Пол и език – иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели.

Е. Хаджиева, А. Асенова. София. Гутенберг. 2012

 

Анотация

 

Доскоро съвсем непозната, екзотичната проблематика, отнасяща се до историята на пола, все повече привлича вниманието на редица учени от различни научни дисциплини и позволява изследванията върху пола да бъдат погледнати и интерпретирани от разностранни перспективи.

 

В представената монография се проследява изборът на езиковите средства при всякакъв вид комуникация, като се доказва, че той се обуславя от социални културни значения, включително и от пола. Направен е опит да бъде очертан профилът на системата от поведенчески и съответстващите им езикови модели, като за първи път извършените проучвания са върху езиковата практика на не-носители на българския език. В същото време се представя как опозицията пол/език кореспондира с междукултурните различия на представители от различни националности.  

 

            Наблюденията в книгата се базират на значителен брой проведени анкети, интервюта, коментари и спонтанни съобщения на чуждестранни студенти от хуманитарните специалности в СУ „Св. Кл. Охридски“, условно разделени в изследването на славянска, балканска, западна и източна група. Анализите показват, че процесът на общуване представлява динамична обмяна на идеологии, които са неразривно свързани със социокултурната идентичност на говорещите, като същевременно биологично половите роли влияят на избора на езикови средства при продуцирането на всякакъв тип текст.

 

 

Рецензия на проф. дфн Димитър Веселинов

Женското и мъжкото говорене – партньорство и/или различие

 

Монографията на Е. Хаджиева и А. Асенова Пол и език – иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели навлиза в полето на многобройните атрактивни търсения и интеракции между пол и език. Терминът gender, както и дисциплината gender studies продължават да бъдат нови за българската хуманитаристика и култура въобще. Самото понятие все още не е утвърдено и съществуват противоречия при превода и неговите употреби, където могат да се открият различни предпочитания – пол, род, социопол, джендър и пр. В актуалността на проблематиката е явен парадоксът във взаимовръзката пол-език – две категории, които са неизменна част от всекидневието и по тази причина невидими, несъзнавани и поради това силно значещи както за лингвистиката, така и за социалните изследвания на пола.

 

Липсата на информация и недостатъчно изследвания логически задават структурата на изложението, което се състои от три глави – Пол и език, Стратегии и практики и Класически стереотипи и съвременни тенденции. Първата част на книгата запознава с историята, теоретичните постановки, проучванията и идеите в рамките на история на жените/история на пола, развоя в разбирането на понятията равенство/различие, социално конструиране на пола в лицето на тялото и езика, произвеждането на различие във вербалното и невербалното изказване. Цялата глава интерпретира термина gender като разграничение на социалните значения, прикрепени към половите различия, от биологичните различия между женския и мъжкия пол, защото докато природата произвежда биологичния пол (sex), обществото създава социалния пол (gender).

 

Внушава се идеята, че социално конструираният пол не е непременно свързан с тялото, а по-скоро е въпрос на цялостна система от убеждениякакво е присъщо на женствеността и какво на мъжествеността. Половите роли зависят от представите за мъжките и женските дейности, които са конструирани във всяко общество по съответни схеми на класификация. Това обстоятелство провокира авторките към емпирично изследване на база анкетно проучване, интервюта, свободни коментари и пр., резултатите от които са изведени във втората част на книгата Стратегии и практики.   Приема се тезата, че езикът е само една от регулаторните норми, които материализират, стабилизират и фиксират тялото. В този контекст родът е възприеман като нефиксирана, дискурсивна, културно-специфична, социална и историческа конструкция. В тази глава са анализирани въпросите от анкетата, както и коментарите на обичайни ситуации между мъже и жени, като често са и провокативни в стремежа си да уловят устойчивото във времето и онова, което се модифицира или търпи промени в нагласите на представители на различни култури.

 

Като контрапункт и отговор на анализа на емпиричния материал са направени паралели между миналото чрез приказките и настоящето в третата част Класически стереотипи и съвременни тенденции. Моделите мъжко/женско са отразени в приказките и срещата с тях е винаги актуална, тъй като консервативните по естеството си приказки съдържат множество слоеве като разнообразни характери и отношения, защита на различни позиции, културни различия и др. Те предоставят изчерпателна картина на вярванията, обичаите, труда, като задават и една историческа реалност на всекидневието на жените и мъжете.

 

            Настоящата книга е актуална и приносното ѝ значение се отнася до три съществени аспекта. На първо място трябва да се отбележи фактът, че корелацията пол – език е частично изследвана в българското културно пространство. Тази взаимовръзка е привлякла вниманието на авторките с възможността за вглеждане във всекидневието, в общуването между представителите на двата пола, реакциите им в различни ситуации, които неминуемо се проявяват на вербално и невербално равнище. В изследването се проследява изборът на устойчиви езикови средства и модели на поведение, свързани с понятията жена, мъж, женственост и мъжественост. Използването на синонимни конструкции на социалните императиви от типа Бъди (като) мъж/ жена! имат ритуална обвързваща сила, която непрекъснато се поддържа чрез повтарянето, имитирането и цитирането на обществените норми (по аналогия на перформативните речеви актове, където самото назоваване на действието е неговото извършване).

 

            Монографията е отправна точка и стимул към бъдещи подобни интердисциплинарни търсения, които могат да ползват различна методология и изследователски процедури в областта на лингвистиката и в изследванията за пола. А този факт на свой ред е предпоставка за развиване на чувствителност към езика, към смисъла, който носят различни думи, към начина, по който се предават на поколенията, тъй като конотациите, свързани с пола, биват изразявани именно в езика. Авторките поддържат мнението на Е. Сиксу – както се раждаме в тялото си, така се раждаме и с езика си, а самото ни разбиране за биологичния пол, за женското и мъжкото тяло, е оформено от езика, чрез който се научаваме да определяме и дефинираме нашата реалност.

 

            Второ достойнство на книгата е фокусът върху системата от поведенчески и съответстващите им езикови модели, като за първи път извършените проучвания са върху езиковата практика на не-носители на българския език. В същото време се представя как опозицията пол/език кореспондира с междукултурните различия на представители от различни националности. Наблюденията и анализите са базирани на значителен брой проведени анкети, интервюта, коментари и спонтанни съобщения на чуждестранни студенти от хуманитарните специалности в СУ „Св. Кл. Охридски“. В изследването те са условно разделени на славянска (носители на славянски езици, като се има предвид руски, полски, чешки, словашки и сърбохърватски език), балканска (носители на гръцки, турски, румънски и албански език), западна (носители на английски, немски, френски, испански и италиански език) и източна група (носители на японски, китайски и корейски език). Възрастта на чуждестранните студенти и специализанти, участващи в изследването, е от 20 до 30 години, като приблизително 50% от тях са от мъжки пол и 50% – от женски пол.

 

            На трето място изследването е част и от дискусията пол – език – власт в контекста на общоприетите норми на етикетно поведение в публичното пространство. Диференцирането на езиковото пространство по полов признак работи в т.нар. рамка на различията или доминацията и имат дълга традиция в изследванията, занимаващи се с пол и език. Фокусирането единствено върху различията обаче само засилва неравнопоставеното положение между половете и утвърждава редица стереотипи, битуващи в социалното пространство.

 

            Съвременността не предполага ясно фиксирани обобщения, които биха заличили разликите в идентичностите – било то мъжки или женски, а напротив – залага на множеството от идентичности и на различно проявление на ролите в диалогово заеманите позиции. Целта днес не е налагането на идеята за еднаквост или идентичност на мъжете и жените (която всъщност е най-често лансираната идея в България), а затвърждаването на едно по-комплексно, историческо изменчиво разнообразие, каквото по принцип опозицията мъжко-женско не допуска.

 

            Авторките акцентират върху обстоятелството, че половите разграничения се вграждат в езика, чрез който се заздравяват и оформят представите и нагласите ни, и именно те трябва да бъдат изследвани. Чрез начините, по които разбираме, оформяме и използваме думите, абсорбираме и предаваме на поколенията различията и асиметричните допускания за мъжете и жените. Неслучайно ги описваме по съвършено различен начин, тъй като самата интерпретация на едно и също поведение е различна в зависимост от това дали е извършвано от мъже или от жени. Жените и мъжете са преценявани различно, дори и ако говорят по един и същ начин.

 

            Приемането на мъжкото говорене като по-престижно довежда и до тенденция именно то да се възприема като еталон от жените в ситуации, където постигането и демонстрирането на власт се осъществява чрез говоренето. Става въпрос за сфери като журналистика, политика, наука, бизнес, право и други. Присвояването/имитирането на мъжкото говорене е една ранна феминистка тенденция, а освен това не се възприема добре, доказала се е като не толкова успешна във времето, тъй като се счита за агресивна. От друга страна този факт показва, че не начинът на говорене е този, който има такъв ефект, а по-скоро това са нагласите на хората към жените и мъжете.

 

            Публичното говорене/писане и публичният глас традиционно биват мислени като мъжки, докато частното говорене/писане и частният глас биват етикетизирани като женски.           Авторките подкрепят тезата, че опозицията публично/частно като културна категория, при която различието между публичното и частното може да се възпроизвежда многократно, се проектира върху по-широк или по-тесен контекст. Тук се има предвид, че всекидневните различия между публичното и частното – независимо дали са изразени в дейности, пространства или социални групи – са подложени на преразпределение и подразделяне, където определена част от публичното може да бъде редефинирана като частна и обратно.

 

            Това е в потвърждение, че връзките на посочената опозиция с дихотомиите мъжко/женско, мъжественост/женственост са много по-слаби и лабилни, отколкото обикновено се признава. Едната страна на опозицията – мъжкият, силов модел се кодира с по-високата стойност, с привилегирования ценз. Но вариантите на публичното например невинаги се възприемат като мъжки и ценностите, и субективностите, свързани с публичното и частното, значително са се променяли.

 

            Аналогичните образи силен мъж/делова жена могат еднакво да бъдат възприемани като успешни или като гротескни образи, като съществува едно конкретизиране по отношение на образа на деловата, амбициозна жена, а именно дали прилага мъжкия модел на поведение или обратно – акцентира на женствеността си, което пък от своя страна е друго оръдие за постигане на успешен имидж в т. нар. бизнес отношения.

 

            Задавайки провокативни въпроси и ситуации, изследването е опит за отговор на въпроси като: До каква степен редица стереотипни поведения се възпроизвеждат в частната сфера – чрез отношенията между партньори мъж/жена, чрез отношенията майки и дъщери, бащи и синове, а също и в публичната сфера – чрез отношенията между бизнес партньори?; Къде е границата на следване на предзададените културни модели?; Каква промяна търпят половите роли?

 

            Независимо от налагащата се съвременна тенденция за преобразуването и преформулирането на биологично половите роли и съответното смесване на мъжките и женските пространства и ценности по отношение на проявите в публичната сфера, традиционно установените модели доказват своята устойчивост чрез способността да динаминизират и актуализират структурата си. Изследването недвусмислено показва, че процесът на общуване представлява динамична обмяна на идеологии”, които са неразривно свързани със социокултурната идентичност на говорещите. А изборът на езикови средства при всеки вид комуникация е обусловен от социални и културни значения – включително и от пол/род.

 

            Представената монографията е ценна и актуална в качеството си на етап от развиването на сензитивност към непрекъснатата връзка между език и пол, между интеракциите на наименованията и конотациите, свързани с понятията мъж, жена, мъжествено и женствено. В по-глобален план това е начин да се поставят под въпрос множеството митове, предубеждения и постулати, приемани до този момент като даденост и непосредствено даващи израз в езика и речта. Така деликатно се извежда и проблемът за несексисткото по отношение на рода/пола говорене/писане и отстраняване на дискриминацията на женския род (пол) в лингвистиката като част от по-общата стратегия към недискриминационна „политическа правилност” в западните общества.

 

Монографията Пол и език – иновативни изследвания. Поведенчески и езикови модели е провокативно навлизане в многообразието от идентичности и полов символизъм в различни култури, като прави видими всекидневни ситуации от частната и публична сфера, улавяйки устойчивостта в поведенческите и езикови модели, но и променливите в динамиката и гъвкавостта на половите роли, на възприятията за мъжкостта и женскостта в съвременното общество.