Житието на св. Антоний се приема за базисния текст на християнското монашество. В него започва развитието на духовната терминология, с която новото културно движение обмисля, обговаря и предава духовните реалии, до които достига. Преводите на житието в славянска среда представят интересни преводачески решения, които следва да бъдат разгледани както в съпоставка с корпуса от класически старобългарски текстове, така и с такива, запазени в по-късни преписи но със сигурен старобългарски произход. Едно такова вглеждане цели не само да проследи историческия развой на християнската лексика, но също така да проследи динамичната ѝ връзка с късноантичните културни и философски контексти, в които тя възниква.