В настоящия доклад са разгледани семиостилистичните кодове във финалния монолог на романа „Възвишение” на Милен Русков на няколко езикови равнища. Целта на текста е да бъде анализиран начинът, по който функционира монологът в контекста на теорията на Чарлз Пърс за знака като триадична връзка, с чиято помощ се реализират динамичните връзки в съзнанието на четящия.