General

 

Високофункционално и модерно

 

С оглед нарастващия брой чуждестранни студенти и специализанти от различни специалности в СУ „Св. Климент Охридски” въпросите, свързани с обучението по български език като чужд, са особено актуални. От друга страна стои въпросът за необходимостта от актуализиране на учебните помагала и програми, изискващи   търсенето на иновативни, адекватни и интерактивни методи и средства на преподаване.

И двата разглеждани въпроса се отнасят до организацията и съдържанието както на преподавателската дейност, така и на научноизследователската дейност, в пряка зависимост с тенденциите в европейското и световното образователно пространство. Това е важно за чуждестранните студенти у нас и по-специално за тяхната мотивация за избор на различни специалности във всички образователни и научни степени в СУ „Св. Климент Охридски”.

Изключително отговорна задача е подготовката по български език на чуждустранните граждани, която заема съществена част от учебните програми в различните специалности. Оттук следва и изводът, че основно изискване за учебните помагала и книги по български език е да бъдат информативни, актуални и ефективни, предназначени за хора с различни интереси, занимания и професионална ориентация.

Една от предпоставките за постигането на тези цели е непрекъснато обновяване, постигане на атрактивност и гъвкавост в методологичните образователни подходи, както и стремеж за достигане на адекватност и разпознаваемост в европейски и световенконтекст. Чуждоезиковото обучение представлява провокативна област на непрестанни търсения в изброените посоки, което се доказва и в разглежданата книга, както и в предишни изследвания на авторките, заедно и поотделно.

Учебната книга Разбирам и говоря (Е. Хаджиева, Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина и Й. Велкова, изд. Гутенберг, 2012) е плод на интересите, заниманията и усилията на авторски екип от специалисти в различни области на линвистиката. Част от тях са с дългогодишен преподавателски опит и утвърден професионализъм, а другите са млади учени, стартирали сравнително скоро кариерното си развитие в сферата на чуждоезиковото обучение.

На свой ред това предизвикателство провокира незаменим научен диалог и обмен на знания за спецификите, трудностите и решенията при чуждоезиковото обучение, задавайки интригуващ научен диапазон и поле за нови проучвания, методики и изследвания.

Ефективният обмен на опит определя и избрания подход, и широкия параметър на помагалото – да се използва както от начинаещи, така и от среднонапреднали и напреднали.Неговата цел е максимално широка приложимост и ефективност и този факт обуславя предназначение му - за обучение на чуждестранни граждани с различна степен на езикова компетентност по български език.

Този факт прави учебната книга Разбирам и говоря високофункционална и полезна както за студенти на СУ „Св. Климент Охридски”, така и за студенти в други европейски и световни университети, където се изучава български език и култура. Умело подбраната методология, баланс между теория и практика, и начинът на поднасяне на езиковата информация определят учебната книга като подходяща и за самоподготовка,успешен самоучител по български език за живеещи чуждестранни граждани в България и извън страната.

Освен това в историята на българската приложна лингвистика, доколкото на мен ми е известно, липсва именно такава учебна книга, чийто фокус, обем и подредба на езиковите и ситуационни факти да бъде именно покриване и усъвършенстване на различните степени на владеене на българския език. Това е и приносното достойнство на помагалото – неговата висока приложимост и модерна технология като система от разнообразни лингвометодически подходи.

Помагалото е организирано в 30 урочни единици, всяка от които съдържа краткотеоретичнопредставяне на съответната темаи практическа част, която се състои от базисни и допълнителни упражнения, съобразно различните степени на владеене на българския език. Подредбата следва класическото лингвистично последователно представяне - от особеностите на именната система до закономерностите в темпоралната система на българския език.Допълнително са включени и статиите: Фонемен състав на българския език, Особености на българската морфологична система, Модел на българската темпорална система, Българска пунктуация и Части на речта и части на изречението.

Теоретичната основа в уроците съставя кратки граматически очерци, с основни правописни, правоговорни и книжовни правила, характерни за българската езикова практика.Ценно за широката аудитория, за която е предназначено помагалото, е именно лаконичното поднасяне на лингвистичната база с основни норми и закономерности, което прави книгата лесно достъпнаи разбираема и в същото времеизключително информативна– предпоставка за ефикасното й използване и употреба дори и като граматически справочник.

Практическите упражненията формират моделите на лексикална и граматическа прогресия с цел повишаване на лингвистичните и комуникативните умения на чуждестранните студентите, специализанти, докторанти и други. Базисните упражнения са насочени към начинаещи и среднонапреднали, докато допълнителните упражнения са предназначени предимно за изучаващи български език със средна и висока езикова компетентност. На базата на това разделение постепенно се надграждат придобитите знания и се усъвършенстват практическите умения.

Избраният структурен и съдържателен подход обаче задава иизцяло иновативна система от образователни подходи за практиките на чуждоезиковото обучение. Това на свой ред го определя като съвременно учебно помагало по български език, което заема специфично новаторско място сред учебните пособия в българската приложна лингвистика. Разбирам и говоря въвежда нов методологичен подход в изучаването на български език като чужд, който разширява диапазона от базови езикови компетенции, надграждайки не само лингвистични, но и социални и културни знания.

Усвояването на цялостната лексикална, граматическа и социокултурна информация от учебните единици подготвя постепенно студентите за професионална степен на владеене на български език, при която изучаващият български език владее свободно разговорни и идиоматични изрази, разграничава смислово контекстовите инварианти в сложни езикови ситуации, има висока лингвистична компетентност и много добро познаване на българските културни традиции.

Един от заложените методи за постигането на изброените цели е практическата работа с разнообразни текстове. Провокативен е самият избор на текстовия материал, който съдържалитературни фрагменти, ситуации-диалози, различни информации, адаптирани текстове и др. Фунцията на различните типове текстовее широкоспектърна –те могат да се използват за лексикални, граматически и стилистични анализи; в същото време са насочени и към подобряване на комуникативна и социокултурна компетентност; и едновременно с това са подходящи за самостоятелна индивидуална работа.

Както е посочено в увода, текстовете са важен акцент, защото, за да стане част от чуждата култура, е необходимо обучаваният да овладее и различните регистри на комуникация, да възприеме определени социокултурни знания и правила за официална реч, неофициална реч, етикетни единици в различните сфери на общуване.В този смисъл неразделна част от изучаването на даден език е и изграждането освен на езикова, и на културна сензитивност, която обективира социолингвистичната информираност.

И по-нататък в увода пише, че интерпретацията и синтезирането на представени с образователна цел ситуационни факти (образци на диалогична реч, спонтанни текстове, кратки разкази и др.) са резултат на последователна интеграция на ценности и значения на чуждата култура с тези на своята родна култура, като същевременно се създават връзки, точки на референция на учтивото и неучтивото, положителното и отрицателното, подходящото и неподходящото, характерни за традиционното разбиране в собствената и в целевата страна.

В заключение, неоспорим е фактът, че Разбирам и говоря е модерно лингвистично помагало, което посредством структурната си организация и цел задава широки параметри на функционалност, предназначение и употреба. Избраният лингвистичен подход дава възможност учебната книга да се използва ефективно за обучението по български език:1) в различни специалностив трите научно-образователни степени в наши и чужди университети, където се изучава българистика; 2) за различни нива на владеене на езикова, комуникативна и социолингвистична компетентност; 3) от чуждестранни граждани, живеещи страната и чужбина; 4) от българи и техните семейства, които са извън България; 5) от национални, европейски и световни научноизследователски институции и организации, свързани с образователните стратегии на обучението по чужд език.

В контекста на обновяване на българското висше образование посредством въвеждане на разнообразни и дистанционни форми на обучение, в това число и на електронното обучение като съществен елемент от съвременния технологичен свят, може да приветстваме появата на новата учебна книга „Разбирам и говоря“, което е пореден успех на авторския колектив – утвърдени специалисти в областта на приложната лингвистика и чуждоезиковото обучение.

 

                                                                        д-р Биляна Радева

Details

Category: General

 

Реч, етикет и културни традиции

Е. Хаджиева, А. Асенова, В. Шушлина, М. Каменова. София. Гутенберг. 2012

анотация

Предлаганата книга е предназначена за чужденци, студенти и специализанти, изучаващи български език и култура, а и за всички, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социолингвистичната и социокултурната им компетентност. За да стане част от чуждата култура, обучаваният обменя или споделя определени социокултурни знания и правила за официална и неофициална реч, етикетни единици, свързани с различни тематични ситуации на общуване, и избор на синонимните им варианти със съответните стилистични и социолингвистични маркери, а също поддържането на определено общуване в избрана тоналност.

Речевите съобщения са набор от практики, предлагащи не само конкретни системи на фонетични, лексикални и граматични норми, но също и определени начини на общуване – невербални, като се има предвид моделите на паралингвистическата кинематика, отразяващи националнокултурното своеобразие на българската речева действителност. Усвояването на вербалните и невербалните компоненти на комуникацията и представянето им като система усъвършенстват социокултурните знания на обучавания, който избира определен начин на въвеждане на света и по определен начин да поддържа отношения с тези, с които влиза в контакт.

Дяловете Устна комуникация, Невербалност и етикет, Културни традиции са представени с базисна теоретична част и задачи-самооценка за определяне степента на комуникативната способност на изучаващите български език. Студентите се информират за български етикетни единици и тяхната уместна или непрепоръчителна употреба, за различни лингвистични и паралингвистични компоненти на речевата дейност при формално и неформално общуване. Освен това са включени и материали за типични български етнографски, фолклорни и културни традиции, както и образци на междукултурни различия. За създаването на тази книга авторите са проучили и използвали материали от книги, монографии, статии и доклади на най-авторитетни учени и специалисти в споменатите по-горе съответни области. От съществено значение е и опитът на авторите в преподаването на български език акто чужд, както и богатият архив със значителен брой анкети и интерв’та с чуждестранни студенти, изучаващи български език и култура.

 

 

 

Иновативни образователни практики

Рецензия

 

Книгата Реч, етикет, културни традиции е част от поредицата учебни пособия по български език като чужд от екипи на катедра Български език като чужд. Въпросите, свързани с обучението по български език като чужд, са особено актуални с оглед нарастващия брой чуждестранни студенти и специализанти с различни научни интереси в СУ „Св. Климент Охридски“, както и от необходимостта за актуализиране на учебните помагала и програми, със стремежа за търсене на иновативни, адекватни и интерактивни методи и средства в научноизследователската и преподавателска дейност.

 

Разглежданият текст е именно такъв опит за въвеждане на нов методологичен подход в изучаването на български език като чужд, който разширява диапазона от базови езикови компетенции, надграждайки не само лингвистични, но и социални и културни знания. Книгата се състои от 152 страници и е структурирана в 4 раздела: Устна комуникация, Невербалност и етикет, Културни традиции, По света.

 

Основната й цел е придобиване, развитие и усъвършенстване на допълнителни умения, свързани с различни всекидневни комуникативни практики и етикет, национални културни и исторически специфики. По тази причина постепенно се извеждат релациите между традиционната култура и света на другите, което се откроява и на структурно ниво, особено във втори и трети дял.

 

Авторите (Елена Хаджиева, Ася Асенова, Весела Шушлина, Милена Каменова) приемат тезата, че процесът на изучаване на чужд език е процес на изучаване и на чужда култура. В този смисъл неразделна част от изучаването на даден език е и изграждането на културна сензитивност, която обективира информираност, признаване и уважение към различните култури. С цел да се повиши социолингвистичната и социокултурната компетентност, книгата е адресирана не само към чужденци, студенти и специализанти, изучаващи български език и култура, но и към всички, чиито интереси са насочени към усъвършенстването на комуникативните си умения с оглед не само на езика, но и на знанията за обществото и културата.

 

Разделите Устна комуникация и Невербалност и етикет съдържат подбрана и достъпна базисна теоретична част и задачи-самооценка за определяне степента на комуникативната способност на изучаващите български език. И в двата дяла се акцентира върху български етикетни единици и тяхната уместна или непрепоръчителна употреба. Обяснени са различните лингвистични и паралингвистични компоненти на речевата дейност при формално и неформално общуване.

 

Отграничавайки националноспецифичното в контекста на глобализацията на културата, във втората част вниманието е фокусирано върху правилата и маниерите на поведение в световен мултикултурен контекст и различията в етикета. В третия раздел читателите се запознават с типични български етнографски, фолклорни и културни традиции. Последният дял – По света, представящ някои интересни образци на междукултурни различия, структурно кореспондира с препратката към Света на другите във втория дял. По този начин авторите постигат смислова хомогенност и игривост в интеракциите между национално, традиционно, културно обусловено в рамките на глобализиращия се свят, рамкират множеството идентичности.

 

Първият раздел на книгата Реч, етикет, културни традиции задава параметрите на устната комуникация и нейните компоненти – участници в общуването, предмет, цел и условия на общуването, а също така различните типове реч (монолог, диалог, полилог), видове контакт (пряк и косвен) и общуване (официално или неофициално). Засегнати са особеностите на разговорната реч и проявяващите се в нея противоположни тенденции – към лаконичност или икономия и към многократност или излишество, на всяко от езиковите равнища (фонетично, лексикално, морфологично, синтактично, свръхфразово равнище).

 

Обърнато е внимание на изключително важните за устното общуване екстралингвистични фактори, като тук се акцентира върху жеста и мимиката в качеството им на допълващи и/или заместващи речта елементи, указващи емоция, оценка или отношение – логически преход и към втория дял, който задава най-наред теоретичните параметри на невербалната комуникация.

 

Първата част в раздел Устна комуникация съдържа 17 текста, пресъздаващи различни комуникативни ситуации със синонимни варианти на типични фрази за българската социокултурна традиция. Представят се и неучтивите изрази, чиято употреба не е препоръчителна при структурирането на спонтанни съобщения в сферите на всекидневното общуване. Предложените към текстовете задачи са изключително полезни и адекватни за формирането на умения за изграждане на разговорни конструкции при отчитане на характеристиките на конкретната комуникативна ситуация. В тази част се акцентира върху някои особености на езиковите употреби при формулирането на устни (официални и неофициални) съобщения, като се обръща внимание на някои специфики при употребата на звателната форма на съществителните имена, учтивата форма за множествено число, обръщенията и др.

 

Втората част на този раздел разглежда комуникацията в интернет, съществен елемент от всекидневното общуване в съвременното общество. В глобалната мрежа съществуват различни медиативни среди, в които общуването е основано на писмена речева дейност, в различен жанров формат. Автентичните текстове от интернет пространството (3 бр.), и конкретните задачи към тях дават възможност за наблюдения и коментари върху различни езикови феномени и усвояване на специфичните особености на устната комуникация. Този факт е предпоставка за развиване на езикова чувствителност към некодифицирани явления, към нормативен и ненормативен изказ, към живия, променящ се език, към различните комуникативни ситуации.

 

Авторският екип приема, че речевите съобщения са набор от практики, предполагащи не само конкретни системи на фонетични, лексикални и граматични норми, но също и определени начини на общуване – невербални, като се има предвид моделите на паралингвистическата кинематика, отразяващи националното културно своеобразие на речева действителност. По тази причина е обособен отделен дял Невербалност и етикет, съсредоточен именно върху невербалните компоненти на устната комуникация и етикета като съществен елемент в поведението на човек в различни сфери на общуване, но и като проявление на културна специфика и отличителност.

 

Частта Невербалност запознава с основните знакови системи в невербалната комуникация и съгласуването между вербалното и невербално послание. Направен е плавен преход от различните типове сигнали на тялото – преоткрити, възприети, заучени и смесено придобити действия, до извеждане на основните жестове – лицеви, подражателни, схематични, символични и регионални.

 

Като се има предвид, че културата на един народ не е еднородна формация, културата на поведение никога не е напълно еднаква, защото при съществуването на различен културно-исторически опит, възможността за избор на вербални и невербални сигнали е различна. Затова и акцентът в този дял е насочен към правилата и маниерите на поведение в различни сфери на общуване и по тази причина втората част носи наименованието Етикет. Зададени са основните подсистеми на етикета – речев етикет, изражение на лицето и жестовете, организацията на пространството и етикета на аксесоари.

 

Особено внимание е обърнато на междукултурните различия в конкретни етикетни проявления – усвояване на пространството от различни култури, поглед, сигнали за да и не, жестове, при които се наблюдават културни различия, поздравяване, приветствия и сбогувания в отделни общества, поклон, посрещане на гост. Така зададената структурата логично извежда основни обобщения в световен мащаб за уместно и неуместно поведение в края на втория дял - Светът на другите. Така културните факти биват презентирани като непрекъсната междукултурна интеракция, където се откроява ефектът на културноспецифичните дискурси, интеркултурното взаимодействие и собствената идентичност.         

             

В третия раздел – Културни традиции, са подбрани текстове, чиято цел е създаване на представа за България – в исторически и традиционен контекст. Тъй като всяка една култура е особена, частна, географски и социално локализирана, закрепена в съответните езикови практики, в определени морални ценности, които, макар и да търпят промени, се запазват и предават от поколение на поколение, е важно самото знание за българската етнография, традиции и обичаи. Избраният структурен подход е особено продуктивен, тъй като демонстрира различията във възприемането на света, задава палитрата от множеството културни практики, като прави видим своя собствен.

 

Този раздел запознава най-напред с етнографията на България, българското традиционно облекло, традиционна българска кухня, българско жилище и архитектура, но също и с културно-исторически забележителности в България като Стария Пловдив, Етъра, Трявна, Широка Лъка. Втората част на Културни традиции оформя цялостен традиционен календар на българските народни обреди и обичаи, от Бъдни вечер до Никулден. Наред с тях, са отразени и специфични празнични традиции като традиционната българска сватба, погача за новородено, кръщене, и културни практики като нестинарстовото.

 

Същевременно структурата на третия дял кореспондира с тази на втория и отпраща отново към различни културни традиции По света, където са представени междукултурни различия в обредни и всекидневни практики (кухнята по света, сватбени традиции по света и др.). Така се очертава за пореден път иновативният подход, който непрекъснато интерферира между националноспецифичното и другите, като препратка и към изследвания за мултикултурализма в цялостния образователен процес при изучаване на чужд език (в случая български).

 

           Книгата Реч, етикет, културни традиции е ценна и заради интердисциплинарния ѝ характер и структура. Изключително иновативна е избраната методология, развиваща допълнителни компетенции, а именно - широкият параметър, насочен към представяне на различни сфери на общуване при устна комуникация и спецификата на невербалното общуване, а в контекста на междукултурните различия и традиции - пресъздаденият традиоционен обреден календар на България и етнография. Избраният метод е основа за бъдещи интердисциплинарни изследвания в областта на междукултурните различия, а също и предпоставка за обновяване на преподавателската и научноизследователска дейност с нови интерактивни методи и средства в чуждоезиковото обучение изобщо, с цел придобиване на допълнителни знания и компетенции.

 

 

   Проф. дфн Димитър Веселинов

                                                                                       Факултет по класически и нови филологии

Details

Category: General

Created: 13 June 2012

 

 

Резултати от проведения във ФСФ конкурс за участници в Националната програма „Млади учени и постдокторанти“ за 2022 г.

 

Модул „Млади учени“

 

№	Кандидат	Тема на проектното предложение	Финална оценка
1	вх. № 07	Хоризонти на майчинството в най-новата българска белетристика, писана от жени (1990 - 2020)	46,5
2	вх. № 11	Куиър тенденции в избрани романи от славянските литератури през новото хилядолетие	41,5
3	вх. № 03	Хърватската литературна критика през 70-те и 80-те г. на ХХ век.	39,5

 

Модул „Постдокторанти“

 

№	Кандидат	Тема на проектното предложение	Финална оценка
1	вх. № 09	Разпространение на творчеството на двама украински книжовници (Йоаникий Гаятовски и молитвите към Богородица на Димитрий Ростовски)	57,5
2	вх. № 04	Съветският съюз: между идеологическия и критичния поглед	56,5
3	вх. № 05	Българският език: аспекти на общуване по време на криза	55
4	вх. № 06	Рецепцията на поемата “Дон Жуан” на Байрон в учебниците по литература	52,5
5	вх. № 08	Норма и нормалност в няколко белетристични текста от Борис Христов, Бохумил Храбал и Егон Бонди	52,5

 

Договорите с класираните кандидати трябва да бъдат сключени в срок до 8 октомври 2022 г.

 

Заелите 4-о и 5-о място участници в модула „Постдокторанти“ са допълнително класирани поради наличието на неизразходвани средства в модула „Млади учени“. В договорите на допълнително класираните участници ще има редукция на възнагражденията, допълнителните разходи и изискваните резултати.  

 

 

Details

Category: General

 

УНИВЕРСИТЕТСКИ КОМПЛЕКС ПО ХУМАНИТАРИСТИКА „АЛМА МАТЕР”

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН - брой 5

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН - брой 6

ФИНАНСИРАНЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ПРОГРАМИ, СТРУКТУРНИ ФОНДОВЕ, СТИПЕНДИИ, СТАЖОВЕ И НАГРАДИ

 

 

 

 

МЕСЕЧЕН ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

НИС ПРИ СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

 

 

Details

Category: General