Skip to content Skip to navigation

Мобилното обучение

Мобилното обучение – педагогически потенциал

Стоян Съев

 (СУ „Св. Климент Охридски“)

 

Abstract

The paper is addressing weakness and advantages of new mobile technologies and their pedagogical potential. Furthermore there is an attempt for introducing these technologies in different pedagogical approaches. In the final part are presented several case studies in order to picture the practical dimension of theoretical ideas, presented in the first part.


Mobilis in mobile
Мобилните технологии могат да се окажат троянският кон, който да доведе до по-интересно и ориентирано към студента обучение в бъдеще.
Diana Laurillard

1. Предизвикателства, свързани с интегрирането на мобилните технологии в учебния процес

Главното предизвикателство при интегрирането на мобилните технологии в учебния процес е свързано с възможностите и ограниченията им. Внедряването на тези технологии в общата учебна практика може да бъде повлияно от липса на познание за функциите на устройствата, нестабилността на софтуера, трудностите при преработване или създаване на учебни ресурси, които да са използваеми на толкова малък екран.

Трябва да се отчитат и емоционалните фактори, които повлияват възприемането на всяка нова технология. В конкретния случай опасенията на потенциалните потребители (преподаватели, студенти, администратори) са свързани не толкова с промяната в учебния процес, колкото в начина, по който тези технологии могат да променят тяхното свободно време и начин на живот като цяло.

Трябва да се отчитат и институционалните фактори, които биха могли да възпрепятстват внедряването на по-сложни мобилни устройства. Възприемането на тези устройства предимно в контекста на свободното време и забавлението поставя под въпрос тяхната употреба в учебния процес. Освен това предоставянето на мобилни устройства под наем на студентите (ако личните им телефони не отговарят на изискванията), създаването на достатъчно „точки” за зареждането при нужда на мобилните устройства, осигуряването на възможност за регистриране в различните виртуални учебни среди и поддържането на достатъчно мощна система за безжичен интернет, създават у ръководителите на различните висши училища усещането, че се изискват прекалено големи инвестиции при недостатъчно ясни доказателства за повишаване на учебните резултати.

Най-голямото предизвикателство е свързано с обучението на студентите да използват мобилни устройства, съвместимостта между тях и използваните устройства и начините, по които тези устройства ще подпомогнат реализирането на различни учебни дейности и постигането на предварително заложените учебни цели.

Преодоляването на изброените предизвикателства би създало възможности за нов тип учебен процес и нагласа към ученето като процес. Използването на мобилните технологии позволява реализирането на различни учебни подходи. Разбира се, при всеки подход се използват различни комбинации от възможностите на мобилните технологии за извършването на различни учебни дейности и постигането на различни учебни цели.

 

2. Предимства на мобилните технологии

- Стимулиране на участието – мобилните технологии дават възможност за участие от всякъде по всяко време. Това дава възможности за включване в учебния процес както на хора, чиито ангажименти не им позволяват да участват в традиционна форма, така и на хора, които живеят в географски отдалечени райони и не могат да си позволят да пътуват до университета всеки ден или да живеят под наем близо до него.

- Повишена самооценка – овладяването на работата с различни информационни и комуникационни технологии дава на студентите самочувствието, че ще могат и в бъдеще да се справят с дигиталната революция, а също така и увереността, че ще си намерят по-добре платена работа с придобитите компютърни умения.

- По-добро финансиране – поредица от стратегически политически документи бяха приети от държавите и международните политически организации в планетарен мащаб. Това означава, че чрез различни проекти могат да се осигурят фондове за закупуване и инсталиране на мобилни технологии както от правителствени, така и от неправителствени институции.

- Създаване на виртуални общности, в които студентите взаимно се подпомагат с практически съвети – мобилните технологии дават възможност за перманентен контакт между студентите, обмен на материали, обсъждане на концепции и хипотези, създаване на чувство за сътрудничество и взаимно подпомагане.

- Осигуряването на мобилни устройства на учениците или студентите може да ги направи по-приемливи и по-разбираеми и за възрастните около тях (близки, колеги) и те на свой ред да започнат да ползват този вид обучение.

- Персонализирано обучение – всеки студент учи със свой собствен темп когато, където и както му е удобно. Преодолява се недостатъкът на традиционното обучение, при който всички трябва да се съобразяват с темпото на преподавателя.

- Достъпност за хората с увреждания – мобилните устройства разполагат с различни хардуерни и софтуерни приложения, пригодени за хора с различни увреждания, които трудно се интегрират в традиционната класна стая, в която информацията е предимно словесно представена и понякога визуално.

- Електронно оценяване (SMS тестове) – в много случаи при традиционната форма на обучение студентите пропускат важни тестове поради транспортни проблеми, неправилно разпределение на времето и други непредвидени обстоятелства. При SMS теста всеки студент може да избере времето, в което да го попълни и мястото, откъдето да го попълни. Разбира се, тук възниква въпросът за възможността за неправомерно използване на помощни материали, но ако тестът е с фиксирано време за попълване, тази възможност би отпаднала.

- Възможност за всеки студент да управлява личната си информация (електронна поща, програма, съобщения от преподаватели и състуденти).

- Електронно портфолио – всеки студент може по всяко време да преглежда личното си електронно портфолио. Така той може да следи собственото си развитие, да обмисля бъдещите си образователни интереси и да преценява възможните пътища за кариерно развитие и израстване.

 

3. Педагогически подходи към мобилното обучение

Бихевиористки подход – при този подход учебният процес се разглежда като усвояване на „готови” знания и умения. Знанията се разделят на малки порции и се подават на студентите по предварително програмирана схема. В процеса на обучение студентите създават асоциативни връзки между различните понятия. Уменията се разбиват на по-прости операции. Чрез овладяването на различните прости операции се формира по-сложното умение.

Мобилните технологии могат да се използват за подаване на малки порции материал, който е лесен за оразмеряване и усвояване дори от екрана на мобилен телефон. Дори в някои случаи след всяка порция материал има SMS базиран тест за проверка на знанията. Ако студентът отговори правилно на въпросите, получава възможност за преминаване към следващата порция материал. При грешен отговор мобилната система го връща на предишната порция материал с препоръката да я препрочете повторно.

Конструктивистки подход (индивидуален конструктивизъм) – при този подход процесът на учене се разглежда като изграждане от студента на собствено значение за всяко понятие или концепция. Студентите „създават” ново знание чрез създаване на хипотези и тяхното тестване в реални условия.

Мобилните технологии могат да се използват чрез създаване и поддържане на безжична интернет връзка на територията на университета. Тя би дала възможност за навременен и неограничен достъп до учебни ресурси, до виртуална учебна среда или до виртуален образователен портал.

Друга възможност е използването на мобилните устройства за постоянен процес на индивидуална и групова рефлексия чрез непрекъснат достъп до индивидуалните и груповите портфолиа. Така всеки студент може по всяко време да провери какво е свършил, какво предстои в учебния процес и как се справят членовете от неговата група и студентите от целия курс.

Конструктивистки подход (социалeн конструктивизъм) – при този подход процесът на учене се разглежда като изграждане от студента на собствено значение  за всяко понятие и концепция в процеса на създаване и тестване на нови идеи в сътрудничество и диалог със своите колеги.

Чрез мобилните технологии е възможно да се работи и в по-големи учебни групи. Те дават възможност за поддържане на непрекъснат диалог между членовете на групата, обмен на ресурси, улеснено вземане на решения чрез гласуване. Чрез обмена на ресурси и информация се стимулира преговарянето за съдържанието на различните понятия, обсъждането на различни хипотези от членовете на групата и проверката им в разнообразен практически контекст. Всеки студент може да тества теоретичните съждения на своето работно място или в университета, в който учи и след това да сподели с останалите членове какъв е бил резултатът. За разлика от традиционните виртуални учебни среди, достъпни от стационарен компютър, при мобилните се дава възможност за постоянен обмен на мисли и указания, дори и в момента на изпълнение на експеримента. Освен това повечето мобилни технологии от 3G поколението са снабдени с доста добри камери, които дават възможност както за фотографиране, така и за видеозапис със звук. Така всеки от студентите може да качва изображения и видеозаписи от проведените от него проучвания, което подпомага останалите колеги и прави процеса на обучение по-интересен и по-близък до реалните проблеми на съответната област.

Ситуационен подход – процесът на обучение се възприема като придобиване на разнообразни лични качества от студентите чрез участието им в специфични социални общности и практики.

При този подход мобилните технологии дават възможност за учене в разпръсната (в географски контекст) общност. Членове от различни градове, различни държави и дори различни континенти могат да си сътрудничат и да учат заедно, както и един от друг. Този подход спомага за обмен на културни особености и характеристики, развиване както на културна сензитивност, така и на толерантност към различността на останалите, но и към общети принципи, които са в основата на човешката цивилизация.

Възможно е също така собствениците на мобилни устройства (телефони, PDA, лаптопи) да дадат възможност и на свои състуденти от реалното им обкръжение да станат част от виртуалната учеща общност. Така сътрудничеството и взаимопомощта добиват нови измерения.

Използването на мобилни устройства дава възможност също така да се учи в автентичен контекст. Всеки студент учи от аудиторията, от компютърната лаборатория, от учебно-тренировъчния контекст, от работното си място, от общността/обществото, което изследва или в което живее.

 

4. Практическо приложение на мобилните технологии

4.1. Мултимедийно обучение чрез мобилни телефони – City College Southampton

City College Southampton е интегрирал използването на мобилни технологии в обучението по английски език на чуждестранни студенти. Студените от курса са от различни етнически общности, което означава различен образователен опит, както и различно ниво на постиженията на отделните студенти. Преполага се, че интегрирането на мобилните технологии ще помогне на студентите да се интегрират по-лесно в колежа, както и в по-широка социална среда.

Преподавателите открили, че използването на мобилни телефони, снабдени с видеокамера, както и възможността за публикуване в интернет, дава възможност да се задълбочат познанията на студентите за града и природните забележителности около колежа, в който учат, както и да се развият техните лингвистични умения по реален и контекстуален начин.

Студентите получават за задача да направят серия снимки на определена част от местността, обкръжаваща колежа (близкия парк, природни забележителности, близкия град и историческите или модерните сгради в него), да наименоват своите снимки и да напишат кратък текст към всяка от тях. С помощта на виртуална учебна среда, която дава възможност да се публикуват снимки, аудиозаписи или видеозаписи чрез изпращането им като SMS или MMS, всеки студент в момента на заснемането на обекта пише текст към него, използвайки мобилното си устройство и изпраща към виртуалната среда снимката и текста.

В началото на семестъра преподавателят/ите публикуват във виртуалната учебна среда дигитална карта на района, който ще е обект на изследване от студентите и го разделят на зони. Студентите работят по двойки, като всяка двойка получава определена част от картата. След това всяка от двойките започва да обхожда определеният им район и чрез мобилните си телефони да създава снимки, аудио и видео записи. Към всеки от тези артефакти студентите трябва да напишат кратък текст. Коя част от техния район показва той, какво точно изразява и защо те са избрали да го публикуват във виртуалната учебна среда. Тя е така настроена, че разпознава телефонните номера на студентите и публикува изпратените от тях продукти в определения им от картата район. Така в края на курса се създава една богато илюстрирана със снимки, видео и аудио записи карта, която спомага студентите да развиват езиковите си умения докато събират информация за района, който изследват, наименоват продуктите си преди да ги качат във виртуалната учебна среда или когато накрая представят пред състудентите си цялостната работа по тяхната част от проекта.

Задачите в курса се определят от нивото на владеене на език от страна на студентите. За начинаещите се дава конкретен район или конкретна забележителност, докато за по-напредналите се задава не само настоящето на конкретната област, но и проучване на нейната история и култура. По този начин курса става адаптивен към различните участници без да ощетява едни или да принуждава други да учат прекалено, за да не задържат колегите си.

Преподавателите споделят, че като допълнителна полза тези проекти са повишили самооценката на студентите, участващи в тях и са помогнали на изолираните групи от чуждестранни студенти да се интегрират успешно.

 

4.2. Приближаване на технологията до студента – Gloucestershire College of Arts and Technology

Gloucestershire College of Arts and Technology обслужва териториално голям район, като обхваща както високо урбанизирани градове, така и традиционни селскостопански райони. Като част от стратегията на колежа за учене през целия живот са интегрирани мобилни технологии, за да се привлекат и по-възрастни участници, които не биха могли да посещават традиционните учебни занятия.

Много от по-възрастните жители от традиционните селскостопански райони остават извън дигиталната революция, въпреки че уменията за работа с компютър биха могли да им предложат достъп до информация, канал за връзка с далечни роднини и дори възможност да си намерят по-добре платена работа. Някои колежи са тествали възможността за обучение на тази целева група като са използвали зали в различните общинските сгради, но транспортните проблеми, съчетани с липсата на високоскоростна интернет връзка (особено в по-отдалечените от градските центрове общини), са направили обучението трудно и лишено от гъвкавост, като накрая това е довело до прекратяване на проекта.

През 2003 година колежът закупува микробус със сателитна антена, който дава възможност за връзка към интернет от всяка точка на земното кълбо чрез GPS система. Този микробус дава възможност на потребителите от по-отдалечени и слабо населени селскостопански райони да придобият и усъвършенстват компютърни умения на свързани към интернет лаптопи, без да напускат своят дом и работа. Сателитната система обхваща от територията от „развитите градски центрове, общинските сгради и жилищните комплекси до местния пъб”. Специален екип, формиран от членове от персонала на колежа, организира занятията с този бус и планира неговия маршрут по територията, която обслужва колежа, като осигурява две или три учебни сесии на ден, пет дни в седмицата. Нает е и специален техник, който кара микробуса, настройва сателитната връзка към интернет, която покрива 15-те лаптопа, които екипът носи със себе си. Обучавайки се в привичната си работна или житейска среда, по-възрастните обучаеми придобиват умения за текстообработка, работа с електронни таблици, търсене на информация в интернет, работа с електронна поща и проектиране на прости уебстраници.

Резултатите носят полза не само на самите обучаеми, но и на целите местни общности в градовете от маршрута на колежанския екип. Проектирането на уебстраница или на брошура на селото или малкия град включва всички жители в подготовката и събирането на снимки и исторически факти и е начин да се рекламират местните забележителности или удобства, и така да се привлекат повече туристи. Преподавателите от колежанския екип споделят, че тези сесии са дали и нов тласък на неформалното учене в населените места от маршрута на микробуса.

Като негативни страни се посочват: лесното повреждане на някои от лаптопите при транспортиране на големи разстояния, влиянието на температурните промени върху цялата техника. Също така сателитният приемник изисква почти 24-часова поддръжка, за да може да снабдява с интернет населеното място, в което е спрял.

 

4.3. Активно учене чрез сътрудничество – University of Strathclyde

Във Факултета по инженерство на университета, въпреки че се приемали студентите, показали най-високи резултати на приемните изпити, още през първата година срещали сериозни затруднения при овладяването на основните понятия и концепции. Присъствията на лекции силно намалявали, а броят на отпадащите студенти нараствал стремително. Част от преподавателите се опасявали, че прекалено многото самостоятелни задачи по различните дисциплини намаляват до минимум комуникацията между преподавателите и студентите и между самите студенти през критичната за тях първа година.

За да се решат тези проблеми, била въведена електронна система за стимулиране на общуването по време на лекции. Четири големи аудитории били оборудвани с инфрачервени мобилни устройства за гласуване и инфрачервени приемници, които да отчитат и калкулират подадените към тях чрез мобилните устройства гласове. Тази система дава възможност на студентите да се включват в групови дискусии, докато в същото време гледат към лектора и към дъската в предната част на аудиторията. За всеки студент били осигурени безжични слушалки с микрофон, които да използва по време на лекции. Използвайки слушалките с микрофон, всеки студент участвал в дискусията, като виждал всяка своя реплика незабавно изписвана на екрана на мултимедийния проектор в предната част на аудиторията. Специфично оборудване преобразувало речта от слушалките в текст, получаван на лаптопа на преподавателя и оттам излъчван на екрана чрез мултимедиен проектор. Така всеки от студентите можел да участва в дискусията и в същото време да чете отговорите на своите колеги на екрана в залата.

С инсталирането на електронната система за гласуване и безжичните слушалки с микрофон педагогическият подход във Факултета по инженерство се променил от бихевиористки към социално-конструктивистки. Основните понятия и концепции вече се овладявали чрез задаване на въпроси, дискусии и дебати. Към студентите били отправяни запитвания, базирани на текущите им знания. Дадените отговори се подлагали на гласуване чрез безжичните устройства. Получилите най-много гласове предложения били последователно изписвани на дъската. Авторите им, чрез системата на безжичните слушалки с микрофон, трябвало да защитят отговорите, като четат въпросите на колегите си на екрана и отговарят на собствените си слушалки. Овладяването на понятия и концепции чрез комуникация и сътрудничество между студентите оказва мощен мотивиращ ефект. Тестовете показват, че при този тип занятия се разбират повече понятия и се възприема, и запомня много повече материал, отколкото при традиционните лекции. Студентите слушат по-внимателно по време на изложението на преподавателя, за да могат после да се представят добре при дискусията, която се чете и осмисля от всички техни колеги по време на часа. Всеки може да изрази своето мнение и то не само се представя пред всички участници в курса и пред преподавателя, но и се запазва запис на дискусиите във вид на Word документ, публикуван във виртуалната учебна среда и студентите и преподавателите могат да се връщат към него и да го оценяват или цитират. Освен това студентите смятали този тип преподаване и оценяване за „забавление”.

 

4.4. Адаптиране към безжичния свят – Ealing, Hammersmith and West London College

Мобилните и безжичните технологии са разглеждани като важен елемент от стратегията на университета за интегриране на информационни и комуникационни технологии в учебния процес. Стратегията включва използване на виртуална учебна среда от преподавателите, студентите и администраторите, както и използване на Таблет компютри. Те представляват електронни бележници, върху които се пише или чертае със специална химикалка. Те са компактни и леки, което ги прави удобни за водене на записки по време на занятия или при самостоятелна работа. Част от стратегията е и създаването на безжична мрежа, която да покрива цялата територия на университета.

Колежът предлага повече от 500 курса на 25 хиляди студенти в четири учебни корпуса. При такъв брой и толкова разпръснати студенти отчитането на присъствията и постиженията на студентите е наистина голямо предизвикателство. Ръководството на колежа си поставя за задача да предоставя бърза обратна връзка на студентите когато не посещават занятия или имат ниски постижения в учебната работа, за да предотвратят отпадане на студенти, повтаряне на семестри и като цяло занижено качество на учебния процес. Чрез виртуалната учебна среда, безжичната връзка към интернет и Таблет компютрите колежанското ръководство се опитва да повиши както дисциплината, така и привлекателността на учебния процес.

Администраторите в колежа използват Таблет компютрите за отчитането на присъствието на студенти на занятия. При влизането на всеки студент на територията на университета личният му Таблет компютър се свързва с безжичната мрежа и отбелязва присъствието му в централния регистър на университета. Безжичната мрежа обхваща четирите сгради на колежа, както и университетските общежития. За да наблюдават цялостния процес на присъствие и учебни постижения, преподавателите могат по всяко време да използват базата данни и да предприемат действия, ако са нужни такива. Като резултат от тази система, присъствието на студентите се повишава с 10% за период от една година, а учебните постижения със 7% за същата година.

Виртуалната учебна среда също така предоставя резюмирани доклади за различни административни нужди.

Таблет компютрите дават възможности и за приложение в конкретната учебна работа. Те се използват както за достъп до учебни ресурси, така и за обяна на материали при групова работа, както и за дискусии с участие на целия курс, при които всичко написано на екрана на Таблет компютъра се изпраща към лаптопа на преподавателя, а оттам и към мултимедийния прожектор в аудиторията, видим от всички студенти.

 

5. Заключение

Мобилните технологии навлизат в нашето ежедневие и във всички сфери на обществения живот. Както и другите продукти на дигиталната революция, стационалните компютри и различните софтуерни приложения, базирани на тях, в образователната сфера навлизат по-бавно. Причините могат да се търсят в няколко насоки: липсата на познания за мобилните технологии и техните възможности и ограничения; липса на финансиране за закупуването на такива устройства, изграждане на инфраструктура и заплащане за щатна позиция за технически лица; липса на подготвени педагогически кадри, които да познават както самите мобилните технологии, така и педагогическите подходи, учебни цели и дейности, които могат да бъдат реализирани с тяхна помощ. Настоящата разработка няма за цел да дава готови рецепти, а само да насочи вниманието на педагогическата общност към този нов тип технологии и педагогическия потенциал, който те съдържат.

 

Литература

Clarke, Alan. 2008. E-learning skills. New York: Palgrave Macmillan.

JISC. 2005. Innovative Practice with e-Learning. www.jisc.ac.uk/elearning_innovation.html

Littlejohn, Allison, Chris Pegler. 2007. Preparing for blended learning. London: Routledge.

 

За автора

Стоян Съев (S.Suev[at]fp.uni-sofia.bg) е ст. ас. в Център по образователни технологии на Факултета по педагогика на  Софийския университет „Св. Климент Охридски“,