Специалности

Специалности

Бакалавърски програми

 

ст.ас.д-р Д. Тенев

Деконструкция ІІ. Общности


Целта на курса е да проследи в най-общи линии съдбата на деконструкцията в САЩ и Франция от началото на 70-те години. Тази задача е важна, за да може да бъде разбрана по-добре ролята, която деконструкцията е играла и продължава да играе в областта на философията, литературознанието, критическата теория и т.н.


Подходът ще е не само да се очертае деконструкцията чрез споровете с други школи, направления или концепции, но и да се проследи „вътрешното” й движение, което е успяло да сформира поне две световно-значими общности около нея. Ще бъдат разгледани жестовете, чрез които деконструкцията се самоназовава, само-уствърждава, успява да крепи някаква заедност отвъд всяка споделеност (или понякога обратното). През тези „вътрешни” движения ще се обсъдят връзките й с психоанализа, феминизъм, постколониални изследвания, неопрагматизъм, както й усвояването на наследството на 1) романтизма; и 2) Хайдегер.


Заключителните две лекции ще бъдат посветени на философията на Ж.-Л. Нанси, посредством която става възможно едно обяснение на парадоксалните общности на деконструкцията.

Тема

Съдържание

Текстове за четене

1.

Текстовете на Дерида в Critique, конференцията в Балтимор

Въвеждащо занятие, което ще представи накратко фона, на който се появява Дерида: френския контекст – Лакан, Фуко, Дельоз, разрастващия се структурализъм, 68-а; американския контекст – Новата критика, Хилис Милър и Женевската школа и т.н.

2.

Припознаване на предходници

Маларме, Ницше, Фройд, Хайдегер, Джойс, Левинас, Батай, Бланшо; Женевската школа

3.

Първи стъпки в САЩ. Дж.Ридъл, Дж. Хилис Милър

Разглеждане на първите усвоявания/ присвоявания на деконструкцията в контекста на американското литературознание

J.N.Riddel, The Inverted bell (1974), Purloined letters (1995); J. Hillis Miller, “Deconstructing the deconstructors” (1975); “The Critic as a Host”

4.

Деконструкция и психоанализа: Сара Кофман върху Фройд, Ф. Лаку-Лабарт и Ж.-Л. Нанси върху Лакан;

Разглеждат се връзките на деконструкция и психоанализа, като се набляга на амбивалентното отношение към автори като Фройд и Лакан. Освен споменатите при текстовете за четене автори, също така ще се обърне внимание и на Ш.Фелман, Синтия Чейз и др.

Ф.Лаку Лабарт, Ж.-Л. Нанси, Заглавието на буквата; Сара Кофман, Детството на изкуството; Четения на Дерида

5.

Пол де Ман върху Жак Дерида; времето на Слепота и прозрение. Реториката на четенето. Съпротивата на теорията.

Основна цел на занятието е да отграничи понятието за деконструкция, което използва Пол де Ман, в близост и контраст с виждания на Дерида и др.

Пол де Ман, Слепота и прозрение; Алегории на четенето, „Автобиографията като изличаване”; Сб. Срещу теорията; П.де Ман, Съпротивата срещу теорията

6.

Наследствата на романтизма и немския идеализъм

(Дебатът за възвишеното?)

Поставя се въпросът за това как се приема наследството на романтизма от деконструкцията; какви са връзките на деконструкция и романтизъм, каква е ролята на немската романтика при формирането на мисълта за фрагмента, алегорията, идеята, субекта и т.н. във Франция и САЩ.

Ж.-Л. Нанси, Логодедал І;

Лаку-Лабарт, Нанси, Литературният абсолют;

П. де Ман, Реторика на романтизма; Естетическата идеология, гл.3-7

7.

Кълър, Гаше, Норис, Бенингтън: самоутвърждаването

Обсъжда се какви ходове извършва деконструкцията в англоезичните страни, за да бъде институционално легитимирана.

Разглежда се също: ролята на хора като Д. Атридж, Фарел-Крел, Дж. Салис, и т.н.

J. Culler, On Deconstruction; R. Gasché, The Tain of the Mirror; J. Bennington, “Genuine Gasche (Perhaps)”, Ch. Norris, Derrida, Deconstruction: Theory and Practice;

8.

Случаят „Хайдегер”

Разглежда се отговорът на френски интелектуалци, свързвани с деконструкцията към колаборацията на Хайдегер в годините 1933 и 1934 с нацизма. При обсъждането ще бъдат взети предвид и отзивите на Юнгер, Льовит, Ясперс, Тугендхат, Пьоглер, Бурдийо и др.

Лаку-Лабарт, Фикцията на политическото; Дерида, За духа, Бланшо, „Вървежът на света”, „Да мислим апокалипсиса”,”Не забравяйте”; Лиотар, Хайдегер и „евреите”

9.

Случаят „де Ман” и случаят „Бланшо”

Ще се обсъдят нападките, свързани с колаборационизма на де Ман през 194-1942 и крайно-дясната ориентация на Бланшо през 30-те години на ХХ век. Ще се разгледат механизмите, посредством които такива моменти от интелектуалната автобиография могат да се използват за медиен скандал. Ще се обсъдят отговорите на „деконструктивистите”. Първо изясняване на отношението деконструкция-етика-политика.

(Сб.) On Paul de Man’s Wartime JournalismLegacies: Of Anti-Semitism in France (1983); (1989), J. Mehlman,

10.

Деконструкция и херменевтика (Ницше, Хайдегер)

Гадамер-Дерида, Нанси, де Ман-Яус

Гадамер, „Текст и интерпретация”, „Деструкция и деконструкция”,Ж.-Л. Нанси, Поделянето на гласовете

11.

Усвоявания и раз-своявания на Хайдегер

Кратко разглеждане на стратегиите за усвояване или разсвояване на Хайдегеровото наследство. Ще се обсъдят понятия като „битие-със” и „свобода”, използвани от Нанси, анализите на Хайдегеровото четене на Хьолдерлин от Лаку-Лабарт и де Ман, отношението на Д. Фарел-Крел и Дж.Салис към немския мислител и др.

12.

Мимезис

Обсюжда се деконструсционната критика на понятието за мимезис и неговото генерализиране или обобщаване.

Сб. Мимезис на артикулациите, Лаку-Лабарт и Нанси, Нацисткият мит; Лаку-Лабарт, „Дидро: парадокс и мимезис

13.

Деконструкция и феминизъм, деконструкция и постколониализъм

Ще се разгледа влиянието на деконструкцията върху феминизъм и пост-колониални изследвания. За обсъждане ще бъде предложен проблема къде деконструкцията вече не може да бъде от полза, а – обратно – такъв тип изследвания спират хода й. Второ подемане на пробелма за отношението на деконструкция-етика-политика.

Б.Джонсън, Критическото различие; Г.Ч.Спивак, Критика на постколониалния разум

14.

Деконструкция и прагматизъм. Рорти, Фиш

Разглеждат се близостите и разминавянията между неопрагматизма, представен от фигури като Фиш и Рорти, и деконструкцията.

(Сб.) Деконструкция и прагматизъм; Р. Рорти, „Философията като вид писане”, „Трансцендентален философ ли е Дерида?”, Случайност, ирония, солидарност, гл.6; Ст.Фиш, „Има ли текст на това занятие”, „Доказателство срещу убеждаване”, „С поздрави от автора”

15.

Жан-Люк Нанси: свят, образ,

Разглеждат се трудовете на Нанси, свързани с проблематиката на едно ново понятие за свят и преосмислянето на образа.

Ж.-Л. Нанси, Корпус; Смисълът на света; Единично множествено битие; Посещение; Погледът на портрета; В основата на образите

16.

Деконструкция на християнството

Ж.-Л.Нанси, Деконструкция на християнството, т.1 и ІІ; Noli me tangere

 

Избрана библиография:

  • Пол де Ман, Алегории на четенето, прев. Д.Камбуров, И.Мерджанова, К.Лазарова, София: КХ, 2000.
  • Paul de Man, Blindness and Insight, Minneapolis: University of Minnesota Press, 1983.
  • Paul de Man, The Rhetoric of Romanticism, New York: Columbia University Press, 1984.
  • Paul de Man, The Resistance to Theory, Minneapolis: University of Minnesota Press, 1986.
  • Paul de Man, Aesthetic Ideology, Minneapolis: University of Minnesota Press, 1996.
  • Harold Bloom, Paul de Man, Jacques Derrida, Geoffrey Hartman, J. Hillis Miller, Deconstruction and Criticism, New York: Continuum, 1979
  • The Yale Critics: Deconstruction In America, ed. J. Arac, W. Godzih, W. Martin, Minneapolis: University of Minnesota Press, 1983.
  • Reading de Man Readin, ed. L. Waters, W. Godzih, Minneapolis: University of Minnesota Press, 1989.
  • Responses to Paul de Man's Wartime Journalism, Neil Hertz, Werner Hamacher, and Thomas Keenan (eds.), Lincoln, London: University of Nebraska Press, 1989.
  • Material Events, ed. T. Cohen, B. Cohen, J. Hillis Miller, A. Warminski, Minneapolis: University of Minnesota Press, 2001.
  • Barbara Johnson, The Critical Difference, Baltimore& London: The John Hopkins University Press, 1980.
  • David Carroll, The Subject in Question, Chicago& London, University of Chicago Press, 1982.
  • Logomachia. The Conflict of the Faculties, ed. R.Rand, Lincoln, London: University of Nebraska Press.
  • Who Comes After The Subject, ed. E.Cadava, P.Conner, J.-L. Nancy, New York, London: Routledge, 1991.
  • Imre Salusinszky, Criticism in Society, New York& London: Methuen, 1987.
  • The Structuralist Controversy, ed. R. Macksey, E. Donato, Baltimore& London: The John Hopkins University Press, 1970.
  • Languages of the Unsayable, ed. S. Budick, W. Iser, Stanford: Stanford University Press, 1987.
  • The “States” of Theory, ed. David Carroll, New York: Columbia University Press, 1990.
  • Post-structuralism and the Question of History, ed. D. Attridge, G. Bennington, R. Young, Cambridge: Cambridge University Press, 1989.
  • Joseph Hillis Miller, Fiction and Reality, Cambridge: Harvard University Press, 1982.
  • Joseph Hillis Miller, Theory Now and Then, Durham: Duke University Press, 1991.
  • Joseph Hillis Miller, Illustration, Cambridge: Harvard University Press, 1992.
  • Joseph Hillis Miller, Topographies, Stanford: Stanford University Press, 1995.
  • Geoffrey Hartman, The Fate of Reading, Chocago: The University of Chicago Press, 1975.
  • Geoffrey Hartman, Criticism in the Wilderness, Yale: Yale University Press, 1980.
  • Geoffrey Hartman, Saving the Text, Baltimore& London: The John Hopkins University Press, 1982.
  • Geoffrey Hartman, Easy Pieces, New York: Columbia University Press, 1985
  • Jonathan Culler, On Deconstruction, Ithaca: Cornell University Press, 1982.
  • R. Gasché, The Tain of the Mirror; Cambridge, London: Harvard University Press, 1986
  • Geoffrey Bennington, Legislations: The Politics of Deconstruction, London: Verso: 1994
  • Geoffrey Bennington, Interrupting Derrida, New York, London: Routledge, 2000
  • Geoffrey Bennington, Deconstruction is not what you think…, Electronic book, 2005
  • Geoffrey Bennington, Not Half No End, Edinburgh: Edinburgh University Press, 2010
  • Geoffrey Bennington, “Genuine Gasche (Perhaps)”,
  • Christopher Norris, Deconstruction: Theory and Practice, New York, London: Routledge, 2002 (1982)
  • Christopher Norris, Derrida, Cambridge: Harvard University Press, 1987
  • Gayatri Chakravorty Spivak, In Other Worlds, New York, London: Methuen, 1987.
  • Ричард Рорти, Случайност, ирония, солидарност, прев. Ина Мерджанова, София: КХ, 1998.
  • Richard Rorty, Consequences of Pragmatism, Minneapolis: University of Minnesota Press, 1982.
  • Richard Rorty, Essays on Heidegger and Others, Cambridge: Cambridge University Press, 1991.
  • Stanley Fish, Is There A Text In This Class, Cambridge: Harvard University Press, 1981
  • Stanley Fish, Doing What Comes Naturally, Durham: Duke University Press, 1990
  • Simon Critchley, Ernesto Laclau, Jacques Derrida, Richard Rorty, Deconstruction and Pragmatism, ed. Ch. Mouffe, New York, London: Routledge, 1996.
  • Gayatri Charavorty Spivak, A Critique of Postcolonial Reason, Cambridge: Harvard University Press, 1999.
  • Stephen Melville, Philosphy Beside Itself: On Deconstruction and Modernism, Minneapolis: University of Minnesota Press, 1986.
  • Andrzej Warminski, Readings in Interpretation, Minneapolis: University of Minnesota Press, 1987.
  • Miyazaki Yusuke, “The Sublime of Judgment. Kant’s Aeethetics in Deconstruction”, Phenomenology 2005, Vol.I, Selected Essays from Asia, ed. Cheung Chan-Fai and Yu Chung-Chi, Bucharest: Zeta Books, 2007, p.525-574.
  • Julian Wolfreys, Readings: Acts of Close Reading in Literary Theory, Edinburgh: Edinburgh University Press, 2000.
  • Herman Rapaport, The Theory Mess, New York: Columbia Univ. Press, 2001.
  • Avital Ronell, Stupidity, Urbana, Chicago, University of Illinois Press, 2002.
  • Avital Ronell, The Test Drive, Urbana, Chicago, University of Illinois Press, 2005
  • Reading Heidegger. Commemorations, ed. J. Sallis, Bloomington, Indianopolis, Indiana University Press, 1993.
  • За името и за превода, съст. Орлин Тодоров, София: Отворено Общество, 1996.
  • Christophe Halsberghe, La fascination du Commandeur, Amsterdam, New York : Rodopi, 2006.
  • Mimesis des articulations, Paris, Aubier Flammarion, 1975
  • Blanchot, Maurice, Faux pas, Paris, Gallimard, 1943
  • Blanchot, Maurice, « De l’angoisse au langage », В: Faux pas, с.9-23
  • Blanchot, Maurice, « Comment la littérature est-elle possible », В: Faux pas, с.92-101
  • Blanchot, Maurice, La Part du feu, Paris, Gallimard, 1949
  • Blanchot, Maurice, «Le langage de la fiction», В: La Part du feu, с.80-91
  • Blanchot, Maurice, « La littérature et le droit à la mort » (1948), В: La Part du feu, с.305-345
  • Blanchot, Maurice, Thomas l’obscur, Paris, Gallimard, 1950
  • Blanchot, Maurice, Au moment voulu, Paris, Gallimard, 1979 (1951)
  • Blanchot, Maurice, L’espace littéraire, Paris, Gallimard, coll. Idées, 1968 (1955)
  • Blanchot, Maurice, La bête de Lascaux, Paris, G.L.M., 1958
  • Blanchot, Maurice, Le livre à venir (1959), Paris, Gallimard, coll. Idées, 1971
  • Blanchot, Maurice, L’entretien infini, Paris, Gallimard, 1969
  • Blanchot, Maurice « La question la plus profonde », В: L’Entretien infini, с. 12-34
  • Blanchot, Maurice « Parler, ce n’est pas voir », В: L’Entretien infini, с.35-45
  • Blanchot, Maurice, « Le grand refus »,В: L’Entretien infini, с.46-69
  • Blanchot, Maurice, « La parole analytique », В: L’Entretien infini, с.343-354
  • Blanchot, Maurice, « Vaste comme la nuit » (1959), L’entretien infini, с.465-477
  • Blanchot, Maurice, L’Amitié, Paris, Gallimard, 1971
  • Blanchot, Maurice, « Le Rire des Dieux », L’Amitié, с.192-207
  • Blanchot, Maurice, « Le musée, l’art et le temps » (1950), L’Amitié, с.21-51
  • Blanchot, Maurice, Le pas au-delà, Paris, Gallimard, 1973
  • Blanchot, Maurice, L’Ecriture du désastre, Paris, Gallimard, 1980
  • Blanchot, Maurice, « Le livre existera toujours », в сп.Europe, n°940-941, août - septembre 2007, с.14-15
  • Нанси, Жан-Люк, Корпус, прев. Боян Манчев, София: ЛИК, 2001
  • Nancy, Jean-Luc, Le discours de la syncope, I. Logodedalus, Paris : Aubier-Flammarion, 1976
  • Nancy, Jean-Luc, Ego sum, Paris : Aubier-Flammarion, 1979
  • Nancy, Jean-Luc, Le Partage des voix, Paris :Galilée, 1982
  • Nancy, Jean-Luc, L’impératif catégorique, Paris : Aubier-Flammarion, 1983
  • Nancy, Jean-Luc, L’Oubli de la philosophie, Paris :Galilée, 1986
  • Nancy, Jean-Luc, La Communauté désoeuvrée, Paris : Christian Bourgois, 2004 (1986)
  • Nancy, Jean-Luc, L’expérience de la liberté, Paris, Galilée, 1988
  • Nancy, Jean-Luc, The Birth to Presence, Stanford: Stanford University Press, 1993
  • Nancy, Jean-Luc, Le sens du monde, Paris, Galilée, 1993
  • Nancy, Jean-Luc, The Muses, trans. Peggy Kamuf, Stanford: Stanford University Press, 1996
  • Nancy, Jean-Luc, Être singulier pluriel, Paris, Galilée, 1996
  • Nancy, Jean-Luc, Le Regard du portrait, Paris, Galilée, 2000
  • Nancy, Jean-Luc, Visitation (de la peinture chrétienne), Paris, Galilée, 2001
  • Nancy, Jean-Luc, La Communauté affrontée, Paris, Galilée, 2001
  • Nancy, Jean-Luc, «Un jour les dieux se retirent… », William Blake and Co, 2001
  • Nancy, Jean-Luc, La pensée dérobée, Paris, Galilée, 2001
  • Nancy, Jean-Luc, Le Regard du portrait, Paris, Galilée, 2000
  • Nancy, Jean-Luc, L’ «il y a » du rapport sexuel, Paris, Galilée, 2001
  • Nancy, Jean-Luc, À l’écoute, Paris, Galilée, 2002
  • Nancy, Jean-Luc, Au fond des images, Paris, Galilée, 2003
  • Nancy, Jean-Luc, Noli me tangere, Paris, Bayard, 2003
  • Nancy, Jean-Luc, Au ciel et sur la terre, Paris : Bayard, 2004
  • Nancy, Jean-Luc, La Déclosion. Déconstruction du christianisme I, Paris : Galilée, 2005
  • Nancy, Jean-Luc, Tombe de sommeil, Paris :Galilée, 2007
  • Nancy, Jean-Luc, A plus d’un titre. Jacques Derrida, Paris, Galilée, 2007
  • Nancy, Jean-Luc, L’Adoration. Déconstruction du christianisme II, Paris : Galilée, 2010
  • Community at Loose Ends, ed. Miami Theory Collective, Minneapolis: University of Minnesota Press, 1991.
  • Lacoue-Labarthe, Philippe, « Typographie », В: Sylvian Agacinski, Jacques Derrida, Sarah Kofman, Philippe Lacoue-Labarthe, Jean-Luc Nancy, Bertrand Pautrat, Mimesis des articulations, Paris, Aubier Flammarion, 1975, с.167-270
  • Lacoue-Labarthe, Ph. (1989) Typography. Mimesis, Philosophy, Politics, ed. Ch. Fynsk, Stanford: Stanford University Press.
  • Lacoue-Labarthe, Ph., The Subject of Philosophy, ed. Th. Trezise, Minneapolis, Univ. of Minnesota Press, 1993.
  • Lacoue-Labarthe, Ph., La Poésie comme experience, Paris : Christian Bourgois, 1997 (1986)
  • Lacoue-Labarthe, Ph., La Fiction du politique, Paris : Christian Bourgois, 1987
  • Lacoue-Labarthe, Ph. (1991) Musica ficta. Figures de Wagner, Paris: Galilée.
  • Lacoue-Labarthe, Ph. (1998) Métaphrasis, suivi de Le théâtre de Hölderlin, Paris :PUF.
  • Philippe Lacoue-Labarthe, Jean-Luc Nancy, L’absolu littéraire, Paris : Seuil, 1978.
  • Philippe Lacoue-Labarthe, Jean-Luc Nancy, Le mythe nazi, Editions de l’aube, 1991
  • Rejouer le politique, Etienne Balibar, Luc Ferry, Philippe Lacoue-Labarthe, Jean-Francois Lyotard, Jean-Luc Nancy, Paris : Galilée,1981
  • Le retrait du politique, Denis Kamboucher, Philippe Lacoue-Labarthe, Claude Lefort, Jean-Luc Nancy, Jacques Ranciere, Jacob Rogozinski, Philippe Soulez, Paris : Galilée, 1983.
  • Of the Sublime, Jean-Francois Courtine, Michel Deguy, Eliane Escoubas, Philippe Lacoue-Labarthe, Jean-Francois Lyotard, Louis Marin, Jean-Luc Nancy, Jacob Rogozinski, ytans. J. Librett, New York : SUNY Press, 1993.
  • Lyotard, J.-F., Discours, Figure, Paris: Klincksieck, 1971.
  • Lyotard, J.-F. (1983) Le Différend, Paris: Les éditions de Minuit.
  • Lyotard, J.-F. (1989) Discussions, or Phrasing “after Auschwitz” (1980), trans. Geoff Bannington, В: The Lyotard Reader, ed. Andrew Benjamin, Oxford: Basil Blackwell, с.360-392.
  • Lyotard, J.-F. et J.-L. Thébaud, Au juste, Paris : Christian Bourgois, 2006 (1979).
  • Lyotard, J.-F., Heidegger and “the Jews” (1988), trans. A. Michel, M. Roberts, Minneapolis: Minnesota Univ. Press, 1990.
  • Lyotard, J.-F., Lessons on the Analytic of the Sublime (1991), trans. E. Rottenberg, Stanford: Stanford Univ. Press, 1994.
  • Лиотар, Ж.-Ф., Нечовешкото, София: СОНМ, 1999.
  • Dialogue & Deconstruction. The Gadamer-Derrida Encounter, ed. D.Michelfelder, R.Palmer, New York : SUNY, 1989
  • David Farrell Krell, “Ashes, ashes, we all fall…”, In: Dialogue & Deconstruction. The Gadamer-Derrida Encounter, ed. D.Michelfelder, R.Palmer, New York : SUNY, 1989, p.222-232.
  • David Farrell Krell, The Purest of Bastards, University Park, Pennsylvania: Pennsylvania State University Press, 2000
  • John Sallis, Delimitations, Bloomington, Indianopolis, Indiana University Press, 1995 (1986)
  • John Sallis, Spacings – of Reason and Imagination, Chicago and London: The University Press, 1987.
  • John Sallis, “Interruptions”, In : Dialogue & Deconstruction. The Gadamer-Derrida Encounter, ed. D.Michelfelder, R.Palmer, New York : SUNY, 1989, p.251-257.
  • John Sallis, Echoes, Bloomington, Indianopolis, Indiana University Press, 1990
  • John Sallis, Chorology, Bloomington, Indianopolis, Indiana University Press, 1999
  • John Sallis, On Translation, Bloomington, Indianopolis, Indiana University Press, 2002
  • Люс Иригаре, Този пол, който не е един, прев. Т. Батулева, Т. Минева София: СОНМ, 2002
  • Helene Cixous, Readings, Minneapolis: University of Minnesota Press, 1991.
  • Helene Cixous, Prénoms de personne, Paris: Seuil, 1974
  • Helene Cixous, LA, Paris : Gallimard, 1976
  • Helene Cixous, Portrait de Jacques Derrida en Jeune Saint Juif, Paris : Galilée, 2001
  • Sarah Kofman, Camera Obscura. De l’ideologie, Paris: Galilée, 1985 (1970)
  • Sarah Kofman, Autobiograffures, Paris: Galilée, 1976
  • Sarah Kofman, Comment s’en sortir, Paris: Galilée, 1983
  • Sarah Kofman, Lectures de Derrida, Paris: Galilée, 1984
  • René Major, Lacan avec Derrida, Paris: Flammarion, 2001.
  • Gil Anidjar, The Jew, The Arab, A History of the Enemy, Stanford: Stanford University Press, 2003.
Details
Category: Специалности

 

Дисциплина: ЕЗИКЪТ В РЕКЛАМАТА

                     /Лаборатория за рекламисти/

Хорариум: 30 часа

 

доц. д-р Пенка Баракова

 

Анотация:

Предмет на дисциплината са основните модели на рекламните текстове, тяхната развитост, разпространеност и фреквентност. Разглеждат се различни езикови явления и комуникативни похвати. Набелязва се и се анализира инвентарът от езикови средства на рекламния дискурс. Рекламните цели се постигат чрез синкретичност, но в курса интересът е насочен преди всичко към езиковите изразни средства. В зависимост от вида на рекламата и търсения комуникативен ефект те са различни, но се очертават определени модели, които най-добре провокират отношение, оценка и реакция от страна на реципиента към обекта на рекламното представяне.

 

Програма:

 

  1. Специфика на комуникативната схема на рекламния текст.
  2. Рекламният текст наратив.
  3. Рекламният текст - сценка и диалог.
  4. Рекламни текстове, базирани върху играта на думи.
  5. Рекламни текстове, базирани върху парадокса и персонификацията.
  6. Категориите оценка и степен в рекламните текстове.
  7. Рекламни текстове, базирани върху антиномията.
  8. Рекламни текстове, базирани върху разговорни и жаргонни явления.
  9. Лаборатория за рекламисти – продуциране на сценарии и рекламни текстове.

 

Библиография:

 

Баракова, Пенка. Комуникативната схема на рекламния текст, Българска реч, 2005, кн. 1.

Баракова, Пенка. Специфика на комуникативната схема на рекламния текст, Littera scripta manet, С., 2005.

Дачева, Гергана. Семиостилистика, С., 2001.

Деянов, Петър. Психоанализа и рекламна символика, Варна, 2000.

Илчев, Иван. Рекламата през Възраждането. С., 1995.

Кафтанджиев, Христо. Текстовете на печатната реклама, С., 1994.

Кафтанджиев, Христо. Хармонията в рекламната комуникация. С., 2003.

Кръстева, Невяна. Рекламата – езикът на мисълта и душата. С., 2001.

Паси, Исак. Метафората. С., 2001.

Петрова, Анелия. Психология на рекламата. С., 1999.

Томс, Жюстин. Интернет рекламата. Мисията – възможна. С., 2005.

 

 

Важна забележка: Курсът ще бъде ограничен до 30 студенти.

 

 

 

 

 

 

 

 
Details
Category: Специалности

 

СИД-ове за зимния семестър на 2020-2021 г.

 

Българска филология (редовно обучение)

 

Избираеми дисциплини само за първи курс

  1. Старогръцки език
  2. Славянски език: полски език, чешки език, сръбски и хърватски език, словашки език, украински език, словенски език
  3. Руски език

Избираеми дисциплини за 2,3 и 4 курс

  1. Доц. д-р Венета Савова, дфн Росен Малчев, Вяра и култ: памет за ранните български светци (св. Климент Охридски, св. Иван Рилски Чудотворец, св. Йоан Владимир, княз Български)
  2. Проф. д-р Андрей Бояджиев, Старобългарската глаголица
  3. Проф. дфн Искра Шомова-Христова, Антични сюжети в литературата и киното
  4. Проф. дфн Вася Велинова, Въведение в славянската кирилска палеография
  5. Проф. д-р Ангел Ангелов, Социолингвистика
  6. Гл.ас. д-р Ласка Ласкова, Логиката в лингвистиката – 2 част
  7. Доц. д-р Дарин Тенев, Литература и биология
  8. Проф. д-р Ангел Петров, Дискурс и дискурсна компетентност
  9. Гл.ас. д-р Биляна Борисова, Литературата и градът
  10. Доц. д-р Мирена Пацева, Словното ударение в българския език

 

Избираеми дисциплини с педагогическа насоченост*

  1. Проф. д-р Владимир Атанасов, Образование и мултикултурализъм
  2. Проф. д-р Ангел Петров, Дискурс и дискурсна компетентност

 

Руска филология

 

Студентите от първи курс не избират СИД-ове

  1. Доц. д-р Красимира Петрова, Приложна лингвистика (работа с електронни езикови ресурси)
  2. Доц. д-р Силвия Петкова, Съвременният политически дискурс и проблемите на превода (задължителен за студентите от преводаческия профил), за III курс
  3. Доц. д-р Силвия Петкова, Руската разговорна реч: семантика, прагматика, превод (задължителен за студентите от преводаческия профил), за IV курс

 

Избираеми дисциплини с педагогическа насоченост*

  1. Д-р Росица Хаджигеоргиева, Автентичният текст в помощ на обучението по руски език

 

*Студентите от специалностите БФ, СФ (избрали педагогическия модул) и РФ, обучаващи се по учебните планове до 2017-2018 г. трябва да наберат за целия курс на обучение поне една избираема дисциплина с педагогическа насоченост.

Студентите, обучаващи се по учебните планове от 2017-2018 г., трябва да имат поне две избираеми дисциплини с педагогическа насоченост за целия курс на обучението.

 

Балканистика

  1. Проф.дин Рая Заимова, Балканите вчера и днес
  2. Доц. д-р Румен Бояджиев, Ранносредновековната мобилност и християнското поклонничество като културен феномен
  3. Доц. д-р Николай Димитров, Социална психология в балкански контекст
  4. Доц. д-р Валентина Васева, Обичаите от жизнения цикъл при балканските народи
  5. Доц. д-р Петко Петков, Славянската книга на Балканите

 

Записването за СИД през зимния семестър на учебната 2020/21 г.  година става през системата СУСИ. Първият етап на записването започва на 1.09.2020 и приключва на 25.09.2020 г. Студентите задават статус „Записана” на дисциплината, която желаят да посещават, а поне още една дисциплина посочват със статус „Резервна”, в случай че желаната от тях дисциплина не събере нужния брой студенти.

С решение на ФС на ФСлФ от 9.07.2019 г. е прието ограничение на броя на записаните студенти в дадена свободноизбираема дисциплина – максималният брой студенти е 30 за интердисциплинарните и 25 за педагогическите дисциплини.

Details
Category: Специалности

 

СИД “ДИСКУРС И ДИСКУРСНА КОМПЕТЕНТНОСТ”

 

 

Хорариум: 30 часа лекции

Лектор: проф. д-р Ангел ПЕТРОВ

 

                   Анотация

 

                СИД-ът е предназначен за студенти от специалностите българска филология и славянска филология, редовно обучение. Провежда се през зимния семестър на учебната година.

                 В лекциите се обосновават схващания за същността и функциите на понятиятадискурс, дискурсен анализ, дискурсни техники и дискурсна компетентност. Студентите овладяват алгоритъма за дискурсен анализ и начините за прилагането му при оценяване качествата на устни и писмени дискурсни типове, възприемани и създавани от подрастващите. Цел на СИД-а е филолозите да се запознаят с възможностите, които обучението по български език предлага за усъвършенстване на комуникативните умения на младата личност.

                “Дискурс и дискурсна компетентност” е избираема дисциплина, която студентите посещават, за да придобият учителска правоспособност.

 

 СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

 

1. Проблемът за дискурса, дискурсния анализ, дискурсните техники и дискурсната компетентност в теорията и практиката на обучението по български език. Фактори, от които се определя значимостта на проблема.

2. Същност и функции на понятието за дискурс в съвременната хуманитаристика.

3. Отношения между реч и дискурс, между текст и дискурс.

4. Дискурсна типология. Принципи за класификация на дискурсните типове.

5. Педагогически дискурс. Същност и разновидности.

6. Дискурс на преподавателя, дискурс на учениците, дискурс на учебниците и учебните помагала.

7. Дискурсният анализ в обучението по български език.

8. Алгоритми за дискурсен анализ.

9. Дискурсният анализ като учебен похват.

10. Дискурсният анализ като средство за оценяване резултатността на урока по български език.

11. Техники за изграждане на дискурса. Същност и функции.

12. Видове дискурсни техники - разказване, описване, разсъждаване.

13. Дискурсни грешки. Принципи за класификация на дискурсните грешки.

14. Дискурсна компетентност на учениците. Същност и функции.

15. Равнища в дискурсната компетентност на учениците.

16. Критерии за оценка на дискурсната компетентност.

17. Похвати за развиване на дискурсната компетентност.

 

                ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

 

          Петров, Ангел. Дискурсният анализ в обучението по български език 5.- 8. клас. Булвест 2000, 2000 г.

          Петров, Ангел. Овладяване на дискурсни техники чрез обучението по български език. Булвест-2000, 2002 г.

Details
Category: Специалности

 

 

СИД-ове за зимния семестър на 2021-2022 г.

 

Българска филология (редовно обучение)

 

Избираеми дисциплини само за първи курс

  1. Старогръцки език
  2. Славянски език: полски език, чешки език, сръбски и хърватски език, словашки език, украински език, словенски език
  3. Руски език

Избираеми дисциплини за 2,3 и 4 курс

  1. Доц. д-р Венета Савова, дфн Росен Малчев, Вяра и култ: памет за ранните български светци (св. Климент Охридски, св. Иван Рилски Чудотворец, св. Йоан Владимир, княз Български)
  2. Гл.ас. д-р Венера Байчева, Психолингвистика и езиково обучение
  3. Проф. дфн Искра Шомова-Христова, Библейски сюжети в литературата и киното
  4. Проф. дфн Вася Велинова, Идеи за историята на Българското средновековие
  5. Проф. д-р Ангел Ангелов, Социолингвистика
  6. Гл.ас. д-р Ласка Ласкова, Формална семантика
  7. Доц. д-р Владислав Миланов, Парламентарна реч
  8. Проф. д-р Миглена Николчина, докт. Николай Генов, Изкуственото същество от романтизма до виртуалната реалност:автомати, роботи, аватари
  9. Доц. д-р Мирена Пацева, Словното ударение в българския език

 

Избираеми дисциплини с методическа насоченост*

  1. Проф. д-р Владимир Атанасов, Образование и мултикултурализъм (само за студенти от 3 и 4 курс, Българска филология, Славянска филология)
  2. Проф. д-р Ангел Петров, Дискурс и дискурсна компетентност (само за студенти от 3 и 4 курс, Българска филология)

 

Българска филология (задочно обучение)

  1. Доц. д-р Надежда Михайлова-Сталянова, Публична реч
  2. Проф. дфн Вася Велинова, Славянската книга като образец на изкуството
  3. Доц. д-р Цветанка Хубенова, Американска литература
  4. Гл.ас. д-р Димитър Пеев, Християнската култура и писането на история по българските земи
  5. Доц. д-р Милена Пацева, Словното ударение в българския език
  6. Доц. д-р Илиана Чекова, Българи и източни славяни през Средновековието и Възраждането – културни взаимодействия

 

Избираеми дисциплини с методическа насоченост*

  1. проф. д-р Владимир Атанасов, Образование, медии и култури (само за студенти от 4 и 5 курс, Българска филология)

 

Руска филология

  1. Доц. д-р Красимира Петрова, Приложна лингвистика (работа с електронни езикови ресурси)
  2. Доц. д-р Силвия Петкова, Съвременният политически дискурс и проблемите на превода (задължителен за студентите от преводаческия профил)
  3. Доц. д-р Силвия Петкова, Руската разговорна реч: семантика, прагматика, превод (задължителен за студентите от преводаческия профил)

 

Избираеми дисциплини с методическа насоченост*

  1. Д-р Росица Хаджигеоргиева, Автентичният текст в помощ на обучението по руски език

 

*Студентите от специалностите БФ, СФ (избрали методическия модул) и РФ, обучаващи се по учебните планове до 2017-2018 г., трябва да наберат за целия курс на обучение поне една избираема дисциплина с методическа насоченост.

Студентите, обучаващи се по учебните планове от 2017-2018 г., трябва да имат поне две избираеми дисциплини с методическа насоченост за целия курс на обучението.

 

Балканистика

  1. Доц. д-р Румен Бояджиев, Ранносредновековната мобилност и християнското поклонничество като културен феномен
  2. Доц. д-р Николай Димитров, Социална психология в балкански контекст
  3. Проф. дфн Вася Велинова, Идеи за историята на Българското средновековие
  4. Гл.ас. д-р Венера Байчева, Психолингвистика и чуждоезиково обучение
  5. Доц. д-р Венета Савова, дфн Росен Малчев, Вяра и култ: памет за ранните български светци (св. Климент Охридски, св. Иван Рилски Чудотворец, св. Йоан Владимир, княз Български)
  6. Гл. ас. д-р Александра Трифонова, Чудотворни икони и св. реликви на Балканите

 

Записването за СИД през зимния семестър на учебната 2021/22 г.  година става през системата СУСИ. Записването започва на 1.09.2020 и приключва на 27.09.2020 г. за студентите редовно обучение. Студентите задават статус „Записана” на дисциплината, която желаят да посещават, а поне още една дисциплина посочват със статус „Резервна”, в случай че желаната от тях дисциплина не събере нужния брой студенти.

Студентите от специалност Българска филология, първи курс (редовно обучение), записват само чуждоезикови дисциплини, като изборът става на хартиен носител, който ще бъде раздаден на откриването на учебната година. Тогава ще бъде посочен и срокът за записване.

Информацията за студентите от Българска филология, първи курс (задочно обучение), е при програмата им.

 

 

 

 

Details
Category: Специалности