Указания за изготвянето на дипломна работа във ФСФ

 

 

  1. Цел и общи характеристики

Дипломната работа се явява заключителен етап в процеса на обучение на студентите. Тя е самостоятелно изследване по определен научен  проблем, в което студентът показва задълбочени научни знания и компетенции в област, обхваната от някоя от задължителните дисциплини от учебния план, по който е осъществено обучението. Дипломната работа има за цел да разкрие способността на студента самостоятелно и критично да обработва, систематизира и анализира различни източници на информация. Чрез нея се демонстрира умението на автора да създава самостоятелен научен текст, обединяващ различни становища по изследваната тема и представящ индивидуалния принос на дипломанта в интерпретирането на събраната информация. Категорично забранено е дословното използване на чужди текстове без надлежно указване на първоизточника. Преди защита всички дипломни работи минават през програма за проверка срещу плагиатство.

Основно изискване към всяка дипломна работа е тя да изразява ясна, научно обоснована собствена теза. Такава теза не може да бъде общоизвестно твърдение или констатация, която специализираната научна традиция вече е утвърдила.

Дипломната работа трябва да съдържа следните основни дялове: (1) увод; (2) изложение (анализационна част); (3) заключение. В края на работата трябва да бъде включена библиография, отразяваща използваната в изследването литература. Извори, корпусен материал,  примери, изображения, обемни таблици и  графики се обособяват като приложения в края на дипломната работа.

Изложението в дипломната работа се води от 1 л. мн. ч., като се препоръчва използването на възвратни конструкции, където това е възможно.
Примери: „След тази теоретична уговорка, пристъпваме към анализа на поемата „Коледари“, „Целта на настоящото изследване е да се обърне внимание върху някои непознати аспекти от употребата на междуметията в политическата реч“.

 

  1. Технически изисквания

Обемът на дипломната работа е 50-60 стандартни машинописни страници (1 м.с. съдържа около 1800 знака с интервали). Плътността на текста трябва да е еднаква: на страница до 30 реда, шрифт на основния текст Times New Roman, 12 pt. Новите параграфи в текста трябва да са с отстъп 12-17 мм.

 

III. Цитиране

Използването на чужд текст като цитат в работата изисква задължително посочване на източника. При цитиране на кратък чужд текст (до едно изречение) в рамките на авторски параграф цитатът се обозначава с кавички. При цитирането на по-дълъг текст цитатът се извежда като отделен параграф с отстъп отляво и отдясно, а кавички не се поставят. Независимо от начина на оформяне на цитата, задължително се посочва източникът чрез съкратено цитиране, указващо фамилията на автора, годината на издаване и страницата, на която се намира цитатът в първоизточника.

Пример:

Милена Цанева отбелязва: „Прониквайки в интимния живот на човека, Вазов търси неговото съотношение с националната съдба“ (Цанева 1976: 13).

Пълното описание на източника се намира в списъка с цитирана литература и трябва да изглежда така:

Цанева 1976: Цанева, Милена. По страниците на „Под игото“. София: Български писател, 1976.

С разрешение на научния ръководител, цитирането в работата може да бъде направено и с последователно номерирани бележки под линия. В този случай при първото споменаване на цитирания източник под линия се изписват неговите библиографски данни, като накрая се добавя и номерът на страницата, на която се намира цитатът в първоизточника.

Пример

Милена Цанева отбелязва: „Прониквайки в интимния живот на човека, Вазов търси неговото съотношение с националната съдба“1.

  1. Цанева, Милена. По страниците на „Под игото“. София: Български писател, 1976, с. 13.

 

При повторно цитиране на същия източник се посочва само името на автора и заглавието на цитирания текст (може и в съкратен вид) и страницата. 

Пример

  1. 2. Цанева, Милена, По страниците…, с.23

При цитиране на източниците под линия описанието на източниците в списъка с цитирана литература трябва да изглежда така:

Цанева, Милена. 1989. По страниците на „Под игото“. 2-ро изд. [1976]. София: Български писател.

Начинът на цитиране трябва да бъде еднакъв за цялата дипломна работа.

 

  1. Изготвяне на списък с цитираната литература

Списъкът с цитираните източници е задължителен елемент от всяка дипломна работа. Той се поставя в края на работата със заглавие „Използвана литература“. Източниците се подреждат по азбучен ред, първо на кирилица, след това на латиница. Различните типове източници (книга, сборник, статия в периодично издание, онлайн публикация) се описват по унифициран начин, като се спазват следните правила.

 

Вариант 1

Използвана литература

(при съкратено цитиране в текста с фамилия на автора, година и номер на страница)

 

  1. Книги

След посочените в болд фамилия на автора и година се изписва библиографска

информация  в следния порядък: фамилия на автора, име на автора, заглавие на книгата (в курсив), място на издаване, издателство, година на издаване.

Ако книгата не е първо издание, се посочва кое поред е изданието и в квадратни скоби се отбелязва годината на първото издание. При преводно издание се посочва и преводачът.

Примери:

Георгиев 1999: Георгиев, Никола. Мнения и съмнения. София: Литературен вестник, 1999.

 

Дельоз и Гатари 2009: Жил, Дельоз, Феликс Гатари. Хиляда плоскости. Капитализъм и шизофрения, прев. Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2009.

 

Иванова 1981: Иванова, Климентина. Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София: БАН, 1981.

 

Цанева 1989: Цанева, Милена. По страниците на „Под игото“. 2-ро изд. [1976]. София: Български писател, 1989.

 

Derrida 1987: Derrida, Jacques. The Post Card: From Socrates to Freud and Beyond. Chicago: University of Chicago Press, 1987.

 

Halliwell 2002: Halliwell, Stephen. The Aesthetics of Mimesis. Ancient Texts and Modern Problems. Princeton: Princeton University Press, 2002.

 

  1. Текстове в събрани съчинения, избрани съчинения, издания на средновековни ръкописи

След посочените в болд фамилия на автора и година се изписва библиографска информация  в следния порядък: фамилия на автора, име на автора, заглавие на текста (в кавички), заглавие на изданието (в курсив), поредност на тома (с арабски цифри), място на издаване, издателство, година на издаване, страници, между които е разположен текстът. При преводен текст се посочва и преводачът.

Примери:

Хемингуей 1989: Хемингуей, Ърнест, „Естествена история на мъртвите“ – Хемингуей, Ърнест. Избрани творби в три тома. Т.1, прев. Николай Попов, София: Народна култура, 1989, 273-281.

 

Неделчев 1993: Неделчев, Михаил. „Яворов в националната революция“. – Яворов, Пейо К. Съчинения. Т.2, София: Български писател, 1993, 311-324.

 

Иванова 1986: Иванова, Климентина. „Пространно Житие на Петка Търновска от Патриарх Евтимий“ – Старобългарска литература. Житиеписни творби. Т. 4. (съст. Климентина Иванова). София: Български писател, 1986, 191-201.

 

  1. Статии в авторски сборник/ обособени части от книга

След посочените в болд фамилия на автора и година се изписва библиографска информация в следния порядък: фамилия на автора, име на автора, заглавие на статията/главата (в кавички), заглавие на сборника (в курсив), място на издаване, издателство, година на издаване, страници, между които е разположен текстът.

Примери:

Георгиев 1999: Георгиев, Никола. „Огледалата на литературата“. – Георгиев, Никола. Мнения и съмнения. София: Литературен вестник,1999, 207–229.

 

Живков 1963: Живков, Тодор. „Комунистическата идейност – висш принцип на нашата литература и изкуство”. – Живков, Тодор. За литературата. София: Български писател, 1963, 65-148.

 

Стоянов 1988: Стоянов, Цветан. „Проблемът за героя в модерната западна литература“. – Стоянов, Цветан. Културата като общение. Събрани съчинения. София: Български писател, 1988, 23-45.

 

  1. Статии в колективен сборник/обособени текстове в книга

След посочените в болд фамилия на автора и година се изписва библиографска информация в следния порядък: фамилия на автора, име на автора, заглавие на статията/главата (в кавички), заглавие на сборника (в курсив), съставител(и), място на издаване, издателство, година на издаване, страници, между които е разположен текстът.

Ако това не е първата публикация на текста, желателно е след заглавието в квадратни скоби да се отбележи годината на първата публикация.

Примери:

Аверинцев 1984: Аверинцев, Сергей. „Гръцката „литература“ и близкоизточната „книжнина“ .– Традиция. Литература. Действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание, съст. Богдан Богданов. София: Наука и изкуство, 1984, 43–84.

 

Господинов 1997: Господинов, Георги. „Кино“ и публика“. – Човек и време. Сборник с научни изследвания в памет на Сабина Беляева, съст. Румяна Дамянова, Елка Трайкова. София: Издателство на НБКМ, 1997, 144-151.

 

Пенев 1991: Пенев, Боян. „Лирическите песни на Пенча Славейков“ [1907]. – Страници за Пенчо Славейков, София: Параф, 1991, 50-86.

 

  1. Публикация в периодично издание

След посочените в болд фамилия на автора и година се изписва библиографска информация в следния порядък: фамилия и име на автора, заглавие на статията, (в кавички), заглавие на изданието (в курсив), година, номер на броя, страници, между които е разположен текстът.

Примери:

Андрейчин 1958: Андрейчин, Любомир. „Ролята на черковнославянския език в изграждането на съвременния български книжовен език“. – Български език, 1958, № 4-5, 309—320.

 

Милев 1919: Милев, Гео. „Фрагментът“ . – Везни, 1919, № 4, 95-98.

 

Пенев 1921: Пенев, Боян. 1921. „Основни черти на днешната ни литература“. – Златорог, 1921, № 4-5, 225-247.

 

Nikolchina 2017: Nikolchina, Miglena. “Time in Video Games: Repetitions of the New”. – Differences, 2017, № 28, 19-43.

 

Damrosch 1995: Damrosch, David. “Auerbach in Exile”. – Comparative Literature, 1995, № 47, 97–117.

 

  1. Електронни публикации

След посочените в болд фамилия на автора и година се изписва библиографска информация в следния порядък: фамилия и име на автора, заглавие на статията (в кавички), заглавие на изданието (в курсив), година, номер на броя, интернет адрес (в ъглови скоби).

Примери:

Ангелов 2010: Ангелов, Ангел. „Едуард Саид: критическата почит към Ерих Ауербах“, – LiterNet, 2010, № 11, <https://liternet.bg/publish11/avangelov/eduard-said.htm>.

 

Тороп 2004: Тороп, Питър. „Тартуската школа като школа“. – LiterNet, прев. Албена Вачева, 2004, № 10, <https://liternet.bg/publish12/p_torop/tartuskata.htm>.

 

Heller-Roazen 2002: Heller-Roazen, Daniel. “Tradition’s Destruction: On the Library of Alexandria”. – October, 2002, № 100, 133–153, <https://www.jstor.org/stable/779096>.


 

Вариант 2

Използвана литература

 (при цитиране на източниците с бележки под линия)

 

  1. Книги

Библиографската информация за източника се изписва в следния порядък: фамилия на автора, име на автора, година на издаване, заглавие на книгата (в курсив), място на издаване, издателство.

Ако книгата не е първо издание, се посочва кое поред е изданието и в квадратни скоби се отбелязва годината на първото издание. При преводно издание се посочва и преводачът.

Примери:

Георгиев, Никола. 1999. Мнения и съмнения. София: Литературен вестник.

 

Дельоз, Жил, Феликс Гатари. 2009. Хиляда плоскости. Капитализъм и шизофрения, прев. Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм.

 

Иванова, Климентина. 1981. Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София: БАН.

 

Цанева, Милена. 1989. По страниците на „Под игото“. 2-ро изд. [1976]. София: Български писател.

 

Derrida, Jacques. 1987. The Post Card: From Socrates to Freud and Beyond. Chicago: University of Chicago Press.

 

Halliwell, Stephen. 2002. The Aesthetics of Mimesis. Ancient Texts and Modern Problems. Princeton: Princeton University Press.

 

  1. Текстове в събрани съчинения, избрани съчинения, издания на средновековни ръкописи

Библиографската информация за източника се изписва в следния порядък: фамилия на автора, име на автора, година на издаване, заглавие на текста (в кавички), фамилия и име на автора, обозначен в изданието, заглавие на изданието (в курсив), поредност на тома (с арабски цифри), място на издаване, издателство, страници, между които е разположен текстът.

Примери:

Хемингуей, Ърнест. 1989. „Естествена история на мъртвите“ – Хемингуей, Ърнест. Избрани творби в три тома. Т.1, прев. Николай Попов, София: Народна култура, 273-281.

 

Неделчев, Михаил. 1993. „Яворов в националната революция“. – Яворов, Пейо К. Съчинения. Т.2, София: Български писател, 311-324.

 

Иванова, Климентина. 1986. „Пространно Житие на Петка Търновска от Патриарх Евтимий“. – Старобългарска литература. Житиеписни творби. Т. 4. (съст. Климентина Иванова). София: Български писател, 191-201.

 

  1. Статии в авторски сборник/глава от книга

Библиографската информация за източника се изписва в следния порядък: фамилия на автора, име на автора, година на издаване, заглавие на статията/главата (в кавички), фамилия и име на автора на сборника, заглавие на сборника (в курсив), място на издаване, издателство, страници, между които е разположен текстът.

Примери:

Георгиев, Никола. 1999. „Огледалата на литературата“. – Георгиев, Никола. Мнения и съмнения. София: Литературен вестник, 207–229.

 

Живков, Тодор. 1963. „Комунистическата идейност – висш принцип на нашата литература и изкуство”. – Живков, Тодор. За литературата. София: Български писател, 65-148.

 

Стоянов, Цветан. 1988. „Проблемът за героя в модерната западна литература“. – Стоянов, Цветан. Културата като общение. Събрани съчинения. София: Български писател, 23-45.

 

  1. Статии в колективен сборник

Библиографската информация за източника се изписва в следния порядък: фамилия на автора, име на автора, година на издаване, заглавие на статията/главата (в кавички), заглавие на сборника (в курсив), съставител(и), място на издаване, издателство, страници, между които е разположен текстът.

Ако това не е първата публикация на текста, желателно е след заглавието в квадратни скоби да се отбележи годината на първата публикация.

Примери:

Аверинцев, Сергей. 1984. „Гръцката „литература“ и близкоизточната „книжнина“ .– Традиция. Литература. Действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание, съст. Богдан Богданов. София: Наука и изкуство, 43–84.

 

Господинов, Георги. 1997. „Кино“ и публика“. – Човек и време. Сборник с научни изследвания в памет на Сабина Беляева, съст. Румяна Дамянова, Елка Трайкова. София: Издателство на НБКМ, 144-151.

 

Пенев, Боян. 1991. „Лирическите песни на Пенча Славейков“ [1907]. – Страници за Пенчо Славейков, София: Параф, 50-86.

 

  1. Публикации в периодични издания

Библиографската информация за източника се изписва в следния порядък: фамилия и име на автора, година на издаване, заглавие на статията (в кавички), заглавие на изданието (в курсив), година, номер на броя, страници, между които е разположен текстът.

Примери:

Андрейчин, Любомир. 1958. „Ролята на черковнославянския език в изграждането на съвременния български книжовен език“. – Български език, 1958, № 4-5, 309—320.

 

Милев, Гео. 1919 „Фрагментът“ . – Везни, 1919, № 4, 95-98.

 

Пенев, Боян. 1921. „Основни черти на днешната ни литература“. – Златорог, 1921, № 4-5, 225-247.

 

Nikolchina, Miglena. 2017. “Time in Video Games: Repetitions of the New”. – Differences, 2017, № 28, 19-43.

 

Damrosch, David. 1995. “Auerbach in Exile”. – Comparative Literature, 1995, № 47, 97–117.

 

  1. Електронни публикации

Библиографската информация за източника се изписва в следния порядък: фамилия и име на автора, година на издаване, заглавие на статията (в кавички), заглавие на изданието (в курсив), година, номер на броя, интернет адрес (в ъглови скоби).

Примери:

Ангелов, Ангел. 2010. „Едуард Саид: критическата почит към Ерих Ауербах“, – LiterNet, 2010, № 11, <https://liternet.bg/publish11/avangelov/eduard-said.htm>.

 

Тороп, Питър. 2004. „Тартуската школа като школа“. – LiterNet, прев. Албена Вачева, 2004, № 10, <https://liternet.bg/publish12/p_torop/tartuskata.htm>.

 

Heller-Roazen, Daniel. 2002. “Tradition’s Destruction: On the Library of Alexandria”. – October, 2002, № 100, 133–153, <https://www.jstor.org/stable/779096>.

 

С разрешение на научния ръководител този формат на списъка с цитирана литература може да се използва и ако в работата източниците се цитират съкратено (фамилия, година, номер на страница в скоби).

 

  1. Препоръчителна литература в помощ на студентите, изготвящи дипломна работа

 

Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. София: Александър Панов, 1999.

Тишева, Йовка, Мавродиева, Иванка. От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ учебник, 2016.

 

  1. Образец на титулна страница

 

 

СУ „Св. Климент Охридски“

Факултет по славянски филологии

Катедра …………………………….

 

 

 

 

 

Дипломна работа

на тема:

………………………………………………………………………………………..

 

 

 

 

 

Диипломант:                                                                                                                          Научен ръководител:

…………………………….                                                                                                                   ……………………………

Факултетен №

………………..

 

 

 

София, 2021