The intellectual content of this file is copyrighted by the creators under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License. All reuse or distribution of this work must contain somewhere a link back to the URL https://www.slav.uni-sofia.bg/exist/apps/bgfolia/pages/index.html
Born digital.
Тази инициатива е благодарение на проекта: BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“.
Българската ръкописна книга през вековете има сложна история – изнесена е извън българските предели от манастирите и книжовните средища, особено по време на византийското владичество ХI-XII век, а също така след края на XIV в. при падането на българските земи под османско владичество. Миграцията на българските ръкописи е обусловена и от действията на пътешествениците на Балканите през ХVIII и XIX век (напр. В. И. Григорович, А. Ф. Гилфердинг и др.), които събират и изнасят книжовни паметници, които стават част от техните колекции. По-късно те се прехвърлят в библиотеки и архиви. Днес такива ръкописи са в ръкописни сбиркив Русия, Австрия, Полша, Румъния, Чехия и др. Много ценни кодекси са разделени на части, като всяка част се намира в различна страна – например Супрасълският сборник от Х в., който се пази във Варшава (Полша), Любляна (Словения) и Санкт Петербург (Русия).
Данни за тези процеси бяха издирени и експонирани в проекта „Южните и източните славяни: разнообразие и взаимодействие на писмените култури XI-XX век“ (2018–2020), програма ERA NET Rus Plus. Предлаганото проучване ще продължи тази работа и ще включва както страни в Европа, така и манастирски сбирки извън нея, напр. манастирът „Св. Екатерина“ на Синай. Отдавнашна задача на българската медиевистика е събиране на най-необходимите сведения за тези ръкописи в един анотиран индекс на книжовните паметници в български произход, който да бъде достъпен в интернет. Началото на такъв проект бе докладвано в Комисията „Паметта на света“ на ЮНЕСКО още през 2016 г., но не получи институционална и финансова подкрепа. Независимо от това, благодарение на многогодишните усилия на специалистите – чрез публикувани описания и отделни проучвания – има положено начало, още 70-те години на миналия век с издирванията на Б. Ст. Ангелов и К. Куев, както и до днес с приносите на Кл. Иванова, Св. Николова, М. Йовчева и др. Страни като Полша и Чехия отдавна са направили своите проекти за книжовни паметници в чуждестранни библиотеки и архиви и може да се почерпят знания от техния опит и формална рамка на анотираните индекси. Ще бъдат използвани както наличните аналитични описания на ръкописи, така и възможността да бъдат проучени някои сбирки de visu.
Създаване на анотиран индекс на ръкописни книги с български произход Х-ХIV в., съхранявани в чуждестранни книгохранилища (дигитална форма)
Анотиран индекс на ръкописни книги с български произход Х-ХIV в., съхранявани в чуждестранни книгохранилища (в дигитална форма)
В българската палеославистика най-голям принос за издирване на български паметници през ХХ в. имат изследователите К. Куев (Куев, К. Съдбата на българската ръкописна книга през вековете. София, 1986) и Б. Ст. Ангелов (Из старата българска, руска и сръбска литература. 1. 1958; 2. 1976; 3. 1978), както и изданието на съчиненията но св. Климент Охридски (1970, 1973, 1977). Редица ръкописи са описани и въведени в науката от К. Станчев (Неизвестные и малоизвестные болгарские рукописи в Париже. – Старобългаристика, 5, 1981, кн. 3.), Кл. Иванова (Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София, 1981), Св. Николова, М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева (Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог. София: КМНЦ: Програма Фар, 1999), Б. Христова в съавторство с колеги от Руската Национална библиотека (Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. София, 2009) и др.
Трябва да се отбележи, че в издадените аналитични описания схемата на данните е различна и се подчинява на различаващи се правила и схващания във времето. В описанията на учени от други страни се отбелязват ценни български ръкописи още от XIX век, напр.: Калайдович, К. Ф. П. Строев. Обстоятельное описание славяно-российских рукописей, хранящихся в Москве в библиотеке тайнаго советника, сенатора, двора его императорскаго величества действительнаго каммергера и кавалера графа Федора Андреевича Толстова. С палеографическими таблицами почерков с XI по XVIII век. Москва: В Типографии С. Селивановскаго.Москва, 1825; Горский А. В., К. Невоструев К. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки : отделы 1-3. Москва: в Синодальной типографии, 1855-1869; Попов, А. Описание рукописей и каталог книг церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. Москва, 1872 и др.
През ХХ век описанията на славянски ръкописи се обогатяват и данните в тях стават все по-детайлни и важни за историята на старобългарското книжовно наследство. Освен в руските библиотеки, могат да се посочат трудове за библиотеките във Виена, Букурещ, Белград, напр.: Birkfellner, G. Glagolistische und Kyrillische Handschriften in Österreich. Wien, 1975; Panaitescu, P. Manuscrise slave din Biblioteca Academiei R.P.R. 1. București, Editura Academiei, 1959; Catalogul manuscriselor slavo-române și slave din Biblioteca Academiei Române. 2. 2003, 3. 2018; Штављанин-Ђорђевић, Љ., Гроздановић-Паjић, М., Црнић, Л. Опис ћирилских рукописа Народне Библиотеке Србиjе, Београд, 1986 и др.
В нашата съвременност продължава работата на чуждестранни екипи по описание и дигитално представяне на славянски ръкописи. За руските библиотеки са много полезни сайтовете, които осигуряват достъп до дигитални копия – на Руската държавна библиотека в Москва, Държавния исторически музей, Държавния архив на Русия, на Руската Национална библиотека и Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург.