Преводачи

Преводачи

Създаване на типове текстове

 

проф. дфн Милена Кирова, проф. дпн Адриана Дамянова

 

Курсът учи студентите как се пишат различни типове текстове – есета, анотации, рецензии, както в областта на литературата, така и на киното и театъра. Целта е да бъдат усвоени някои общи техники и правила, а също и да се изработят критерии по

това какво представлява един добър критически текст. Съществена част от курса са заниманията, насочени към овладяване на умението да се създава самостоятелно критически текст върху съвременна българска книга от областта на художествената литература. След теоретично запознаване с общи проблеми на литературоведския жанр „оперативна критика”, студентите започват да изготвят свои рецензии вкъщи, да ги представят по време на практическите занимания, където те са подложени на колективно обсъждане, завършващо с обобщение и окончателна оценка на свършената работа от страна на преподавателя.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

  

1

Езикът като система и езикът като дискурс

4 часа

  

2.

Дискурсът в устното и дискурсът в писменото общуване. Прагматика

4 часа

  

3.

Текстът като произведение на дискурса. Текст и хипертекст

2 часа

  

4.

Композираност, структурираност, кохерентност и стилова оформеност на текста

2часа

  

5.

Звук и смисъл. Поетическият текст

2 часа

  

6.

Време и разказ. Повествователният текст

4 часа

  

7.

Херменевтика vs. деконструкция

4 часа

  

8.

Аргументативният текст. Реторика на текста

4 часа

  

9.

Граници на есето. Работа преди писането на есе

2 часа

  

10.

Формулиране на тезата на есето

2 часа

  

11.

Структуриране на есето, части

2 часа

  

12.

Аргументация в есето, избор на аргументи

2 часа

  

13.

Обобщение и стилистични похвати

2 часа

  

14.

Как да подходим към критическия текст

2 часа

  

15.

Анализ на чужди рецензии и аргументации

2 часа

  

16.

Критиката сред другите литературоведски жанрове

4 часа

17.

Специфика на оперативната критика – проблеми, подходи, ориентация в пространството на съвременната култура

6 часа

18.

Рецензия на книга

2 часа

19.

Рецензия на изложба

2 часа

20.

Рецензия на театрален спектакъл

2 часа

21.

Рецензия на филм

2 часа

22.

Стилистични похвати и акценти при текстове за различен тип издания

2 часа
         

 

Форми и методи на оценяване:Холистично оценяване на есе, създадено по избрана от предложени не по-малко от шест теми.

По време на практическите упражнения се четат и обсъждат рецензии, изготвени от студентите вкъщи. Така се овладяват способности, които после студентите прилагат в своята работа по самостоятелно изготвяне на писмения текст- рецензия за семестриалния изпит. Текстовете се носят лично в определен изпитен ден, или се изпращат по електронен път, когато студентите не могат да дойдат по някаква причина.

 

    

Литература:

 

Милена Кирова. Критика на прелома. Българската литература в края на 19 век. УИ, С., 2001.

Пламен Дойнов. Българската поезия в края на ХХ век. Част първа. Просвета, С., 2007

Пламен Дойнов. Българската поезия в края на ХХ век. Просвета, С., 2008

Пламен Антов. Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно. Жанет 45, Пловдив, 2010

Амелия Личева. Политики на днешното. Сиела, С., 2010

Представи за българския литературен канон. Книга 1. Фабер, Велико Търново, 2010

Представи за българския литературен канон. Книга 2. Фабер, Велико Търново, 2010

 

Арент, Х. Човешката ситуация. С.: Критика и хуманизъм, 1997.

Аристотел. Политика. С.: Отворено общество, 1995.

Барт, Р. S/Z. – Във: Въображението на знака. С., 1991, 434–458.

Барт, Р. Съвременният мит. – Във: Въображението на знака. С., 1991, 43–93.

Барт, Р. Смъртта на Автора. http://www.litclub.com/library/kritika/bart/dead.html (2003).

Барт, Р. Подготовката на романа. С.: ЛИК, 2006.

Бенхабиб, Ш. Феминизмът и въпросът за постмодернизма. – Във: Времето на жените. С., 1997, 337–378.

Бояджиев, Ц. Античната философия като феномен на културата. С.: Любомъдрие, 1993.

Вайнщейн, О. Б. Дерида и Платон: деконструкция на логоса. – Литературата, 2002, № 16, 26–69.

Дамянова, А. Херменевтика, деконструкция, конструктивизъм в образованието по литература в средното училище. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012.

Дерида, Ж. Гласът и феноменА. С.: ЛИК, 1996.

Дерида, Ж. Писмеността и различието. С.: Наука и изкуство, 1998.

Дерида, Ж. За граматологията. С.: ЛИК, 2001.

Дерида, Ж. Тази странна институция, наречена литература. Интервю с Жак Дерида. – Литературата, 2002, № 16, 7–25.

Еко, У. Интерпретация и свръхинтерпретация. С.: Наука и изкуство, 1997.

Златанов, Зл. Деконструктивизмът. – Литературата, 2002, № 16, 134–148.

Керн, А. Рефлексия на обичайното. Изкуство и философия. – Във: Около Жак Дерида. Чудовищният дискурс. С., 2002, 308–352.

Кирова, М., Критика на прелома. С: ПАН – ВТ, 2002.

Ман, П. де. Алегории на четенето. С.: Критика и хуманизъм, 2000.

Ман, П. де. Съпротивата срещу теорията. – Литературата, 2002, № 16, 103–132.

Новакович, Й. Курс по творческо писане. С.: Ciela, 2009.

Рикьор, П. Теория на интерпретацията: нарастващият смисъл. – Бюлетин на Съюза на българските писатели, 1988, № 5, 79–116, № 6, 92–131.

Рикьор, П. История и истина. С.: Аргес, 1993.

Рикьор, П.Живата метафора. С.: ЛИК, 1994.

 
Details
Category: Преводачи

Текст и визия

 

д-р Людмил Веселинов

 

Текст и визия е дисциплина, която е от съществено значение за обучението на студентите в магистърска програма „Преводач-редактор”. Дисциплината разкрива ролята на визията в книгата и печатните издания, авторските графични концепции на художниците, критериите и методите за оценка на печатната графика. Лекционният курс проследява историята на книгата и печатните издания, развитието на пластическата им форма и графиката. Бъдещите редактори и преводачи се запознават с ролята на художника и креативния екип в изграждането на композицията на класическата и съвременната книга. Основен научен проблем представлява превръщането на текста във визия, както в зората на протокнигите, така и днес в модерното книгоиздаване. Основната теза е за равнопоставеност между типографията и видовете изображения в книгата и печатните издания. Студентите се запознават и с основните семейства шрифтове, със спецификата на кирилицата и латиницата.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Печатното издание, книгата – пространствена форма. Цялост. Завършеност. Графична концепция.

2

2.

Пластически и визуални трансформации на книгата и достигане до кодексовата форма. Протокнига. Архекнига. Специфичното пространство на книгата – кодекс.

2

3.

Превръщане на словото в графична информация. Буквата, шрифтът – силен изразител на внушения.

2

4.

Графичната визия на модерното печатно издание. Елементи на визуалната композиция – изображение и типография.

2

5.

Съвременната образност в медийната среда днес.

2

6.

Постигане на индивидуална авторска графична концепция в книжните издания.

2

7.

Пластически проблеми в модерното издание, обусловени от спецификата му. Цялост. Композиция. Ритъм.

2

8.

Предвидимост на технологичните процеси в творческата идея и в графичната концепция на изданието.

2

9.

Похвати на художника в изграждането на визуална стратегия. Модулна система, структура, композиция.

2

10.

Структуриране на информационния и текстовия поток чрез графичния дизайн.

2

11.

Стандарти, модели, принципи в печатната графика и тяхното нарушаване чрез съвременни творчески подходи.

1

12.

Ролята на креативния екип в печатните издания. Съвременни издателски политики.

2

13.

Визуална идентичност на книгата и печатните издания. Знаковост.

2

14.

Материали за полиграфическо производство на печатните издания.

2

15.

Различната визия на електронната книга. Конкурент или съмишленик.

 

 

 

Форми и методи на оценяване: Писмен изпит по зададена тема

    

Литература:

 

Людмил Веселинов, Графичната визия на българската преса в контекста на световните тенденции, сп. Проблеми на изкуството, 2007, 2, с.35-45. София.

Людмил Веселинов, Новата визуална идентичност на българската преса. Кои вестници промениха графичните си концепции., сборник от научна конференция на Националната художествена академия, 2008, София.

Людмил Веселинов, Библията на Гутенберг и информационният взрив в Европа, сп. Литературата, Софийски университет Св. Климент Охридски, 2007, 1, с. 249-253, София.

Людмил Веселинов, Визуалният феномен Култура, PrintPakmagazine, 2007, 2, с. 34-39

Людмил Веселинов, Култура, медии, публичност. Визуалният феномен вестник Култура, сборник от научна конференция на Софийски университет Св. Климент Охридски, 2008, София.

Васил Йончев, Книгата през вековете, 1972, София.

Васил Йончев, Шрифтът през вековете, 1972, София.

Димитър Георгиев, Режисура на вестника, 1972, София.

Mario Garsia, Contemporary Newspaper Design, 1981

 
Details
Category: Преводачи

Теория и практика на озаглавяването

 

проф.дфн Клео Протохристова

 

 

Курсът предлага системно теоретично и културноисторическо рационализиране на заглавието и практиките на озаглавяване. Методологическата презумпция, спрямо която е организирана програмата на курса, е разбирането, че паратекстовете (и заглавието в частност) образуват специфична зона, където се срещат две серии кодове. Едните са собствено литературните, които произвеждат и регулират текста. Другите са социални и предпоставят функционалността на текстовете.

Наблюденията върху практиките на озаглавяване, предложените модели за поетика и реторика на заглавието, както и интерпретацията на заглавието като интертекст и в перспективата на херменевтичния му потенциал се осъществяват върху материал, представителен за историята на българската и западноевропейската литература, както и за съвременния литературен процес.

Цел на курса е да обезпечи студентите от програмата с основни титрологични компетентности, необходими при работата на преводача и редактора.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Характер и съдържание на дисциплината.

 

2

2.

Място на титрологията в литературознанието. Актуално състояние на интереса към заглавието.

 

2

3.

Исторически преглед на практиките на озаглавяване

2

4.

Исторически преглед на практиките на озаглавяване (продължение)

2

5.

Поетика на литературното заглавие

2

6.

Реторика на заглавието

2

7.

Заглавието като интертекст

2

8.

Заглавие и рецепция

2

9.

Заглавие и литературна история

2

10.

Заглавие и проблемни ситуации в културата

2

11.

Титрология и интерпретация

2

12.

Заглавието в изобразителните изкуства, музиката и киното

2

13.

Практики на озаглавяване в литературоведското писане.

2

14.

Заглавието като проблем на превода

2

15.

Авторски заглавия и редакторски заглавия

2

 

Форми и методи на оценяване:

Оценката се формира от участие в занятията, решаване на казуси и курсова работа.

 

 

Литература:

 

сп. ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, 1997, кн. 5-6 (тематичен брой за заглавието).

К. Протохристова. Практики на озаглавяването в историята на западноевропейската литература. В: Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи. Пловдив: Хермес, 2000, с.217-242; второ допълнено издание – Пловдив: Летера, 2003, с. 253-279.

К. Протохристова. Интерпретация и титрология. В: ПРОБЛЕМИ и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1993, с. 205-242.

К. Протохристова. Литературно заглавие и междукултурен трансфер (казусът с романа на Димитър Динев Engelszungen/Ангелски езици). Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на проф. Диана Иванова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2011, 448-457.

К. Протохристова. Срещи и разминавания в цъфналата ръж. Сп. Литературата, кн.8, 2011.

Н. Георгиев. Раздвоеният и единният Яворов. В: ЯВОРОВ – раздвоеният и единният. София: Наука и изкуство, 1980.

Радосвет Коларов. За едно заглавие на Йовков. Сп. Български език и литература, 1976, кн.2.

Цв. Ракьовски. Паратекстът на литературната творба. София: Херон Прес, 1997.

И. Радев. Паратекстът и художествената творба през Възраждането. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1993.

 

 
Details
Category: Преводачи

Текст, правопис, пунктуация

 

проф. д-р Йовка Тишева

 

Курсът дава възможност на студентите да обогатят познанията си за българския книжовен език и да разширят и усъвършенстват уменията си да прилагат правописните, граматичните и пунктуационните книжовни норми. В рамките на курса студентите се запознават и с отклоненията от книжовноезиковата норма и имат възможността сами да изследват динамиката на някои от тези отклонения в писмената и устната реч.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Особености на езиковите текстове – типология; жанрова характеристика

2

2.

Стилистични особености на художествените текстове

2

3.

Стилистични особености на нехудожествените текстове – делови и научни текстове.

4

4.

Българският правопис. Актуално състояние на правописната книжовна норма. Нормативен графичен облик на думите от активния и пасивния речников фонд

4

5.

Употреба на главни и малки букви

2

6.

Слято, полуслято и разделно писане на думи и форми

4

7.

Правопис на представки и наставки. Особености при употребата на членни форми

2

8.

Правописни и граматични особености във връзка с рода и числото на имената. Бройна форма

2

9.

Правописни и граматични особености при употребата на местоимения

2

10.

Правописни и граматични особености при употребата на лични глаголни форми, на причастия и деепричастия

2

11.

Употреба на еднородни части. Съгласуване в глаголната и в именната фраза. Съгласуване между главните части на изречението

2

12.

Българската пунктуация – особености. Препинателни знаци за означаване на края на изречението

2

13.

Пунктуация на простото изречение – еднородни, обособени и вметнати части

5

14.

Пунктуация на сложното изречение – сложни съчинени, сложни съставни и сложни смесени изречения

5

15.

Графично оформяне на текста – абзаци, цитати, бележки, библиография. Непунткуационна употрееба на препинателните знаци

5

 

Форми и методи на оценяване:

Три текущи теста (при приключване на всеки от разделите)

Оценяване

Тест

 

Литература:

 

Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. София: Просвета, 2011.

Нов правописен речник на българския език. София: Хейзъл, 2002.

 

Правописен речник на българския език. София: Наука и изкуство, 2003. (ново издание - 2006).

 

Ангелова, Т., Й. Тишева. Български език и литература за зрелостен изпит. София: Регалия 6, 2008 г.

Брезински, Ст. Езиковата култура, без която (не) можем. Пловдив, 2004.   

Виденов, М. Езиковата култура на българина. С., 1995.

Виденов, М. Българската езикова политика. С., 2003.

Влахова, Р., Г. Дачева. Успех на матурата по български език и литература. Тестови задачи и езиков справочник. София: Понс, 2008.

Влахова, Р. Практическа граматика. Български език. София: Понс, 2009.

Жобов, Вл., Г. Колев. Джобна граматика на българския език. Глагол. София: СемаРШ, 2005.

Иванова, К. Р. Ницолова. Ние, говорещите хора. С., 1995.

Мавродиева, Ив. Академично писане. С, 2005.

Мурдаров, Вл. 99 езикови съвета. С., 2001.

Мурдаров, Вл. Още 99 езикови съвета. С., 2001.

Ницолова, Р. Съвременна българска пунктуация. С., 1989.

Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. С., 2008.

Пашов, П. Практическа българска граматика. С., 1989. (или разширеното издание Българска граматика. С., 1994.).

Пашов, П., Хр. Първев. Българският правоговор. С., 1996.

Първев, Хр. Христоматия по езикова култура. София: Наука и изкуство, 1980.

Радева, В. По някои въпроси около езиковата ни култура. – В: Отговорността пред езика. Шумен, 2001.

Радева, В. Основните правописни принципи и фонетичните закони в съвременния български език. В: Книга за българския език. С., 1997.

Тишева, Й., Г. Дачева, Т. Ангелова. Българският език – трудни въпроси, лесни отговори. София: Стандарт, 2004.

Чакърова, К., П. Костова. Феноменът стилистична грешка. Пловдив, 1999.

Янакиев, М. Как да редактираме свой и несвой текст. С., 1994.


http://dcl.bas.bg/est/
http://www.belb.net
http://www.balgarskiezik.org/actuality.html
http://liternet.bg/publish/bel/content.htm
http://liternet.bg/publish22/vl_murdarov/za_pravopisa.htm

 

 
Details
Category: Преводачи

iskam6

 

Излезе трети том от поредицата „Искам шестица” на МП „Преводач-редактор”. В него можете да прочете:

 

ФИЛОСОФИЯ И КРИТИКА

Раул Ешелман - Перформатизмът, или краят на постмодернизма (Превод: Драга Огнянова)

Хана Досън - Бунтът на езика срещу разума във философията на Ранното ново време (Превод: Христо Тодоров)

Джон Хъчинсън – Мит срещу мит: нацията като етническо наслагване (Превод: Красимира Кирова)

Даниела Доуч – Литература срещу наука (Превод: Христо Тодоров)

Ефим Еткинд – За критериите на верността (Превод: Мария Пилева)

Естебан Торе – Мозъкът на преводача (Превод: Мария Гилина)

Да познаем литературата, да познаем чрез литературата – Интервю на Клод Аме с Пиер Машре (Превод: Теодора Дишовска)

Йоанна Георгиева – „Чудесни години – кучета ги яли” от Михал Вивег

Полина Велева – Магия, облаци и обич – или просто Кейт Буш

Радея Гешева – „На Изток от Запада” на Мирослав Пенков

 

ЛИТЕРАТУРА

Христофор Колумб – Из „Бордови дневник”: живот и обичаи на индианците (Превод: Радея Гешева)

Франсоа Р. Дьо Шатобриан – Спомени от отвъдното (Превод: Теодора Дишовска)

Корина Стефани Бий – Из: Сто жестоки малки истории (Превод: Теодора Дишовска и Жулиде Хамзова)

Жозе Луиш Пейшото – Умря ми (Превод: Йоанна Георгиева)

Емине Севги Йоцдамар – Дългият коридор на женското общожитие (Превод: Ина Маринова)

Антонио Пенаки – Из: Каналът „Мусолини” (Превод: Силвия Митева)

 

Страница на магистърска програма "Преводач-редактор"

 
Details
Category: Преводачи