Latest

 

el-edu
16 септември 2014 г., 9.00 ч.
Нова конферентна зала, Ректорат

Събитието се организира по проект "Развитие и усъвършенстване на междуфакултетска Докторантска програма в областта на педагогическите изследвания и електронното обучение в СУ", по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Ще бъдат представени резултатите на проекта и постиженията на бенефициентите.

На 16.09.2014 г. от 9.00 часа в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Центърът за електронно обучение на Софийския университет „Св. Климент Охридски” провежда ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ. Ръководителят на проектите и Докторантското училище проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт ще представи по-подробно постигнатите през последните години резултати в областта на педагогическите изследвания и електронното обучение и ще сподели опита в подпомагането на млади изследователи.

Създадено и функциониращо с финансовата помощ на три последователни проекта – един на националния фонд Научни изследвания и два на Европейските Структурни фондове, Докторантското училище е пример за разумно инвестирани средства и устойчивост на резултатите от инвестициите. Неговото лого е e-PhD, което означава, че младите изследователи получават подготовка и консултации онлайн – във време и от място, подходящо за тях и тяхната работа. Всеки от тях е получил таблет, който използва за мобилен отдалечен достъп до електронната среда за обучение, в която са разположени курсовете за докторанти.

Общата сума, с която е финансирано изграждането и функционирането на училището, е повече от 1 милион лева за 6 години, които са изразходвани за обучение, консултации, участие в национални и международни конференции, публикации, отпечатване на монографии, стипендии на докторантите.

Обучението на младите изследователи не се ограничава единствено с формиране на знания и умения за изследователска дейност, но и такива, свързани с тяхното бъдещо академично и кариерно развитие, както и комуникативни умения и компетенции. Специализираната подготовка е изцяло персонализирана и съобразена с индивидуалните потребности и област на изследване на докторанта.

Няколко важни цифри, олицетворяващи постигнатите резултати от проектите:

- Общо преминали през Докторантското училище за 6 години: 161 обучаеми – докторанти, постдокторанти, млади учени и специализанти;

- Участвали в едносеместриални обучения в Докторантското училище на Института по образованието в Лондон – 17 докторанти и постдокторанти;

- 17 млади учени са взели участие в авторитетни международни конференции;

- Отпечатани са 7 монографии.

Със средствата на трите проекта беше дадено началото на онлайн научно списание, в което младите учени да публикуват своите научни открития и постижения. В първоначалното си наименование „Списание на Софийски университет за електронно обучение“ (на адрес: http://journal.e-center.uni-sofia.bg/page.php?2) изданието излезе в 10 броя със 73 статии. Към момента са регистрирани 64 109 сваляния на статиите от него.

С второто си заглавие „Списание на Софийски университет за образователни изследвания“ изданието излезе с 5 броя, съдържащи 27 статии. Там са регистрирани 9 920 сваляния на статиите.

В рамките на събитието бенефициенти от Докторантското училище ще споделят своите изследователски резултати и постижения, ще разкажат за придобития опит в един от водещите световни университети в областта на педагогическите науки и социалните изследвания - Института по образование към Лондонския университет.

На събитието ще присъстват представители на ректорското ръководство, отделните факултети, администрацията на СУ, Главна Дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ към МОМН, а също и научни ръководители, докторанти, настоящи и бивши бенефициенти на Докторантското училище.

Повече информация за проектите на Интегралния университетски център за електронно обучение може да се получи на адрес: http://e-center.uni-sofia.bg/index.php.

BAN sait

 

Всеки може да предложи запис на български диалект за Диалектната карта на българския език


Всеки, който желае, може да предложи личен запис на диалектен говор за включване към Картата на диалектната делитба на българския език, изработена от учени от Института за български език към БАН - http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/. Достатъчно е само да запише на звуков файл роднина или познат, който говори на специфичен за даден регион диалект, и да изпрати записа чрез формата тук: http://dcl.bas.bg/forum_dialekti/. Дължината на записа трябва да е до 5 минути, необходимо е също да посочи своето име, мястото, за което е характерен говорът, и възрастта на говорителя. След като прослушат звуковия файл и изследват говора, учените от Института могат да го включат в Диалектната карта. Така всеки българин ще може да участва в съхранението на богатството народните диалекти.

В момента на картата са показани над 60 диалекта, а само с един клик тя „проговаря“. Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени на място от специалисти - диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони на страната. Картата на диалектните говори обхваща цялата българска езикова територия, затова съвсем естествено на нея са посочени и региони от Беломорието и Македония, Северна Добруджа, Западните покрайнини и др.

„Не е изпуснат нито един от най-архаичните и интересни български говори. Някои като Родопските, част от Балканските, от Северозападните или Македонските са истинско изпитание за нетренираното ухо“, споделя доц. д-р Ана Кочева, която е един от създателите на картата. Създаването й е отнело на екипа повече от година, но реално обобщенията са плод на десетки години работа на много учени. Картата има висока научна стойност - представя цялата палитра от български диалекти и дава възможност в синтезиран вид да се видят най-ярките им фонетични, граматични и лексикални особености.

Дигиталната карта е разработена в рамките на проекта „Интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика“, който се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

В проекта участват над 25 изследователи – докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени. Те получават възможност да разширят своите теоретични и практически познания, да участват в разрешаването на научни задачи и създаването на ресурси, които са приложими в обучението. Сред тях, освен картата на българските диалекти, са и система за автоматичен превод между седем езика, оптимизация и усъвършенстване на системата за търсене в корпуси и др. Гл. ас. Екатерина Търпоманова от Софийския университет и гл. ас. Иво Панчев от Института за български език са сред най-активните участници при създаването на Диалектната карта.

Членове и експерти по проекта участват и при подготовката и провеждането на Олимпиадите по лингвистика, част от които традиционно са и задачи по компютърна лингвистика. През месец септември по проекта беше проведена първата у нас международна научна конференция „Компютърната лингвистика в България“, съпътствана от изложение на софтуерни продукти за езикови технологии, разработени от български компании. Беше издаден и сборникът Езикови технологии и програми за обработка на български език, София: Академично издателство, 2014.

 

http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/

head

 

Ви канят на

 

Протест, революция и война: година след украинския Евромайдан

 

Дискусия с участието на:
Уилям Риш и Татяна Журженко


Откриване на поредицата:
„Гражданска практика за студенти и учители"

 

28 ноември, петък, 17:00 часа
Театрална зала „Алма Алтер", Ректорат СУ
/на английски език/

Модератор: Том Джунс

 

Уилям Риш е доцент по европейска история в Джорджа колидж и Стейт юнивърсити, САЩ. Бил е гост-преподавател в Лвовския университет, Украйна; вицепрезидент на Американската асоциация за изследвания на Украйна; автор на множество публикации, сред които The Ukrainian West: Culture and the Fate of Empire in Soviet Lviv. Harvard University Press, 2011.

 

При избухването на протестите на Евромайдана доцент Риш заминава за Украйна, където провежда теренно изследване в Киев, Харков и Донецк. Като международен наблюдател следи президентските и парламентарните избори в страната и работи като доброволец в Украинския кризисен медиен център в Киев. Основава социалната медийна новинарска група "Euromaidan News in English" и в момента работи по книга, която представя и анализира протестите от Евромайдана в Киев, революцията на честта и последвалата продължаваща и днес война в Донбас.

Татяна Журженко е директор на изследователската програма „Русия в глобалния диалог“ на Института по хуманитарни науки (IWM) във Виена.

Завършила е политическа икономия и философия в Университета в Харков, Украйна. През 1993 г. защитава докторат по социална философия. Между 1993 и 2010 г. Татяна Журженко е асистент и доцент в Харковския университет; съосновател и съпредседател на Харковския център за изследвания на пола. Между 2007 и 2012 г. получава стипендията Елизе Рихтер за изследване на политиките на паметта в Източна Европа, което провежда в департамента по политически науки на Университета във Виена. През 2012-2013 г. Татяна Журженко работи във Финландския център за изследвания на Русия и Източна Европа към университета в Хелзинки. Специализирала е в Харвард, Торонто и Лондон. Автор е на множество публикации върху политиките на пола и феминизма в Украйна, върху границите и граничните идентичности, както и върху политиките на паметта в Източна Европа. Последната й книга Borderlands into Bordered Lands: Geopolitics of Identity in Post-Soviet Ukraine, Stuttgard, 2010, печели наградата за най-добра книга на Американската асоциация за изследване на Украйна през 2010 г. и бронзовото отличие на Асоциацията за изследвания на граничните области през 2012 г.

 

Проектът „Гражданска практика за студенти и учители. Протестите след 2011 г” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. 

www.eeagrants.org

 

Facebook Event

https://www.facebook.com/events/1567926346772645/

 

Титуляри на курса:

доц. д-р Иван Камбуров

 

Вид на дисциплината

избираема

Образователно-квалификационна степен

докторантура

Година на обучение

Първа, втора

Семестър

1

Кредити

 

Хорариум

30 ч.л.

Форма на обучението

редовна

Език на обучението

български

Методи на оценяване

Изпит- Представяне и обсъждане на примерен вариант на структурата на дисертационната теза.

 

Предварителни изисквания: няма

Цели на курса

Курсът има за цел за запознае докторантите със спецификата на дисертационната теза и практически да ги ориентира в избраното от тях научно направление на изследователска дейност.

 

Съдържание на дисциплината (анотация и теми)

Курсът представя на докторантите методологията на дисертационното изследване - неговите теоретични особености и практическа технология.  Акцентира върху начините за избор на тема, нейното правилно номиниране, актуалност, евристичност, теоретическа и практическа необходимост, а така също и обосноваване достоверността на даденото изследване.

Обръща се особено внимание на построяването на теоретичните положения на дисертацията и на съответните методически форми за това. Практически се проиграва структурата на дисертационното изследване и функциите на отделните и елементи.

Конкретизират се формите на информационното търсене по темата, изискванията към оформяне на дисертацията, формулиране на научните изводи, библиографски описания, както и написване на научна статия и структуриране на автореферата. Разкриват се особеностите  и изискванията при подготовката и процедурата на защита, а така също се отправят съвети за нейното успешно реализиране.

 

1. Докторантура в РБългария. Административна организация на докторантурата. Научен ръководител. Избор. Индивидуален учебен план. Атестация.

2. Дисертационно изследване. Специфика. Теоретични особености.

3. Методология на дисертационното изследване. Методи и логически схематизъм.

4. Избор на тема. Актуалност. Наименование на дисертационното изследване.

5. Дисертация. Планиране на дейностите. Съставяне на индивидуален учебен план. Работа с научни текстове.

6. Подготовка за написване. Формулиране на проблем. Библиографско търсене. Обзор на материала. Конструиране на хипотези.

7. Структура на дисертацията и функция на нейните елементи.

8. Общи принципи за построяване на текста. Анализ на резултатите. Формулиране на изводи и тези за защита.

9. “Ръкопис” на дисертацията. Методика на излагане на материала. Език. Стилистика. Рубрикация на текста.

10. Изисквания за оформяне на дисертационния труд. Текст. Графика. Библиография.

11. Подготовка и защита на дисертацията. Процедура.Специфика на представянето в научното звено  и защита пред специализиран съвет. Изисквания и структура на автореферата.

12. Публична защита на дисертацията. Условия. Съвети. Специализиран научен съвет и Висша атестационна комисия.

13. Представяне и обсъждане на структури на дисертационните изследвания.

 

Дни на украинското кино

 

 

08 ноември 2019 година

Дом на киното (София, ул. “Екзарх Йосиф” 37)

16.30 Тържествена церемония по откриването

17.00 „МИФ

документален филм

Украйна, 2018 год., 63 мин., възрастово ограничение 15+

Режисьори: Леонид Кантер, Иван Ясний

Музика: Евген Галперин, Роман Григорив, Илля Разумейко, Едуард Приступа

Филмът разказва историята за живота на Васил Слипак, оперен певец със световно име и неповторим глас. Васил е роден в Лвив, но учи и работи във Франция, където живее 19 години. Там той има всичко, което сме свикнали да наричаме „щастие“: известност, успешна кариера на световните оперни сцени, верни приятели и любов. Активно участва в „революцията на достойнството“, като организира демонстрации във Франция, а по-късно се присъединява към доброволческото движение и помага на Украйна. Васил решава да напусне сцената и кариерата си в Европа и да се присъедини към редиците на доброволците, когато в Родината му започва войната. По време на изпълнение на бойна задача, Васил „Миф“ Слипак загива от куршум на снайперист.

Във филма авторите комбинират два жанра: кино и концерт. Използвани са много архивни кадри, които показват героя в ежедневието и на сцената. Във филма се преплитат две сюжетни линии, които са толкова сходни, че забравяш къде е измислицата, а къде е реалността. Едната е историята на „Гелсомино в страната на лъжците“ от Джани Родари за момче, което имало неповторим глас и се борело с негодници; втората е историята на Васил, който жертва гласа си и живота си в борбата за Родината си, защото не можеше да замълчи.

 

 

9 ноември 2019 година

Културен център G8 (ул. "У. Гладстон", 8)

15.00 ЗАБРАНЕНИЯТ

Украйна, 2019, 105 мин

Режисьор: Роман Бровко

Продуцент: Артем Денисов

В ролите: Дмитро Ярошенко, Виталий Салий, Олег Маслеников, Евген Гладий, Карина Шереверова, Диана Розовлян.

1965 година. Младият поет Васил Стус не може да се примири с подтискането на националната идентичност на украинците в Съветския съюз и се бори с тоталитарната система. Той говори това, за което милионите мълчат. Въпреки постоянния натиск и заплахи, Стус не спира да се бори дори в затвора. Истинска история за непокорния поет, история за любов и предателство, за човешко достойнство и подлост.

 

Facebook: https://www.facebook.com/stusfilm/

YouTube: https://www.youtube.com/user/bhfilmsua/

 

9 ноември 2019 година

Културен център G8  (ул. "У. Гладстон", 8)

17.00 ТОЛОКА

Украйна, 2019, 114 мин.

Режисьор: Михайло Илленко

Сценарий: Михайло Илленко

Оператор: Олександър Кришталович

В ролите: Иванка Илленко, Дмитро Рибалевский, Дмитро Линартович, Богдан Бенюк, Олег Примогенов, Сергий Романюк, Костянтин Корецкий, Раиса Недашкивска.

 

В творческото наследство на украинския гений Тарас Шевченко има балада: „На тази Катерина къщата е на устои...”. В творбата става въпрос за освобождаването от плен на брата на Катерина, който всъщност се оказва нейният любим.

Тази поетична миниатюра предопределя всички последващи събития във филма - дори и онези, които ги няма в баладата. А финалът на поезията се отлага за дълго - Катерина ще трябва да чака не един век, без да губи надежда. Този условен ход дава възможност да се проследи историята на Украйна, да се пресъздадат нейните драматични и героични епизоди. Всяко изпитание, последното от което е аварията на атомната електроцентрала в Чернобил, отнема къща от Катерина. Но Катерина упорито, като хиляди поколения украинци, отново и отново я издига от руините.

Не става въпрос само за изкуплението на Катерина, но и за начина на оцеляването на Украйна в конкретни исторически условия, формиращи се хилядолетия и обединени в един народен обичай, наречен „толока“.  Катерина организира цели дванадесет, за да върне разрушената Къща към Живота.

 

10 ноември 2019 год

Културен център G8  (ул. "У. Гладстон", 8)

15.00 ДИВО ПОЛЕ

Украйна, 2018, 120 мин.

Жанр: драма, екранизация, възрастово ограничение 16 +

Режисьор: Ярослав Лодигин

Сценарий: Наталия Ворожбит, Сергий Жадан

Продуцент: Володимир Яценко

В ролите: Олег Москаленко, Володимир Ямненко, Олексий Горбунов, Руслана Хазипова, Евген Муц, Георгий Поволоцкий, Роман Халаимов, Игор Портянко, Сергий Жадан

Главният герой пристига в родния си град в Източна Украйна, за да защити бизнеса на брат си от рекет. Филмът е екранизация на романа  „Ворошиловград“ на Сергий Жадан, който през 2014-та год получава швейцарска литературна награда на Фондацията „Ян Михалски“ и литературна награда на ВВС на Украйна за най-добър роман на десетилетието. Това е режисьорският дебют на Ярослав Лодигин в пълнометражен филм.

Заснемането на филма „Диво поле“ става през лятото на 2017 год в Старобилск (Луганска област) и в Киев. Като цяло работата по филма „Диво поле“ продължава 7 години.

 

10 ноември 2019 год

Културен център G8  (ул. "У. Гладстон", 8)

17.00 Алманах „Всичко започва в Киев“

„Всичко започва в Киев“ е сборник от късометражни филми - кратки разкази на различни теми и жанрове. Всяка лента на проекта разказва интересна човешка история, която се случва в сърцето на Европа, в невероятно красивият и харизматичен Киев.

„Ден за прошка“ (8:22)

Режисьор: Саша Кириенко

Сираче е изправено пред жестокостта на другите деца. Но единственото, за което той мечтае, е да отиде в църквата в деня за прошка и да поиска прошка за омразата си.

„Урок“ (3:01)

Режисьор: Михайло Илленко

Спонтанният акт на малко дете, което не иска да се раздели с баща си, разбива всички планове на семейството. Бащата решава да учи детето си, но изведнъж се оказва в ролята на ученик.

ЩУРА СВАТБА

Украйна, 2018 г., 90 мин

Режисьор: Влад Дикий

Продуцент: Юрий Горбунов, Ирина Костюк, Надия Коротушка.

Ко-продуцент: MOZGI Entertainment (Ирина Горова, Олексий Потапенко).

Музикален продуцент: Олексий Потапенко (Потап)

Оператор: Тим Аврамчук

Сценарий: Микола Куцик, Олексий Приходько

В ролите: Назар Заднипровский, Полина Василина, Джими Воха-Воха, Леся Самаева, Олександър Кобзар, Вира Кобзар, Инна Приходько, Арам Арзуманян, Олександър Бегма

Директорът на етнографския музей Василь Середюк, изпращайки дъщеря си Катя във Франция да следва, не е очаквал такъв обрат.  Когато месец преди това тя обявява, че се омъжва за френския лекар - кардиохирургът Франсуа,  лозунгът „Середюки е европейско семейство!“ се чу в целият район и то лично от Василь.

Каква му беше изненадата обаче, виждайки, че мечтаният европейски зет е афро-французин. Организирането на сватба, която да не се случи,  според него, е чудесна идея. Но когато на пътя си има истинска любов, не се знае дали такъв план може да бъде реализиран.

Трейлър: https://www.youtube.com/watch?v=vZPBJW_9a94