Български
EnglishПроучванията върху славянската и българската народна култура в Катедрата по славянско езикознание и етнография*
(Софийски университет „Св. Климент Охридски”)
Резюме
В статье коротко представлены отдельные моменты из истории преподавания славянской этнографии и фольклора в Софийском университете им. Св. Климента Охридского и воспоминания на основание студентского кружка славянской этнографии и фолклора им проф. Цветаны Романской, которым руководиле ст. преп. Антонина Афанасьева-Колева.
Проучванията върху народната култура, заедно с българския език и българската история са сред най-ранните теми, привлекли вниманието на българските учени още от периода преди Освобождението, при създаването на Българското книжовно дружество (1867 г.), а след 1878 г. естествено са и сред първите дисциплини, преподавани във Висшето училище в София – в рамките на двете първи специалности – Славянска филология и История. Свидетелство за това е и първото научно списание в България, издавано от тогавашното Министерство на народното просвещение, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, по административна линия аналогичен на руския „Журнал министерства народного просвещения”, но по същество значително по-различен – неговият първи раздел, обикновено най-голям по обем (заемащ около половината от обема на всеки от отделните томове), е посветен на устното народно творчество и изобщо на народната култура. Неслучайно Етнографският институт с музей е сред първите институти, създадени като самостоятелни научни организации в Книжовното дружество и образували по-късно ядрото на Българската академия на науките.
Заложената по този начин традиция се развива бурно и в рамките на новосъздаденото Висше училище (1888 г.). Професори като Иван Шишманов, Михайло Драгоманов, Михаил Арнаудов полагат основите на преподаването на тази материя тук. Особено интересен е фактът, че те не само преподават съвременните им постижения на наката в тази област, не само обучават своите студенти на българското и славянското народно творчество, но още от самото начало ги обучават на първо място за събирателска и проучвателска работа върху автентичния български фолклор, който по онова време е масовата и жива форма на българската култура. Оттогава датира традицията младите слависти (всъщност преобладаващо българисти) при завършване на образованието си, разбира се, при интерес от тяхна страна, да се дипломират с проучвания на народната култура, обикновено в техния роден край, който сами отлично познават.
От 1909 г. в Университета работи отначало като доцент по славянско езикознание и етнография, от 1915 г. като извънреден професор, а от 1922 г. като редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография Стоян Романски. Тъй като днешната ни тема е свързана предимно с преподаването в СУ, ще си позволя да изброя само четените от него лекционни курсове: „Обща и историческа славянска етнография”, „Етнография на южните славяни”, „Етнография на България”, „Славянски бит”, „Български народен бит”, „Славянска народна вяра”, „Етнографска картография”, „Увод в славянската филология”, „Сравнителна граматика на славянските езици”, „Старобългарска граматика (увод, фонетика, морфология, словообразуване)”, „Принципи на езикознанието”, „Увод в славянското езикознание”, „Старобългарски и църковнославянски език”.
В динамичната съдба на СУ в средата на ХХ в. се намесва и неговата дъщеря Цветана Романска-Вранска, която завършва специалността Славянска филология през 1937 г., следва докторантура в Карловия университет в Прага и защитава докторат на тема „Апокрифите за Богородица и българската народна песен” през 1939 г., а след завръщането си в София преподава чешки език и българска и славянска етнография и фолклор. На нея дължим университетските учебници „Славянски фолклор. Очерци и образци”. София, Наука и изкуство, 1963 (260 с.) и „Славянските народи. Етнографска характеристика”. София, Наука и изкуство, 1969 (315 с.), които и днес не са загубили своето значението и стойността си едновременно на пионерски и обобщаващи трудове, представящи състоянието на проучванията по славянска етнография и фолклор по време на тяхното издаване. През цялото време на нейната преподавателска дейност продължава традицията студенти от специалностите Славянска филология, Българска филология, География, История да завършват образованието си със защита на дипломна работа, изработена по традиционната методика, прилагана още от проф. Ст. Романски – пълно географско и етнографско описание на съответното селище и на запазените форми на устното народно творчество. Интересно е да се отбележи, че при работата си по Проект № 4/2011 г. по НИД в Архива на Катедрата по славянско езикознание екипът на проекта се натъкна между другите материали и на снимки на български ръкопис от ХIХ век, записан с гръцки букви, отразяващ текст на апокрифа „Ходене на Богородица по мъките“ и вероятно попаднал в архива в резултат на заниманията на проф. Цв. Романска при подготовката на нейния дисертационен труд, защитен в Прага.
През първите две десетилетия след края на Втората световна война се извършват редица преобразувания не само в рамките на Софийския университет, но и на висшето образование в България като цяло. За специалността Славянска филология ключова се оказва 1953 г., когато първоначалната специалност, подготвяща предимно преподаватели по български език и литература за средните училища, се разделя на три нови специалности – Българска филология, Руска филология и Славянска филология, като в последната се създават 3 профила – полска, чешка и сърбо-хърватска филология. Роят се и катедрите, обслужващи тези специалности, но етнографията и фолклористиката остават част от преподавателската програма на Катедрата по славянско езикознание и етнография. Титуляр на двете дисциплини до 1969 г. е проф. Цветана Романска, като в рамките на славистиката продължава да се преподава етнография и фолклор не само на българите, но и на славянските народи, особено на тези, които са затъпени в преподаването като основни специалности. Резултат от работата със студентите по славистична тематика са част от дипломните работи, ръководени от проф. Цв. Романска, в които намират отражение теоретични въпроси от интерпретацията на славянския и българския фолклор (те бяха описани в самостоятелна група в процеса на работата по Проект №4/2011 г).
Освен традиционните учебни задължения като семинарни и курсови работи, под ръководството на проф. Цв. Романска функционира и студентски кръжок, чиято дейност разширява обсега на учебната и проучвателската работа, извършвана от студентите. Дневникът и други архивни материали на кръжока се съхраняват в Катедрата по славянско езикознание заедно със завършените и защитени дипломни работи, които ще представим тук. Амбицията ни е в най-близко време да покажем тази страна от работата на катедрата в дигитализиран вид, тъй като това е не само част от документираната дейност на една университетска катедра, а преди всичко свидетелство за състоянието на българската народна култура през 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век.
Преподавателският и творчески път на проф. Цв. Романска се прекъсва внезапно през 1969 г., а след нейната смърт по спешност е назначена нейната ученичка и дотогава хоноруван преподавател в Катедрата Антонина Афанасиева-Колева, която поема преподаванията не само в областта на етнографията и фолклористиката, но и на историята на сърбохърватския език. Бих искала да се спра по-подробно на нейното научно и преподавателско присъствие през 70-те години на ХХ век, което за мен е не само етап от историята, а и съкровен личен спомен за незабравимата младост – студентските години. Трудно е да се определи какво точно особено привличаше значителна част от студентите по онова време към фолклора и фолклористиката – може би достъпността на изследвания словесен материал, може би възможностите за прилагане освен класическите сравнително-исторически и на нови методики за проучването му – социологически, структуралистки, а може би и богатството на концентрирания жизнен опит, който предлагаха неизразимо привлекателните възможности за летни експедиции. По онова време се създаде и Кръжокът по български фолклор с ръководител проф. Тодор Ив. Живков, така че може да се каже, че из въздуха буквално витаеше атмосфера на изследователски интерес към фолклора. Може би затова още след първите лекции по Славянска етнография и фолклор възникна идеята да се създаде кръжок по славянска етнография и фолклор. От позициите на сегашния си житейски опит мога да кажа, че изглежда малко наивно и несериозно студенти едва в първи курс да бъдат толкова настойчиви в желанието си да създадат нов студентски кръжок, но тогава всички ние, зелените първокурснички, смятахме, че това е наше право и никой не може да ни откаже. В един момент явно сме станали толкова досадно настойчиви, че „другарката Афанасиева”, както я наричахме тогава, ни направи строга забележка, че такава настойчивост е неуместна, докато още не сме положили изпита при нея. Сериозните научни амбиции идват, след като човек покрие този задължителен минимум. Затова временно пренесохме активността си изцяло в бибиотеката, докато преодолеем тази първа бариера. Така отлично взетият изпит, който положихме на 30. декември, по времето когато всички колеги и целият останал свят се готвеше за веселото посрещане на Нова година, се превърна в наш аргумент, подкрепящ искането за създаване на нов кръжок. Действително, тогава ни се струваше невъзможнно да се откажем от тази материя и да престанем да се виждаме със своята преподавателка. Самите ние трудно можехме да си представим, че това физически никак не е лесно за нея. Знаехме, че е претърпяла тежка операция и трябва да се щади, но за нашата тогавашна възраст ръководството на кръжок представляваше минимално усилие. С готовност обещахме да вършим всичко сами, без да съзнаваме с какво всъщност се натоварва тя. Едва сега, от дистанцията на времето, мога да разбера какво всъщност е пожертвала от себе си, за да бъде научен ръководител на кръжока, колко усилия са й стрували нашите първи неумели писания, които редактираше внимателно, както никой друг редактор. Когато осъзнах, че всъщност за нея българския е четвъртият или петият език, който е научила в живота си, и на него тя редактира онова, което ние не сме успели да формулираме добре на родния си език, пред мен сякаш се пооткрехна вратата към истината, че тя всъщност е поела твърде тежък товар, както сега се казва „за едната идея”, за да отговори на интереса на десетина от своите студенти.
Но броят на ентусиастите бързо нарасна, работата на кръжока се задълбочи и периодичните ни сбирки започнаха все повече да се удължават, докато стигнаха до пререкания с охраната на Университета на тема „Може ли да се заседава в петък до 11:30 вечерта?”. След това започнаха да се преливат плавно от Университета към дома й, където всички неизменно бяхме добре дошли. При това сбирките на кръжока не се свеждаха само до разглеждане на нечия конкретна кръжочна работа, а обхващаха най-различни аспекти на науката – от запознаването на кръжочниците с важен научен труд, особено ако е по-трудно достъпен физически, или в езиково отношение, до обсъждане на основни методологически проблеми на науката, които са важни за подготвяните курсови и дипломни работи. Този стил на работа се запази и след като завърши първото поколение кръжочници. Негова прекрасна илюстрация са дипломните работи от 70-те и 80-те години, които се съхраняват в архива на Катедрата. Те са свидетелство не само за упоритостта и постиженията на студентите-кръжочници, но преди всичко за широтата и гъкавостта в мисленето на научния ръководител, който умееше да определи за всекиго подходящата тема – сравнителна, съпоставителна или типологична, винаги на базата на езиците, които съответният студент в по-голяма или по-малка степен владее и винаги в сравнение с българския фолклор.
За кръжочниците, независимо от това доколко са останали свързани с фолклора в по-нататъчната си професионална реализация, това беше важно посвещаване в науката, в нейните трудности и радости. Когато веднъж при обсъждане на методологията на фолклористиката като наука стана дума за структурализма, някой от нас с присъщата за младостта прямота попита: „Защо структурализмът се смята за антимарксистка и следователно нежелана методология?”, тя с усмивка обясни на присъстващите: „Скъпи деца, структурализмът е една много работеща и плодотворна методология, но има хора, които не са в състояние да я разбират и прилагат. Те обаче заемат ключови позиции и са успели да я представят в черни краски пред високото началство, което пък изобщо не разбира от нашата наука. Хубавото в цялата работа е това, че ако си я прилагаме тихомълком, без да използваме термина структурализъм, никой от тях няма да разбере.” (Възпроизвеждам думите й по памет, така че вероятно не са точни, но общият смисъл беше точно такъв.) Може би по онова време вече грижите на управляващите да не са били именно в преследването на структурализма, не мога да твърдя, но за честта на кръжочниците трябва да подчертая, че не се е намерил човек да съобщи „където трябва” за подобни разговори.
Друг път обсъждахме различните школи във фолклористиката и тя изведнъж се сети: „А ние към коя школа спадаме?” Спогледахме се озадачено, защото не си бяхме задавали този въпрос, ние просто я следвахме. „Към неомитологичната, разбира се!”, засмя се тя и бързо подреди пред нас мозайката, в която ние все още виждахме само отделните камъчета. Всичко ставаше някак така, пътем, без специални церемонии. За собствените си трудове не говореше много пред нас, освен с онези, които се занимаваха като нея с южнославянския епос. Но мога да кажа, че вече от позицията на завършил млад специалист имах възможност да слушам нейни собствени доклади на симпозиумите по фолклористика. Нямаше друг докладчик, чиито текстове да са слушани с такова внимание, при гробна тишина в залата. Като човек, който специално беше изучавал български и беше преподавал години наред на няколко езика, тя имаше изразени преподавателски навици и настойчиво ни възпитаваше в това отношение. С присъщата на младостта склонност към бързи темпове ние препускахме в мислите и текстовете си, но много бързо свикнахме да се съобразяваме с безкомпромисните забележки: „А сега отначало, бавно и по-високо! Слушателите трябва да имат време да осмислят текста, а и трябва да го чуят добре. Иначе няма смисъл!” Трябваше да мине доста време, за да осъзная как естествено и непринудено висшата научна материя си пробиваше път в простите делнични срещи. Когато отново през 2011 г. направихме описа на дипломните работи, той някак концентрирано ми напомни, че голямото и истинското в науката се създава скромно и непринудено, но с времето се очертава все по-ярко. За разлика от големите напъни, които българският народ е обобщил с пословицата Напънала се планината, та родила... мишка.
Съдбата на етнологията и културната антропология през периода след 1989 г. бе трудна. Започна се с преименуването на науките за народната култура, с преобръщането на парадигмите, което част от научната общност издигна в култ. През ноември 1990 г. нашата учителка внезапно ни напусна. В рамките на бурните площадни дебати всичко народно стана някак молепсано заедно с предходната епоха, която му обръщаше специално внимание. Но интересът към спонтанните форми на културата продължава да тлее някъде дълбоко у младите хора и периодично припламва с интересни, ярки пламъчета. Грубият натиск, на който в момента е изложена не само етнологията, но изобщо цялата българска наука, не може да потуши „туй, що не гасне”. Затова искам да завърша оптимистично – където има сериозна традиция и, както пише средновековният книжовник „докато са живи онези, които са ги видели”, науката ще издържи въпреки недоброжелателите, така както в зората на славянската книжовна култура никакви преследвания не са успели да изкоренят порива на славяните към знанието и книжнината.
Бележки
За авторката
Маргарита Младенова преподава Историческа граматика на чешкия език, Чешки език – практически курс, Сравнителна граматика на чешкия език и Славянска древност – магистърски курс в СУ „Св. Климент Охридски”. Авторка е на три монографии и множество студии и статии, посветени на Кирило-методиевата традиция сред западните славяни, Граматика на съвременния чешки език и История на чешкия език, лексикална семантика.
Електронен адрес / E-Mail: margo113[at]dir[dot]bg
