Специалности

Бакалавърски програми

 

Руски език в сферата на хуманитарните науки

 

Специалност: Докторантско училище

Образователно-квалификационна степен : Доктор

Вид обучение: редовно, задочно, на самостоятелна подготовка

 

15 ч. лекции

15 ч. упр.

Кредити – 5

Форма на заключителен контрол – изпит

 

Анотация

 

Курсът по руски език е предназначен за докторанти в областта на хуманитарните науки, които имат начално ниво на владеене на руски език.

            Основна цел на курса е формирането на умения за ползване на рускоезична литература по различни хуманитарни науки (история, етнология, философия, политология, лингвистика и др.). Предвижда се аналитично четене на руски текстове от научен стил, както и превод от руски на български език. Подборът на темите и текстовете ще се осъществява според интересите и потребностите на участниците в курса.

Друга цел на курса е запознаването с определен корпус от “общонаучни речеви клишета” (Кулпина 2007: 226- 258), необходими при създаването на писмен научен текст на руски език и за формирането на основни речеви комуникативни компетенции.

За усвояването на граматичната система на руския език в програмата на курса се включват основни въпроси на руската граматика, като специално внимание се отделя на руския синтаксис (преди всичко на характерните за научния стил синтактични конструкции).

 

Форми и методи на оценяване:

  1. Писмен изпит (лексико-граматичен тест; анотация или резюме на руски език на избрана от докторанта ктига);
  2. Устен изпит: превод от руски на български език на оригинален руски текст; лексико-граматичен анализ на текста; разговор по темата на избраната за превод книга/ статия, както и по темата на дисертацията.
  3. Представяне на писмен превод от руски на български език на научен текст (30 с.).

При формирането на оценката се отчита и:

-         отговор на допълнителни въпроси от програмата на курса;

-         степента на участие на докторанта в работата по време на семинарните занятия, изпълнението на зададените домашни упражнения, резултатите от текущия контрол.

 

Очаквани резултати:

Придобиване на умения у докторантите да ползват специализирана научна литература на руски език; да създават научен текст на руски език; да водят разговор върху проблеми от сферата на научно-изследователската им работа.

 

Предварителни изисквания:

Начално ниво на владеене на руски език.

 

Съдържание на дисциплината:

Основната част на курса по практически руски език включва аналитично четене на избрани оригинални руски научни текстове и техния превод на български език. Критериите при подбора на текстовете са: информативност, проблемност, репрезентативност на предвидения в учебната програма лексико-граматичен материал. В програмата на семинарните занятия този вид аудиторна работа се формулира най-общо (без посочване на темата на текста) като: Четене, превод и лексико-граматичен анализ на текст.

Вторият компонент от съдържанието на всяко семинарно занятие е разглеждането на въпроси на руската граматика. Този вид аудиторна работа в програмата се означава : Граматика, като се посочват избраните теми.

 

Семинарни упражнения

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Знакомство. Речевой этикет. Немного о себе.

Грамматика: Общая характеристика грамматического строя русского языка.

Имя существительное. Род. Число. Падеж.

2 ч.

2.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Основные значения падежей. Склонение существительных в ед. ч.

2 ч.

3.

Чтение, перевод и лексико- грамматический анализ текста.

Грамматика: Основные значения падежей (продолжение). Склонение существительных во

мн. ч.

2 ч.

4.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Местоимения. Склонение.

2 ч.

5.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Имя числительное: особенности склонения и сочетаемости.

2 ч.

6.

Чтение, перевод и лексико- грамматический анализ текста.

Грамматика: Глагол. Вид и время. Спряжение.

2 ч.

7.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Глаголы движения. Наклонение. Залог.

2 ч.

8.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Общенаучные речевые клише: Постановка научной проблемы. Описание объекта исследования.

2 ч.

9.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Общенаучные речевые клише: Изложение научных взглядов. Средства формирования дискурса и скрепления текста.

2 ч.

10.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Общенаучные речевые клише: Ссылки на другие высказывания, традиции, события, явления.

2 ч.

11.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Общенаучные речевые клише: Выводы.

2 ч.

12.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Простое предложение. Второстепенные члены предложения.

2 ч.

13.

Чтение, перевод и лексико- грамматический анализ текста.

Грамматика: Простое предложение. Обособленные второстепенные члены предложения.

2 ч.

14.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Сложные предложения. Подчинительные союзы.

2 ч.

15.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Сложные предложения. Подчинительные союзы (продолжение).

2 ч.

 

Съставил програмата: доц. д-р Събка Богданова

 

 


Литература:

 

Аверьянова Г. Н. История России в зеркале русского языка. Книга для чтения. М., 2008.

Баско. Н. В. Знакомимся с русскими традициями и жизнью россиян. М., 2007.

Белик А. А. Культурология. Антропологические теории культур.Учебное пособие. М., 2000.

Бернщейн С. Българско-руски речник. М., 1975.

Бондарь Н. и.И., Лугин С. А. Как спросить? Как сказать? Пособие по развитию речи для изучающих русский язык как иностранный. М., 2006.

Боянова Н., Пенчева А. Русский язык в сфере туризма. С., 2002.

Вьюнов Ю. А. Слово о русских. М., 2002.

Гочева Е, Л. Гочева. Практическа руска граматика с упражнения и отговори. С., 2007.

Гочева Е, Л. Гочева. Руската граматика в 348 упражнения. С., 2008.

Димитрова Ст. Кратка руска граматика. С., 1997.

Дерягина С. И., Мартыненко Е. В. и др. В газетах пишут… М., 2008.

Зеленин Д. К. Восточнославянская этнология. М., 1991.

Кузнецов А. Л., Кожевникова М. Н. и др. Из истории русской культуры. М., 2007.

Кулибина Н. В. Читаем стихи русских поэтов. Пособие по обучению чтению художественной литературы. Санкт-Петербург, 2008.

Курлова И. Приключения иностранцев в России. М., 2009.

Кузнецов С. Большой толковый словарь русского языка. Спб, 2000.

Кульпина В. Г. Польско-русский общенаучный словарь. М., 2007.

Липовска А., Цочева Е., Гочева Л. Руски език-самоучител в диалози. С., 2004

Ненкова Т., Н. Ковачева. Практическая грамматика русского языка. С., 1999.

Ненкова Т. Практическая грамматика русского языка. Синтаксис. С., 2002.

Нов руско-български речник. С., 2004.

Ожегов С. И. Словарь русского языкаМ., 1973.

Ревякина Л. История России VI-XX вв. С., 2003.

Руско-български речник.Т. I, T II. С., 1986.

Сафонова В., Зуева П. В водовороте российских СМИ. М., 2009.

Сергеева А. Русские: стереотипы поведения, традиции, ментальность. М., 2008.

Серебряный век России. Книга для чтения. С., 1994.

Скороходов Л., Хорохордина О. Окно в Россию. Ч. I, Ч. II. Санкт-Петербург, 2009; 20010.

Хрестоматия по культурологии. Учебное пособие. М., 1998.

Шанский Н. М., Боброва Т. А. Снова в мире слова. М., 2001.

Шанский Н. М. Лингвистические детективы. М., 2006.

СВЕТЦИ И СВЯТОСТ В SLAVIA ORTHODOXA

 

 

Доц. д-р Илиана Чекова

 

  1. Светци и святост в славяно-византийския ареал. Типология на светците и житията в Slavia Orthodoxa: в средновековна България, Рус и Сърбия. Светци, святост и жития – аспекти на изучаването им в медиевистиката и агиологията. Староруски агиологични модели.
  2. Светци мъченици в Slavia Orthodoxa.
  3. Светци отшелници в Slavia Orthodoxa.
  4. Светци просветители на славяните.
  5. Светци князе в Slavia Orthodoxa.
  6. Жени светици в Slavia Orthodoxa.
  7. Светци и святост във фолклора, народни култове в Slavia Orthodoxa.
  8. Светци и святост в църковната живопис на Slavia Orthodoxa.

 

Литература

Ангушева-Тиханова А. Култовете към жените-светици в средновековна България: два компаративни прочита. – Старобългарска литература, кн. 48, 2013, 129-156.

Атанасова Д. Mъченици, текстове, контексти. С., 2008.

      Атанасова, Д. Реторика на историчното. С., 2015.

Библиотека литературы Древней Руси. Т. 1 – 10. СПб. 1997 – 1999.

Билярски, И. Покровители на царството. Св. цар Петър и св. Параскева-Петка. С., 2004.

Бичков, В. Под покрова на света София. С., 2006.

      Браун, П. Култът към светците. Възход и функции на латинското християнство. С., 2000.

Вачева А., Боева Л. Древнерусская литература. Хрестоматия. С., 1992.

Велинова, В. Климент Охридски. Учителят и творецът. С., 1995.

Гладкова, О. В. О славянорусской агиографии. Очерки. М., 2008.

Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. С., 2006.

Дагрон, Ж. Императорът и свещеникът. Етюд върху византийския „цезаропапизъм „. С., 2006.

Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител.С., 1947, С., 1990.

Жени светици в източното православие. Съст., превод. Е. Томова, Кл. Иванова. С., 1994.

Живов В. Светостта. Кратък речник на агиографските термини. С., 2002.

Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. С., 2008.

Карагьозов, П. Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; Хронология и типология; Критика и апология на славянското мъченичество. С., 2006.

Кирило-Mетодиевска енциклопедия. т. І, С., 1985, т. ІІ, 1995, т. ІІІ, 2003, т. ІV, 2003.

Павлова 2008: Павлова, Р. Восточнославянские святые в южнославянской письменности ХІІІ–XIV вв. Halle (Saale) 2008.

Петканова, Д. Народното четиво през XVI-XVIII век. С., 1990.

Петканова, Д. Средновековна литературна символика. С., 2000.

Свети Климент Охридски, Слова и служби. Съст. П. Петков, И. Христова-Шомова и А.-М. Тотоманова. С., 2008.

Пикио, Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С., 1993.

Прохоров, Г. М. Святые в истории Руси X–XVIII веков. – ТОДРЛ. Т. 54. СПб., 2003, 78–98.

Ранчин, А. М. Вертоград златословный. Древнерусская книжность в интерпретациях, разборах и комментариях. М., 2007.

Ризос, Д. Агиология. С., 1993.

Сендерович, С. Я. Георгий Победоносец в русской культуре: Страницы истории. М., 2002.

Серебрянский Н. Древнерусские княжеские жития. Обзор редакций и тексты. М. 1915.

Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986.

Топоров А. Н. Святость и святые в русской духовной культуре. Т. I. (Первый век христианства на Руси.) М., 1995; Т. II, (Три века христианства на Руси (XII-XIV в.)) М., 1998.

Успенский Б. А. Филологические разыскания в области славянских древностей (Реликты язычества в восточнославянском культе Николая Мирликийского) М., 1982.

Федотов Г.П. Святые Древней Руси. М., 1990.

Флоря, Б. Н., А. А. Турилов, С. А. Иванов. Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб., 2000.

Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. Ред. колегия: А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова. С., 2008.

Чекова И. Образи на светостта в Киевска Русия от XI век.- В: Култ и обредност, Годишник на асоциация „Онгъл” С., 2001.

Чекова И. Змей, князь и мудрая дева-целительница в житийной „Повести о Петре и Февронии Муромских”. – В: Мир житий. О. В. Гладкова (отв. ред.), М., 2002, 181–192.

Чекова И. Първите староруски князе светци (Образи, символика, типология). С., 2013 (Университетско издателство „Св. Климент Охридски”).

Чекова И. Изображения на източнославянски светци в български храмове през Средновековието и Възраждането. – Старобългарска литература, кн. 48 (Светци и свети места на Балканите, т. 2), 2013, 286–310.

Чекова И. Княз Йоан Владимир и литературната типология на образите на князете мъченици. – В: Црквене студије, Годишњак Центра за црквене студије. Т. 13, Ниш 2016, 53-72.   http://crkvenestudije.rs/wp-content/uploads/2016/10/13.pdf

Bojović 1993–1994: Bojović, B. L’hagio-biographie dynastique et l’idéologie de l’État serbe au Moyen-âge (XIIIe–XVe siècles). – Cyrillomethodianum, XVII–XVIII, Thessalonique, 1993–1994, 73–92.

Delehaye, H. Les legendes greques des saints militaires. Paris, 1909.

Franklin, S., J. Shepard. The Emergence of Rus (750 – 1200). Longman, N.Y. 1996.

Hafner, St. Studien zur altserbischen dynastischen Historiographie. München, 1964.

Ingham, N. The Martyred Prince and the Question of Slavic Cultural Continuity in the Early Middle Ages – Medieval Russian Culture. Ed. By H. Birnbaum, M. Flier (California Slavic Studies. Vol. 12) Berkeley; Los Angeles, 1984.

In stolis repromissionis. Светци и святост в централна и източна Европа. Съст. и редакция: А. Ангушева-Тиханова, М. Димитрова, Р. Костова, Р. Малчев. С., 2012.

Lemerle, P. Les plus anciens recueils des miracles de saint Demetrius. Paris 1979, t. 1. Le texte; t. 2. Commentaire. Paris 1981.

Stantchev K., V. Velinova. Tradizioni, culto e dottrine nel mondo bulgaro. – In: COSTANTINO I. Enciclopedia Costantiniana sulla figura e l’immagine dell’imperatore del cosiddetto editto di Milano 313- 2013. V. 2. Roma 2013, 471–486.

White, M. Military Saints in Byzantium and Rus, 900–1200. Cambridge University Press, 2013.

 

София, 2017

college-students-lecture

 

Списък

на свободноизбираемите дисциплини за летния семестър на учебната 2015/16 г.

 

 

  1. проф. Амелия Личева, проф. Миглена Николчина, доц. Огнян Ковачев, доц. Цвета Хубенова, доц. Калин Михайлов и гл.ас. д-р Камелия Спасова - „Западноевропейският модернизъм”
  2. доц. д-р Калин Михайлов - „Достоевски и „християнският роман” (време на провеждане - понеделник, 18.15 ч., 152 каб.)
  3. доц. д-р Дарин Тенев - „Ти беше смъртта ми: литература и смърт” (първа сбирка - 2 март, сряда, 18.00 ч., 155 каб.)
  4. доц. д-р Огнян Ковачев - „Филмовата адаптация: взаимодействие между литература и кино”
  5. доц. д-р Красимира Алексова и гл.ас.д-р Стефанка Абазова - „Социална психология на езика – методи и изследвания”
  6. проф. д-р Йовка Тишева, доц.д-р Петя Осенова, доц. д-р Красимира Алексова и доц. д-р Марина Джонова - „Типологични, семантични, формални и прагматични аспекти на описанието на съвременния български език” (време на провеждане - четвъртък, 16 ч., 147 каб.)
  7. проф. дфн Ангел Ангелов - „Екология на езика”
  8. проф. д-р Гергана Дачева - „Актуални въпроси на писмената комуникация”
  9. доц. д-р Надежда Сталянова - „Публична реч”
  10. доц. д-р Илиана Чекова-Димитрова - „Бит и ритуал в Средновековна Рус” (време на провеждане - понеделник, 8.30-10.00 ч., 130 каб.)
  11. проф.дфн Искра Христова-Шомова - "Библейски сюжети в литературата и в киното" (време на провеждане - понеделник от 9 ч. в 144 каб.)
  12. проф. дфн Маргарет Димитрова и д-р Миглена Иванова /БАН/ - „Облеклото и езикът: традиции и модерност” (вторник, 18.00 ч., 176Б каб., This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.)
  13. гл.ас. д-р Венета Савова - Идеите на Средновековието: Народът Божи и Човекът Божи”
  14. проф. д-р Т. Ангелова - „Учебни речеви жанрове – прагмалингвистични, социолингвистични, психолингвистични и текстолингвистични аспекти. Формиране на критическо мислене у учениците при писане” (време на провеждане - сряда, 17.00 ч., каб. 126А)
  15. доц. А. Радкова и гл.ас. д-р М. Падешка - „Методически и лингвистични проблеми при подготовка на учителя по български език в интеркултурна среда” (четвъртък, 16.30 ч., зала 247 А)
  16. проф. д-р Владимир Атанасов - „Техники на писането” (вторник, 16.00 ч, 247 А)
  17. гл.ас. д-р Наталия Пеева - „Интертекстуални практики на писане в средното училикще /ателие по писане/” (първа сбирка - 1 март, вторник, 17.45, каб. 126А)
  18. д-р Марияна Кирова - „Женските персонажи в българската възрожденска белетристика” (първа сбирка - 1.03., вторник, 13.30 ч., 138 каб.)
  19. проф. дбн Цветан Минков - „Екологична антропология” (първа сбирка - 1.03., вторник, 14.30 ч., 138 каб.)
  20. доц. д-р Николай Вуков - „Антропология на социализма и постсоциализма” (първа сбирка - 1.03., вторник, 13 ч., 138 каб.)
  21. проф. дфн Николай Аретов - „История на българската криминална литература” (първа сбирка - 1.03., вторник, 14 ч., 138 каб.)

    22. доц. д-р Румен Бояджиев – „Ранносредновековната мобилност и християнското поклонничество като културен феномен” (време на провеждане - четвъртък, 16-18 ч., 134 ауд.)

 

Студентите посещават и се явяват на изпит на СИД-а, който са посочили като свое първо желание. Студентите, посочили като първо желание СИД, който не стартира, се пренасочват към СИД-а, посочен от тях като второ желание или, ако и той не стартира, към друг СИД.

 

Студентите от специалност «Славянска филология» могат да посещават и да се явяват на изпит на някой от СИД-овете в този списък, като уведомяват преподавателя и се записват в намиращия се в него списък до 10 март 2016 г.

 

Всеки студент, независимо от специалността, има право да посещава и други СИД-ове, освен посочените по първо желание, като уведомява преподавателя и се записва в намиращия се в него списък до 10 март 2016 г. Кредитите за тези допълнителни СИД-ове ще бъдат записани като допълнителни, освен при мотивирано писмено изразено желание от студента те да бъдат признати като задължителни.

 

Смяна на СИД, посочен като първо желание, с друг от настоящия списък, става след подаване на писмена молба до Декана в срок до 7 март 2016 г.

 

 

Доц. д-р Бойко Пенчев,

Декан на ФСлФ

 

 Свободноизбираеми дисциплини - зимен семестър на уч. 2015/2016 г.

 

 

student new

 

 

Проф. д-р Ангел Петров – Дискурс и дискурсна компетентност

 

Проф. д-р Владимир Атанасов – Образование и мултикултуризъм

 

Доц. д-р Ани Илков – Българска литературна идентичност (топоси, места и територии на българската литература)

 

Гл. ас. д-р Диана Атанасова – Култът към светците. Българските светци

 

Гл. ас. д-р Диана Атанасова – Да четем агиографията: наративни модели и интерпретативни подходи

 

Проф. дбн Цветан Минков – Физическа антропология

 

Доц. д-р Бисера Дакова – Символизъм/сецесион в българската литература през първите три десетилетия на ХХ век

 

Д-р Марияна Кирова – Нови аспекти за литературното дело на български творци в архивните източници

 

Доц. д-р Константин Рангочев, д-р Росен Малчев – Средновековно културно пространство

 

Доц. д-р Румен Бояджиев – Ранносредновековната мобилност и християнското поклоничество като културен феномен

 

Доц. д-р Антония Радкова – Оценяване на комуникативната компетентност в обучението по руски език

 

Доц. д-р Илка Бирова – Играта като метод в обучението по руски език (РФ – 3 и 4 курс) – четвъртък, 16.15 ч., 127 каб.

 

Гл. ас. д-р Герасим Петрински - Късноантична и византийска реторика (Курсът ще започне на 6.10.2015 г. Желаещите да се запишат могат да го направят на имейл: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.)

 

Свободноизбираеми дисциплини във ФСлФ

за летния семестър на учебната 2016/17 г.

(редовно обучение)

 

272

 

Записването за СИД през летния семестър на учебната 2016/17 г. година става през системата СУСИ. Първият етап на записването започва на 1.02.2017 и приключва на 22.02.2017 г. Студентите задават статус „Записана” на дисциплината, която желаят да посещават, а поне още една дисциплина посочват със статус „Резервна”, в случай че желаната от тях дисциплина не събере нужния брой студенти.

 

Учебният план за студентите от I курс не предвижда кредити от СИД, така че те могат да посещават избрани от тях дисциплини, но няма да се записват в системата.

 

Специалност „Българска филология”

  1. Проф. дфн Ангел Ангелов, „Екология на езика”
  2. Доц. д-р Красимира Алексова, гл. ас д-р Стефанка Абазова, „Социална психология на езика – методи и изследвания”
  3. Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Красимира Алексова, проф. д-р Петя Осенова, доц. д-р Марина Джонова, „Типологични, семантични, формални и прагматични аспекти на описанието на съвременния български език”
  4. Доц. д-р Ива Трифонова, „Клетвата: традиции, иновации и начини на изразяване”
  5. Д-р Марияна Кирова, „Женските персонажи в българската възрожденска белетристика”
  6. Проф. дфн Николай Аретов, „История на българската криминална литература”
  7. Д-р Мария Пилева, „Религиозни теми и мотиви в преводите на англоезична белетристика”
  8. Проф. дфн Румяна Дамянова, „Епистоларната култура на Българското възраждане”
  9. Д-р Даниела Беличовска, „Диалог и конфликтност между селото и града в българската проза от Освобождението до края на Първата световна война”
  10. Доц. д-р Николай Вуков, „Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация”
  11. Доц. д-р Константин Рангочев, дфн Росен Малчев, „Археография и етнология”
  12. Доц. д-р Андрей Бояджиев, „Глаголицата до XIII век”
  13. Гл. ас. д-р Наталия Христова, „Интертекстуални практики на писане в средното училище”
  14. Гл. ас. д-р Людмила Берковска, „Четенето като проблем на литературното образование в съвременния социокултурен контекст”
  15. Проф. д-р Владимир Атанасов, „Техники на писането”
  16. Проф. д-р Владимир Атанасов, „Образование и мултикултурализъм”
  17. Проф. д-р Татяна Ангелова, „Учебни речеви жанрове - прагмалингвистични, социолингвистични, психолингвистични и текстолингвистични аспекти”
  18. Доц. д-р Антония Радкова и гл. ас. д-р Мая Падешка, „Методически и лингвистични проблеми при подготовка на учителя по български език в интеркултурна среда”
  19.  Доц. д-р Дарин Тенев, гл. ас. д-р Камелия Спасова, гл. ас. д-р Мария Калинова, ас. Еньо Стоянов, „Дискурсът за глупостта в хуманитарното поле”
  20. Доц. д-р Огнян Ковачев, „Филмовата адаптация II – митология, литература, кино”
  21. Гл. ас. д-р Камелия Спасова, „Силата на примера: философи четат литература”
  22. Доц. д-р Герасим Петрински, „Реторика”
  23. Проф. дфн Вася Велинова, „Поезия и музика през Средновековието”
  24. Проф. дбн Цветан Минков, „Физическа антропология”

*Студентите от специалност Българска филология могат да избират СИД-ове и от специалност Балканистика.

 

Специалност „Руска филология”

  1. Доц. д-р Красимира Алексова, доц. д-р Марина Джонова, „Езикова култура на българския език”
  2. Доц. д-р Антония Радкова, „Оценяване на комуникативната компетентност в обучението по руски език”
  3. Проф. дфн Тотка Стоева, „Руската интонация в съпоставка с българската”
  4. Доц. д-р Илиана Чекова-Димитрова, „Светци и святост в Slavia Orthodoxa”
  5. Доц. дфн Валери Занглигер, „Увод в лингвокултурологията”

 

Специалност „Балканистика”

  1. Ст.н.с. д-р Рая Заимова, „Балканска модерност”
  2. Доц. д-р Екатерина Търпоманова, „Компютърна лингвистика”
  3. Гл. ас. д-р Александра Трифонова, „Гръцки общности в България (средата на ХV – началото на ХIХ в.)”
  4. Доц. д-р Румен Бояджиев, „Ранносредновековната мобилност и християнското поклонничество като културен феномен”