Конференции
Конференции
ФИЛОСОФСКИЯТ ФАКУЛТЕТ И КУЛТУРНИЯТ ЦЕНТЪР НА
СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
в партньорство с
Факултета по философия на университета в Гуанахуато
Центъра по философия към Токийския университет
Факултета по хуманитарни науки на националния университет „Киево-Могилянска академия“
Департамента по сравнително литературознание на университета „Билги“ в Истанбул
обявяват
CALL FOR PAPERS
за международната интердисциплинарна конференция
ПРОСВЕЩЕНИЕТО ОТ НЕЗАПАДНА ПЕРСПЕКТИВА
ПРОБЛЕМНО ПОЛЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА
Просвещението е интелектуален и философски връх в историческото развитие на Европа. То е създало могъщи идеи и идеали – свободата, моралния закон, автономното гражданство, братството и равенството, представителната демокрация и толерантността, както и идеите за прогрес и рационална управляемост на обществото. В същото време обаче, то е легитимирало и европоцентричното завладяване на света, служейки за универсалистко оправдание на имперски завоевания, на унищожаване на местни традиции, на безмилостното технологизиране и експлоатиране на различни неевропейски култури, на принудителен износ на „цивилизация” и „модерност”.
Днес основните последици от Просвещението изглеждат двусмислено: разпространение на грамотност, научен и икономически прогрес, върховенство на закона, еманципаторски движения, наред с векове на колониално управление, насилствени политически промени, бедстващ свят и локални войни. Просвещенските идеи са вдъхновили няколко вида революции – политически, философски, технологически. Те са нормативната основа на демокрацията, но също и на свободния пазар, технологията и капитализма; те легитимират колонизацията, но също и антиколониалните и антикапиталистически съпротивителни движения. Философи, писатели и публични фигури на Просвещението, заедно с агенти на масово образование и грамотност, са разпространили по света нормите на човешкото достойнство, суверенитета и еманципацията, които и днес са залегнали в правовия и моралния ред на „глобалното настояще“. Но техните тъмни двойници – европоцентризмът, национализмът, расизмът, ксенофобията, патриархализмът – се коренят в същия този интелектуален, морален и политически проект и също продължават да формират нашето настояще.
Всичко това показва, че Просвещението е все още актуален, дискусионен проблем с важни политически и интелектуални импликации; то повдига въпроси и съмнения – дали Модерността е завършен или все още незавършен проект? Именно в този смисъл мисленето за Просвещението и Модерността означава не само мислене за собствения ни произход, но и обосноваване на настоящето и проектиране на бъдещето ни.
Конференцията има за цел не просто да преосмисли тези, вече известни и неизбежни противоречия, но също и да де-европеизира историята на Просвещението и неговото съвременно състояние: да предложи нови перспективи от „перифериите”, които, както се надяваме, ще преразгледат амбивалентното наследство на Просвещението по нов евристичен начин.
Предлагаме следните възможни теми:
Историческата съдба на Просвещението в неевропейските периферии. Политически, публични и културни ефекти и тяхното развитие. Агенти, канали, дискурси, събития, личности.
Просвещението и неевропейските периферии/ култури/ модерности: внесени или автохтонни?
Съществуват ли специфични контексти и традиции – локални, пред-просвещенски, характерни за съответните култури; каква е спецификата на регионалните модернизации?
Вътрешни „периферни“ дискусии около просвещенските идеи и идеали: какви са локалните варианти на общите дебати и спорове?
Рецепцията на големите европоцентрични разкази на Просвещението и рецепция на големите просвещенски философи и писатели: тяхната функция, съдба и местна специфика в неевропейски контексти в епохата на колониализма.
Просвещение и пост-колониални изследвания. Разлики между неевропейски и незападни перспективи. Преразглеждане на стереотипа „незападна перспектива“. Дали „периферията“ е добро понятие и реална алтернатива? Просвещенските идеи и ценности в контекстите на колонизацията, пост-колониалното състояние, самоколонизацията.
Проблеми на десекуларизацията на света и критиката на Просвещението. Необходимо ли е преразглеждане на секуларния световен ред?
Какво е наследството на Просвещението в глобалния свят, в който свободата, властта на разума и човешкото достойнство са заплашени? Можем ли да защитаваме и предефинираме тези иде(ал)и днес?
Какви са различните видове анти-просвещенски движения: идеи, личности, дискусии, събития. Как „перифериите“ поставят под въпрос и провокират европоцентричния универсализъм на Просвещението?
Какви са местните отговори на глобалните въпроси: какво се случва след критиката и кризата на големите разкази, има ли нови алтернативни политически проекти, как би могло да се реагира на кризата на въображението и на липсата на алтернатива на неолибералния модел?
Край на Просвещението? Местното и историческо изчерпване на просвещенските идеи, утопии, понятия и дискурси. Дали локалните кризи са знак за глобално разлагане на просвещенския проект?
Утопията и наследството на Просвещението. Каква е съдбата на утопията след рухването на държавния комунизъм, в неолибералното настояще „без алтернатива“? Какви са начините и моделите на въобразяване на бъдещето днес?
УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ
Конференцията ще се състои между 23 и 27 май 2016 година. Основната й част ще проведе в Ректората на Софийския университет на 23, 24 и 25 май. Втората част (докторантско училище) ще се проведе в УНБ „Цветан Бончев“, местност Гьолечица, Рила планина на 25, 26 и 27 май.
Официалният език на конференцията е английски.
Очаква се участниците да бъдат експерти в областта на философията, културните изследвания, антропологията, социологията, културната история, литературата и изкуствата и други хуманитарни области. Настоящият Call е отворен и за млади учени и докторанти, кандидатстващи за докторантското училище, което ще бъде ръководено от изтъкнати учени.
Краен срок за кандидатстване: 1 февруари 2016
Предложенията за участие (съпроводени с тема от проблемното поле на конференцията, резюме от 300 думи, кратка библиография и академично CV) трябва да бъдат изпратени на адрес This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Разходите за настаняване и храна на избраните участници (специално поканени лектори, утвърдени и млади учени) се покриват от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Пътните разходи се поемат от самите участници.
- Details
- Category: Конференции
- Details
- Category: Конференции
Международна научна конференция „Българистични езиковедски четения“
На 23 и 24 ноември 2023 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе международна научна конференция „Българистични езиковедски четения“. Конференцията е посветена на 100-годишнината от рождението на проф. Мирослав Янакиев. Организатор на проявата е Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии към СУ „Св. Климент Охридски“.
На конференцията да бъдат представени съвременните постижения на езиковедската българистика у нас и в чужбина. Докладите, които ще бъдат изнесени, са свързани със следните тематични направления:
- Съвременни методи и подходи във фонетиката и фонологията
- Динамиката на лексикалната система и на нейните елементи
- Съвременни морфологични и синтактични подходи
- Актуални въпроси в прагматиката и стилистиката
- Вариантността, нормативността и кодификацията днес
В рамките на Българистичните езиковедски четения ще бъдат организирани и три кръгли маси:
- Лингвистични аспекти на превода
- Българистиката и езикът на медиите
- Дигитална хуманитаристика
Тематиката на кръглите маси се отличава с обществената си значимост, с теоретичните и приложните си аспекти и дава възможност в дискусиите да се включат учени от различни области, които обаче имат общ изследователски обект – българския език.
Първото издание на Българистичните езиковедски четения беше организирано през 2018 г. Втората конференция е част от проявите по Националната програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННП Българистика) и се организира с подкрепата на НИД на СУ, дог. № 80-10-135 от 10.5.2023 г. Проявата ще утвърди мястото и ролята на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“ като водещ център за езиковедски българистични изследвания, ще подпомогне и насърчи работата на чуждестранни изследователи в областта на езиковедската българистика и ще даде възможност за разширяване на научните контакти между учени от страната и чужбина.
Кръгла маса, посветена на проблематиката на превода
Кръгла маса, посветена на електронната обработка на старобългарски паметници
- Details
- Category: Конференции
Уважаеми колеги,
Факултетът по славянски филологии, СУ „Свети Климент Охридски”,
има удоволствието да ви покани да вземете участие в неговата
традиционна международна научна конференция на тема
Филологическият проект – кризи и перспективи
Маркираме възможни посоки, в които да бъде мислена проблематиката:
Филологическото дисциплинарно поле;
Филологията и другите сектори на познанието;
Филологията в смяната на методологическите парадигми.
Езици на самоописването – исторически променливи;
Литературноисторическите наративи;
Езикът и езиците на неговото описание.
Филологии и идеологии;
Филология, образователни институции, методически предизвикателства;
Лингвистиката в интердисциплинарния облик на филологията: близости и разстояния.
Славистичният филологически проект.
Филологът: мисия, стратегии, въпроси.
Филология, визуалност, дигитални светове.
Филология и нормативност.
Секция Петър Увалиев – медиаторът и неговите медии:
обществена и дипломатическа дейност, Пиер Рув като филмов продуцент, сценарист и режисьор, театралното призвание на Петър Увалиев, изследвател и критик в областта на литературата, киното и изкуствата, преводач, спомени за него.
Конфренцията ще се проведе на 24. – 25. - 26.04. 2015 в Софийския университет. Докладите не трябва да надвишават 15 минути. Работни езици: български, английски, руски.
Изпращайте заявките си:
заглавие, автор, ключови думи, резюме – до 300 думи
до 14.03.2015 на адрес This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Такса правоучастие – 30 лв.
От организаторите на конференцията
- Details
- Category: Конференции
П О К А Н А
МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
ЕДИНСТВO И РАЗДЕЛЕНИE В ЕЗИЦИТЕ, ЛИТЕРАТУРИТЕ И КУЛТУРИТЕ
9 – 11 МАЙ 2023 г.
Уважаеми колеги, English
Факултетът по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ има удоволствието да Ви покани да вземете участие в научна конференция на тема „Единство и разделение в езиците, литературите и културите“, която ще се проведе от 9 до 11 май 2023 г. в Ректората на Софийския университет.
ИНДИВИДУАЛНО УЧАСТИЕ И ТЕМАТИЧНИ ПАНЕЛИ
Освен индивидуално участие бихме искали да предложим и възможност за създаване на отделни тематични панели в рамките на конференцията върху конкретни научни проблеми. Участниците във всеки панел трябва да са минимум трима.
Заявки за тематични панели се приемат до 28.02.2023 г.
Заявките за индивидуални и съавторски участия се приемат до 10.04.2023 г.
Имейлът за изпращане на заявка е: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Работните езици на конференцията са: български, всички славянски езици и английски език.
ПУБЛИКУВАНЕ НА ДОКЛАДИТЕ
Предвижда се публикуване на докладите в сборник. За печат ще се приемат текстове с обем до 22 000 знака (включително с библиографията и приложенията, когато има такива). Срок за изпращане на готовите за публикуване доклади е: 31.07.2023 г.
Техническите изисквания ще бъдат изпратени допълнително.
ТАКСА ЗА УЧАСТИЕ
Таксата за участие е 70 лв. Студенти и докторанти от български университети и научни институти заплащат половин такса в размер на 35 лв.
Проект „Българистика“ поема таксите за участие на чуждестранни българисти.
Разходите на участниците (пътни, дневни и квартирни) са за сметка на командироващата страна.
Времето, предвидено за всеки отделен доклад, е 15 минути.
Предложенията за панели и доклади могат да бъдат в едно от следните НАПРАВЛЕНИЯ И ТЕМАТИЧНИ ГРУПИ:
Литературоведско направление
Пандемии, усамотеност, изолация – измерение на страданието
Литература на прехода. Скрити и явни зависимости
Литература на тоталитаризма, критически рефлексии, читателски носталгии
Хибридният хабитус: човекът между реалното и виртуалното
Световна литература – национални проекции. Теоретични разпадания и нови конструкции
Войната в текстовете – текстове във война. Битките за интерпретациите в настоящето
Лингвистично направление
Изток и Запад
Българският език – славянски, балкански, европейски…
Език и култура
Езикът в интернет
Единство и разделение в езика и културата
Българският език – континуитет и иновации
Антропология. Етнография. Фолклористика
Миграции, празници, социални мрежи
Болно и здраво тяло. Пандемия и традиционни и нови лечителски практики
Мистификации и рационализации на всекидневието
Организационен екип:
Проф. д.ф.н.Николай Папучиев,
Доц. д-р Диана Атанасова,
Доц. д-р Дарина Младенова,
Д-р Мария Маринова,
Д-р Катерина Войнова,
Ас. Лилия Трифонова,
Ас. Франческа Земярска
- Details
- Category: Конференции
Page 13 of 32