Петър Тодоров Козаров (25 март 1873 – 30 апр. 1957) е ботаник, агроном и стопански деец. Роден е в Сливен. Завършва Сливенската мъжка гимназия (1892) и естествени науки с докторат в Лайпциг (1896). Учител по ботаника в Пловдивската мъжка гимназия (1897–1899); асистент в Ботаническия институт на СУ (1899–1901); учител в Софийската мъжка гимназия (1901–1903). Започва работа в МТЗ, специализира фитопатология и земеделско опитно дело в Германия, Франция и Италия (1903–1905). След завръщането си в България (1905) е назначен за управител на новооткритата Земеделска опитна станция в Образцов чифлик край Русе, а през 1910 г. е преместен за директор на Централния земеделско-изследователски институт в София. В края на с.г. е командирован в чужбина да проучи земеделските застраховки, след което става началник отделение на застраховки срещу градушка при новосъздадената БЦКБ, а по-късно – администратор в застрахователния отдел, където работи 20 години. Член на Дружеството за практическа ботаника в Берлин.