Работата представя български художествени текстове, чийто критицизъм спрямо НРБ-действителността е легитимиран по характерен начин – чрез актуализиране на памет за поемата „Септември” на Гео Милев. В края на краищата разочарованието, което споделят обглежданите творби, е разочарование поради невъзможността думите, проектите, обещанията, поезиите да се в-плътят, да се превърнат в реалност...