Теория на превода
проф. дфн А. Тотоманова
Анотация
Дисциплината теория на превода за магистърската програма Опазване на българското културно наследство запознава студентите със значението на превода за сревновековната българска култура и проблемите при представянето на българското книжовно наследство на съвременен български език. Поставя се въпросът за значението на старобългарския книжовен език като свещен и културен език на Slavia Orthodoxa и се изучават правописните норми на неговите регионални разновидности - най-вече руската и сръбската редакция на старобългарския език, които имат най-дълга история. Студентите получават практически умения за работа със средновековни и ранни новобългарски текстове с различен правопис и се запознават с най-важните преводи на произведения на старобългарските писатели.
Форми и методи на оценяване:
Дисциплината завършва с изпитно задание - нормализация и превод на средновековен текст в чужда езикова редакция.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Старобългарският книжовен език – сфера на употреба и функции. Развитието и възпроизводството на книжовната норма през Средновековието |
2 |
|
2. |
Преводът през Средновековието като основен литературен похват. Преводът на Светото писание и на Светото предания и значението му за създаването на книжовния старобългарски език. |
2 |
|
3. |
Преводаческите концепции на славянското Средновековие. Преводите на Константин-Кирил, Методий и техните ученици. Релацията превод-авторски текстове през Средновековието. |
2 |
|
4. |
Разпространение на Кирило-Методиевия език сред останалите православни народи. Ролята на чуждоезиковите редакции за запазването на старобългарското културно наследство. |
2 |
|
5. |
Руската редакция на старобългарския език. |
2 |
|
6. |
Черковнославянският език и неговата роля за изграждането на съвременните книжовни езици на православните славяни. Църковнославянизмите в съвременния български език и тяхната стилистична функция. |
2 |
|
7. |
Превод на текстове от руската редакция на старобългарския език. Работа с черковнославянски текстове и надписи. |
2 |
|
8. |
Сръбска редакция на старобългарския език. Правописът на Зета и Хлъм. Рашките правописни и езикови правила. |
2 |
|
9. |
Ресавската редакция на старобългарския език, нейният създател Константин Костенечки и неговата концепция за превода на Светите книги. Значението на ресавския правопис за книжнината на ранната новобългарска епоха. Работа с текстове сръбска редакция |
4 |
|
10. |
Преводът на средновековни текстове на съвременен език – превод на превода и по-рядко превод на оригинални творби. Какво превеждаме – славянския текст или гръцкия му оригинал, ако славянският текст е повреден. |
2 |
|
11. |
Проблеми на превода от старобългарски език. Езикова интерференция, липса на критични издания. Текстове, запазени в един единствен препис. Превод на химнографски текстове. |
2 |
|
12. |
Предаване на личните и местните имена при превод от старобългарски на съвременен български език. Енциклопедични речници и помагала. Идентифициране на библейските цитати в средновековните български текстове и предаването им в превода на съвременен език. |
2 |
|
13. |
Основни лексикографски наръчници за преводача на средновековни текстове. Речниците на Срезневски и Миклошич. Тезаурусите на Найден Геров, В. Даль и В. Караджич като помагало на преводача. Използване на етимологични и диалектни речници. Подстрочници. |
2 |
|
14. |
Преводът на съвременен език като средство за представяне на българското книжовно наследство пред широката публика. Опити за превеждане на старобългарски текстове на други езици - Борилов синодик, апокалиптични текстове. |
2 |
Литература:
Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.
А. Тотоманова, Учебник по старобългарски език за ХІІ клас на НГДЕК, С. 1986
(в съавторство с И. Добрев и Ж. Икономова).
А. Тотоманова, Редакции на старобългарския език. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 158-168.
А. Тотоманова, Старобългарската книжовна норма. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 176-183.
А. Тотоманова, Борилов синодик. Издание и превод. С. 2010, (съвместно с И. Божилов и И. Билярски)
А. Тотоманова, Константин Костенечки. Съчинения. С. 1993 (превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов), 210 с.
Н. И. Толстой, История и структура славянских литературных языков, М. 1988.
Vassilka Tapkova-Zaimova, Anissava Miltenova, Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and Medieval Bulgaria. Sofia 2011.
ТЪРЖЕСТВО НА СЛОВОТО. Златният век на българската книжнина
Летописи, жития, богословие, риторика, поезия. Съст. Кл. Иванова и Св. Николова
Слова на светлината: Творби на старобълг. писатели от епохата на Св. Княз Борис, Цар Симеон и Св. Цар Петър / Състав и прев. [от старобълг.] Иван Добрев, Татяна Димова Славова
Хр. Трендафилов, Измарагд. Избрани творби на старобългарската литература VII-XII век. Велико Търново,"Фабер", 2010.
Речник и корпус[1] със средновековни български текстове може да намерите на адрес:
histdict.uni-sofia.bg. С. 2011.
[1] Електронният ресурс е изработен по проект „Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания” с координатор А. Тотоманова. Повече за проекта на www.cyrillomethodiana.uni-sofia.bg .