Преводачи

 

Литературните години на европейския ХХ век

 

проф.дфн Клео Протохристова

 

Основна задача на курса е да предложи най-обща представа за литературно историческите процеси на Запада през ХХ век като се фокусира върху няколко представителни заглавия. Избраните произведения се разглеждат в перспективата на историческите им контексти. Допълнителен ангажимент е установяването на евентуално налични съдържателни отношения, в които могат да се окажат различни произведения, споделящи общ исторически контекст.

Практическа цел на курса е изграждането на чувствителност към контекстуалните аспекти на литературния текст и придобиването на начални умения за прилагането на подобна опитност в практиките на превода и редактирането.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Съдържание и методологически основания на курса.

2

2.

ХХ век като обект на литературната история – методологически избори

2

3.

Синхронният подход като алтернатива на литературноисторическия разказ.

2

4.

Томас Ман - „Смърт във Венеция” (1912)

2

5.

Джеймс Джойс - „Мъртвите” ( 1914)

2

6.

Франсис Скот Фицджералд – „Великият Гетсби” (1925)

2

7.

Ърнест Хемингуей – „Фиеста” (1926)

2

8.

Херман Хесе - „Степният вълк” (1927)

2

9.

Жан Пол Сартр – „Погнусата” (1938)

2

10.

Албер Камю - „Чужденецът” (1942)

2

11.

Джеръм Селинджър - „На Есме с любов и омерзение” (1950)

2

12.

„Жул и Жим” - романът на Анри Пиер Роше (1953) и     филмът на Франсоа Трюфо (1962)

2

13.

Робърт Пърсиг „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” (1974)

2

14.

Майкъл Кънингъм „Часовете” (1998) и Вирджиния Улф - „Мисис Далауей” (1925).

2

15.

Майкъл Кънингъм „Часовете” (1998) и Вирджиния Улф - „Мисис Далауей” (1925) (продължение)

2

 

Форми и методи на оценяване:Оценката се формира от участие в занятията, домашни задачи и курсова работа.

 

Литература:

 

Клео Протохристова. Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи. Пловдив: Летера, 2003 (трето издание – 2008).

Michael North. Reading 1922. A Return to the Scene of the Modern. Oxford: Oxford University Press, 1999.

HansUlrichGumbrecht. In 1926. Living at the Edge of Time. Cabbridge: Harvard University Press, 1997.

1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност.Поредица „Годините на литературата”. София: Нов български университет / Сиела, 2007.

1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Поредица „Годините на литературата”. София: Нов български университет/ Сиела, 2008.

1968. Годината на гневното слънце. София – между Париж и Прага. Пражката пролет и българската литература.Поредица „Годините на литературата”. София: Нов български университет/ Сиела, 2009.

Списание Страница, 2003, кн.3-4.                                                                   

 

Литературознанието в началото на ХХІ век

 

проф. д-р Амелия Личева

 

Курсът предполага обсъждане на връзките на литературата с Интернет, киното, рекламата, медиите, както и разговор за това какво се променя в понятия като история, морал, вина, утопия и пр. в началото на новия век. Дискутират се идеи на някои от водещите имена в съвременната хуманитаристика като Агамбен и Бадиу, както и най-новото в теориите за четенето и културните изследвания. Акцент се поставя и върху българско литературознание от 90-те години насам. Цел на курса са и тенденциите в съвременното европейско и българско писане, както и новите специфики в жанровото развитие.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Литературознанието днес

2 часа

2.

Биографичното в литературата

2 часа

3.

Какво се случи с феминизма

2 часа

4.

Информация и комуникация

2 часа

5.

Историята днес

2 часа

6.

Европа – писане и надежди

2 часа

7.

Вината и понятието за морал

2 часа

8.

След 11 септември

2 часа

9.

Утопии и антиутопии

2 часа

10.

Глобализацията – теория и практика

2 часа

11.

Проблеми на четенето. Теориите на Волфганг Изер

4 часа

12.

Идеите на Ален Бадиу.

2 часа

13.

Идеите на Джорджо Агамбен

2 часа

14.

Литературоведски идеи в България от началото на 90-те до наши дни

6 часа

15.

Литературата и ежедневниците през 90-те и в наши дни

4 часа

16

Текстове и преводи през първото десетилетие на ХХІ в.

4 часа

 

17

Разказът в новия век

4 часа

 

18

Романите в новия век

4 часа

 

19

Политика и литература

4 часа

 

20

Тенденции в съвременното европейско писане

6 часа

 

 

 

Форми и методи на оценяване:Курсова работа в края на курса и няколко писмени работи в хода на курса с текуща оценка

 

  

Литература:

 

Личева, Амелия, „Политики на днешното”, изд. „Сиела”, С., 2010.

Дария Карапеткова, "Ботуша в българската литературна мода", изд. "Сиела", С., 2012.

Бадиу, Ален, „Етика”, ИК „Литавра”, 2004.

Георгиев, Никола, „Тревожно литературознание”, изд. „Просвета”, С., 2006.

Жордис, Кристин, „Хора от Темза. Английският роман през ХХ век”, изд. „Рива”, С., 2003.

Коларов, Радосвет, „Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността”, изд. „Просвета”, С., 2009.

Сп. „Литературата”, 2010 г., кн. 7.

Сб. „Маргиналното в литературата”, съст. Рая Кунчева, Издателски център „Боян Пенев”, С., 2011.

Рачева, Бисерка, „Отпечатъци”, С., 2010.

 

 

 internet concept

 

 

На 6 октомври 2014 г. от 14 часа в кабинет 247А в Ректората ще се проведе организационна среща със студентите от МП „Преводач-редактор”.

 

На вниманието на издателите - преводи на студенти от програмата "Преводач-редактор"

 

Новини

 

Translators FeatureOpt

Музика и литература

 

Катя Атанасова

 

 

Курсът има за цел да проследи спецификата на музиката в различни контексти. Основанието на избора е предизвикано от убедеността, че тя е специфичен феномен и между нея и литературата съществува особен вид взаимосвързаност, която предпоставя пребиваването им в общи територии – зони на преплитане и сцепване на техните езици. Музикалният „език” е една от възможностите на литературата да разобрази своя. Музиката от своя страна присъства имплицитно или по-явно в текстове на класически тестове на европейската и в частност българската литература. Опитваме да проследим как функционира тя в тях.

 

 

Семинарни упражнения

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Теодор Адорно – философският опит на музиката

2 часа

2.

Бах през Адорно

2 часа

3.

Вечната мода - джазът

2 часа

4.

Музиката в социологическите изследвания на Вебер

2 часа

5.

Звуци и музикални авторитети в „Бай Ганьо”

2 часа

6.

Музикалните „пристрастия” на Пенчо Славейков

2 часа

7.

Руският случай – музиката у някои руски поети от 19 и 20 в

2 часа

8.

Музиката и другите изкуства според Гео Милев

2 часа

9.

Днешният случай –Емилия Дворянова, Тони Морисън и др.

2 часа

10.

Исторически движения

2 часа

 

 

 

Практически упражнения

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Музиката в литературните издания

2 часа

2.

Специализираните музикални издания

2 часа

3.

Музиката в общокултурните издания

2 часа

4.

Радио-телевизионни музики

2 часа

5.

Популярното четиво – речникът за музика, музикалната енциклопедия и др.

2 часа

 

 

Форми и методи на оценяване:

Събеседване/ текст върху проблематиката на курса

 

 

Познание за и чрез литературата

 

доц. д-р Миряна Янакиева

 

 

Темата на курса се вписва в търсенията на съвременната епистемокритика, за която от съществено значение е при изследването на литературата е да се поставя въпросът за начините, по които в литературните произведения са използвани едни или други знания, в това число и специализирано научни. В този смисъл пред литературното и научното познание, на които в определени периоди от историята се е гледало като на абсолютно отделни и несъвместими области, се открива перспектива на сближаване. Един от аспектите на това сближаване може да се определи като методологически и се отнася до взаимния обмен на изследователски методи и на понятия. Друг аспект се отнася до възможността за конструиране на една история на познанието през призмата на критическата рецепция на научни идеи от страна на литературата. Трети аспект засяга природата на отношението между литературен текст и читател, доколкото този вид текст мобилизира когнитивните способности на читателя и съдейства за утвърждаването, но по-често за разклащането на увереността му относно едни или други негови познания и представи.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Възгледи за отношението литература - истина

6 ч.

2.

 

3.

Литературата в контекста на енциклопедичните проекти на 18-19 в. /Дидро и Даламбер, Новалис/

4 ч.

4.

 

5.

Литература и история

2 ч.

6.

Литературата като „методология на това, което не знаем” /въз основа на романа на Р. Музил „Човекът без качества”/

7.

Социология на литературата или за мястото на литературата в живота на обществото

4 ч.

8.

 

9.

Когнитивни аспекти на изследването на литературното творчество /върху „Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността” на Радосвет Коларов/

4 ч.

10.

 

11.

Жанрът биография между история, литература и психология /върху книгата „Фуше” на Стефан Цвайг/

2 ч.

12.

Литература и философия /Ницше, Хайдегер, Дельоз/

4 ч.

13.

 

14.

„Външно” и „вътрешно” знание за литературата

4 ч.

 

Форми и методи на оценяване:

 

Курсът завършва с оценени курсови работи, които подготвят всички студенти, избрали дисциплината. Курсовата работа се състои в превод на текст в рамките на 2-3 страници, тематично свързан с проблематиката на курса. Предлагат се текстове на езиците, които владеят магистрите. Работата включва и взаимно редактиране на преведените текстове.

 

 

Литература:

 

Робин Колингууд. Идеята за историята. Евразия, С., 1995

Валтер Бенямин. Озарения. Критика и хуманизъм. С., 2000

Фр. Ницше. Веселата наука. УИ „Св. Кл. Охридски”. С., 1996

В. Изер. Фиктивното и въображаемото.

Пиер Бурдийо. Правилата на изкуството. С. 2004- Издател:Фондация "Дом на науките за човека и обществото"

Мартин Хайдегер. Същности. Гал-Ико, 1999

Яни Милчаков. Социални полета на литературата. УИ „Св. Кл. Охридски”. С., 2009

Никола Георгиев. Как разказва Захари Стоянов. /в: Сто и двадесет литературни години. – liternet.bg/

Никола Георгиев. Учител по литература ли? Не съм от тях. Просвета, 2010

Радосвет Коларов. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. Просвета. 2009.

Александър Панов. Антропологическият подход в литературознанието. Литературна мисъл, кн. 2/2008

Стефан Цвайг. Фуше.

Роберт Музил. Човекът без качества. "Атлантис-КЛ"2009

Дельоз, Жил. „Що е философия?”

-”-         „За една малка литература”