ДЪРЖАВНИ ИЗПИТИ – БФ, СФ, РФ и Балканистика

УЧЕБНА 2022/2023,  СЕСИЯ ЮНИ/ЮЛИ

Дати за консултации за ДИ и показване на писмените работи /БФ, Балканистика/

Дати за консултации за ДИ и показване на писмените работи - Руска филология

СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ

ДАТИ ЗА КОНСУЛТАЦИИ:

Практически чешки език  - 12.06.2023   - 12.00 ч. – 160Б

Практически полски език  - 16.06.2023  - 10.00 ч.  -  149 к.

Практически сръбски  и хърватски език  - 8.06.2023  - 12.00 ч. - 158 к.

Практически словашки език  - 15.06.2023 – 14.30 ч.  - 154 к.

Практически украински език  -14.06.2023  - 10.00 – 12.00 ч. – 158 к.

Изпитът ще се проведе на 19.06.2023 г. от 9.30 ч в 160 ауд.

Теоретичен славянски език или литература :

Чешка и словашка литература -  19.06.2023  - 13.30 – 14. 30 ч. – 156 к.

Полска литература  - 16.06.2023 - 16.00 ч. - 156 к.

Сръбска и хърватска литература  - 13.06.2023  - 14.00 ч. – 156 к.

Украинска литература  - 9.06.2023 – 14.00ч – 15.00 ч.  -  156 к.

Теоретичен  полски  език  -  23.06.2023 – 10.00 ч. -  149 к.

Теоретичен чешки език  -  20.06. 2023 -  12.00 ч. – 160 ауд.

Теоретичен сръбски  и хърватски език  - 22.06.2022  - 16.00 ч.

Теоретичен словашки език  - 23.06.2023  - 11.00 ч. – 154/158

Теоретичен украински език  - 23.06.2023 – 11.00 ч.  -  430 к. – 1 блок

Изпитът ще се проведе на 26.06.2023 от 10.00 ч. в 160 ауд. 

Дати за показване на работите от ДИ – сесия юни/юли 2022/2023

        Практически чешки език – 20.06.2023  - 160Б – 12.00 ч.

        Практически полски език – 20.06.2023 -10.00 ч. – 149 к.

        Практически сръбски  и хърватски език – 21.06.2023 – 12.00ч – 158 к.

        Практически  словашки език  - 23.06.2023  - 154 к.  - 10.00 ч.

        Практически украински език   - 21.06.2023  - 158 к. – 10.00 ч.                     

        Теоретична славянска литература  - 30.06.2023 – 156к.  12.00- 13.00ч.

         Теоретичен чешки език  - 27.06.2023  - 160Б – 12.00 ч.

         Теоретичен полски език  - 28.06.2023  - 149 к. - 10.00 ч.

         Теоретичен сръбски и хърватски език  - 27.06.2023 – 158 к. - 16.00 ч.

         Теоретичен словашки език  - 30.06.2023  - 10.00 ч. - 154 к.

         Теоретичен  украински език  - 30.06.2023  - 158 к. - 11.00 ч.

Details

Category: Специалности

Едно незабравимо пътешествие на духа. По следите на българското...

Дванадесета научна експедиция на студенти от Софийския университет „Свети Климент Охридски“

За дванадесета поредна година студенти българисти от Софийския университет „Свети Климент Охридски“, водени от своите преподаватели д-р Владислав Миланов и д-р Венета Савова от Факултета по славянски филологии, посетиха свети и светли български места, за да се потопят в атмосферата на родното, да изживеят по неповторим начин магията на словото, да се докоснат до бита и душевността на онези български градове и селца, които са писали с кръв съвременната ни история.

Равносметката. За изминалите дванадесет научни експедиции сме посетили над 40 градове и села, свързани с историята, езика, Възраждането и духа български. Участваха повече от 500 студенти, част от които продължават своето научно развитие и вече работят в Университета. През годините посетихме Жеравна, Котел, Медвен, Елена, Трявна, Копривщица, Карлово и Калофер, Търново и Пловдив, Златоград и Мугла, Бачково и Сопот; стигнахме до Струмица и Охрид; преклонихме глава и запалихме свещ в най-светите български храмове – от Рилския манастир до Рожен; Дряновския, Троянския и Бачковския манастир, десетки храмове, съхранили българската вяра и българския дух. От пътуванията ни се родиха десетки текстове на съпреживяното, а единадесетата научна експедиция е документирана във филм.

Действителността сега. За всички нас е ясно, че младите хора, които се обучават в СУ „Свети Климент Охридски“, желаят, търсят и чакат тези пътувания. Така, както са ги чакали техните учители, които до ден-днешен не забравят научните експедиции, не забравят кръжоците, прераснали в школи, помнят словото, помнят пътя - дългия път към себеизрастването и себедоказването. Ние пък знаем, че аудиториите са неделима част от контактите ни с нашите студенти, но разбираме, че трябва заедно да изживеем големите истини за езика и за литературата на „терен“, да отидем на онези места, от които е започнало всичко наше днес.

Водени от тази идея, за няколко дена – от 28 до 30 март, продължихме традицията с наши студенти от специалността „Българска филология. 40 студенти от първи до четвърти курс имаха възможността да изживеят по свой начин поредното пътуване, поредното разтърсване на духа и търсене на корените.

Още през първия ден имахме възможността да посетим Пирдоп, да разгледаме къщата музей на Тодор Влайков и да научим повече за личността и делото му. Говорихме надълго и нашироко за спецификата на Пирдопския диалект и на диалекта на Златица. Направихме ценни записи, които предстои да коментираме и да анализираме. Преклонихме се пред чудотворната икона в Бачковския манастир и изслушахме беседата на д-р Венета Савова за чудесата на Пресвета Богородица. В Панагюрище посетихме музея на Райна Княгиня, както и Музея на панагюрското златно съкровище. Успяхме да запишем и диалектна реч от близките села. В Асеновград пристигнахме късния следобед, посетихме храма „Свето Благовещение“ (Рибната църква), където присъствахме на Богородичния акатист, а по-късно имахме уникалната възможност да се включим в църковния ритуал в храма „Свето Успение Богородично – Златна ябълка“, отслужен от трима архиереи, начело с Пловдивския митрополит Николай.

Вторият ден започна с посещение в ПУ „П. Хилендарски”. Домакините от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” ни посрещнаха изключително топло и сърдечно, като представиха дейността и участниците. Приветствие поднесе доц. д-р Красимира Чакърова – заместник – декан на Филологическия факултет. Студентите от СУ и от ПУ имаха възможността да поговорят, да разменят полезни практики и опит и се обединиха около идеята следващото пътуване да бъде съвместно между двата факултета. Пътуването продължи към Чирпан, където студентите говориха за личността и творчеството на големия български поет Пейо Яворов. В Стара Загора пък беше организирана дискусия за творческото присъствие на Гео Милев. В Казанлък беше посетена гробницата на тракийските царе. Последният ден приключи с посещение на Карлово, Калофер, Сопот и Копривщица. Записвахме речта на жители на китните градчета, организирахме дискусии и разгледахме къщите музеи на Ботев, Вазов и Левски, на Дебелянов и на още десетки български възрожденци.

По време на пътуването всеки от студентите беше подготвил материали за посещаваните места, прочетени бяха десетки текстове от Ботев, Яворов, Иван Богоров, Дебелянов, Вазов. Всеки един от участниците получи грамота и комплект от книги, дарени от Университетското издателство „Свети Климент Охридски”.

Ето и част от впечатленията на студентите:

Венера Димитрова: Последните няколко години, малко след първата пролет, се случва едно чудо. Чудо, докосващо нечии разтуптени от вълнение сърца, които се връщат към едно отдавнашно време. Време, чиито следи не се губят, защото стъпките му отекват през годините във вековните дела на личности с буден ум и добро сърце, живот, отдаден на идните поколения и светло бъдеще. Нашето настояще е въпросното светло бъдеще, а ние сме една малка част от поколението, което е наследило делото на златни сърца от едно прекрасно минало време. Ние вървяхме по техните стъпки плахо, но с почит и безкрайно смирение пред величието на това да се наречеш будител. Нека все повече хора имат възможност да изживеят прекрасните три дни на подобно пътешествие, защото ще стартират пътя с едно аз, което на финалната права на пътуването ще претърпи цялостно обновление и ще се изпълни със смирение, любов и вътрешна хармония!

Христина Петрова:  Полезно, важно и ценно за всеки един! Пътуването ни позволи да бъдем както филолози и изследователи, така и мечтатели. 
В дни на изгубени духовни ценности това пътуване възроди за пореден път любовта към родната история, литература и език. Сега сме мотивирани да продължим да вървим по следите на нашите Велики, защото никой не си е отишъл напълно, щом има кой да си спомня за него!

Николай Генов:  В своята книга "Понятието за съзнание" британският философ Гилбърт Райл оспорва дуалистичната концепция на Декарт, като дава пример с турист, разведен из сградите на Оксфордския университет. В края на обиколката гостът се оплаква, че не успял да види университета, погрешно причислявайки духовното (академичното) и материалното (сградите) към една и съща категория на съществуване. Научната експедиция - първата, в която имах удоволствието да участвам, и дванадесетата въобще, съвсем ясно пунктира границата между двете, като ми позволи да преживея едновременно катарзиса на колегиалния дух и насладата от пътешествието, гравирайки в душата ми незаличими спомени, нови приятелства, силни емоции и няколко полезни ударения.

Анна Лазарова:  В един свой стих Иван Ланджев пише: "Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен." И аз мисля, че цялото наше приключение с всичките си камъчета, твърди съгласни и наченки на пролет би следвало да бъде точно път. Тъй като ние непрекъснато достигахме ближни. Такива, които мъничко поне приличат на нас или ни допълват и развиват, доколкото можем да бъдем сетивни за тях. Докосвахме се до творци, които изучаваме, а и от които се вдъхновяваме, до места, които регламентират в съзнанията ни завръщане, до практики и ритуали, в които дори успяхме да се внедрим, както и те в нас, до диалектни особености и езикови компетенции, които разширяват свободата на собственото ни проговаряне в един вече по-зрял смисъл на думата. Достигахме и един до друг, непрекъснато преоткривайки се като колеги, филолози и приятели. Лично за мен експедицията несъмнено беше път. И то от хубавите.

Проектът е реализиран за поредна година с финансовата подкрепа на Студентския съвет на СУ

Филм от експедицията „По следите на българските възрожденци” можете да видите тук:

https://www.youtube.com/watch?v=HeeG-k0lUMY

Details

Category: Специалности

Created: 31 March 2015

ДАТИ ЗА КОНСУЛТАЦИЯ И ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПИСМЕНИ РАБОТИ ПО СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ И СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ

КОНСУЛТАЦИЯ ПО СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ:

Чешка и словашка литература  - 24.06.2022 – 14.00 ч. – 156 к.

Полска литература  - 30.06.2022 -  13.00 ч.  -149 к.

Сръбска ихърватска литература – 30.06.2022 -14.00 ч. - 156к.

Украинска литература  - 17.06.2022  - 12.00 ч. – 156 к.

КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРАКТИЧЕСКИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ:

практически чешки език -  20.06.2022 10.00ч - 160Б

практически сръбски и хърватски език – 17. 06.2022 -14.00 ч.- 109к.

практически украински език – 13.06.2022г., 14.00 ч. - 153к.

практически полски език  - 24.06.2022  - 11.00 ч. -149 к. 

практически словашки език  - 24. 06.2022 – 10.00 ч. - 154/158к.

КОНСУЛТАЦИИ ПО ТЕОРЕТИЧЕН СЛАВЯНСКИ ЕЗИК:

теоретичен полски език  -1.07.2022 – 10.00 ч. -149

теоретичен чешки език   - 1.07.2022- 11.00 ч.- 160Б

теоретичен украински език  -20.06.2022 -13.00 ч. -158 к.

теоретичен сръбски и хърватски език  - 28. 06. 2022  - 11.00 ч. - 158 к.

теоретичен словашки език    -  1.07.2022  - 10.30 – 154/158

ДАТА ЗА ПОКАЗВАНЕ НА  ПИСМЕНИТЕ РАБОТИ   ПО СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ - 8.07.2022

ДАТА, ЧАС И МЯСТО ЗА ПОКАЗВАНЕ НА ПИСМЕНИТЕ РАБОТИ ПО ПРАКТИЧЕСКИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИК:

Практически полски език -  28.06.22  в 149 к. -11.00 ч.

Практически сръбски и хърватски език – 28.06.2022 – 10.00 ч. в 158 к.

Практически чешки език - 29.06.2022 г. от 15. 00 ч. в 158

 Пактически украински език  - 29.06.2022 г., 9.30 ч., к. 153 

Практически словашки език   - 1.07..2022 – 10.00 ч. в 154/158 к.

ДАТИ ЗА ПОКАЗВАНЕ НА РАБОТИТЕ ОТ ИЗПИТА ПО ТЕОРЕТИЧЕН СЛАВЯНСКИ ЕЗИК:

Теоретичен полски език – 6.07.2022  - 11.00-149 к.

Теоретичен  сръбски и хърватски език  6.07.2022 -11.00 ч.- 158 к.

Теоретичен чешки език   - 6.07.2022 - 16.00Ч – 160Б

Теоретичен украински език показване на работата – 8.07.2022 г., 10.00 ч., к.  153.        

Теоретичен словашки език  - 30.06.2021 г. -10.00 ч. в 158 к.

Държавни изпити – 2021-2022

Details

Category: Специалности

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

Диалог и конфликтност между селото и града в българската проза от Освобождението до края на Първата световна война …

Образователно-квалификационна степен бакалавър…

Вид обучение: …редовно

Извадка от учебния план

Анотация

Курсът си поставя за цел да представи селото и града, мястото им в социологията и литературата в периода от Освобождението до края на Първата световна война, да се изясни характерът на базисния за периода сблъсък между предмодерно и модерно съзнание, между индивидуализъм и колективизъм, общност и общество, село и град, както и начинът на тяхното функциониране и отношението между тях, което е с предоминиращ опозитивен характер.

Анализационните наблюдения ще бъдат върху творчеството на Иван Вазов, Георги Стаматов, Михалаки Георгиев, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Елин Пелин, като в отделни части на труда са дадени примери и от разказите на Константин Константинов.

Ще бъдат представени релациите между селото и града на базата на някои основни акценти в теориите на П. Зарев, Веска Живкова, Илия Йовчев, Райна Гаврилова, Веска Кожухарова, Илия Йовчев, Светлана Христова, както и и през призмата на ключови изследвания на Зимел, Уилям Съмър и Варзоновцев .

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка

Курсова работа

Лекционен курс

Съставили програмата:

Д-р Даниела Беличовска

Литература:

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

           Агасински, С., Изпитания на времето. С.,2001.

           Бахтин, М., К методологии литературоведения. М.1975.

           Бахтин, М., Въпроси на литературата и естетиката. С.,1983

           Башлар, Г., Поетика на пространството. С.,2000.

           Бауман, З., Общността – в търсене на безопасност в един несигурен свят. С.,2000.

Беличовска, Д. Образите на мъченика и на бореца в произведенията на Стаматов и Георги Райчев – опозитивност и взаимопроникаване . – В: Не съм от тях. Канонът на различието. С.,2009.

Беличовска, Д. Преходи и граници между селото и града в българската проза от края на XIX и първата половина на XX век. Различия и сходства. Преходни зони. – В: Сборник с доклади от XV годишна научна конференция на Факултета по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски., С.,2009.

Варзоновцев, Дм., Антропология на града: градът видим и невидим 1988-2003. С.,2003.

Дичев, И., Пространства на желанието, желания за пространство. Етюди по градска антропология. С.,2005.

Драганов, М. Душевност на българския селянин. С.,1968.

Йовева, Р. Г. П. Стаматов. За някои страни от поетиката на разказа. С.,1985.

Кутра, Ж. Криза на града. Мъжки и женски пространства. С., 2002.

Стефанов, В., Разказвачът на модерните времена. С.,1990.

Фуко, М.,Покорните тела. Надзор и наказание. Раждането на затвора. С.,1998.

Хабермас, Ю., Философският дискурс на модерността, Плевен 1999.

Христова, Св., Градът: символи, образи, идентичности, изд. Лик. С.,2002.

Яхиел Н., Градът и селото. Социологически аспекти. С.,1965.

Details

Category: Специалности