Littera et Lingua Series Dissertationes 2

Време и пространство във фолклора и литературата

Редактори: Даниела Беличовска, Андрей Бояджиев, Радостина Велева

Увод

Втората книжка на Littera et Lingua Series Dissertationes остава вярна на наложената вече от електронното списание линия на сътрудничество с колеги хуманитаристи от различни области. Настоящият том събира изследвания върху различни аспекти на фолклора и литературата. Обемът на текстовете наложи обособяването на тематичен брой извън рамките на списанието. Това, което предлагаме на вниманието Ви, по формат и идея се доближава много повече до електронната книга, отколкото до позната вече форма на електронно списание. Водени от убеждението, че бъдещето на електронното публикуване е във форматите, позволяващи всяка книга да бъде четена от електронни четци, направихме тази книжка на Littera et Lingua Series в достъпен за четене от екрана вид. Това е първата българска академична публикация, която се публикува едновременно в PDF и EPUB формат и нашата цел е да наложим този модел и в следващите томове на изданието.

Публикацията

Littera et Lingua Series Dissertationes 2. Време и пространство във фолклора и литературата. Цялостната публикация може да се види или запише в два варианта:

1. В PDF формат (за четене от Adobe Acrobat Reader и други подобни програми) или

2. В EPUB формат (за четене от електронни четци), архивиран като zip архив.

Междутекстовите връзки и отпратките извън документа работят само в този пълен вариант!

Автори

Даниела Беличовска

Ивалина Василева

Мира Душкова

Юлиан Жилиев

Росен Малчев

Албена Малчева

Мария Маринова

Иван Райчев

Константин Рангочев

Камелия Христова

Съдържание

I. Време и пространство във фолклора

Росен Малчев. Сакралното безглавие в контекста на балканската и евразийската традиция (I. Фолклорна реализация на мотива от Велинград) – с. 10

Обект на конкретен научен интерес е фолклорният текст „Ламята, Отсечената глава и Пейгамбер Али”, записан през 1960 г. в с. Чепино, днес квартал на Велинград, който е част от прозаичния репертоар на местната българомохамеданска общност. В хода на работата са класифицирани по-известните типове реализации на мотива за сакралното безглавие от балканския и евразийския регион, за да бъде потърсено мястото на варианта от Чепино сред тях. Анализът показва, че прототип на фолклорния текст е литературната поема „Кесикбаш китаби” на малоазийския книжовник от XIII век Кирдечи Али или нейни фолклорно-литературни варианти.

A‘Sacred headless’ in context of Balkan and Eurasian tradions (I. Folklore realization of Motive from Velingrad town).
Object of scientific interest is the folklore text „The Dragon, the Cut off head and peygamber Ali”, written in 1960 in Chepino village, now quarter of the town of Velingrad. The text is a part of prosaic repertoire of local Bulgari – an Muslims community (called Pomaks). The work classified the most known realizations of motive ‘sacred headless’ from Balkan and Eurasian region so to find the place of a folklore variant from Chepino among them. The analysis show that a prototype of the concrete text is literary epic poem „Kesikbash kitabi” from Kirdechi Ali – Asian Minor writer from XIII Century, or its folklore-literary versions.

Албена Малчева. За времето и пространството в коледните песни – с. 21

В статията се изследват средновековните православни реалии в българските коледни песенни текстове. Авторът допълва и разширява теориите за предхристиянския произход и характер на коледния епос, като открива някои от неговите корени в православната християнска традиция.

About the time and space in Christmas songs.
The article explores the Medieval Orthodox features in Bulgarian Christmas Verbal texts of songs. The author gives some additional and essential information and enlarges the Theories about Pagan origin and nature of Christmas epos as he discovers some of its relations to the Orthodox Christian tradition.

Константин Рангочев. Фолклор и история II : Сакралното пространство – с. 27

Основният акцент в статията е поставен върху проблемът фолклор:история:пространство – връзките и взаимоотношенията между реалното етногеографско пространство и митологичното пространство, изграждането на сакралното пространство. Обект на изследване е системата от фолклорни предания за смъртта на последния български цар Иван Шишман в Самоковско и тяхната динамика във времето – тези предания се записват от втората половина на ХVІІІ век до ден днешен в Самоковската котловина. Направен е опит да бъде изяснена една странна и уникална практика – промяна на конфесионалната принадлежност с предполагаемо „приемане”на исляма post mortem на цар Иван Шишман.

Folklore and History II: The Sacral Space
The basic accent in the article is put over the problem folklore:history:space – the relations between the real ethno- graphic and mythological space and the construction of the sacral space as well. The object of the research is the system of folklore legends about the death of the last Bulgarian tsar Ivan Shishman in the territory of Samokov and their dynamics in the time. These legends are recorded in the second half of XVIII century until this day in the Samokov kettle. It is made an attempt to be explained one strange and unique practice – a change of the confessional belonging with presumable „adoption” of Islam of tsar Ivan Shishman post mortem.

Мария Маринова. Мотивът за женската жреческа инициация във фолклорни текстове и литературни интерпретации – с. 39

Инициацията като сакрална практика в архаичните общества е била разделена на два етапа. Първият етап, задължителен за всички, достигнали полова зрялост, е всъщност условие за социализацията им. Вторият етап е бил предназначен за избрани, които е трябвало да управляват обществото. Това е представлявала жреческата инициация. Следи от женската жреческа инициация са съхранени в сравнително чист вид в приказките за девойката с отсечените ръце. Въз основа на тези приказки може да се възстанови архетипът. През Средновековието сюжетът е подложен на допълнителна преработка. В кирилската книжна традиция архетипът е представен с едно от Богородичните чудеса и с разказа за българската царкиня Персика. В по-късни интерпретации („Повест за царицата и лъвицата” и драмата „Многострадална Геновева”) редица епизоди са пропуснати, но е съхранен основният смисъл. Независимо от различните исторически наслоения, разглежданите текстове са запазили следи от архетипа на женската жреческа инициация. Те за доказателство за това, че в човешката памет са съхранени различни етапи от културното развитие на човечеството.

Инициация, как сакральная практика в архаических обществах, была разделена на два этапа. Первый этап, обезательный для всех людей, достигших половой зрелости, являлся условием их социализации. Второй этап был предназначен для избранных, которые должный были управлять обществом. В сущности, в этом заключалась жреческая инициация. Следы женской жреческой инициации сохранились в сравнительно чистом виде в сказках о девице с отсеченными руками. На основе этих сказок можно восстановить архетип. В эпоху Средневековья сюжет подвергается дополнительной переработке. В кириллической книжной традиции архетип представлен одним из чудес св. Богородицы и рассказом о болгарской царевне Персике. В более поздних интерпретациях („Повесть о царице и львице” и в драме „Многострадальная Геновева”) пропущен ряд эпизодов, но сохранен основной смысл. Рассмотренные тексты, несмотря на различные исторические наслоения, сохраняют следы архетипа женской жреческой инициации. Они являются доказательством того, что в человеческой памяти сохранены различние этапы культурного развития человечества.

Ивалина Василева. Обред и lingua: фий мъртурия? – традиционен следпогребален обичай при власите от село Хърлец, община Козлодуй – с. 49

Настоящият текст има за цел да представи локалния вариант на следпогребалния обичай „Фий мъртурия?”, изпълняван в с. Хърлец, общ. Козлодуй, обл. Враца, през втората половина от 90-те години на ХХ век и първото десетилетие на ХХІ век. Акцентът е поставен върху алгоритъма на обреда, видян отвън, чрез разказите на местни жители на Хърлец, и отвътре, чрез детските спомени на автора на статията. В хода на изследването е широко представен и коментиран географският, културно-историческият, езиковият и демографският контекст на явлението. Наченат е етноложки анализ на хърлешката версия на обичая.

Rite and Lingua: fii marturia? – traditional adter funeral custom performed by Walach community from the village of Harletz, Kozloduy municipality
The purpose of the following text is to show the local variant of after funeral custom „Fii marturia”, which was realized in the village of Harletz in the region of Vratza during the second half of the twentieth and the first decade of the twenty first century. The accent is on the algorithm of the custom which was discussed in two directions – outside – the stories of the local Harletz citizens and inside – the childhood memories of the author. In this research the geographical, culture and historical, lingual and demographic sides of this occurrence are well shown and discussed. Ethnological analysis of the Hurletz’s version of this custom can also be found in this work.

II. Време и пространство в литературата

Мира Душкова. Времевите категории „ден по ден” и „една нощ” в късните разкази на Константин Константинов – с. 59

Текстът анализира две различни времеви категории в късните разкази на Константин Константинов: „Ден по ден” и „Една нощ”, които го разкриват и като писател-реалист, и като писател от психологически тип.

The text analyses two different temporary categories in Konstantin Konstantinov's late stories: „Day after day“ and „One night“. They disclose him both as a writer-realist and as a writer of psychological novels.

Иван Райчев. Полша и Западна Европа в първия кръстоносен поход въз основа на романа „Кръстоносци“ на Зофия Косак-Шчуцка – с. 67

Настоящата статия е посветена на романа ,,Krzyżowcy” („Кръстоносци”) на полската писателка Зофия Kосак-Шчуцка (1889–1968). Романът излиза за пръв път през 1935 г. и разглежда събития, свързани с подготовката и провеждането на Първия кръстоносен поход (1095–1099), както и с вероятното полско участие в него. Фокусът е преди всичко върху отражението в романа на някои идеи и проблеми, които са общи за края на XI век и за междувоенното двадесетилетие на XX век: европейското единство; мястото на Полша сред европейските народи; консолидиращата роля на християнството и на Римокатолическата църква; конфликтът между цивилизациите (сблъсъкът между Запада и Изтока; антисемитизмът). Направени са и някои паралели между фикцията в романа и историческата действителност.

Тhе following article is devoted to the novel ,,Krzyżowcy” („Crusaders”), written by the Polish novelist Zofia Kossak-Szczucka (1889–1968). The novel (first issue in 1935) is related to the preparation and the realization of the First Crusade (1095–1099). The article is focused on the reflection in the novel of some ideas and problems that are actual both in the end of XI century and in the period between World War I and World War II: the unity between the European nations; the place of Poland between these nations; the consolidating role of the Christianity and of the Roman Catholic church; the clash between the civilizations (the conflict East–West; the anti-Semitism). Some parallels between the fiction in the novel and the historical facts are also drawn.

Даниела Беличовска. Означаване и функциониране на предметите и топосите в селото и в града. Интерпретациони модели – с. 77

Предметите и топосите в селото и в града са в пряка връзка с човешкото присъствие. Те живеят паралелно с героите и ни представят специфични сфери от градското и патриархално присъствие. Отразяват характера и психологията на обитателите и притежателите си. В творчеството на писателите, визиращи опозицията село–град от края на 19. и първата половина на 20. век топосите и предметите притежават функции и значения на няколко нива.

Subjects and themes in the village and the city are in direct contact with human presence. They live alongside the characters and present to us the specific areas of urban and patriarchal presence. Represent the character and psychology of the occupants and owners. In the works of writers who present opposition the village – city by the end of 19. and first half of 20. century topos and objects have functions and meanings on several levels.

Юлиан Жилиев. Място, ситуация, наратив – с. 87

Текстът изследва пространствените аспекти на разказването и интерпретациите им в белетристиката и киното.

The text examines the spatial aspects of narration and their interpretations in the fiction and the cinema.

III. Отзив

Камелия Христова, Мария Маринова. Отзив от Паисиев семинар „Четвърт хилядолетие История Славяноболгарская”: Преписи, разпространение, културен и обществен контекст” (Катарино, 7–9.10.2010 г.) – с. 99