Български
English
В настоящия текст се представят материали, свързани с дейностите по проекта „Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, дог. No ДТК 02/ 11 от 16.12.2009 г.
Изказвам благодарност на Фонд „Научни изследвания“ към МОН за подкрепата в изучаването на съвременната българска устна реч.
От Увода
Основната цел на настоящата работа е да бъдат анализирани данни, представителни за нагласите на съвременните българи към едни от най-разпространените в устната комуникация отклонения от кодифицираните книжовни норми. Обобщено казано, интересуваме се от общественото мнение за вариантността в устната комуникация, детерминирана от ситуационни, социални и демографски фактори.
Така формулираната цел насочва към обекта на изследването – част от най-фреквентните отклонения от кодификацията в устното общуване. Конкретният предмет на проучване са нагласите към тези отклонения, съществуващи не в дадена общност или група, а в рамките на българското общество като цяло. Разнообразието от езикови нагласи и оценки формира общественото мнение към езиковите феномени. Изучаването му е от съществена важност за установяване на обществените ценностни нагласи към речевата вариантност, към стратифициращата ѝ сила и не на последно място – към динамиката на езиковите норми.
В теоретичен план при класифицирането на изследваните речеви явления като отклонения изхождаме от разграничаването на три понятия, които са в основата на теорията за книжовните езици, разработена от учените в Пражкия лингвистичен кръг: узус – норма – кодификация1. Речевите варианти, нагласите към които проучваме, представляват отклонения от кодификацията, т.е. от формулираните и записаните в речници и граматики задължителни правила за писане и говорене2 в официалните сфери3. От гледна точка на тази теория проучваните речеви нарушения на кодификацията са част от узуса, обхващащ всички речеви варианти в рамките на даден език. Статусът на включените в анкетата явления като узуални ще бъде вярно определен само ако кодификацията отразява установените в даден етап от развоя на езика езикови норми. Смятаме обаче, че някои от проучваните отклонения от кодификацията имат висока честота както в неофициалната, така и в официалната комуникация в макросоциума, при това са активни и в речта на онези групи в обществото, които се характеризират като носители на най-престижно езиково поведение, представително за книжовнонормативния статус. Това поставя под съмнение дефинирането им като част от узуса и дава основание да се издигне хипотезата, че те биха могли да представляват или формирани вече нови езикови норми, или преходен етап между старо и ново състояние на нормата, даващо основание да се говори за дублетност. Решение на проблема дали става въпрос за узуално явление, за преминаване на дадена норма в ново състояние, или пък за новоустановена норма, може да се открие според нас чрез комбинирането на два подхода: от една страна, проучване на реалното състояние въз основа на корпуси с транскрибирани записи на речта на различни социални и възрастови групи в официални и неофициални ситуации, от друга старана, изследване на нагласите на езиковите носители към речевата вариантност. Настоящата работа е изцяло в рамките на втория подход, като тя допълва изследванията в проекта „Модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език”, реализиращи първия тип подход.
Публикация
Пълен текст на публикацията (PDF, ≈ 39Mb)
- 1. За теорията за книжовните езици вж. напр. у Виденов 2003 и Вълчев 2009, както и цитираните в тях трудове.
- 2. Тук няма да засягаме въпроса за кодифицирането на писмената реч и кодифицирането на устната реч, за различията или припокриването им, нито пък за формулирането им у нас в изследвания, помагала, граматики и речници.
- 3. В България това формулиране на задължителните правила е поверено на Института за български език към БАН – „С разпореждане на Министерския съвет единствено Институтът за български език при БАН е упълномощен да проучва измененията на правописа и да внася единство в него, както и да следи отблизо правописните и правоговорните проблеми, възникнали в резултат от развитието на езика” (НПР 2002: 9).