Latest

BAN sait

 

Всеки може да предложи запис на български диалект за Диалектната карта на българския език


Всеки, който желае, може да предложи личен запис на диалектен говор за включване към Картата на диалектната делитба на българския език, изработена от учени от Института за български език към БАН - http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/. Достатъчно е само да запише на звуков файл роднина или познат, който говори на специфичен за даден регион диалект, и да изпрати записа чрез формата тук: http://dcl.bas.bg/forum_dialekti/. Дължината на записа трябва да е до 5 минути, необходимо е също да посочи своето име, мястото, за което е характерен говорът, и възрастта на говорителя. След като прослушат звуковия файл и изследват говора, учените от Института могат да го включат в Диалектната карта. Така всеки българин ще може да участва в съхранението на богатството народните диалекти.

В момента на картата са показани над 60 диалекта, а само с един клик тя „проговаря“. Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени на място от специалисти - диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони на страната. Картата на диалектните говори обхваща цялата българска езикова територия, затова съвсем естествено на нея са посочени и региони от Беломорието и Македония, Северна Добруджа, Западните покрайнини и др.

„Не е изпуснат нито един от най-архаичните и интересни български говори. Някои като Родопските, част от Балканските, от Северозападните или Македонските са истинско изпитание за нетренираното ухо“, споделя доц. д-р Ана Кочева, която е един от създателите на картата. Създаването й е отнело на екипа повече от година, но реално обобщенията са плод на десетки години работа на много учени. Картата има висока научна стойност - представя цялата палитра от български диалекти и дава възможност в синтезиран вид да се видят най-ярките им фонетични, граматични и лексикални особености.

Дигиталната карта е разработена в рамките на проекта „Интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика“, който се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

В проекта участват над 25 изследователи – докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени. Те получават възможност да разширят своите теоретични и практически познания, да участват в разрешаването на научни задачи и създаването на ресурси, които са приложими в обучението. Сред тях, освен картата на българските диалекти, са и система за автоматичен превод между седем езика, оптимизация и усъвършенстване на системата за търсене в корпуси и др. Гл. ас. Екатерина Търпоманова от Софийския университет и гл. ас. Иво Панчев от Института за български език са сред най-активните участници при създаването на Диалектната карта.

Членове и експерти по проекта участват и при подготовката и провеждането на Олимпиадите по лингвистика, част от които традиционно са и задачи по компютърна лингвистика. През месец септември по проекта беше проведена първата у нас международна научна конференция „Компютърната лингвистика в България“, съпътствана от изложение на софтуерни продукти за езикови технологии, разработени от български компании. Беше издаден и сборникът Езикови технологии и програми за обработка на български език, София: Академично издателство, 2014.

 

http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/

 

Титуляри на курса:

доц. д-р Иван Камбуров

 

Вид на дисциплината

избираема

Образователно-квалификационна степен

докторантура

Година на обучение

Първа, втора

Семестър

1

Кредити

 

Хорариум

30 ч.л.

Форма на обучението

редовна

Език на обучението

български

Методи на оценяване

Изпит- Представяне и обсъждане на примерен вариант на структурата на дисертационната теза.

 

Предварителни изисквания: няма

Цели на курса

Курсът има за цел за запознае докторантите със спецификата на дисертационната теза и практически да ги ориентира в избраното от тях научно направление на изследователска дейност.

 

Съдържание на дисциплината (анотация и теми)

Курсът представя на докторантите методологията на дисертационното изследване - неговите теоретични особености и практическа технология.  Акцентира върху начините за избор на тема, нейното правилно номиниране, актуалност, евристичност, теоретическа и практическа необходимост, а така също и обосноваване достоверността на даденото изследване.

Обръща се особено внимание на построяването на теоретичните положения на дисертацията и на съответните методически форми за това. Практически се проиграва структурата на дисертационното изследване и функциите на отделните и елементи.

Конкретизират се формите на информационното търсене по темата, изискванията към оформяне на дисертацията, формулиране на научните изводи, библиографски описания, както и написване на научна статия и структуриране на автореферата. Разкриват се особеностите  и изискванията при подготовката и процедурата на защита, а така също се отправят съвети за нейното успешно реализиране.

 

1. Докторантура в РБългария. Административна организация на докторантурата. Научен ръководител. Избор. Индивидуален учебен план. Атестация.

2. Дисертационно изследване. Специфика. Теоретични особености.

3. Методология на дисертационното изследване. Методи и логически схематизъм.

4. Избор на тема. Актуалност. Наименование на дисертационното изследване.

5. Дисертация. Планиране на дейностите. Съставяне на индивидуален учебен план. Работа с научни текстове.

6. Подготовка за написване. Формулиране на проблем. Библиографско търсене. Обзор на материала. Конструиране на хипотези.

7. Структура на дисертацията и функция на нейните елементи.

8. Общи принципи за построяване на текста. Анализ на резултатите. Формулиране на изводи и тези за защита.

9. “Ръкопис” на дисертацията. Методика на излагане на материала. Език. Стилистика. Рубрикация на текста.

10. Изисквания за оформяне на дисертационния труд. Текст. Графика. Библиография.

11. Подготовка и защита на дисертацията. Процедура.Специфика на представянето в научното звено  и защита пред специализиран съвет. Изисквания и структура на автореферата.

12. Публична защита на дисертацията. Условия. Съвети. Специализиран научен съвет и Висша атестационна комисия.

13. Представяне и обсъждане на структури на дисертационните изследвания.

 

 

 

На 21.03.2024 г. в рамките на дейностите по проект „Текст и действителност. Действителност и текст“, договор № 10-123-262 от 19.02.2024, в рамките на проекта на Софийския университет „Маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)“, 3.4. Научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост“ студенти от Софийския универитет „Св. Климент Охридски“ посетиха Народното събрание на Република България.

Членовете на екипа на проекта проф. д-р Надежда Сталянова (ръководител) и доц. Владислав Миланов проведоха дискусия със студентите на тема: „Парламентарната реч в България в миналото и днес“.  Специално внимание беше обърнато на проявите на вербална агресия в публичната реч, на динамиката в тенденциите на употребата на лексикални и граматични средства за заявяване на политическа и обществена позиция. Студентите анализираха наживо парламентарен дебат, като откроиха езиковите средства за репрезентация на публично говорещата личност. На събитието присъстваха студенти от специалностите българска филология и скандинавистика.

 

 

 

 

 

 

Дискусионен семинар на тема

„Лингвистиката и медицината – заедно за Човека“

 

На 01.03. 2024 година в Първа зала на Софийския университет от 11 часа ще се проведе работна среща, посветена на допирните точки между медицината и лингвистиката, през/чрез които може да се разработи система от упражнения за възстановавяне на речевите способности при пациенти, които са загубили речевите си умения след тежки онкологични заболявания, след инсулт и други. Ще бъдат коментирани и актуални въпроси, свързани с превенцията срещу деменцията.

 

В дискусионния семинар ще се включат с изказвания невролози, неврохирурзи, психиатри, психолози, психолингвисти, логопеди и езиковеди. Идеята е да бъдат обединени усилията на специалистите и с оглед на съвременната наука и в двете направления (медицина и лингвистика) да се предложат работещи решения за възстановяването на речевите способности на болните хора, както и да се разработят практически съвети за техните близки, които са основен фактор при превъзмогването на проблемите.

 

Семинарът е организиран в рамките на два научни проекта, финансирани в Софийския университет. Проектът „Българският език в държавните институции и в публичното пространство“ е финансиран от ФНИ на МОН с Договор № КП-06-Н80/11 от 15.12. 2023 г. и е с ръководител доц. д-р Владислав Миланов. Вторият проект е на тема „Текст и действителност. Действителност и текст“ и е финансиран в рамките на проект SUMMIT на СУ „Свети Климент Охридски“; научен ръководител е проф. д-р Надежда Сталянова.

 

 

 

head

 

Ви канят на

 

Протест, революция и война: година след украинския Евромайдан

 

Дискусия с участието на:
Уилям Риш и Татяна Журженко


Откриване на поредицата:
„Гражданска практика за студенти и учители"

 

28 ноември, петък, 17:00 часа
Театрална зала „Алма Алтер", Ректорат СУ
/на английски език/

Модератор: Том Джунс

 

Уилям Риш е доцент по европейска история в Джорджа колидж и Стейт юнивърсити, САЩ. Бил е гост-преподавател в Лвовския университет, Украйна; вицепрезидент на Американската асоциация за изследвания на Украйна; автор на множество публикации, сред които The Ukrainian West: Culture and the Fate of Empire in Soviet Lviv. Harvard University Press, 2011.

 

При избухването на протестите на Евромайдана доцент Риш заминава за Украйна, където провежда теренно изследване в Киев, Харков и Донецк. Като международен наблюдател следи президентските и парламентарните избори в страната и работи като доброволец в Украинския кризисен медиен център в Киев. Основава социалната медийна новинарска група "Euromaidan News in English" и в момента работи по книга, която представя и анализира протестите от Евромайдана в Киев, революцията на честта и последвалата продължаваща и днес война в Донбас.

Татяна Журженко е директор на изследователската програма „Русия в глобалния диалог“ на Института по хуманитарни науки (IWM) във Виена.

Завършила е политическа икономия и философия в Университета в Харков, Украйна. През 1993 г. защитава докторат по социална философия. Между 1993 и 2010 г. Татяна Журженко е асистент и доцент в Харковския университет; съосновател и съпредседател на Харковския център за изследвания на пола. Между 2007 и 2012 г. получава стипендията Елизе Рихтер за изследване на политиките на паметта в Източна Европа, което провежда в департамента по политически науки на Университета във Виена. През 2012-2013 г. Татяна Журженко работи във Финландския център за изследвания на Русия и Източна Европа към университета в Хелзинки. Специализирала е в Харвард, Торонто и Лондон. Автор е на множество публикации върху политиките на пола и феминизма в Украйна, върху границите и граничните идентичности, както и върху политиките на паметта в Източна Европа. Последната й книга Borderlands into Bordered Lands: Geopolitics of Identity in Post-Soviet Ukraine, Stuttgard, 2010, печели наградата за най-добра книга на Американската асоциация за изследване на Украйна през 2010 г. и бронзовото отличие на Асоциацията за изследвания на граничните области през 2012 г.

 

Проектът „Гражданска практика за студенти и учители. Протестите след 2011 г” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. 

www.eeagrants.org

 

Facebook Event

https://www.facebook.com/events/1567926346772645/