Skip to content Skip to navigation

Студентски работи и теренни материали, съхранявани в Катедрата по славянско езикознание и етнография

Студентски работи и теренни материали, съхранявани в Катедрата по славянско езикознание и етнография*

Константин Панайотов

(Институт за етнология и фолклор с етнографски музей, Българска академия на науките)


Резюме

Основная цель текста представить начальный этап и результаты работы по систематизации большого документального свода, который сохраняется на Кафедре славянского языкознания в Софийском университете им. Св. Климента Охридского и превращения его в архив. Документы, хранящиеся в нем, составлены в хронологическом диапазоне начала 40-х по – 90-ые годы ХХ века и в самом деле составляют большинство научно-технической документации отдела.
В целом представлено видовое, жанровое и тематическое разнообразие документов, а также запланированные дальнейшие шаги по обработке и популяризации фонда.

В началото на 2011 г. беше сформиран екип1, който започна работа по обработката на масивен документален свод съхраняван във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски”. Документите в него са с голяма информационна стойност и представляват интерес за специалисти от различни области в сферата на хуманитаристиката. Фондът не е непознат на научната ни общност и е цитиран в научни издания с наименованието „Проф. Цв. Романска”2. Оповестените документи представляват дипломни работи, на които са посочени следните искови данни: инвентарен номер, име на автора и година на написване на съответната работа, изследвано селище. Тъй като екипът ни не откри наличието на каквато и да е научно – справочна документация (инвентарен опис или друг подобен документ) се наложи цялостен преглед и систематизация на съдържащите се във фонда материали.

За фонда като цяло:

Преди всичко ще отбележа, че при приетия начин за цитиране на фонда той може да бъде разглеждан от ползващите тази информация като личен архивен фонд. Подобно заключение ще бъде съвсем погрешно. На практика в него се съдържа научно-творческата документация на Катедрата по славянско езикознание от един доста дълъг период на нейното съществуване – от 40-те години на ХХ в. до наши дни.

Характерно за документите, съхранявани във фонда, е тяхното видово многообразие. Проследявайки техниката на създаване на материалите, може да определим част от тях като ръкописни, печатни, изобразителни (рисунки, графики и фото-документи) и звукови (магнетофонни ленти). Много от изобразителните и звукови документи, макар и съхранявани отделно, всъщност са съставна и неделима част от по-обемни комплексни документи – дипломни и курсови работи или теренни материали.

Многообразие наблюдаваме и в повода за възникване и научния жанр към който могат да се причислят съхраняваните във фонда документи.

С цел систематизация на архивния фонд, екипът ни изработи първоначален (работен) подробен опис на документите, както и класификационна схема, състояща се от няколко основни раздела, за които считаме, че представят в пълнота разкритите във фонда основни групи документи:

І. Дипломни работи: с фолклорно-етнографска насоченост и интерпретативни, изготвени под научното ръководство на проф. Ст. Романски, проф. Цв. Романска, ст. преподавател А. Афанасиева – Колева и други научни ръководители3;

ІІ. Реферати по славянска етнография, курсови и контролни работи.


ІІІ. Теоретични материали: фолклорни сборници, оригинали и чернови на статии от конференции, конгреси и др. научни форуми (вкл. и по ТНТМ), авторски разпечатки и др.


ІV. Материали, свързани с дейността на кръжока по славянска етнография и фолклор: протоколни книги, развити тези, сбирки с теренни материали от експедиции на кръжока, писма и др.


V. Други: единични листове (които не могат да се обвържат с други документи), документи указващи ползването на архива от отделни лица, лична кореспонденция, типови бланки на документи и др.

Студентски работи и теренни материали
Най-обемен е документалният свод, съставен от дипломни работи – над 200 а.е., като много от тях надвишават 500 - 600 листа. Повечето от тези работи представляват комплексно изследване на определено селище и носят заглавия от типа „Духовна култура и фолклор на с. ...”, или „Етнографско изследване на с. ...”. Често срещан пропуск, допускан при оформянето на тези документи, е липсата на информация за името на научния ръководител, липса на информация за факултетен номер, а понякога и година на изготвяне. Считаме, че тези датирани в периода 1947 – 1948 г. са с научен ръководител проф. Стоян Романски, който до 1947 г. е титуляр на Катедрата по славянско езикознание и етнография (вж. Георгиева 2010: 12 – 13). Прави впечатление, че при документите от този вид липсват такива с датировка от края на 40-те до средата на 50-те години на ХХ в. Следват документи, датиращи от и след 1955 г. В началото на 60 –те г. броят на изготвените дипломни работи нараства чувствително. В архива се съхраняват 13 подобни документа, разработени през 1962 г. В тази връзка, ще си позволя да цитирам коментара на Ст. Бояджиева, дипломирала се през същата година: „Много мои състуденти от специалността Българска филология, випуск 1962 г., защитиха дипломни работи за фолклора на отделни селища под ръководството на Цв. Романска. При алтернативата държавен изпит такава дипломна работа се смяташе за „лесна”, особено когато авторът имаше селски корени” (вж. Бояджиева 2010: 214, бел. 45). Най-голям брой дипломни работи постъпват в архива през 1968 г. – общо 32 а.е. В следващите години числото на дипломните работи (или поне на постъпилите в архива) постепенно се редуцира. В края на 70 –те и нач. на 80 –те г. на ХХ в. се изготвят между три и пет дипломни работи годишно. Постепенно през 60 –те години започва да нараства броят на интерпретативните и съпоставителни изследвания. Драстично спада обемът на създадените документи, които рядко надхвърлят 100 – 120 л.

Друга група документи, датиращи от началото и средата на петдесетте години на ХХ в. са запазените протоколни книги на кръжока по Етнография при факултета по Славянска филология. Възникнал в началото на 50 –те г., той се оценява като място, което прави преход между сухия, строг академизъм и интересите на студентите4. Протоколните книги съдържат сведения за развити теми и семинари, за проведени мероприятия на кръжока като екскурзии, теренни проучвания, за осъществени международни връзки и т. н. Ръководители на кръжока през годините са професорите Цветан Тодоров и Цветана Романска.

Специално внимание ще обърна на „колекция” от реферати, изготвени от студенти по география и славянска филология в периода 1942-47 г. Те съставляват по-голямата част от най-ранните документи, които открихме в документалния фонд. Безспорно тези работи са писани по задание на проф. Ст. Романски. Това личи от бележките, които срещаме по някои от заглавните страници на тези текстове, придружени с неговия подпис5. Всички документи от този вид са ръкописни. Част от тях са написани върху различни по формат книжни тела – тетрадки (голям и малък формат), бележници и др. Други, писани на форматна канцеларска хартия, представляваха известно предизвикателство за работната ни група. Липсата на грижи за тяхното правилно съхранение бе довела до смесване на листове от различни работи, загуба на заглавни страници и части от текстовете. Като допълнителен проблем се появи и липсата на номерация на отделните листове при повечето от тези работи. Това наложи допълнителна обработка на част от архивните единици, свързана с тяхното комплектуване. След сравнение на вида на използваната хартия, почерка и логическата подреденост на отделните текстове се установи, че общият брой документи от този тип възлиза на 43 а. е. При шест от тях липсват данни, както за годината на съставяне, така и за техния автор (№ 291, 292, 294, 296, 324, 325). Все пак тези а. е. могат да бъдат приблизително датирани по външни белези, например използваният правопис от времето преди провеждането на правописната реформа6. При други 10 а. е. също липсват данни за годината на съставяне, но тяхното датиране би било сравнително лесно, тъй като съдържат информация за името на съставителя и неговия факултетен номер (например № 323 с автор Татяна А. Колева, фак. № 27346).

При първоначалния оглед и последващото комплектуване на архивните единици от този вид стана ясно, че целостта на много от тях е сериозно нарушена, т. е. наблюдават се не само липси на заглавни страници, но и на по-голямо или по-малко количество от същинския текст. Сериозно повредени са пет а. е., едната от които представлява изследване за с. Дреновци, Прилепско7. Причините довели до това частично унищожаване на въпросните а. е. може да се обясни с наличието на няколко открити от нас „паметни” записки. В тях се говори за заемането (изцяло или частично) на определени работи. Подобни записки, но с обратното съдържание не бяха намерени. Единствения открит за сега официален документ, съдържащ сведение за ползване на архивния фонд, е молба, подписана от директора на ЕИМ. С нея се иска достъп до архивните материали от колектив, работил по създаването на етнографски сборник „Сакар – 2002”.

Състоянието, в което открихме ръкописите на студентските реферати, ме кара да мисля, че те или не са използвани до момента, или това е ставало по не особено коректен начин. При всички случаи, струва ми се, те се нуждаят от оповестяване и популяризиране.

Разглежданите документи представляват разработки в следните тематични области:

І. „Болести и баяния” – 14 а.е.;

ІІ. „Поверия за животни и растения” – 17 а. е.;

ІІІ. „Облекло и накити” – 3 а. е.;

ІV. „Земеделски и женски труд” – 2 а. е.;

V. „Празничната обредност” – 1 а. е.;

Към този вид документи принадлежи и един теоретичен реферат озаглавен „Павликянството в България”. В него липсва теренен материал, изграден е изцяло върху разработки на Л. Милетич и Й. Иванов (Милетич 1903; Иванов 1925).

Съхраняваните в архивния фонд реферати представляват изследвания с локален характер, като селищата в които са проведени, принадлежат към различни етнографски области на страната. Прави впечатление присъствието на два реферата с материали от селища, намиращи се извън съвременните ни политически граници – с. Дреновци, Прилепско и с. Градини, Царибродско (при съвременния граничен пункт).

По някои от изцяло запазените и по-грижливо подготвени текстове може да съдим за изискванията на проф. Ст. Романски към оформянето на рефератите. Те обикновенно съдържат план с разписани точки, какво трябва да съдържат и как да се оформи работата.

Започват с Обща част, в която присъстват сведения за селото и неговите жители, за степента на съхраненост на традиционната култура. Често в тази част присъстват сведения от записвача, свързани с проблемите на теренната работа. В случаите на събиране на сведения за лечителските практики например се говори за нежеланието на баячките и лечителите да предадат знанията си. Интерес представляват информациите за недоверието на местното население към възможностите на официалната медицина – „Дофтури ич не им чуват на тия работи” (№ 286, Поверия за болести и церения чрез баяния от с. Гагово, Поповско, зап. И. Василев). Отразени са вярванията на населението, че болестите се пращат от Бога, като наказание за извършени грехове и т.н.

Същинската част – състои се от събраните теренни материали, под които са изписани името на записвача и основните данни на респондента – име, години, ниво на грамотност. В тази част (например при рефератите, свързани с поверия за растения и животни), наред с предадените народни наименования са изписани и латинските наименования на изследвания обект. Срещат се локални варианти на различни етиологични легенди – „За кравата, къртицата и Богородица” , „За охлюва” – произлязъл от плюнката на Христос8.

В някои от работите откриваме по-подробна информация относно родното място на информаторите и настъпилите промени в местожителството на интервюирания. Например в реферата „Поверия за растения и животни в с. Борнарево, Радомирско” (без автор, без дата, л. 3), за информатора Цвета Стойкова, 70 г., както и за още няколко нейни съселяни се споменава, че са преселени преди 35 г. от Босилеградско). Това превръща тези документи в изворова база за проследяване на миграционните процеси сред българското население в определен географски и хронологичен отрязък.

Заключителни думи:

Безспорно е, че научно-информационната стойност на много от материалите, съдържащи се в архивния фонд на Катедрата по славянско езикознание на СУ „Св. Климент Охридски” е голяма. Според оценката на И. Георгиева, съхраняваните в Архива на Факултета по славянска филология дипломни работи представляват „неоценима изворова база за етнографските проучвания” (вж. Георгиева 2010: 17). Отдавам това на факта, че повечето са записвани (струва ми се добросъвестно) от началото на 40-те до средата на 60 –те г. на ХХ в. При тяхното оценяване би трябвало да вземем под внимание възрастта на част от информаторите – 80 – 100 годишни, тоест родени около средата на ХІХ в. Все пак за сериозна оценка на стойността на този фонд би могло да се говори след известна съпоставка с публикувана или архивна информация. Твърде възможно е част от съхраняваните тук документи да притежават уникална стойност. Но това са планове за бъдещето. На този етап беше важно да се опише и „извади на светло” съдържанието на архива. Тепърва предстои още много работа по неговата обработка, по изготвянето на каталози – географски, именен и т.н. Известно предизвикателство е възможността да се проучат и възстановят данни, свързани с авторството и времето на съставяне на някои от а. е. Естествено, голямата цел пред нашия екип е дигитализирането на по-голямата част от архивния фонд – залог както за неговото надеждно запазване, така и за постигане на по-широк достъп до съдържащата се информация.

 

Бележки

* Текстът е резултат от работата върху Проект № 4/2011 г. по НИД на ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски” на тема „Изследванията по славянска етнография и фолклор във ФСФ, осъществени до 1990 г. от студенти и дипломанти под ръководството на проф. Цв. Романска и ст. преп. А. Афанасиева-Колева. Резултати от събирателската и кръжочна дейност” и е представен на заключителната конференция на проекта „Проф. Цветана Романска и ст. преп. Антонина Афанасиева-Колева – изследователска и педагогическа диря в българската фолклористика”, състояла се на 02.12.2011 г. в София.

1. Ръководител на екипа е доц. Д-р М. Младенова от Катедра „Славянска филология” при СУ „Св. Кл. Охридски”. В него участват и гл. Ас. Д-р М. Любенова и К. Панайотов от НЦНКН при ИЕФЕМ – БАН. Работата по проекта се осъществява с финансовата подкрепа на НИД при СУ.

2. Вж. пр. Етнографски сборник „Сакар” и по-конкретно Ракшиева 2002: 20, 90.

3. Срв. тук доклада на М. Любенова.

4. За възникването, работната атмосфера и значението на тези кръжоци в професионалното развитие на техните членове виж по-подробно (Холевич 2010: 162 - 163).

5. Проф. Ст. Романски е титуляр на Катедрата по Славянско езикознание и етнография в годините от 1922 до 1947 г. В специалност „География”, той води спецкурс по „Славянска етнография и картография” в рамките на два семестъра. В някои от съхранените документи е записано, че този спецкурс е четен по време на VІ –ти и VІІ –ми семестър. Вж. (Георгиева 2010: 14).

6. Влязла в сила от февруари 1945 г.

7. След окончателното комплектуване на тези 43 а.е. останаха няколко единични листа, за които е ясно, че са последните запазени части от други подобни документи. Това показва, че пораженията, нанесени на архивния фонд, са доста по-мащабни.

8. Вж. „Поверия за животни и растения в гр. Попово”, зап. О. Иванова, 1943 г., л. 30, л. 44.

Цитирана литература

  • Бояджиева, Ст. 2010. Петър Динеков, фолклора и фолклористите. В: Спомени и размисли за Петър Динеков. София: Акад. изд. „Проф. М. Дринов”. 198-217.
  • Георгиева, Иваничка. 2010. Ethnologia in aula academica. София: Гутенберг. http://www.ethnologia.com/uploads/academica_entry/Ethnologia_6_ExpoPrint...
  • Иванов, Йордан. 1925. Богомилски книги и легенди. София.
  • Милетич, Любомир. 1903. Нашите павликяни. СбНУНК 19. 1–369.
  • Ракшиева, Светла. 2002. Традиционно земеделие в Сакар. В: Сакар. Етнографски и фолклорни проучвания на България. София: Академично издателство „Марин Дринов“. 20-89.
  • Ракшиева, Светла. 2002. Традиционно животновъдство в Сакар. В: Сакар. Етнографски и фолклорни проучвания на България. София: Акад. изд. „Марин Дринов”. 90-116.
  • Холевич, Йорданка. 2010. Кръжокът на Динеков. В: Спомени и размисли за Петър Динеков. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов”. 162-165.

 

Архивни материали

Архив на Катедра „Славянско езикознание”: ІІ. № 286, „Поверия за болести и церения чрез баяния от с. Гагово, Поповско, зап. И. Василев, 1942 г., 68 л.

Архив на Катедра „Славянско езикознание ”: ІІ. № 286, „Павликянството в България”, авт. Г. Бафрова, 1942 г., 39 л.

Архив на Катедра „Славянско езикознание ”: ІІ. № 289, „Поверия за животни и растения в гр. Попово”, зап. О. Иванова, 1943 г., 86 л.

Архив на Катедра „Славянско езикознание ”: ІІ. № 291, „Поверия за растения и животни в с. Борнарево, Радомирско”, без автор, без дата, 252 л.

За автора

Константин Панайотов работи в Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей в БАН, научните му публикации са в областта на архивистиката и архивирането на фолклорни материали, както и върху историята на селищата, населявани от български етнос.

Електронен адрес / E-Mail: kokopan[at]abv[dot]bg