Балканистика

 

Литературата на българите от Западните покрайнини


Магистърска дипломна работа на

Адрияна Спасова (2010)

Научен ръководител: доц. д-р Ина Христова


Настоящата дипломна работа разглежда литературното творчество на българите от Западните покрайнини през призмата на различни трагични исторически обстоятелства. По стечение на тези обстоятелства, писателите се намират в една чужда страна, но все пак продължават да творят и създават литературни произведения, които формират богат литературен корпус. Съдържанието, обемът и качеството на литературата на българите от Западните покрайнини варират в зависимост от смяната на обществените идеологии и степента на завоюваната духовна свобода в обществото.


Темите на това литературно творчество са доста разнообразни и приблизително точно отразяват живота на българското малцинство. До 1991 година преобладават теми от селския живот, живота край границата, идеологията, партията, Тито. Гледано от днешната дистанция от време, това творчество може би има хиляди недостатъци, можем да говорим и за отговорността на нашата малцинствена интелигенция за трудното положение, в което днес се намира българското малцинство. Но, с времето, тази литература узрява и навлиза в по-деликатни и универсални теми. Списанието „Мост” дава, макар и ограничена възможност, за литературна изява.

 

Изследване на партийната система на Косово

Магистърска дипломна работа на Антон Панчев (2007)

Консултант: доц. д-р Русана Бейлери

 

Дипломната работа е посветена на изследването на партийната система на Косово. Основната цел е да се създаде точна картина на партийната система на Косово, като се представят основните политически сили в процеса на тяхното развитие, както и факторите, които оказват влияние върху тях. Освен това, цел на дипломната работа е и анализът на някои електорални тенденции като избирателната активност, ефективността на партиите, различията в тенденциите между отделните общини и етнически общности. Изборът на магистърската дипломна работа е обусловен от  вече придобитата бакалавърска степен по политология на автора и възможността му, като балканист, да ползва нови албански източници, четени в оригинал.

 

 

 

 

Румъноезичното население в България

Магистърска дипломна работа на Боян Иванов (2011)

Научен ръководител: доц. д-р Василка Алексова


Дипломната работа е посветена на румъноезичното население на територията на България. Основната цел е да се даде възможно най-точна представа за произхода, броя, етническото самоопределяне и разпространението на това население, като се представят изследванията на български и чужди учени, както и личните впечатления на автора, придобити от теренни проучвания. Направен е опит да се разграничат научните тези за произхода им от преданията и възгледите на самите власи. Сравнени са данните за броя им в миналото и броя им сега. Освен това, цел на дипломната работа е и синтезираното представяне на влашката култура – традиции, обичаи и ритуали, които са актуални и до днес сред влашкия етнос. Изведени са  някои общи черти с българската традиция, както и близостта на някои от обичаите  им  с тези на  другите европейски народи.

 

 

 

 

 

 

 

 

Употребата на неопределителния член в балканските езици

Дипломант: Ася Борисова (2007)

Научен ръководител: проф. дфн Петя Асенова

Първата част на дипломната работа представя теоретичните постановки за неопределителния член във всеки един от балканските езици поотделно, т. е. какъв е статутът на тази морфема във всеки език, как функционира, какви са особеностите й. Открояват се сходствата при употребата на неопределителния член в езиците от балканския езиков съюз (БЕС), които дават основание да се говори за общ балкански модел на функциониране на  неопределителния член.


Във втората част се прави сравнително изследване на практическата употреба на неопределителния член във всички езици от БЕС,  чрез съпоставка на  един и същ текст, написан и на четирите езика. Това е част от романа на албанския писател Исмаил Кадаре – „Посърналият Април”, преведен на останалите три езика.


Изводите от направените изследвания показват категорично, че съществува граматичен изразител на категорията неопределеност в опозиция с категорията определеност в именната система на БЕС. Отбелязват се много сходни условия на употреба на неопределителния член в четирите езика, по които той се откроява от останалите индоевропейски езици, притежаващи такава категория, и може да се говори за балкански модел на употреба на неопределителния член.


Митът за Орфей в два балкански романа

(„Ослепително” от Мирча Картареску и „Другото тяло” от Милорад Павич)


Магистърска дипломна работа на

Веселина Борисова Белева (2010)

Научен ръководител: доц. дфн Румяна Л. Станчева


Цел на дипломната работа е сравнителен анализ на романите „Ослепително” от Мирча Картареску и „Другото тяло” от Милорад Павич, на базата на древния мит за Орфей.


Образът на Орфей като образ–митологема, завещан ни от древността, в културите и най-вече в литературите на балканските народи, прелива в литературни персонажи, които нюансират и допълват съдържанието на мита за героя Орфей. Текстът на настоящата дипломна работа ще си позволи да използва мита за Орфей с оглед на функцията му като огромно помнещо огледало, като Извор, от който черпят двама балкански писатели, определяни като постмодернисти. Сравнителният анализ на два балкански романа – Ослепително от румънския писател Мирча Картареску и Другото тяло от сръбския писател Милорад Павич – е провокиран от експлоатирането на мита като смислопораждащо огледало, способно да отрази общи представи, идеи и вярвания, които без него биха потънали в кладенеца на отминаващото време. Героите на двата романа са постмодерните превъплъщения на митологичния герой Орфей, като въплъщение на всички изкуства – всички  те са поети, писатели, художници, композитори, но винаги творци. Те ще бъдат отразени в огромното огледало на мита за Орфей, за да не бъдат забравени.


В дипломната работа се проследява двуизмерността, в която митът за Орфей разполага двата балкански романа, както и преодоляването й, с акцент върху образа на Евридика, от който тръгват множество „други” измерения.


Ключови думи: мит, огледало, време, пространство, двуизмерност, „друго тяло”.