Балканистика

Формули за учтивост в българския и румънския език

Дипломант:  Радко Пенев (2005)

Научен ръководител: доц. д-р Василка Алексова

Интересът към този проблем се обуславя, от една страна, от желанието да се покажат сходствата при вежливото речево общуване в два различни езика, а от друга, да се разкрие важността на учтивостта в процеса на възпитанието на отделния човек, как тя допринася за изграждането на човека като личност. Тук е направен опит да се разкрият общите и специфичните черти при използването на определени формули за учтивост в българския и в румънския език при идентични ситуации.

За двата езика е характерно едно изключително богатство от формули за учтивост, използвани в различни ситуации. Те са възникнали в резултат от социалното взаимодействие, като съдействат и за неговото продължаване. Подобно интердисциплинарно изследване, обединяващо елементи на различни дисциплини – общо езикознание, балканско езикознание, социолингвистика, психолингвистика – цели да разкрие устойчивите модели, водещи до хармония в общуването. Интердисциплинарният подход позволява надхвърлянето на простото описание в полза на изясняването на генезиса и еволюцията на формулите за учтивост, както и на техните функции.

Details

Category: Балканистика

Църквата „Св. София” в София – проблеми на континуитета

Магистърска дипломна работа на Румяна Соколова (2010)

Научен ръководител: проф. Аксиния Джурова

Дипломната работа на тема „Църквата „Св. София” в София – проблеми на континуитета” разглежда историческата съдба на един от най-старите християнски храмове на Балканския полуостров – църквата „Св. София” в град София. Цел на дипломната работа е да проследи продължителната историческа съдба на църквата, да изследва различните проблеми, като този за името й, което тя предава и на града София – какъв е произходът и замисълът зад названието на софийския храм. Прави се опит за точно датиране на строежа му, на базата на различни исторически и археологически данни. В културологичен аспект „Св. София” в София представлява интерес, заради уникалната си архитектура. Отбелязани са характерните черти в архитектурата и конструкцията на храма и е направен опит за проследяване на възможните чужди влияния, които са оказали въздействие върху избора на конкретни елементи в градежа на „Св. София”. Разглеждат се също и теории за предходни постройки, на мястото на софийската църква, описан е и некрополът, над който се издига тя.

„Св. София” в София е един от най-дълголетните храмове на Балканския полуостров. Неговият, продължаващ вече петнадесет века, живот му отрежда голямо значение, не само заради уникалните архитектурни особености, но и защото „Св. София” е строена във времената на ранно-християнските общества, носи духа на първите векове на християнството и също така пази под и около себе си гробове и гробници на мъченици и властници от ранно-християнската и средновековната епохи.

Малко са богатствата като „Св. София”, оцелели през толкова много векове, видели толкова много събития, изживели безствия и разруха, за да стигнат до наши дни.

Ключови думи: църква, некропол, ранно-християнски, джамия, архитектура, трансепт, базилика

Details

Category: Балканистика

Литературният образ на Албания и албанската идентичност

в творчеството на Исмаил Кадаре

Магистърска дипломна работа на Ралица Младенова (2003)

Научен ръководител: доц. д-р Русана Бейлери

Обект на изследването, осъществено чрез методологията и терминологията на имагологичната теория, е да се представи моделът на албанската идентичност (идентификационен модел) според визията и художествената интерпретация на една от най-репрезентативните за модерната албанска литература фигури - Исмаил Кадаре. Идеята е да се открият онези етнопсихологически компоненти, които оформят ядрото на албанската идентичност,  да се види начинът, по който албанецът мисли себе си.

Целта е не да се търсят проявите на националистически настроения или негативизирания образ на другия, а да се разкрие “албанското” и неговите основни конституенти и по този начин да изкристализира албанският модел на света, а оттук да се направи сравнение и с балканския модел. Проблемът за албаноцентричността на произведенията на Кадаре може да се разгледа и в сравнително балкански план – през призмата на типичното за Балканите изграждане на идентичности чрез отричане или омаловажаване ролята на другите етноси. За тази цел е необходимо да се изяснят целите и похватите на имагологичния анализ, да се изясни същността на литературната (културната) имагология и оснoвните термини, с които работи. От друга страна избраната тема предполага да се обоснове теоретично същността на националната идентичност, като начин на формиране, и средства за поддържането й, като за целта ще представим идеите за идентичност на Антъни Смит и Бенедикт Андерсън. Следващата стъпка в теоретичната постановка на темата е да се открие и обоснове връзката между национална идентичност и имагология. Тук трябва да се спрем на понятия като митология (национална митология и национализъм) и на идеята за националния модел на света, теоретизиран от руския учен Георги Гачев. Конкретно за албанската идентичност е нужно изясняването на структурните й елементи – онези етноконсолидиращи компоненти, които позволяват съотнасянето и самоопределянето като “албанец”. За тази цел ще приведем идеите на албанският интелектуалец от Косово Сабри Хамити и изследването му върху компонентите на албанската културна идентичност (статията “Monumentet e kultures se identitetit shqiptar”). Своеобразната практическа част на текста е насочена към начина, по който Исмаил Кадаре вижда родината си, към литературно създадения образ на Албания. Целта е не толкова художествено-формалната страна на текстовете, поетиката, а идейната им сфера т. е. да покажем Албания такава, каквато е според него. От друга страна трябва да се потърси историческият контекст на текстовете и условията на формиране на житейската философия на автора, т.е. да се изяснят извънлитературните факти и фактори за налагането на съответните теми и образи.

Връзката между национална (културна) идентичност и литература се открива чрез разглеждането на текстовете, през призмата на идеята за родното, в търсене на литературно изградения национален образ. Литературата се явява вторичен митологизиращ фактор, който подпомага оформянето на националната митологична система, запазващ есенцията й, но променящ начина на поднасянето й. Основните референти, през които трябва да се четат тези вторични литературно функциониращи митологии са авторското съзнание и конкретната историческа  обстановка.

Основният въпрос, който винаги е стоял пред албанеца е този за културната му идентичност. Липсата на единна религия, която да мотивира националното съзнание (както е например при гърците), елиминира възможността за религиозно дефиниране на идеята за национално единство. Наличието на разлики между Севера и Юга по отношение на език, фолклор и дори психология задълбочава допълнително кризата на националната идентификация. Политиката на унификация за сметка на унищожаване на регионално специфичното, провеждана по времето на Енвер Ходжа води до закърняване на паметта, налагайки формули в услуга на властта. В такъв един момент се появява Исмаил Кадаре. Творчеството му, концентрирано изцяло върху Албания, му отрежда ролята на месия, на посланик на страната му, както вътре в самата нея, така и извън границите й. Целта му е структуриране на ясен модел за национална идентификация, близък и разбираем, и най-вече провокиращ събуждането на усещане за национална гордост и на критично отношение към действителността. Това не е феномен, този тип литературни произведения са характерни за всички балкански литератури, но се появяват обикновено в периода на т. нар. Национално Възраждане, когато е моментът на национална консолидация и формиране на същинската национална държава. Текстовете на Кадаре носят характеристиките на балканския модел на идентификация, за който е характерно, че външният поглед за Балканите се превръща в собствен. Примерно в българската култура има един основен начин на мислене на националната идентичност – да разбираме сами себе си не като исторически субект, а като обект, вечна жертва на външни аспирации, едно пасивно и страдателно мислене, което е фиксирано в българската литература, в много “страдателни” заглавия още от времето на Възраждането.

Създаденият от Исмаил Кадаре модел на албанската идентичност носи двойнствени характеристики – на балканското и на европейското мислене. Това, което позволява ситуирането му в рамките на европейското, е опитът да погледне на Албания и албанското през призмата на миналото, но не с цел да го възвеличае, а да го постави като основа за настоящето.

Избраните текстове, формиращи матрицата на албанската идентичност във варианта на Исмаил Кадаре са:

На български език:

• „Генералът на мъртвата армия”/Gjenerali i ushtrise se vdekur, 1963
• „Мостът с трите свода”/Ura me tri harqe, triptik, 1978
• „Нишата на позора”/Kamara e turpit, 1978
• „Комисията по празненството”/Komisioni i festes, 1978
• „Посърналият април”/Prilli i thyer, 1980
• „Кой доведе Дорунтина”/Kush e solli Doruntinen, 1980
• „Хроника на камък”/Kronike ne gur, 1971

На албански език:

• “Tri këngë zie për Kosovën”/Три траурни песни за Косово, 1998
• “Autobiografia e popullit në vargje”/Автобиография на народа в стихове, 1980
• “Eskili – ky humbës i madh”/Есхил – този голям несретник, 1990
• “Dimri i madh”/Голямата зима, 1977

Details

Category: Балканистика

Резюме на дипломна работа

Катедра по общо, индоевропейско и балканско езикознание,

ФСФ, СУ "Св. Климент Охридски"

Тема на дипломната работа: "Аспекти на тоталитарното общество в два съвременни романа от балкански писатели"

Дипломант: Суад Исам Али, специалност Балканистика, фак. № 60217

Научен ръководител: доц. дфн Румяна Л. Станчева

Дата на защитата: 8. 11. 2011

Ключови думи: тоталитаризъм, антитоталитарна литература, тотален контрол, национализъм, концентрационни лагери, съвременни балкански литератури

Анотация:

Представеният труд се състои от увод, две глави и заключение:

В увода се поставят целите и задачите на труда и се прави кратък преглед на трудове: от Хана Аренд "Тоталитаризмът", който формулира някои от особеностите на тоталитарната държава, както и от литераторите Вихрен Чернокожев и Николай Аретов, които са разработвали въпросите на антитоталитарната литература.

В първа глава се разглеждат функционалните особености на репресивната държава, описани в романите "1989" от Димитър Коруджиев и "Пресрещане" от румънската писателка Габриела Адамещяну. Поставя се акцент върху проблемите за тоталния контрол, тайната полиция, насаждането на страх у хората, нуждата от изолация както на страната, така и на самия човек. Анализират се посочените в "Пресрещане" сходства между фашизъм и комунизъм. При анализирането на "1989" се обсъждат въздействието и последиците от националистическата политика на комунистическата система в България, разгледана е и темата за концентрационните лагери.

Във втора  глава се анализира деформацията, която настъпва в психиката на човека, в неговото светоусещане и манталитет в последствие от тоталитарните режими. Акцентира се върху чувството на самота, насаждането на омраза и факта, че тоталитарната система осакатява душевно хората. Анализират се поведенческите реакции на героите.

В заключение се предлагат изводи и обобщения. Двата романа са писани след демократичните промени след 1989 г. и те целят да осмислят случилото се в комунистическия период, за да държат будна историческата ни памет. В произведенията на писателите Димитър Коруджиев и Габриела Адамещяну са откроени неизбистрените проблеми на недалечното минало чрез специфични за всеки от тях художествени средства, а близостта им се дължи на общата проблематика, сходна в двете югоизточноевропейски държави.

Details

Category: Балканистика