Обект на доклада е ръкопис 1423 НБКМ на католическия книжовник Петър Ковачев Царски от 1793 г. Това е новобългарски паметник, съдържащ 133 поучителни истории, наречени от автора „юрнеци”. Разглежда се традицията на този тип четива и начина, по който ръкописа на Петър Ковачев се вписва в нея. Чрез разказването на всяка една история се цели да бъдат предпазени християните от изпадане в прегрешение, представени са последователно обстоятелства, при които човек може да бъде изкушен от дявола, и са дадени напътствия за това как да бъде постигнато спасението след смъртта. Докладът разглежда езика на сборника и начините, по които чрез словото се внушава необходимостта от конкретно действие за запазване на християнското благочестие.