Print

 

Теория на превода

 

проф. дфн А. Тотоманова

 

 

Анотация

 

Дисциплината теория на превода за магистърската програма Опазване на българското културно наследство запознава студентите със значението на превода за сревновековната българска култура и проблемите при представянето на българското книжовно наследство на съвременен български език. Поставя се въпросът за значението на старобългарския книжовен език като свещен и културен език на Slavia Orthodoxa и се изучават правописните норми на неговите регионални разновидности - най-вече руската и сръбската редакция на старобългарския език, които имат най-дълга история. Студентите получават практически умения за работа със средновековни и ранни новобългарски текстове с различен правопис и се запознават с най-важните преводи на произведения на старобългарските писатели.

 

 

Форми и методи на оценяване:

Дисциплината завършва с изпитно задание - нормализация и превод на средновековен текст в чужда езикова редакция.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Старобългарският книжовен език – сфера на употреба и функции. Развитието и възпроизводството на книжовната норма през Средновековието

2

2.

Преводът през Средновековието като основен литературен похват. Преводът на Светото писание и на Светото предания и значението му за създаването на книжовния старобългарски език.

2

3.

Преводаческите концепции на славянското Средновековие. Преводите на Константин-Кирил, Методий и техните ученици. Релацията превод-авторски текстове през Средновековието.

2

4.

Разпространение на Кирило-Методиевия език сред останалите православни народи. Ролята на чуждоезиковите редакции за запазването на старобългарското културно наследство.

2

5.

Руската редакция на старобългарския език.

2

6.

Черковнославянският език и неговата роля за изграждането на съвременните книжовни езици на православните славяни. Църковнославянизмите в съвременния български език и тяхната стилистична функция.

2

7.

Превод на текстове от руската редакция на старобългарския език. Работа с черковнославянски текстове и надписи.

2

8.

Сръбска редакция на старобългарския език. Правописът на Зета и Хлъм. Рашките правописни и езикови правила.

2

9.

Ресавската редакция на старобългарския език, нейният създател Константин Костенечки и неговата концепция за превода на Светите книги. Значението на ресавския правопис за книжнината на ранната новобългарска епоха. Работа с текстове сръбска редакция

4

10.

Преводът на средновековни текстове на съвременен език – превод на превода и по-рядко превод на оригинални творби. Какво превеждаме – славянския текст или гръцкия му оригинал, ако славянският текст е повреден.

2

11.

Проблеми на превода от старобългарски език. Езикова интерференция, липса на критични издания. Текстове, запазени в един единствен препис. Превод на химнографски текстове.

2

12.

Предаване на личните и местните имена при превод от старобългарски на съвременен български език. Енциклопедични речници и помагала. Идентифициране на библейските цитати в средновековните български текстове и предаването им в превода на съвременен език.

2

13.

Основни лексикографски наръчници за преводача на средновековни текстове. Речниците на Срезневски и Миклошич. Тезаурусите на Найден Геров, В. Даль и В. Караджич като помагало на преводача. Използване на етимологични и диалектни речници. Подстрочници.

2

14.

Преводът на съвременен език като средство за представяне на българското книжовно наследство пред широката публика. Опити за превеждане на старобългарски текстове на други езици - Борилов синодик, апокалиптични текстове.

2

 

 

 

Литература:

 

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

 

А. Тотоманова, Учебник по старобългарски език за ХІІ клас на НГДЕК, С. 1986

(в съавторство с И. Добрев и Ж. Икономова).

 

А. Тотоманова, Редакции на старобългарския език. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 158-168.

 

А. Тотоманова, Старобългарската книжовна норма. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 176-183.

 

А. Тотоманова, Борилов синодик. Издание и превод. С. 2010, (съвместно с И. Божилов и И. Билярски)

 

А. Тотоманова, Константин Костенечки. Съчинения. С. 1993 (превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов), 210 с.

 

Н. И. Толстой, История и структура славянских литературных языков, М. 1988.

 

Vassilka Tapkova-Zaimova, Anissava Miltenova, Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and Medieval Bulgaria. Sofia 2011.

 

ТЪРЖЕСТВО НА СЛОВОТО. Златният век на българската книжнина
Летописи, жития, богословие, риторика, поезия. Съст. Кл. Иванова и Св. Николова

 

Слова на светлината: Творби на старобълг. писатели от епохата на Св. Княз Борис, Цар Симеон и Св. Цар Петър / Състав и прев. [от старобълг.] Иван Добрев, Татяна Димова Славова

 

Хр. Трендафилов, Измарагд. Избрани творби на старобългарската литература VII-XII век. Велико Търново,"Фабер", 2010.

 

Речник и корпус[1] със средновековни български текстове може да намерите на адрес:

histdict.uni-sofia.bg. С. 2011.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1] Електронният ресурс е изработен по проект „Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания” с координатор А. Тотоманова. Повече за проекта на www.cyrillomethodiana.uni-sofia.bg .

Hits: 2851