Uncategorised

 

 

 

Важно съобщение!

Уведомяваме студентите, които ще се явяват на държавен изпит (писмен изпит за специалностите, Българска филология, Славянска филология, Руска филология и Балканистика) на 11.07.2022 г. (понеделник), че изпитът ще се проведе в 148 аудитория за БФ, СФ и Балканистика и в 124 за РФ. Молим студентите да се явят в 8.30 ч. Изпитът ще започне в 9.00 ч.

Залата ще бъде дезинфекцирана цялостно преди влизането на студентите. Ще бъде предоставен дезинфекциращ гел за ръце на влизане и при поискване. Молим да носите за всеки случай предпазните си маски. Който не се чувства добре, молим да не се явява на изпита. Уверяваме студентите, че ще бъдат взети всички предпазни мерки за запазване на здравето им по време на изпита.

 

На 13.07.22 г. (сряда) ще се проведат и защитите на дипломни работи.

 

За специалност Българска филология:

• Български език – 10.00 ч. в 137 ауд.
• Българска литература – 9.00 ч. в 138 каб.
• Теория на литературата – 9.00 ч. в 155 каб.

 

За специалност Балканистика:

• езикознание – 131 каб. от 10.00 ч.
• литературознание – 131 каб. от 12.00 ч.

 

За специалност Славянска филология:

• славянски езици – 10.00 ч. в 149 каб.
• славянски литератури – 10.00 ч. в 156 каб.

 

Details

Category: Uncategorised

 

 

ГРАФИК ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПИСМЕНИТЕ РАБОТИ

ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ИЗПИТИ

 

ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК	10.07.2019 - от 11.00 до 112.00 в 144 каб
ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК	11.07.2019 - от 11.00 до 13.00 в 139 каб.
ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ	доц. д-р Венета Савова - 10.07.2019 от 12.00 до 13.00 в 144 каб. проф. дфн Николай Папучиев - 11.07.2019 от 10 ч. 146 каб. доц. д-р Ани Илков - 10.07.2019  от 15 ч 146 каб.
БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ОСВ. ДО НАШИ ДНИ	проф. дфн Валери Стефанов - 15.07.2019,  от 11 ч. в 145 каб.
ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО РУСКИ ЕЗИК   ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА	12.07.2019, от 10.00 до 11.00 в 126 каб.   09.07.2019 от 14.30 в 130 каб.
ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО ЛИТЕРАТУРА /БАЛКАНИСТИКА/	10.07.2019 от 10.00 в 131 каб.

 

 

Details

Category: Uncategorised

 

 

Проф. Галин Тиханов беше избран за действителен член на Британската академия. Той е единственият възпитаник на Факултета по славянски филологии - и на който и да е български университет - сред членовете на Академията.

 

Краткият профил на проф. Тиханов на страницата на Британската академия е достъпен тук: 

https://www.thebritishacademy.ac.uk/fellows/professor-galin-tihanov-fba/

 

 

 

Details

Category: Uncategorised

П Р О Г Р А М А
ЗА
ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ НА СПЕЦИАЛНОСТТА
БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ

На писмения държавен изпит по български език ще бъдат предложени по избор 2 теми:
една тема от раздел І и ІІ: История на българския език и История на българския книжовен език;
втора тема от раздел ІІІ, ІV, V, VІ и VІІ: Фонетика, Морфология, Лексикология, Синтаксис и Стилистика.

 

І. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

1. Принципи за периодизация на българската езикова история. Характеристика на основните периоди - старобългарски (предписмен и писмен), среднобългарски, новобългарски. Извори за историята на българския език.
2. Българският език като славянски и балкански език. Българо-руски и руско-български езикови влияния. Взаимни влияния между българския и другите балкански езици. Балканизмите в българския език.
3. Основни процеси в развоя на българския консонантизъм. Асимилации при консонантите през старобългарския период: палатализации на задноезичните съгласни, йотация. Промени в корелациите твърдост-мекост и звучност-беззвучност на съгласните. Промените в структурата на българската сричка.
4. Основни тенденции в развоя на българската вокална система. Тенденция към възходяща звучност (закон за отваряне на сричката) в праславянски и нейните последствия: монофтонгизация на дифтонгите, поява на назални гласни, ликвидна метатеза, сонантични р и л. Промени с назалните гласни през среднобългарската епоха - загуба на носовостта и смесване на носовките. Графично и фонетично смесване на носовките. Застъпници на носовите гласни в съвременните български диалекти. Остатъци от назализъм.
5. Ерови гласни. Промени с еровите гласни през старобългарския период в зависимост от позицията им в границите на фонетичната дума. По-нататъшни процеси при еровите гласни. Смесване на еровете - причини и резултати. Застъпници на еровите гласни в българските диалекти - обяснение на развоя. Задържане на слаба ерова гласна в корена на думите. Последици от изпадането на еровете: консонантни промени в границите на новите затворени срички, вторични сонанти, ерова епентеза, нова йота.
6. Промените с ятовата гласна и връзката им с развоя на предната ерова и предната носова гласна. Така нареченият ятов преглас в източните български говори. Ранни промени на ятовата гласна в а след стари палатали преди ятовия преглас. Проблемът за прегласа на йотуванато а.
7. Ролята на промените с еровете и носовките и на ятовия преглас за съвременното диалектно членение на българския език. Основни диалектни групи.
8. Промени с и-гласните. Изравняване на гласна и и ы - причини и начало на процеса. Преход на гласна и в у с предходна мекост в българските говори. Развой на нова йота (поствокална и постконсонантна) в българските говори. Смекчаване на съгласните пред новата йота. Преходът на меки т и д в к и г в българските говори и връзката му със замяната на праславянските шт и жд с к и г югозападните български говори.
9. Старобългарската именна система. Склонитбени типове при съществителните. Прегрупиране на склонението по родов признак. Предпоставки и начало на процеса. Изравняване на именната парадигма при имената от мъжки, женски и среден род. Съдбата на старите консонантни и дифтонгични склонитбени типове (старите - u -, - i -, - es -, - en -, - er - и - nt - основи). Промени в категориите род и число на имената. Причини за колебанията в рода на съществителните имена с консонантен завършък и нулево окончание в българските говори.Развой на старите съществителни имена singularia и pluralia tantum.
10. Исторически предпоставки за възникване на членната форма в българския език. Членуването в праславянски и старобългарски. Изграждане на нова членна морфема от задпоставените показателни местоимения - троен член в някои български говори, обобщаване на т- като основен показател за определеност при съществителните и прилагателните. Причини за вариативността на членната морфема на имената от мъжки род.
11. Основни тенденции в развоя на българския морфосинтактичен строй. Преходът от синтетизъм към аналитизъм - етапи, причини и резултати. Отражението на загубата на склонението на имената върху структурата на фразата - начини за компенсирането на липсата на падежни флексии за изразяване на синтактичните отношения (предлози, удвояване на допълнението, усложняване на глаголната система, членна форма).
12. Съдбата на старите прости и сложни форми на прилагателните в българския език. Наследници на някогашните сложни форми на прилагателните в съвременния български език. Произход и възникване на аналитичните степени за сравнение.
13. Местоименната система в старобългарски и новобългарски. Лични местоимения. Промени при личните местоимения. Показателни местоимения. Развой на системата на показателните местоимения - преход от троична към двоична показателност в българските говори. Поява на третолично местоимение. Развой на системата от притежателни местоимения и поява на притежателно местоимение за трето лице. Промени в системата и формите на въпросителните местоимения и влиянието им върху формообразуването на отрицателните, неопределителните, обобщителните и относителните местоимения. Остатъци от стари местоименни типове в българските говори.
14. Глаголната система на старобългарски и новобългарски. Минала и сегашна основа и формите, образувани от тях. Лични и нелични глаголни форми в старобългарски и новобългарски.
15. Общ преглед на развоя на глаголната система на българския език - увеличаване на системата на глаголните времена за сметка на форми с резултативно и несвидетелско значение и на времена със сложна ориентация. Причини и следствия от този процес.
16. Развой на формите за сегашно време в българския език. Преобразуване на спрежението в историята на българския език. Изграждане на трето новобългарско спрежение. Остатъци от атематични глаголни форми.
17. Промени в парадигмите и значението на аориста и имперфекта. Смяна на имперфектната основа - причини и последици от това явление. Унифициране на окончанията за двете прости минали времена. Остатъци от стари аористни типове.
18. Изграждане на парадигмата на бъдеще време в българския език. Промени с инфинитива и модалните глаголи в състава на аналитичните форми за бъдеще време. Диалектните разновидности на формите за бъдеще време.
19. Развой на формите за повелително наклонение в българския език. Унифициране на окончанията за простите форми и следи от атематични форми за повелително наклонение. Отрицателните форми за повелително наклонение - история и специфика. Да-формите за повелително наклонение.
20. Изграждане на системата от резултативни и несвидетелски форми в българския език. Причини и предпоставки. Общият формообразувателен модел на несвидетелските и резултативните форми. Възникване на формите за преизказно наклонение.
21. История на формите за страдателен залог в българския език. История на формите за условно наклонение. Поява на нови форми за условно наклонение в източните български говори.
22. История на неличните глаголни форми. Съдбата на инфинитива и супина в българския език. Развой на съкратения инфинитив в част от българските говори. Други остатъци от инфинитива. Развой на системата от страдателни и деятелни причастия. Поява на деепричастието; съдбата на сегашното страдателно и миналото страдателно причастие.
23. Еловото причастие като наследник на старобългарското предикативно минало деятелно второ причастие и на минало деятелно I причастие в неговата атрибутивна функция. Поява на минало несвършено илово причастие в източните българските говори. Следи от изчезнали причастни типове в диалектите и в книжовния език.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

С. Б. Бернштейн. Разыскания в области болгарской исторической диалектологии. Москва, 1948.

Г. Герджиков. Преизказването на глаголното действие в българския език, София, 1984.

Граматика на старобългарския език. Редакционна колегия: Ив. Дуриданов, Е. Дограмаджиева, А. Минчева. София, 1991.

Ив. Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. София, 1986.

Ив. Добрев. Произход и значение на старобългарското консонантно и дифтонгично склонение. София, 1982.

Ив. Добрев. Българският език. София, 2005.

Л. Милетич. Изследвания за българите в Седмиградско и Банат. София, 1987.

К. Мирчев. Българският език през вековете. София, 1988.

К. Мирчев. Старобългарски език. София, 1972.

К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. София, 1978.

Ст. Младенов. История на българския език. София, 1979.

Ст. Стойков. Българска диалектология. София,

А. Тотоманова. Из българската историческа фонетика. София, 1992.

А. Тотоманова. Из историята на българския език. София, 2009.

Ив. Харалампиев. Историческа граматика на българския език. В. Търново, 2001.

Ив. Харалампиев. По вековните пътеки на българския език. В. Търново, 2006.

Б. Цонев. История на българския език. Т. 1-3 София, 1983-1985.

Христоматия по история на българкия език. Съставители А. Давидов, И. Харалампиев и М. Дамянова. София, 1983.

 

ІІ. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

1. Представи за същността на книжовния езикв миналото и сега. Книжовният език като колективно творение. Двуединство на писмена и устна форма на книжовния език в нашето съвремие. Постановки на теорията на книжовните езици относно нормата, кодификацията и функционирането на книжовния език.
2. Теоретични проблеми, свързани с представите за прекъснатостта или непрекъснатостта в историческото развитие на българския книжовен език. Взаимоотношения между книжовния език и диалекта. Основата, върху която е изграден българският книжовен език. Значение на образованието и институциите за създаването и функционирането на книжовния език.
3. Книжовноезикови процеси през първата половина на ХІХ век. Изграждане на лексикалната, морфологичната и синтактичната система на българския книжовен език. Роля и значение на черковнославянския и руския език при изграждането на българския книжовен език. Делото на П. Берон, Неофит Рилски и Иван Богоров.
4. Книжовноезикови процеси от Кримската война до Освобождението. Развитие на граматическата мисъл през Възраждането и значението й в процесите на кодификация. Делото на Г. Кръстевич, Й. Груев, Ив. Момчилов. Ролята на Л. Каравелов, Хр. Ботев, В. Друмев, Д. Чинтулов, П. Р. Славейков за стилистичното обогатяване и обработка на българския книжовен език.
5. Развитие на книжовния език от Освобождението до Втората световна война. Процеси на книжовноезикова кодификация. Значение на държавността и на институциите за доизграждане и стабилизиране на книжовния език. Развитие на българския книжовен език през втората половина на ХХ век и до днес. Роля и значение на масмедиите, на компютърй и на интернет за състоянието на книжовния език. Проблеми на съвременната кодификация и на книжовноезиковата норма.

ІІІ. Ф О Н Е Т И К А

1. Исторически развой на българските звукове. Развой на носовките, еровете и ятовата гласна и техните застъпници в българските диалекти и в книжовния език.
2. Развой на консонантната система в българския език. Основни фонемни опозиции и диалектни различия.
3. Ударение и интонация.
4. Съвременни и исторически звукови закони. Основни правоговорни норми и отклонения от тях.
5. Развой на правописния въпрос у нас. Принципи и положения в съвременния български правопис.

ІV. М О Р Ф О Л О Г И Я

1. Типологична характеристика на българската морфологична система. Основни тенденции в нейния развой.
2. Семантични, морфологични и синтактични особености на отделните части на речта в българския език.
3. Род и число при имената и при глагола.
4. Развой на категорията определеност/неопределеност при имената. Значение и употреба на определителния, неопределителния и нулевия член.
5. Граматически категории при глагола. Лични и нелични глаголни форми.
6. Концепции за залога в българската граматика.
7. Отношение между вид и време.
8. Отношение между евиденциалност /начини на изказване/ и наклонение.
9. Значение и употреба на българските местоимения.

V. Л Е К С И К О Л О Г И Я

1. Думата като основна езикова единица – функции и признаци на думата, изучавани от лексикологията.
2. Развитие и промени в лексикалното значение на думата.
3. Системни отношения и връзки в българската лексика.
4. Структура и значение на производната дума, словообразувателно и лексикално значение.
5. Обогатяване на лексикалния състав на българския език – домашни и заети думи.

VІ. С И Н Т А К С И С

1. Основни признаци на изречението. Предикативности и атрибутивност в простото изречение. Видове сказуеми.
2. Формална структура на простото изречение. Подчинителни и съчинителни връзки в простото изречение.
3. Предикати и аргументи.
4. Задължителни и факултативни разширения на глаголната фраза.
5. Структура на именната фраза – видове разширения.
6. Видове изречения по строеж и по състав.
7. Видове изречения по комуникативна цел.
8. Подчинително и съчинително свързване в сложното изречение.
9. Словоред и информационна структура.

VІІ. С Т И Л И С Т И К А

1. Стил. Теории за стила. Дефиниране на понятието стил в българската стилистика. Класификация на стиловете.
2. Направления в стилистиката. Стилистиката в контекста на реториката, семиотиката и текстовата лингвистика. Функционална стилистика. Основни понятия и категории на стилистиката.
3. Проблеми на фоностилистиката и на лексикалната стилистика.
4. Граматическа стилистика. Стилистични възможности на имената, на глаголните категории, на неличните глаголни форми, на неизменяемите части на речта. Стилистично значение на видовете изречения. Словоредът като стилистично средство.
5. Микро – и макростилистика. Изобразителни и изразителни /образни/ средства. Стилистични похвати. Принципи и средства за стилистично оформяне на текста.
6. Типовете текстове като стилови форми. Стилови особености на художествения текст.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

ОБЩИ ТРУДОВЕ

1. Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1944.
2. Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. София, 1964.
3. Андрейчин, Л., Ст. Стоянов, К. Попов. Граматика на българския език. София, 1975.
4. Пашов, П. Практическа българска граматика. София, 1989г. и следв. издания.
5. Маслов, Ю. Граматика на българския език. София, 1982 /Превод от руски език/, 2002.
6. Българският език – език на 1300-годишна държава. София, 1981.
7. Бояджиев, Т. Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София, 1999.

РЕЧНИЦИ

1. Нов правописен речник на българския език. София, 2002.
2. Пашов, П., Хр. Първев. Правоговорен речник на българския език. София, 1975; ІІ изд. 2002г.
3. Ничева, К., С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на съвременния български книжовен език. София, т.І, 1974, т.ІІ, 1975.
4. Нанов, Л. Български синонимен речник. София, 1968 /Vизд./.
5. Димитрова, Л., А. Спасов. Синонимен речник на съвременния български книжовен език. София, 1980.
6. Георгиев, Вл. и др. Етимологичен речник на българския език. Т.І-ІІІ, 1971-1986.
7. Радева, В. Български тълковен речник. София, 2005.

СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК

1. Мирчев, К. Старобългарски език, 1979 и следващи издания.
2. Минчева, А. Старобългарският език като балкански. София, 1987.
3. Гълъбов, И. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. София, 1979.
4. Граматика на старобългарския език. София, 1993.
5. Добрев, И. Старобългарски език. Теория на основите. София, 1982.
6. Янакиев, М., Ст. Стоянов. Старобългарски език – текстове и речник. София, 1956.

ИСТОРИЧЕСКА ГРАМАТИКА

1. Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. София, 1963.
2. Младенов, Ст. История на българския език. София, 1979.
3. Цонев, Б. История на българский език, Т. І-ІІІ. София, 1984-1985.
4. Христоматия по история на българския език. София, 1983.
5. Помагало по историческа лексикология на българския език. София, 1987.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

1. Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. София, 1976.
2. Виденов, М. Българската езикова политика. София, 2004.
3. Вълчев, Б. Възрожденските граматики на българския език. София, 2008.
4. История на новобългарския книжовен език. София, 1989.
5. Първев, Хр. Страници от историята на българския книжовен език. София, 1980.
6. Първев, Хр. Очерк по история на българската граматика. София, 1975г.
7. Помагало по история на българския книжовен език. София, 1982.
8. Русинов, Р. Учебник по история на новобългарския книжовен език. София, 1980.

БЪЛГАРСКА ФОНЕТИКА

1. Стойков, Ст. Увод във фонетиката на българския език. 1966.
2. Тилков, Д., Т. Бояджиев Българска фонетика. София, 1977.
3. Тилков, Д. Изследвания върху българския език. София, 1983.
4. Тилков, Д. Интонацията в българския език. София, 1981.
5. Пашов, П., Хр. Първев. Българският правоговор. София 1983 и следв.
6. Помагало по българска фонетика. София, 1980. /съставители Хр. Първев и В. Радева/.
7. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. І. Фонетика. София, 1982.
8. Савицка, И., Т. Бояджиев. Българо-полска съпоставителна граматика. Т.І. Фонетика и фонология. София, 1988.

БЪЛГАРСКА МОРФОЛОГИЯ

1. Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1944.
2. Бояджиев, Т. Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Морфология. Синтаксис. София, 1999.
3. Герджиков, Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 1984.
4. Граматика на съвременния български книжовен език. Т.2. Морфология. София, 1983.
5. Маслов, Ю.С. Граматика на българския език. София, 1982.
6. Ницолова, Р. Българските местоимения. София, 1986.
7. Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008.
8. Пашов, П., Р. Ницолова /съст./. Помагало по българска морфология. Глагол. София, 1976.
9. Пашов, П. /съст./. Помагало по българска морфология. Имена. София, 1976.
10. Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. София, 1991.

БЪЛГАРСКИ СИНТАКСИС

1. Граматика на съвременния български книжовен език. Т.ІІІ- Синтаксис. София, 1983.
2. Бъркалова, П. Българският синтаксис – познат и непознат. Пловдив, 1997.
3. Влахова, Р. Монофонична и полифонична реч. София, 2000.
4. Пенчев, Й. Съвременен български книжовен език. Синтаксис. Пловдив, 1998.
5. Помагало по синтаксис. Съвременни лингвистични теории. /Съст. С. Коева/. Пловдив, 2001.
6. Помагало по синтаксис. Аргументна структура. Проблеми на простото и сложното изречение. /Съст. С. Коева/. София, 2005.
7. Помагало по български синтаксис. /Съст. К. Попов/. София, 1979.
8. Помагало по синтаксис на българския език. /Съст. Ст. Брезински/. София, 1988.
9. Тишева, Й. Модели за интерпретация на сложното изречение в българския език. София, 2000.

БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

1. Бояджиев, Т. Българска лексикология. София, 2002.
2. Касабов, Ив. Граматика на семантиката. София, 2006.
3. Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. /съст. Л. Крумова-Цветкова, М. Чоролеева, С. Павлова/. В. Търново, 2007.
4. Ничева, К. Българска фразеология. София, 1987.
5. Помагало по българска лексикология. /съст. Хр. Първев/. София, 1979.
6. Радева, В. В света на думите. Структура и значение на производните думи. София, 2007.

БЪЛГАРСКА ДИАЛЕКТОЛОГИЯ

1. Стойков, Ст. Българска диалектология. София, 1993; ІІ изд. 2002.
2. Помагало по българска диалектология. София, 1984 /съст. Т. Бояджиев/.
3. Цонев, Б. Диалектни студии. – История на българский език. Т. ІІІ, София, 1986.
4. Милетич, Л. Източнобългарски говори. /Превод от немски/София, 1989.
5. Чуждестранни учени за югозападните български говори. Сборник. София, 1979.
6. Бояджиев, Т., М. Младенов, В. Радева. Между диалектното и книжовното. София, 1987.
7. Български диалектен атлас. София, Т. І, 1964; т. ІІ, 1966; т. ІІІ, 1975; т. ІV, 1981; Обобщаващ том. І-ІІІ. София, 2001.
8. Иванов, Й. Български диалектен атлас. Българските говори от Егейска Македония. І. Драмско, Сярско, Валовишко и Зиляховско. София, 1972.
9. Божков, Р. Български диалектен атлас. Северозападни български говори в Царибродско и Босилеградско. София, 1986.
10. Радева, В. Увод в ареалната лингвистика. София, 2001.

СТИЛИСТИКА

1. Ангелов, Б. Стилистика. Пловдив, 1911.
2. Андрейчин, Л. На Велева, М. езиков пост. 1961.
3. Аристотел. Реторика. София, 1986.
4. Брезински, Ст. Синтаксис и стилистика. С Велева, М. офия, 1994.
5. Брезински, Ст. Журналистическа стилистика. Шумент, 2001.
6. Велева, М. Стилистика на журналистическите жанрове. София, 1988.
7. Велева, М. Стилистичният анализ на художествения текст. София, 1990.
8. Велева, М. През огледалото на стила. Стилистична интерпретация на художествен текст. София, 2000.
9. Велева, М. Текст и стил. София, 2005.
10. Виноградов, В. В. Проблемы русской стилистики. Москва, 1982.
11. Дачева, Г. Семиостилистика. София, 2001.
12. Кожина, М. Стилистика русского языка. Москва, 1977.
13. Лилов, М. Изкуство на словото. София, 1967.
14. Лотман, Ю. Поетика. Типология на културата. София, 1990.
15. Маровска, В. Стилистика на българския език. Пловдив, 1998.
16. Пернишка, Е. Лексикалните синоними в художествения стил. София, 1989.
17. Растие, Фр. Изкуства и науки за текста. София, 2003.
18. Русинов, Р. Практическа стилистика. Просто изречение. В. Търново, 2000.
19. Станева, Хр. Стилистика на българския книжовен език. Велико Търново, 2001.
20. Тодоров, Цв. Семиотика. Реторика. Стилистика. София, 2000.
21. Янакиев, М. Записки по стилистика на българския език. София, 1964.
22. Станков, В. Стилистични особености на българския глагол. София, 1981.
23. Попов, Д. Стилистика. Шумен, 2001.

Details

Category: Uncategorised

Created: 14 September 2009