История

История на Факултета по славянски филологии при Софийския университет "Св. Климент Охридски"

Покана за хабилитираните преподаватели от ФСФ

 

aula imagelarge

 

            Уважаеми колеги,

 

            Във връзка с пенсионирането на проф. Боян Вълчев, който е представител на нашия факултет в Общото събрание на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ от квотата на хабилитираните преподаватели, се налага да изберем свой представител на негово място. Съгласно Правилника за устройството и дейността на СУ изборът трябва да бъде проведен на специално събрание на хабилитираните преподаватели. Затова предлагам непосредствено след закриването на заседанието на Общото събрание на Факултета по славянски филологии на 11.11.2016 г. да останем в Аулата, за да проведем това събрание на хабилитираните преподаватели, което да попълни нашата квота за Общото събрание на Университета. Моля ви да проявите активност и да дадете своя глас за един от членовете на нашата общност, който да ни представлява в него.

 

Маргарита Младенова

председателка на общото събрание на ФСФ

 

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

Предстои програмна акредитация на направление 2.1. Филология, която изисква от нас да подадем в срок доклад самооценка, описващ всички наши дейности – преподавателска, научноизследователска, проектна и др.

За целта е необходимо всички преподаватели, които участват в преподаванията на Факултета (бакалавърски и магистърски програми), включително и хоноруваните, да попълнят приложените бланки.  За повече информация се обръщайте към избраните от всяка катедра членове на Комисията по акредитацията.

 

Срок за представяне на информацията – 31.05.2012 г.

Ръководството на ФСФ разчита на Вашето активно съдействие.

 

Справка за преподавателска и научно-изследователска дейност

Бланка - учебна програма

Приложение

 

 Указания за попълване на формулярите:

 

  1. Отчита се публикационната и научна активност само за периода април 2007 – февруари 2012. Предишни публикации и публикации „под печат” не се включват.
  2. Относно т.2, Д и Е. Под „нови курсове” следва да се разбират курсове, които са включени за първи път в учебния план през отчетния период, т.е. преминало се е през актуализация на учебния план. Под „актуализирани курсове” се има предвид курсове, които са водени преди това от друг преподавател, или пък са водени от същия преподавател, но той е решил да ги актуализира. Избираеми курсове от магистърските програми, които фигурират в учебните планове, но не са били водени преди това, а преподавателят започва да ги води в отчетния период се считат за „актуализирани курсове”. (Предполага се, че когато е бил приеман учебният план, курсовете са имали подготвена от някого учебна програма, друг е въпросът, че не е така на практика).
  3. По т.1, Й. При указването на цитирания да се посочва кой текст на преподавателя е цитиран.
  4. Преподавателските бланки и таблици се събират по катедри от катедрения отговорник или от филолог-специалистите (по решение на катедрения съвет или ръководителя на катедра).
  5. Учебните програми на отделните дисциплини се събират:

-         За магистърските програми – от ръководителите на програми;

-         за специалност „Българска филология” – от определените отговорници от катедрите „Български език” и „Българска литература”;

-         за специалност „Славянски филологии” – от определените отговорници от катедри „Славянски литератури” и „Славянско езикознание”;

-         за специалност „Руска литература” - от определените отговорници от катедри „Руски език” и „Руска литература”;

-         за специалност „Балканистика” – от отговорника от катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание”.

При окомплектоването на учебните програми в случаите, когато курсове се водят от хонорувани преподаватели, отговорниците се обръщат за съдействие към филолог-специалиста на катедрата, предложила съответния преподавател.

 

 

 

 

 

Факултетът по славянски филологии (ФСлФ) е връстник на Софийския университет. Когато през 1888 г. се създава Висшият педагогически курс, прераснал през 1889 г. във Висше педагогическо училище, в него се обучават 28 студенти по история и 15 по славянска филология.

Основаният през януари 1889 г. Историко-филологически факултет през 1950 г. се разделя на два факултета – Исторически и Филологически, а през 1965 г. от Филологическия факултет се обособяват Факултетът по славянски филологии и Факултетът по западни филологии.

От 1997 г. студентите във Факултета по славянски филологии се обучават по нов учебен план, съобразен с наредбата за единни държавни изисквания за получаване на образователно-квалификационните степени бакалавър и магистър в специалностите от професионално направление Фило­логии, като Славянска филология и балканистика са с петгодишен магистърски курс на обучение.

От 2003 г. са въведени и актуализирани учебни планове за всички специалности във ФСФ, съобразени с Европейската система за трансфер на кредити (ЕСТК).

Акредитационният съвет на НАОА дава право на СУ "Св. Кл. Охридски", Факултет по славянски филологии, да провежда обучение по образователната и научна степен "доктор", на основание на оценка "много добра", по следните научни специалности: 05.04.01. Теория и история на литературата; 05.04.02. Българска литература; 05.04.03. Руска литература и литература на народите на ОНД; 05.04.06. Литература на народите на Европа, Америка, Азия и Австралия; 05.04.09. Фолклористика; 05.04.11. Общо и сравнително езикознание; 05.04.16. Теория и практика на превода; 05.04.17. Български език; 05.04.18. Славянски езици; 05.04.03. Методика на обучението /по отрасли и видове науки/ във Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски".

 

 

su-snimka

През 120-годишната история на Факултета по славянски филологии на Софийския университет поколения студенти и преподаватели съхраняват, предават и създават знанието за българския народ, език, литература и култура.

Факултетът по славянски филологии (ФСлФ) е връстник на Софийския университет. Когато през 1888 г. се създава Висшият педагогически курс, прераснал през 1889 г. във Висше педагогическо училище, в него се обучават 28 студенти по история и 15 по славянска филология.

Основаният през януари 1889 г. Историко-филологически факултет през 1950 г. се разделя на два факултета – Исторически и Филологически, а през 1965 г. от Филологическия факултет се обособяват Факултетът по славянски филологии и Факултетът по западни филологии.

От 1997 г. студентите във Факултета по славянски филологии се обучават по нов учебен план, съобразен с наредбата за единни държавни изисквания за получаване на образователно-квалификационните степени бакалавър и магистър в специалностите от професионално направление Филологии, като Славянска филология и Балканистика са с петгодишен магистърски курс на обучение.

От 2003 г. са въведени и актуализирани учебните планове за всички специалности във ФСФ, съобразени с Европейската система за трансфер на кредити (ЕСТК).

Like Idioms very much.

 

 

Кратка история на катедрата по българска литература

 

Историята на катедрата по българска литература е обвързана с историята на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ още от неговото основаване. През 1889 г. новосъздаденото Висше училище започва своя втори семестър, през който дисциплината „История на българската литература“ става задължителна за всички обучаващи се студенти в направленията по филология и история. Лекциите по дисциплината се водят от проф. Александър Теодоров-Балан, съосновател на университета и пръв негов ректор, както и от Георги Попов ‒ извънреден преподавател от 1889 до 1891 г. С приемането на Закона за Университета през 1904 г. се официализира съществуването на отделни катедри и проф. Теодоров-Балан става титуляр на катедрата по българска и славянски литератури. През 1909 г. към нея се присъединяват Йордан Иванов и Боян Пенев, първо като частни хонорувани доценти, а съответно през 1911 и 1912 г. ‒ и като редовни доценти. През този период отделни курсове по българска литература водят и други преподаватели като д-р Кръстьо Кръстев, Михаил Арнаудов, Емануил Попдимитров.

През 1919 г. към новооткрития Институт по славянска филология е учреден семинар за българска и славянски литератури ‒ ръководен първоначално от проф. Теодоров-Балан, а впоследствие и от други преподаватели в катедрата. Семинарът просъществува до 1945 г. С приетия през 1924 г. Закон за народното просвещение катедрата по българска литература официално се отделя от катедрата по славянски литератури. През следващата година Йордан Иванов става професор и титуляр на катедрата ‒ длъжност, на която остава до 1942 г., когато е пенсиониран поради пределна възраст. През 1940 г. към катедрата се причислява и частната доцентура по библиотекознание, като през 1943 г. Тодор Боров е назначен за частен хоноруван доцент по тази дисциплина. Това положение се запазва до 1953 г., когато новооснованата от Боров катедра по библиотекознание и библиография се отделя от катедрата по българска литература.

През 1941 г. към катедрата е назначен като редовен доцент Петър Динеков. През 1943 г. славистът проф. Борис Йоцов става титуляр на катедрата, а след смъртта му през 1945 г. тази длъжност се заема от проф. Динеков. През 1950 г. Историко-филологическият факултет се разделя на две и катедрата по българска литература ‒ вече като институционалното звено, което познаваме днес ‒ става част от Филологическия факултет. През 1951 г. за неин ръководител е избран проф. Георги Цанев, който остава на длъжността до 1963 г., когато проф. Динеков заема мястото му. През 1965 г. Филологическият факултет също се разделя на две и катедрата се причислява към състава на Факултета но славянски филологии, където се намира и до ден днешен. През 1979 г. ръководител на катедрата става проф. Жельо Авджиев, а впоследствие тази длъжност заемат проф. Милена Цанева (1980‒1993), доц. Йорданка Холевич (1993‒1999), проф. Валери Стефанов (1999‒2003), проф. Милена Кирова (2003‒2011, 2015‒2018) и доц. Катя Станева (2011‒2015). Понастоящем неин ръководител е проф. Николай Папучиев. Част от катедрата са били и редица други изтъкнати преподаватели и изследователи като проф. Розалия Ликова, проф. Донка Петканова, проф. Здравко Чолаков, проф. Симеон Янев,  проф. Кирил Топалов, проф. Божидар Кунчев. Катедрата поддържа почитта към своята история и именитите си предходници чрез юбилейни сборници, тематични конференции и други инициативи. 

Днес преподавателите от катедрата водят лекции както по традиционните направления по българска литература и фолклористика, така и по широк набор от задължителни и свободноизбираеми дисциплини с интердисциплинарен характер: в бакалавърските програми на ФСФ, в магистърски програми като „Литературознание“, „Литературата ‒ творческо писане“, „Интерпретативна антропология“, „Трансгранична българистика“, „Образованието по български език и литература в средното училище“, както и в докторантското училище към факултета.

 

Проучил и съставил: Мартин Колев