4.13 kenosisКултурен център на Софийски университет

Издателство „Жанет 45“

 

ви кани на представяне на стихосбирката:

 

КЕНОСИС

от Камелия Спасова

 

13 април 2016 г., 19.00 часа

Театрална зала, СУ

 

Разговор около стихосбирката с:

Миглена Николчина

Боряна Кацарска

Димитър Божков

 

Музика:

Любомир Брашненков (Fragile)

 

Kеносис е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо съединение. Това е изкуството за удържане на формата при все тягата, упражнявана от безсъбитийността – там където нищо не се случва, желанията са вцепенени и дори повторението не носи наслада; там където смъртта е глух инструмент и в нея не е останало нищо възвишено. Може да бъде наречено смирение, но не е. Подобно изтичане от себе си става бавно. И не напълно, и не окончателно. Откъдето и рискът от забавяне или забравяне, от преустановяване на прекъсването. Кеносис тогава е самото време, което не може да разпознае своя край и своя кръст. Все пак има нещо инфантилно в тази страст към самоограничаване и усмиряване, както си остава и нечовешкият импулс към уподобяване на горните редове.

 

Кеносис е книга на празнотата.