Uncategorised

ПРОГРАМА

І.  ВСТЪПЛЕНИЕ: Познанието за художествената литература. Предмет, задачи, възможности. Научни и социални функции. Теоретизъм, историзъм и оценъчност в литературното познание. Теория на литературата.

ІІ. ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА И НЕЙНИЯТ  СОЦИАЛЕН КОНТЕКСТ.

  1. Литературата и другите духовни дейности – идеология, философия, наука, митология,  другите изкуства, религия и пр. Мястото и функцията им  сред тях. Художествената литература и природата.
  2. Литературата и нехудожествените типове текстове. Граници и взаимни движения между тях.
  3. Цикълът автор-творба-общество-автор.  Теоретически проблеми на психологията на художественото творчество и възприемане на литературната социология.

ІІІ. ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА КАТО КОНТЕКСТ ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ.

  1. Автономност и контекстуална обвързаност (“зависимост”) на литературната творба.
  2. Междутекстовост (интертекстуализъм). Гледища за междутекстовите връзки. Основни типове връзки.

ІV.   ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРНА ТВОРБА – СВОЙСТВА НА  СМИСЪЛА, СТРОЕЖА И ФУНКЦИИТЕ.

  1. Фикционалност и нефикционалност, еднозначност и многозначност.
  2. Особености в логиката на литературната творба.
  3. Основни смислопораждащи механизми в литературната творба.
  4. Смислови образувания в литературната творба. Въпросът за художествения образ и образа  на човека.
  5. Опори на изказа в литературната творба. Типове. Сюжетика, описание, експресия и др.
  6. Строеж на литературната творба. Отношение между смисъл и строеж. Структурност и неструктурност на литературната творба.
  7. Въздействие на литературната творба върху читателя и обществото.Своеобразие.
  8. Природа на литературната художественост. Художествено и естетическо.
  9. Анализ на литературната творба. Типове анализ. Задачи и възможности.

V. ЛИНГВИСТИЧНИ И СТИЛИСТИЧНИ СВОЙСТВА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРНА ТВОРБА.

  1. Семиотичен (знаков) и лингвистичен подход към литературната творба. Възможности и граници.
  2. Особености на участието на езика в художествената литература -  смислови, стилови, звукови и др.
  3. Езикова многозначност. Тропи.
  4. Исторически, социални, ценностни и пр. стилове в художествената литература.
  5. Ролята на звуковото равнище в художествената литература. Отношение между звук и смисъл. Звукови образувания  (алитерация, асонанс и пр.).
  6. Стихова организация. Същност и функция. Основни типове.
  7. Основни съставки на стиховата организация (рима, строфа и др.).

VІ. ЛИТЕРАТУРНА ТИПОЛОГИЯ.

  1. Историческа типология – художествен метод.
  2. Жанрова типология. Литературни жанрове.
  3. Епос и епически видове.
  4. Лирика и лирически видове.
  5. Драма и драматургически видове.
  6. Съвременни  гледища за  делението  “епос-лирика-драма”. Нови решения.


VІІ. ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ  -  МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ  ПРОБЛЕМИ.

  1. Литературното познание върху  кръстосната точка между  познавателния  скептицизъм и  оптимизъм.
  2. Отношение между историческо и теоретическо в литературното познание. Литературна история. Литературна теория.
  3. Литературна критика.
  4. Основни етапи в литературното познание от древността до края на ХІХ в.
  5. Литературното познание през ХХ в.
  6. Актуални проблеми и задачи на днешното литературно познание у нас и в чужбина.

 

Цитирането в текста или в бележки под линия е по фамилия на автора/съставителя, година на издаване и страница/страници, напр. Иванова 2009: 32–40; Weinstein 2009: 76.

В края на статията се дава списък с цитираните автори във вида:

 

Книга/Дисертация

Асенова, Красимира 2019. Развитие на мореполаването. 2. изд. (1. изд. 1896). София:

Херон Прес.

Не се използват кавички при имената на издателствата.

Ако книгата е част от поредица, това също се указва, напр.:

Петрова, Анелия 2003. Ръкопис 1064 в Националната библиотека „Св. св. Кирил и

Методий“. София: УИ „Св. Климент Охридски“ (Библиотека палеославика 15).

Ако са много градовете като място на издаване, се посочат всички, като се разделят със запетаи, напр. London, New York, Leuven, Manchester.

 

Статия в сборник

Иванова, Стоянка 2009. Поглед към миналото. – В: Очерци за Родопите. Съст. Бояна Радева

и Деяна Димова. София: Фабер, 30–50.

 

NB: Задължително се посочат съставителите!

Статия в енциклопедия се цитира по същия начин.

 

Статия в периодично издание (списание, годишник)

Иванова, Цвета 2005. Етимологични бележки. – Новое в лингвистике XI, 40–93.

Комитска, Анита  2007. Традиционни женски носии на торлаците от Северозападна България (XIX – началото на ХХ век). – Българска етнология XXXIII, бр. 1, 90–104.

NB: Изисква се годишнина на изданието, означена с римска цифра. В някои случаи се изисква и посочване на брой – с арабска цифра (ако във всеки брой в една годишнина номерацията на страниците започва от стр. 1, а не е продължение на номерацията в предишния брой от тази годишнина).

Ако някои от тези публикации са вече онлайн, се посочва и онлайн адрес.

 

Електронни публикации: При цитиране на електронна публикация се изисква автор, заглавие на сайта и адрес/URL, т.е. те се цитират по същия начин, както останалите публикации, но се посочва в квадратни скоби и кога е използван сайтът: [прегледан 5.10.2019].

 

При цитиране на том с повече от един съставители

 

А. До трима съставители

В текста: Христова, Караджова, Мишайкова 1982.

В библиографията:

Христова, Боряна, Даринка Караджова и Анастасия Мишайкова 1982. Каталог на

българските ръкописи, пазени в България. София: Народна библиотека „Кирил и Методий“.

 

Б. При повече от трима съставители

В текста: Христова-Шомова и др. 2016

В библиографията:

Христова-Шомова и др. 2016 = Христова-Шомова, Искра, Венета Савова, Петко Петков,

Анета Димитрова. Песни за Климент. София: СУ „Св. Климент Охридски“ (Библиотека „Охридски извори“ 1).

 

Цитиране на каталог или речник с много автори

В текста: Иванова и др. 2017

В библиографията:

Иванова, Климентина, Елисавета Мусакова, свещ. Козма Поповски, Петко Петков, Андрей

Бояджиев, Андрей Бобев, Любка Ненова, Маргарет Димитрова 2017. Каталог на кирилските ръкописи в Зографската света обител. Под общата и научна редакция на Климентина Иванова. Зографски манастир, Света гора, Атон.

 

За издания на текстове на автори, творили преди XIX в.

В текста: Паисий Хилендарски 2016

В библиографията:

Паисий Хилендарски 2016. История славянобългарска. Критическо издание. Превод на съвременен български книжовен език Димитър Пеев. Издание на текста с разночетения: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков. Коментар: Димитър Пеев и Асен Николов. Научен редактор: Иван Добрев. Църковно-богословска редакция: иерод. Атанасий. 5. изд. (1. изд. 2012). Зографски манастир, Света гора Атонска.

Теодорит Кирски 2001. Тълкувания на Песен на Песните. Превод от

гръцки на български Милко Пеев. София: Нов път.

 

Съкращения

Ако няма година на издание: бълг. – без г., lat. – s.a.

Без място на издаване: бълг. – без м. изд., lat. – s.l.

Описаните по-горе съкращения, както и съкращенията: с. (страница/и), В:, Съст., Ред. и др. се изписват на съответните езици, на които е библиографското описание.

 

Транслитерация:

След списъка със стандартната библиография следва транслитериран вариант на този списък (двата списъка се разграничават с един празен ред). Предпочитаме транслитерацията, която автоматично може да се използва на www.lexilogos.com (за български https://www.lexilogos.com/keyboard/bulgarian.htm, за руски https://www.lexilogos.com/keyboard/russian.htm, за сръбски https://www.lexilogos.com/keyboard/serbian.htm и др. под.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Християнските празници

СИД за студенти по българска филология, задочно обучение

Проф. дфн Искра Христова

 

            Целта на курса е да запознае студентите с особеностите на християнския календар, който за съжаление повечето българи познават частично и неточно. Студентите се запознават със системата от християнските празници, появата и значението на Господските и Богородичните празници, главните християнски светци. Представя се и историята на формиране на двата християнски цикъла – подвижен и неподвижен, и основните моменти във всеки от тях. Разглежда се традицията на отбелязване на тези празници от християнската църква, отразена в страобългарското ръкописно наследство. Накратко се представят основните текстове, които се употребяват при честването на празниците – старозаветни и новозаветни четива, служби, проложни четива, жития, риторични творби. Специално внимание се отделя на оригиналното старобългарско химнографско и ораторско творчество.

            Християнските празници същевременно отразяват стари езически култове и практики. Отделя се внимание на индоевропейските корени на християнските празници, на връзката им с естествения годишен цикъл и със сезонните ритуали, с цикличността на движението на планетите, особено с индоевропейския соларен култ и с честването на равноденствията и слънцестоенията. Показват се и еврейските и семитски корени на пасхалния цикъл и тяхната връзка с лунарния култ. Разглеждат се народните названия на празниците, етимологията им и обхватът на тяхното разпространение. На студентите се предоставя възможност да разкажат за традициите и обичаите на празнуване, които те знаят от родния си край или от други източници. Отделно се разглеждат култовете към българските свеци, историята им и начините на тяхното отбелязване.

 

Християнските празници

Програма

            В курса се разглеждат пет теми, за всяка от които се предвиждат по три часа. В зависимост от интереса, който проявяват студентите, може да се отдели повече време на един или друг проблем.

  1. Християнските празници като система. Господските и Богоридичните празници. Главните християнски светци. Християнският ритуал при големите празници. Водосвет, маслосвет, литийни шествия. Минеен и триоден цикъл.
  2. Текстов корпус за отбелязването на празниците. Апостолски, евангелски и старозаветни четива и тяхното място в ритуала. Проложни четива. Служби. Ораторска проза. Текстове за извънцърковно четене, посветени на празниците. Големи агиографски творби.
  3. Българските светци в системата от християнски светци. Датите за отбелязване на паметта на свв. Кирил и Методий и на свв. Седмочисленици.
  4. Еврейските и семитски корени на пасхалния цикъл и връзката му с лунарния култ. Християнската модификация на еврейската Пасха. Великият пост, неговият произход и текстовете, свързани с него.
  5. Езическите корени на християнските празници. Соларният култ и християнските празници по време на зимното сланцестоене и на лятното слънцестоене: Рождество Христово (Коледа) и Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден). Народни традиции и практики за празнуване. Народните имена на празниците, тяхната етимология и разпространение на употребата им.

 

 

 

 

 

 

 

 

„Светът на децата“ е първото пособие от планирана поредица учебни книги, предназначено за деца / ученици в начален курс от етнически български групи, живеещи извън страната и за които българският е втори език. Представителство на такива групи са семействата на бесарабските българи в Украйна и Молдова, преселниците в страни от Западна Европа, Австралия, Нова Зеландия и др. Тук се отнасят и децата на турски граждани, чи­ето желание е децата им да научат български език, за да следват в университетите в страната, както и от други етнически малцинствени групи.

Съдържанието на учебното пособие е структурирано в 15 урочни единици, съобразени с общоевропейските стандарти в чуждоезиковото обучение.

Текстовият материал е подчинен на лексикална прогресия, като внимателно са подбрани теми от разнообразния детски свят – нови познанства и стари приятелства, семейство, дом, игри, спорт, учене, разходки, културен живот и др. За затвърждаване­то на новите лексикални единици е предвидена рубриката „Да повторим!“.

Създадените литературни фрагменти са в синхрон с актуал­ните международни чуждоезикови практики, отделящи специ­ално внимание на социокултурния контекст в обучението по чужд език.

Моделите на граматическата прогресия са представени в рубри­ката „Запомнете!“.

Следват упражненията, които презентират последователно­то натрупване на граматическите факти и категории от нова­та (втората) езикова система и които представляват опреде­лена трудност за обучаваните, в случая деца билингви.

Най-важната задача на учебното пособие е усъвършенстването на майчиния език, който се явява втори при тези групи и чрез който се осъществява свободно трансфер между двата култур­ни феномена – първата и втората (в случая майчината) култура.

 

Свободноизбираема дисциплина

Четенето като проблем на литературното образование в съвременния социокултурен контекст

гл. ас. д-р Людмила Берковска

 

Българска филология, редовно обучение

Хорариум: 30 часа лекции

Форма на оценяване: курсова работа

 

Анотация

Свободноизбираемата дисциплина разглежда четенето като обект на хуманитарните научни изследвания. Запознава със съвременни стратегии за четене и разбиране на текста. Разкрива спецификата на учениковото четене в контекста на информационното общество.Свободноизбираемата дисциплина е прицелена към развиване на способност за организиране на изследователската работа на учениците в процеса на четене, готовност за проектиране и реализация на методически модели за четене и анализ на резултатите от процеса на четене в литературнообразователния контекст.

 

Програмана лекционния курс:

  1. Четенето като обект на хуманитарните изследвания (2 часа)
  2. Интердисциплинарни измерения на проблема за четенето – филологически, психологически, философски, културологически аспекти на четенето (2 часа)
  3. Учениковото четене като социално-образователен феномен (2 часа)
  4. Приобщаването на ученика към четенето като процес на окултуряване, на „влизане” на човека в социума (2 часа)
  5. Учениковото четене в условията на информационното общество (2 часа)
  6. Модели за пробщаване на ученика към четенето в историята на литературното образование – „просвещение”, „пропаганда”, „ръководство”, „диалог” (2 часа)
  7. Конструиране на идентичността на ученика читател (2 часа)
  8. Значение на четенето за литературното образование на ученика (2 часа)
  9. Читателска грамотност и литературна компетентност (2 часа)
  10. Способи за проявление на читателска грамотност и литературна компетентност (2 часа)
  11. Образователна политика за повишаване на литературната компетентност –ориентация към четенето като „удоволствие” (2 часа)
  12. Четенето на художествена литература в образователния процес като (квази)научна изследователска дейност (2 часа)
  13. Методически стратегии за организиране на учениковото четене (2 часа)
  14. Оценяване и анализ на резултатите от процеса на четене в литературнообразователния контекст (2 часа)
  15. Международни изследвания за качеството на четенето – PIRLS, PISA (2 часа)

 

 

Библиография:

Аренд, Х., 1995. Кризата в културата. В: Панорама, XVI

Кастелс, М., 2006. Информационнатаепоха: икономика, общество и култура. Т. 2: Силатанаидентичността. София: „Лик”.

Кузнецова М.И., 2009.Сильные и слабыесторонычитательскойдеятельностивыпускниковроссийскойначальнойшколыпорезультатам PIRLS-2006.Вопросыобразования.№1.– С.107-136.

Кьосев, А., 2013. Караницитеоколочетенето, София: „Сиела”

Пинская М.А., Тимкова Т.В., Обухова О.Л., 2009.Можетлишколавлиятьнауровеньчитательскойграмотностимладшихшкольников?Поматериаламанализарезультатов PIRLS-2006.Вопросыобразования.№2. – С. 87-108

Попова, М., 2005. Културнаглобализация и културанановитемедии.LiterNet, 2005, №10 (71). http://liternet.bg/publish11/m_popova/kulturna.htm

Попова, М., 2012. Виртуалниятчовек.София: „Изток-Запад”

Цветкова, М. 2007.“Млади” vs. “стари” читатели.LiterNet, 03.12.2007, № 12 (97).

Цветкова, М., 2009. Информационнакултура: Иметоначетенето. София: УИ „Св. КлиментОхридски”

Цветкова, М. 2011.Дигиталновремеразделно в четенето.Медии и общественикомуникации, Брой 11 / Октомври 2011 г.

Чобанов, Г. Четенето в епохатанамедии, компютри и Интернет. LiterNet http://cyrilla.bg/Library_03_01.htm 

 

 

Адлер Мортимер. Как читать книги. Руководство по чтению великих произведений. - М.: «Манн, Иванов и Фербер», 2011. - 344 с.

Исследования чтения и грамотности в Психологическом институте за 100 лет: Хрестоматия/ Под ред. Н.Л.Карповой, Г.Г.Граник, М.К.Кабардова. ПИ РАО. – М.: Русская школьная библиотечная ассоциация, 2013. – 432 с.

Мелентьева Ю.П. О чтении. Размышления о теоретических аспектах чтения. М.: Издательство "Канон+", 2014. - 184 с.

 

Bell, D., Kennedy, B. M. (eds.), 2000.The Cybercultures Reader. London and New York: Routledge.

Bryan, A., 2011. The New Digital Storytelling: Creating Narratives with New Media. Santa Barbara: Praeger.

Graesser, A.C., Britton, B.K. (eds.), 1996. Models of Understanding Text, 165–187. Mahwah, NJ: Erlbaum.

Graesser, A.C., van den Broek, P. (eds.), 1999. Narrative Comprehension, Causality, and Coherence - Essays in Honor of Tom Trabasso. London: Mahwah.

Israel, S.E., Duffy, G.G. (eds.), 2014. Handbook of Research on Reading Comprehension. New York and London: Routledge.

McKoon, G., Ratcliff R. 1992. Inference during reading.Psychological Review. 99: pp. 440–466.

Nystrand, M., 1986.The structure of written communication.Studies in reciprocity between writers and readers. Orlando: Academic Press

Rickheit, G., Strohner, H. (eds.), 2008.Handbook of Communication Competence. http://npu.edu.ua/!e-book/book/djvu/A/iif_kgpm_Rickheit_Handbook_of_Communication.pdf.pdf 

Thurlow, R.; van den Broek, P. 1997.Automaticity and inference generation during reading comprehension.Reading & Writing Quarterly.vol. 13. 2: pp. 165-182.

vanDijk, T. A., 1980. Textwissenschaft: EineinterdisziplinäreEinführung. Tübingen: Niemeyer.

vanDijk, T. A., Kintsch, W., 1983. Strategies of discourse comprehension. New York: Academic Press.

Weaver, C.A., Mannes, S.C., Fletcher, R. eds. Discourse Comprehension: Essays in Honor of Walter Kintsch.