General

General questions about the Joomla! CMS

 

Нови книги

 

mozaiki

 

"Мозайки от българската цивилизация (Българското: култура, образи, памет)"

Е. Хаджиева, М. Дачев, М. Каменова, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”. 2010

 

Balgarski ezik za chujdenci

 

 

"А Б В Г... Общ курс по български език за чужденци"

Елена Хаджиева, Недка Гарибова, Гергана Дачева, Йовка Тишева, А Б В Г... Общ курс по български език за чужденци. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2011

 

ABVG Testovi zadachi

 

Учебно помагало А Б В Г – Тестови задачи

Приложение към учебника А Б В Г – Общ курс по български език за чужденци.

 

 

bg as foreign

 

 

"Български език като чужд за напреднали"

Учебното помагало Български език като чужд за напреднали (В2, С1, С2). София, Гутенберг. 2011 на авторски колектив в състав Елена Хаджиева, Милена Каменова, Весела Шушлина и Ася Асенова

 

rech etiket

 

 

"Реч, етикет и културни традиции"

Е. Хаджиева, А. Асенова, В. Шушлина, М. Каменова. София. Гутенберг. 2012

 

pol i ezik

 

"Пол и език – иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели"

Е. Хаджиева, А. Асенова. София. Гутенберг. 2012

 

razbiram govoria 
 
 

 

Е. Хаджиева, Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина и Й. Велкова, изд. Гутенберг, 2012

 
 
prepani kamacheta
 

 

"Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение",

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина,

Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100

 

 

 interferncia

 

 

 

"Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект" (2013)

доц. д-р Елена Хаджиева

 
 
 tekstove

 

 

 Е. Хаджиева, Р. Влахова, Й. Велкова, В. Шушлина, А. Асенова
 
 
 
obshtuvane
 
 
 
Е. Хаджиева, Р. Влахова, Й. Велкова, А. Асенова, В. Шушлина

 

 
uchebnik
 
 

 

Е. Хаджиева, Р. Влахова, Й. Велкова, В. Шушлина, А. Асенова
 
 
Testove new
 

 

"Български език като чужд"

(Тестове за нива А1, А2, В1, В2, С1, С2)
 
Е. Хаджиева, Р. Влахова, В. Шушлина, Й. Велкова, В. Байчева
 
 
 
chuzhd copy
 
 
"Здравейте, докторе!"
(Български език като чужд за студенти медици)
 
Е. Хаджиева, Р. Влахова, В. Шушлина, В. Байчева, Р. Манова
 

 nova gramatika

 

"Нова практическа граматика на българския език за чужденци"

Е. Хаджиева, Р. Влахова, В. Шушлина, В. Байчева, Р. Манова

 

 

Учебна книга „Днес за какво ще си говорим?“

Е. Хаджиева, В. Шушлина, В. Байчева, Р. Манова

 

 

Учебна книга „Светът на децата“

Е. Хаджиева, Р. Влахова, В. Шушлина

НОВИ СТРАНИЦИ – български език като чужд

 

         Учебното помагало Български език като чужд за напреднали (В2, С1, С2). София, Гутенберг. 2011 на авторски колектив в състав Елена Хаджиева, Милена Каменова, Весела Шушлина и Ася Асенова продължава традицията да бъдат обновявани и усъвършенствани учебните пособия по български език като чужд от екипи на катедра Български език като чужд. Затова появата на книгата не е неочаквана. Въпросите, свързани с обучението по български език като чужд, са особено актуални, още повече след като броят на чуждестранните студенти и специализанти с различни научни интереси в СУ „Св. Климент Охридски“ постоянно се увеличава.

 

           Помагалото има обем 295 страници и е структурирано в 5 раздела: Морфология, Синтаксис, Правопис и пунктуация, Стилистика и Редактиране. Преминаването от едно към друго езиково равнище придава последователност и структурна хомогенност на съдържанието. В края на книгата е поместено приложение с текстове, което позволява да се подбере подходящ текст за упражнение върху дадена граматическа единица или да се направят различни типове анализ – лексикално-семантичен, граматически, стилистичен.

 

         Нивото на езикова компетентност на изучаващите български език е дефинирано още в заглавието – помагалото е за напреднали, а в уводните думи кръгът на напредналите се стеснява до студенти, докторанти и специализанти (вж. стр.7). Целта на авторите е ясно формулирана – усъвършенстване на комуникативните умения чрез подобряване на лингвистичната компетентност и подобряване на социокултурната компетентност чрез познаване на българските исторически и културни традиции.

 

         Създаването на помагало за аудитория с различен научен профил и различна образователна степен е амбициозна и трудна задача. Амбициозно е да се отговори на практическата необходимост от учебно пособие, което да изгради лингвистична компетентност по български език за напреднала степен на владеене на българския език. Не е и лека задачата да се подготвят граматически статии и практически задачи на достъпен за обучаваните език, както и да се подберат текстове за анализ, подходящи за различните нива, и същевременно интересни като тематика, и ценни като фонова информация за изграждане на определена социокултурна компетентност. При авторите на помагалото обаче проличава професионалното им умение сложният граматичен материал да бъде представян ясно (еднозначно), достъпно (разбираемо от гледната точка на не носител на езика) и стегнато (в малък обем), без това да отнема от пълнотата и коректността на лингвистичната информация.

 

           Граматическият материал от разделите е разпределен в 24 урочни единици с единна структура: теоретична част, включваща граматическа статия, и практическа част с упражнения за проверка и затвърждаване на знанията. Тази структура е много полезна и подходяща, тъй като помага на обучаваните лесно да се ориентират в уроците и бързо да намират темата, която представлява интерес за тях. Граматическите статии са много добре систематизирани и коректно отразяват съвременните теоретични постановки, и най-важното – написани са на достъпен език. Информацията за сложните граматически единици, които са сведени до прости, в смисъла на лесни за възприемане, се предлага чрез формата на таблиците. Възприемането на граматическия материал по този начин повишава степента на усвояването и запомнянето на основните правила и форми.

 

           Последователността на граматическите статии следва нивата на езикова компетентност – от В2 до С2. Материалът от 1 до 14 урок включва морфология и синтаксис, което отговаря на критериите на Общата европейска езикова рамка за ниво В2. Задачите към тези уроци развиват умението за леко и непринудено общуване, в което свободно да се правят подробни описания по широк кръг от теми. Основните знания от двете езикови равнища и усвояването на правилата за правопис и пунктуация подготвят обучавания за ниво С1 (то съответства на уроци от 1 до 16). Практическите задачи за С1 ориентират обучавания в особеностите на устната и писмената комуникация в официална обстановка - публична, академична и професионална среда; следват упражненията и текстовете, подходящи и за ниво С2.

 

         Раздел Морфология включва 10 урочни единици (от 1. до 10. урок), организирани в две части: 1. Именна система (от 1 до 4 урок ) и 2. Глаголна система (от 5 до 10 урок). Тази структура на ясно диференциране на глаголната от именната система улеснява усвояването на материала по морфология, защото позволява последователно да се извеждат общите граматически характеристики на имената, както и на личните и нелични глаголни форми. Именната система е представена в урочните статии за Съществително име, Прилагателно име, Числително име и Местоимения, а глаголната система - в уроците за: Глагол. Видове глагол. Лице и число на глагола; Вид на глагола; Време на глагола; Залог на глагола; Наклонение на глагола; Нелични глаголни форми. В началото на всяка статия се изяснява семантиката на името и се посочва отнесеността му към класа на изменяемите или неизменяемите части на речта, пълнозначните или непълнозначните думи. Дефинициите са много полезни за студентите, предвид факта, че сред тях има и нефилолози, които често срещат трудности при различаване и разпознаване на частите на речта. Прави впечатление, че авторите излизат от морфологичното равнище, като включват и проблеми на словообразуването (вж. частите Образуване на съществителни имена; Образуване на прилагателни имена; Образуване на глаголи от свършен вид). Потвърждение на това е и описанието на звуковите промени при образуването на словоформи на различни граматически категории (вж. например задача 1 на стр. 16, в която трябва да се обърне внимание на фонетичните промени при образуването на множествено число).

 

           Разделът Синтаксис включва общо 4 урочни статии (от урок 11 до урок 14), разпределени в две части: 1. Просто изречение (включва Главни части на изречението и Второстепенни части на изречението) и 2. Сложно изречение (включва Сложно съчинено изречение и Сложно съставно изречение). Примерите в практическата част на уроците коректно илюстрират теоретичните постановки и помагат на студентите да се научат да разпознават частите на изречението и да свързват синтактични единици в сложни синтактични цялости с употребата на различни съюзни връзки. Тук са много сполучливо оформени упражненията за трансформация на няколко прости изречения в едно сложно (вж. упр. 6 на стр. 123), както и упражненията, в които се следи за употребата на конкретна съюзна връзка, с която да се представи логическата последователност на действията в състава на сложното изречение (вж. Упр. 7. на стр. 123). В този раздел личи задълбочената подготовка на авторите по синтаксис, опитността във формулирането на ясни и кратки дефиниции за частите на изречението и видовете изречения по състав, както и високата методическа компетентност при съставяне на задачите от практическата част. Затова смятам, че практическите задачи от тази част са най-разнообразни, най-добре оформени и изключително сполучливо подбрани, така че да се изграждат конкретни умения с всяка задача, а не в резултат на изпълнение на комплекс от синтактични задачи.

 

           Разделът Правопис и пунктуация обхваща две урочни единици, в които са представени правописните (урок 15) и пунктуационните норми (урок 16). Професионално е отношението на авторите и към необходимостта обучаваните да бъдат максимално коректни в употребата на българския език и в писмената комуникация, което личи от обема на материала (33 стр.). Тези граматически статии са подходящи за студентите, тъй като със знанията си, отговарящи на ниво С1, от тях се очаква да използват българския език в академична и професионална среда, където успешната комуникация изисква отлична подготовка по езикова култура.

 

         Бих препоръчала на авторите да помислят за включването в тази част и на някои правоговорни норми, което би спомогнало за усъвършенстването на комуникативната способност на изучаващите български език.

          Полезно и новаторско е включването на раздел Стилистика в помагалото. За първи път в учебно пособие на СУ от последните години в самостоятелен раздел се обръща внимание на проблеми, свързани с функциите на езика, функционалните стилове и техните особености. В този раздел читателят се запознава с езиковите особености и стиловите черти на текста, с подстиловете и жанровете, които той трябва да умее да идентифицира и разграничава. Въпреки че липсва практика в разработването на Стилистика за чужденци, разделът е отлично структуриран, а материалът представен достъпно, интересно и с подходящи практически задачи.

 

           Като много интересен момент от този раздел се откроява представянето на модела на комуникативна ситуация на Р. Якобсон. Включването на този модел е оригинално авторско решение и най-вече полезно, защото разглежданият модел формира една общоезикова представа за същността на комуникативния процес, която обучаваният лесно може да съотнесе с езиковия опит на родния си език.

 

           Видовете редактиране са част от раздел пети – Редактиране. Този раздел също е новост, защото липсва като урочна единица в досегашните помагала на СУ. Състои се от един урок[1], в който се разглеждат видовете редакции и се предлагат текстове за редактиране. Упражненията в практическата част са полезни както за проверяване нивото на теоретична подготвеност, така и за формиране на усет у неносителите на езика да предвиждат и разпознават и собствените си грешки.       

       

           Раздел Приложение съдържа текстове – авторски и адаптирани. Включването на текстове като приложение е ценна традиция в помагалата, издавани от екипи на Катедрата. От лингвистично гледище работата с тези текстове е перспектива да се проверяват, развиват и усъвършенстват практическите умения за различни нива на текстов анализ - лексикален, граматичен, стилистичен. В подбора на текстове обаче личи и една екстралингвистична цел: обучаваните да се сближат с темата за България, като се запознаят с нейната география и туризъм, културно-исторически ценности и актуални обществени проблеми. Тук проличава усетът и опитността на авторите текст по текст да изграждат картина на България; личи и грижата на екипа за това, как обучаваният най-лесно и успешно да се ориентира в средата, в която започва неговият езиков опит. Затова текстовете са много подходящи, като целта им е усъвършенстването на социокултурните познания на читателя и изграждане на емоционално отношение към България. Похвално е умението да се прецени как темата за България да бъде възприета като привлекателна отвън, от перспективата на неносителя на езика.

 

           В заключение може да се подчертае, че помагалото има изключително висока стойност като граматическо пособие по български език като чужд (а и не само като чужд!). Теоретичната рамка на граматическите статии, оформянето и подбора на практическите езикови задачи може да послужи за образец на бъдещи помагала. Убедено мога да кажа, че някои от упражненията са подходящи за проверка на езиковата компетентност на студенти носители на езика, които изучават съвременен български език или езикова култура в различни факултети на СУ „Св. Климент Охридски“. Не на последно място помагалото е ценно и заради интердисциплинарния подход в неговата структура. То обединява наблюдения от лингвистика, история, география и култура. А подобен подход на работа трябва да бъде поощряван и оценяван подобаващо.

 

Д-р Йорданка Велкова



[1]Допусната е техническа грешка и урокът на стр. 199 е даден под номер 25 вместо 24, както е по съдържание.

 

 

 

Пол и език – иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели.

Е. Хаджиева, А. Асенова. София. Гутенберг. 2012

 

Анотация

 

Доскоро съвсем непозната, екзотичната проблематика, отнасяща се до историята на пола, все повече привлича вниманието на редица учени от различни научни дисциплини и позволява изследванията върху пола да бъдат погледнати и интерпретирани от разностранни перспективи.

 

В представената монография се проследява изборът на езиковите средства при всякакъв вид комуникация, като се доказва, че той се обуславя от социални културни значения, включително и от пола. Направен е опит да бъде очертан профилът на системата от поведенчески и съответстващите им езикови модели, като за първи път извършените проучвания са върху езиковата практика на не-носители на българския език. В същото време се представя как опозицията пол/език кореспондира с междукултурните различия на представители от различни националности.  

 

            Наблюденията в книгата се базират на значителен брой проведени анкети, интервюта, коментари и спонтанни съобщения на чуждестранни студенти от хуманитарните специалности в СУ „Св. Кл. Охридски“, условно разделени в изследването на славянска, балканска, западна и източна група. Анализите показват, че процесът на общуване представлява динамична обмяна на идеологии, които са неразривно свързани със социокултурната идентичност на говорещите, като същевременно биологично половите роли влияят на избора на езикови средства при продуцирането на всякакъв тип текст.

 

 

Рецензия на проф. дфн Димитър Веселинов

Женското и мъжкото говорене – партньорство и/или различие

 

Монографията на Е. Хаджиева и А. Асенова Пол и език – иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели навлиза в полето на многобройните атрактивни търсения и интеракции между пол и език. Терминът gender, както и дисциплината gender studies продължават да бъдат нови за българската хуманитаристика и култура въобще. Самото понятие все още не е утвърдено и съществуват противоречия при превода и неговите употреби, където могат да се открият различни предпочитания – пол, род, социопол, джендър и пр. В актуалността на проблематиката е явен парадоксът във взаимовръзката пол-език – две категории, които са неизменна част от всекидневието и по тази причина невидими, несъзнавани и поради това силно значещи както за лингвистиката, така и за социалните изследвания на пола.

 

Липсата на информация и недостатъчно изследвания логически задават структурата на изложението, което се състои от три глави – Пол и език, Стратегии и практики и Класически стереотипи и съвременни тенденции. Първата част на книгата запознава с историята, теоретичните постановки, проучванията и идеите в рамките на история на жените/история на пола, развоя в разбирането на понятията равенство/различие, социално конструиране на пола в лицето на тялото и езика, произвеждането на различие във вербалното и невербалното изказване. Цялата глава интерпретира термина gender като разграничение на социалните значения, прикрепени към половите различия, от биологичните различия между женския и мъжкия пол, защото докато природата произвежда биологичния пол (sex), обществото създава социалния пол (gender).

 

Внушава се идеята, че социално конструираният пол не е непременно свързан с тялото, а по-скоро е въпрос на цялостна система от убеждениякакво е присъщо на женствеността и какво на мъжествеността. Половите роли зависят от представите за мъжките и женските дейности, които са конструирани във всяко общество по съответни схеми на класификация. Това обстоятелство провокира авторките към емпирично изследване на база анкетно проучване, интервюта, свободни коментари и пр., резултатите от които са изведени във втората част на книгата Стратегии и практики.   Приема се тезата, че езикът е само една от регулаторните норми, които материализират, стабилизират и фиксират тялото. В този контекст родът е възприеман като нефиксирана, дискурсивна, културно-специфична, социална и историческа конструкция. В тази глава са анализирани въпросите от анкетата, както и коментарите на обичайни ситуации между мъже и жени, като често са и провокативни в стремежа си да уловят устойчивото във времето и онова, което се модифицира или търпи промени в нагласите на представители на различни култури.

 

Като контрапункт и отговор на анализа на емпиричния материал са направени паралели между миналото чрез приказките и настоящето в третата част Класически стереотипи и съвременни тенденции. Моделите мъжко/женско са отразени в приказките и срещата с тях е винаги актуална, тъй като консервативните по естеството си приказки съдържат множество слоеве като разнообразни характери и отношения, защита на различни позиции, културни различия и др. Те предоставят изчерпателна картина на вярванията, обичаите, труда, като задават и една историческа реалност на всекидневието на жените и мъжете.

 

            Настоящата книга е актуална и приносното ѝ значение се отнася до три съществени аспекта. На първо място трябва да се отбележи фактът, че корелацията пол – език е частично изследвана в българското културно пространство. Тази взаимовръзка е привлякла вниманието на авторките с възможността за вглеждане във всекидневието, в общуването между представителите на двата пола, реакциите им в различни ситуации, които неминуемо се проявяват на вербално и невербално равнище. В изследването се проследява изборът на устойчиви езикови средства и модели на поведение, свързани с понятията жена, мъж, женственост и мъжественост. Използването на синонимни конструкции на социалните императиви от типа Бъди (като) мъж/ жена! имат ритуална обвързваща сила, която непрекъснато се поддържа чрез повтарянето, имитирането и цитирането на обществените норми (по аналогия на перформативните речеви актове, където самото назоваване на действието е неговото извършване).

 

            Монографията е отправна точка и стимул към бъдещи подобни интердисциплинарни търсения, които могат да ползват различна методология и изследователски процедури в областта на лингвистиката и в изследванията за пола. А този факт на свой ред е предпоставка за развиване на чувствителност към езика, към смисъла, който носят различни думи, към начина, по който се предават на поколенията, тъй като конотациите, свързани с пола, биват изразявани именно в езика. Авторките поддържат мнението на Е. Сиксу – както се раждаме в тялото си, така се раждаме и с езика си, а самото ни разбиране за биологичния пол, за женското и мъжкото тяло, е оформено от езика, чрез който се научаваме да определяме и дефинираме нашата реалност.

 

            Второ достойнство на книгата е фокусът върху системата от поведенчески и съответстващите им езикови модели, като за първи път извършените проучвания са върху езиковата практика на не-носители на българския език. В същото време се представя как опозицията пол/език кореспондира с междукултурните различия на представители от различни националности. Наблюденията и анализите са базирани на значителен брой проведени анкети, интервюта, коментари и спонтанни съобщения на чуждестранни студенти от хуманитарните специалности в СУ „Св. Кл. Охридски“. В изследването те са условно разделени на славянска (носители на славянски езици, като се има предвид руски, полски, чешки, словашки и сърбохърватски език), балканска (носители на гръцки, турски, румънски и албански език), западна (носители на английски, немски, френски, испански и италиански език) и източна група (носители на японски, китайски и корейски език). Възрастта на чуждестранните студенти и специализанти, участващи в изследването, е от 20 до 30 години, като приблизително 50% от тях са от мъжки пол и 50% – от женски пол.

 

            На трето място изследването е част и от дискусията пол – език – власт в контекста на общоприетите норми на етикетно поведение в публичното пространство. Диференцирането на езиковото пространство по полов признак работи в т.нар. рамка на различията или доминацията и имат дълга традиция в изследванията, занимаващи се с пол и език. Фокусирането единствено върху различията обаче само засилва неравнопоставеното положение между половете и утвърждава редица стереотипи, битуващи в социалното пространство.

 

            Съвременността не предполага ясно фиксирани обобщения, които биха заличили разликите в идентичностите – било то мъжки или женски, а напротив – залага на множеството от идентичности и на различно проявление на ролите в диалогово заеманите позиции. Целта днес не е налагането на идеята за еднаквост или идентичност на мъжете и жените (която всъщност е най-често лансираната идея в България), а затвърждаването на едно по-комплексно, историческо изменчиво разнообразие, каквото по принцип опозицията мъжко-женско не допуска.

 

            Авторките акцентират върху обстоятелството, че половите разграничения се вграждат в езика, чрез който се заздравяват и оформят представите и нагласите ни, и именно те трябва да бъдат изследвани. Чрез начините, по които разбираме, оформяме и използваме думите, абсорбираме и предаваме на поколенията различията и асиметричните допускания за мъжете и жените. Неслучайно ги описваме по съвършено различен начин, тъй като самата интерпретация на едно и също поведение е различна в зависимост от това дали е извършвано от мъже или от жени. Жените и мъжете са преценявани различно, дори и ако говорят по един и същ начин.

 

            Приемането на мъжкото говорене като по-престижно довежда и до тенденция именно то да се възприема като еталон от жените в ситуации, където постигането и демонстрирането на власт се осъществява чрез говоренето. Става въпрос за сфери като журналистика, политика, наука, бизнес, право и други. Присвояването/имитирането на мъжкото говорене е една ранна феминистка тенденция, а освен това не се възприема добре, доказала се е като не толкова успешна във времето, тъй като се счита за агресивна. От друга страна този факт показва, че не начинът на говорене е този, който има такъв ефект, а по-скоро това са нагласите на хората към жените и мъжете.

 

            Публичното говорене/писане и публичният глас традиционно биват мислени като мъжки, докато частното говорене/писане и частният глас биват етикетизирани като женски.           Авторките подкрепят тезата, че опозицията публично/частно като културна категория, при която различието между публичното и частното може да се възпроизвежда многократно, се проектира върху по-широк или по-тесен контекст. Тук се има предвид, че всекидневните различия между публичното и частното – независимо дали са изразени в дейности, пространства или социални групи – са подложени на преразпределение и подразделяне, където определена част от публичното може да бъде редефинирана като частна и обратно.

 

            Това е в потвърждение, че връзките на посочената опозиция с дихотомиите мъжко/женско, мъжественост/женственост са много по-слаби и лабилни, отколкото обикновено се признава. Едната страна на опозицията – мъжкият, силов модел се кодира с по-високата стойност, с привилегирования ценз. Но вариантите на публичното например невинаги се възприемат като мъжки и ценностите, и субективностите, свързани с публичното и частното, значително са се променяли.

 

            Аналогичните образи силен мъж/делова жена могат еднакво да бъдат възприемани като успешни или като гротескни образи, като съществува едно конкретизиране по отношение на образа на деловата, амбициозна жена, а именно дали прилага мъжкия модел на поведение или обратно – акцентира на женствеността си, което пък от своя страна е друго оръдие за постигане на успешен имидж в т. нар. бизнес отношения.

 

            Задавайки провокативни въпроси и ситуации, изследването е опит за отговор на въпроси като: До каква степен редица стереотипни поведения се възпроизвеждат в частната сфера – чрез отношенията между партньори мъж/жена, чрез отношенията майки и дъщери, бащи и синове, а също и в публичната сфера – чрез отношенията между бизнес партньори?; Къде е границата на следване на предзададените културни модели?; Каква промяна търпят половите роли?

 

            Независимо от налагащата се съвременна тенденция за преобразуването и преформулирането на биологично половите роли и съответното смесване на мъжките и женските пространства и ценности по отношение на проявите в публичната сфера, традиционно установените модели доказват своята устойчивост чрез способността да динаминизират и актуализират структурата си. Изследването недвусмислено показва, че процесът на общуване представлява динамична обмяна на идеологии”, които са неразривно свързани със социокултурната идентичност на говорещите. А изборът на езикови средства при всеки вид комуникация е обусловен от социални и културни значения – включително и от пол/род.

 

            Представената монографията е ценна и актуална в качеството си на етап от развиването на сензитивност към непрекъснатата връзка между език и пол, между интеракциите на наименованията и конотациите, свързани с понятията мъж, жена, мъжествено и женствено. В по-глобален план това е начин да се поставят под въпрос множеството митове, предубеждения и постулати, приемани до този момент като даденост и непосредствено даващи израз в езика и речта. Така деликатно се извежда и проблемът за несексисткото по отношение на рода/пола говорене/писане и отстраняване на дискриминацията на женския род (пол) в лингвистиката като част от по-общата стратегия към недискриминационна „политическа правилност” в западните общества.

 

Монографията Пол и език – иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели е провокативно навлизане в многообразието от идентичности и полов символизъм в различни култури, като прави видими всекидневни ситуации от частната и публична сфера, улавяйки устойчивостта в поведенческите и езикови модели, но и променливите в динамиката и гъвкавостта на половите роли, на възприятията за мъжкостта и женскостта в съвременното общество.

 

 

Необходим и високофункционален учебник А Б В Г... Общ курс по български език за чужденци

 

Рецензия

 

Елена Хаджиева, Недка Гарибова, Гергана Дачева, Йовка Тишева, А Б В Г... Общ курс по български език за чужденци. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2011

 

Българският език се преподава в най-престижните европейски университети и изучаването му представлява все по-голям интерес. За много българи, живеещи от години в чужбина, е изключително необходим учебник, който компактно представя българската приложна лингвистика. Преподаватели от Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Кл. Охридски” работят с особена отговорност и познание в различни аспекти на тази реалност, за развитие и осъвременяване на методите на преподаване и систематизирано асимилиране на граматическия и лексикалния материал в различните етапи на чуждоезиковото обучение.

 

Настоящият учебник е плод на рефлексия и дългогодишна практика, която води до подобряване и усъвършенстване на методологията и обогатяване на езиковия материал при преподаването на българския език като чужд.

 

Учебникът А Б В Г...Общ курс по български език за чужденци представлява добре структурирана книга, съобразена с достиженията на съвременните методи за преподаване на чужд език. Състои се от 311 страници и е разделена на две части. В първата част са вкючени 30 урока, а във втората - две Приложения. Първото от Проложенията съдържа 20 диктовки, а във второто учебникът предоставя текстове за историята, географията, туризма и литературата на България.

 

Структурата на урочните единици е взаимосвързана тематично, граматично и практически по един и същ модел в целия учебник. Този факт позволява учебникът да се използва при обучението на студенти с различна степен на езикова компетентност по български език, както начинаещи, така и напреднали или готвещи се за сертификатни езикови изпити. Всеки урок е организиран тематично чрез текст в диалог или наратив, последван от рубриката „Запомнете!” и въпроси към урока. В следващия раздел под надслов „Граматика” се представят под формата на схема новите граматически знания. Пространна част заемат съответните граматически упражнения за усвояване на новия материал. С рубриката „Разбирате ли?” се обогатяват знанията на студентите чрез допълнителни текстове по основната тема на урока, в която са включени нови езикови модели и думи, като по този начин се усъвършенстват речевите възможности на обучаваните. Точно тази компактност на разработка на всички езикови равнища прави учебника високо функционален и съобразен с общоевропейските езикови стандарти в чуждоезиковото обучение.

 

В текстовете на уроците са подбрани редица от най-типичните речеви ситуации, чрез които се реализира непосредственото писмено и устно общуване. По форма текстовете са предимно диалози, свързани със запознанство, наемане на квартира, купуване на самолетен билет, поръчка в кафене или ресторант, пазаруване в супермаркет, посещение на лекар, запознаване с туристически обекти и много други теми. Това богатство на теми дава възможност на обучаваните да овладеят най-често прилаганото езиково многообразие на българите при комуникация

Граматическите теми са подредени с логическа последователност - от 1 до 15 урок се разработват основните граматични категории, които дават възможност да се представи цялостната и сложна темпорална система на българския език. По този начин е намерен добър баланс при изучаването на именната и глаголната система. На много места в уроците е приложен морфосинтактичен подход, застъпен е и функционалният анализ чрез употреби на новите граматични единици на равнището на изречението и текста.

 

В рубриката „Упражнения” са изведени различни по структура и модел задачи, с помощта на които студентите могат да проверят придобитите лексикални и граматически знания от урока.

В раздел „Приложение 1” са включени текстове за диктовки, за граматически трансформации, преразказ и съчинение.

„Приложение 2” съдържа теми за историята на България, географска информация, исторически градове и обекти, бележити българи и общ преглед на класическата българска литература.

 

Както се вижда от уводните думи на учебника, материалът, включен от 1 до 10 урок, отговаря на общоевропейските езикови изисквания за степен на владеене на чужд език на ниво А1 – изградени езикови умения за разбиране и използване на познати от всекидневието изрази и думи, които дават възможност за общуване с прости конструкции и изрази. Материалът от 1 до 17 урок отговаря на стандартите за степен на владеене на чужд език на ниво А2 – умения за всекидневно общуване в различни комуникативни ситуации с най-често употребявани думи и умение за водене на кратък диалог. От 1 до 23 урок учебният материал отговаря на стандартите за степен на владеене на чужд език на ниво В1 – умения за свободна комуникация по познати теми от личен характер, описание и коментар на факти, събития, намерения. Материалът, включен от 1 до 30 урок, отговаря на стандартите за степен на владеене на чужд език на ниво В2, при което изучаващият български език може да работи с различни типове текст, да си служи с абстрактна лексика и да общува с известна непринуденост и лекота с носители на българския език.

 

Усвояването на представения материал, включен в уроците от 1 до 30 заедно с приложенията, гарантират уменията за степен на владеене на български език на ниво С1, при което обучаваният показва умения за ефективно непринудено и свободно общуване в публична, академична и професионална среда, разбира специализирани и технически термини и умее да създава ясен и добре структуриран текст, свързан с посочените сфери на общуване.

 

Възприемането на цялостния материал, представен в уроците и проложенията, съдържащ лексика, граматика и социокултурна информация е стабилна основа за подготовката на студентите за професионална степен на владеене на български език на ниво С2, при което освен свободното устно и писмено владеене на българския език обучаваният разграничава смислово контекстовите инварианти в сложни езикови ситуации и показва задълбочено разбиране на българската граматика и много доброто познаване на българските исторически и културни традиции.

 

През март 2012 бе издадено и учебното помагало А Б В Г...Тестови задачи, което дава възможност за допълнителни упражнения и (само)контрол на знанията, придобити в процеса на обучение.

В структурен и методологичен план учебникът е съобразен с изискванията на най-напредналите университети и езикови центрове в Европа (Оксфорд, МГУ „Ломоносов”, Испански езиков институт „Сервантес” и др.).

Комплексно учебникът представя съвременния български език чрез реалистични и занимателни текстове, чрез ясно и компетентно представен граматичен материал, който изгражда умения за успешна комуникация у чуждестранните студенти.

Препоръчвам горещо новия учебник по български език А Б В Г…Общ курс по български език за чужденци като изключително съвременен учебен курс, който определено спомага за изграждането на езиковите и комуникативни компетентности за всички, които изучават български език и култура.

 

Диляна Иванова Ковачева

Diliana Ivanova Kovatcheva,

Investigadora Juan de la Cierva y

profesora de Lengua y Literatura bulgara

(divanova@ugr.es)

Universidad de Granada, España

Facultad de Filosofía y Letras

Campus de la Cartuja s/n, Granada

 

 

Рецензия

Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение,

Автори Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина,

Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100

 

Съществен компонент в учебните политики на международното образование е представянето на културните различия, които са в основата на редица недоразумения при общуването на представители от различни националности. Езикът като елемент от културата е нейното комуникативно и когнитивно средство, а речевите съобщения се различават със собствена идентичност, формирана от културологичен и исторически контекст. По този начин резултатът на корелацията език: култура намира израз в продуцирания текст.

Основна предпоставка за адекватен превод от родния на чуждия език и обратно е преодоляването не само на езиковите бариери, но и развиването на сензитивност към спецификите на чуждата култура. Затова една от приоритетните насоки за чуждоезиковото обучение е не механичното представяне на културните реалности, а и отчитането на тяхното влияние в контекста на междукултурните различия.

Разглежданата проблематика в книгата Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение от Е. Хаджиева, А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина обхваща разнопосочни мнения за фразеологичните единици и умалителните форми в българския език. По този начин авторският екип попада в поле, недостатъчно коментирано и представяно пред изучаващите български език като чужд. Избраният предмет и подход е провокативен от изследователска и методологична гледна точка и е отправна точка за включването на двете сфери в чуждоезиковото обучение. Методологията на това проучване използва интердисциплинарни изследователски процедури, приложени върху българските умалителни форми и българската фразеология.

Изключително ценен е изборът върху представители на различна езикова среда, мотивиран преди всичко и от спецификата на дейността на Катедра „Български език като чужд“, както и от възможните връзки между различни култури и националности, което разширява диапазона на проучването и дава перспектива и за бъдещи такива в съвременното езикознание.

 

Първата част на Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение разглежда различни теоретични постановки за същността, произхода, значението и класификациите на българските фразеологични единици. Направен е преглед на изследванията до момента, водещи теории, видове и привърженици на всяка от тях. Обхванати са и всички познати изследвания в областта в българското езикознание.

Като иновативно може да се определи поставеното начало на проучване на българската фразеология от джендър перспектива. Подчертава се, че фразеологията е един от многото знаци на колективното съзнание, индикатори на представите за мъжественост и женственост, за мъжка(и) и женска(и) идентичност(и), факт, провокиращ бъдещи проучвания gender прочит на ключови понятия, които изграждат представите за мъжественост и женственост. Тук наблюдението засяга фразеологични изрази, съдържащи една от нарочно подбраните лексеми в двойките жена-мъж; момиче-момче; майка-баща; баба-дядо. Изведена е класификация на база:

1) структура или семантиката на фразеологичната единица, с изразен имплицитно пол или изрично указан;

2) подредба и съдържание на корелативните елементи, като обикновено мъжкото е в първа позиция, а женското заема втора;

3) семантика и концептуални различния между мъжкото и женското;

4) значения при пренасяне на качества, характерни за единия пол, върху другия.

Направените наблюдения и обобщения запълват известна празнина в научноизследователската парадигма, която може да се констатира в проучванията на връзките между пол и език. Проблематиката е продуктивна за проучване и поради факта, че няма чувствителност към категорията пол. А в езика се отразява именно несъзнаваното разбиране за пола – факт, който важи и за българи, и за чужденци.

Втората част на книгата е посветена на категорията умалителност – също слабо изследван въпрос в българската лингвистика и почти непроучван в практиките на чуждоезиковото обучение. В езикознанието деминутивите най-често са разглеждани в словообразувателен аспект – суфиксите, с които се образуват, като най-пълно те са представени при деминутивните съществителни. Липсват подробни изследвания за номинативните им особености, употребата им в разговорната реч, неясен остава също и статутът им – дали са отделни думи или форми на думата.

И в тази глава подробно са представени теоретичните постановки, изследвания и наблюдения до момента върху умалителните форми в българския език, които са обект на изследване от предосвобожденските граматики до съвременните лингвистични изследвания.

Авторките обръщат внимание и на разумаляването и преумаляването, на дилемата относно същността на деминутивите - форми на думата ли са или самостойни думи. Разгледани са словообразувателните суфикси за образуване на умалителни форми за различни части на речта, засегнати са също и фонетичните промени при образуването им.

Тъй като употребата на деминутиви е най-характерна за разговорната реч, са представени няколко примера от транскрибираната устна реч в ресурсите на корпуса bgspeech. До момента деминутивите са класифицирани според това от коя част на речта са образувани, но не са анализирани достатъчно, а това би могло да бъде възможна практическа задача за всички изучаващи български език, но също и обект за бъдещи проучвания в посочената област. Тук са дадени многобройни примери, прецизно коментирани и анализирани.

Както в първата част, фокусирана върху фразеологичните единици, така и във втората, чийто фокус е категорията умалителност в българския език, е обърнато съществено внимание и на стилистичните особености.

Авторките поддържат концепцията за фразеологичното богатство, обусловено както от историята, културата и всекидневието, така и от разностранната семантична, структурна и граматическа характеристика на отделните фразеологични единици, факт, който е и предпоставка за разнообразната стилистична употреба на фразеологизмите във всички функционални типове текстове.

В тази част са представени теоретичните спорове и разногласия по отношения на понятията образност и експресивност. Анализирани са подробно най-продуктивните средства за постигане на образната изразителност – сравнението, иронията, метафората, включително транспозициите, хиперболата, преумаляването, синонимите, антонимите, синтактичния паралелизиъм, алитерацията.

Както отбелязват авторките, класификацията на фразеологизмите според експресивно-стилистичните им свойства се прави на база тяхната оценъчност, която те придобиват в резултат на предпочитаната или дори изключителната им употреба в различни сфери на общуването. В зависимост от преобладаващата сфера на употреба и принадлежност към един или друг стил на книжовния език фразеологизмите се разделят на три вида: общостилови, разговорни и книжни, които са подробно представени в тази част на изложението.

При изследването на стилистичните особености на деминутивите акцентът е поставен върху допълнителните (конотативните) им значения. Те са отбелязвани при проучването на умалителните суфикси, като се посочва, че освен физическа умалителност тези морфеми могат да изразяват гальовност, ирония и други. Направено е и уточнението, че реализирането на едно или няколко от значенията на деминутива зависи от конкретната ситуация, контекста, интонацията и пр. – важни езикови особености, които изрично се подчертават. В тази част са използвани примери и от художествената реч и публицистиката, което придава още по-голяма задълоченост на анализа на деминутивите в българския език.

Като особен принос в изследването може да се изтъкне проведеното сред чуждестранни граждани анкетно проучване, чиито резултати, анализи и обобщения са изведени в отделна глава на книгата. Авторките подчертават трудностите при усвояването на фразеологичните единици и умалителните думи в съвременната българска реч и правилно ги определят като препъни-камъчета в практиките на чуждоезиковото обучение.

По тази причина, а също и от методологична и изследователска перспектива, за изследването са предложени следните анкети:

  1. първата се отнася до фразеологията и съдържа 4 въпроса, чийто акцент е върху значението на българските фарзеологизми, техните синоними, усвояване и употреба;
  2. във втората анкета са представени три ситуации, образци на съвременната българска езикова ситуация, и се изисква от участниците в анкетата след прочитането на съответните текстове да напишат адекватния еквивалент на българския фразеологизъм в родния им език, като посочат разликите в значенията им, ако има такива. Освен това за да се разбере как са усвоили значенията на българските фразеологизми, да ги употребят в свои микродиалози или изречения;
  3. третата анкета е свързана с категорията умалителност и употребата на умалителните думи в съвременната езикова практика. Целта на анкетното проучване тук е:

а) доколко студентите са усвоили умалителните суфикси, чрез които се продуцират новосъздадените лексеми;

б) доколко са запознати със синонимното разнообразие на изследвания тип думи;

в) доколко разграничават номинативното от конотативното значението при функционирането на умалителните думи на българска езикова почва.

В анкетното изследване са включени чуждестранни студенти от различни хуманитарни специалности, докторанти и специализанти от Софийския университет с ниво на езикова компетентност среднонапреднали и напреднали. Участниците в изследването условно са разпределени в четири групи:

  1. славянска група или носители на славянски езици, като се имат предвид руски, полски, чешки, словашки и сърбохърватски език;
  2. западна група или носители на английски, немски, френски, испански и италиански език;
  3. балканска група или носители на гръцки, турски, румънски и албански език;
  4. източна група или носители на китайски, корейски и японски език.

Особен интерес представлява групата на етническите българи от Украйна и Молдова, които чрез речевото си общуване отнасяме почти изцяло към носителите на българския език, като същевременно се отчита продължителността на периода, в който са пребивавали в българска езикова среда и който определено влияе на съвременната им разговорна практика.

Тъй като фразеологичните единици и умалителните думи представляват значителна трудност за изучаващите български език, авторките обръщат особено внимание върху методиката на преподаването им, като предлагат конкретни начини и процедури за правилното им усвояване. Освен това са представени и най-често допусканите грешки при употребата на фразеологизмите и умалителните думи. Тези въпроси са разгледани в частта За усъвършенстване на комуникативната компетентност и са ценни практически насоки от гледна точка на приложната лингвистика.

Както по отношение на усвояването на фразеологизмите, така и по отношение на умалителността в българския език от съществено значение е проучването именно на най-фреквентните интерферентни грешки.

Авторките подчетават необходимостта от теоретичен курс по граматика, лексикология и фразеология, в който да се отчитат особеностите в овладяването на чуждоезиковата система. С цел усъвършенстването на комуникативната комптентност на изучаващите български език като чужд към теоретичния курс те препоръчват практическа работа и задачи върху разнообразни типове текстове.

Последната част на учебната книга демонстрира функционирането на предложената методология в предходната глава при разнообразен тип „проверка на знанията“. Тази част съдържа текстове от различни комуникативни ситуации и съответни задачи към всеки от тях. Отделно е представена и самостоятелна рубрика Добре е да знаете!, в която са отразени важни специфики, свързани с употребата и значението на разглежданите форми.

Структурното разделение на книгата покрива теоретичния и практически план, съпроводен и с методологията на преподаването на умалителните форми и фразеологизмите в дисциплината Български език като чужд. По този начин книгата разширява предназначението си – тя е насочена не само към студенти, изучаващи български език, но и към преподаватели и изследователи в областта на лингвистиката и методиката на преподаване на чужд език.

Разглежданата книга е още едно иновативно изследване, полезно и ценно за практиките на чуждоезиковото обучение.

 

 

11.03.2013 г.                                                                                       доц. д-р Р. Влахова