (2000) и “Да мислим периода. Проблеми на литературната периодизация през XIX и XX век” (2002), но и поставящи теми от попкултурата като “Сома и мимезис. За някои проблеми в цикъла на Христо Калчев - “Нерон Вълкът”, “Калигула Бесният”, “Цикълът на Месалина” (1997) и “Чалгата” (1999), както и онези, посветени на литературата между 1944 и 1989 г.

Департамент “Нова българистика” е учреден на 14 октомври 1994 в състав от 20 души и с първи ръководител доц. Александър Кьосев. От 1998 до лятото на 2010 г. ръководител на департамента е проф. Михаил Неделчев. Понастоящем първият измежду равни е проф. Мони Алмалех.

 

Йордан Ефтимов

 

 

Приятно четене!

Subscribe to Редакционни / Editorial