Във фокуса на вниманието са български романи от последните десетилетия, при които може да се наблюдава заличаването на жанровите разделения. Модели, характерни за жанра на фантастиката и дистопията, влизат в повествователните стратегии на редица романи извън фантастиката, а, от друга страна, романите от жанра на фантастиката усвояват мотиви, разработени в каноничната литература, като при мотивите за съня или двойника. Визиите за бъдещото общество инжектират повествованието с по-висока динамика и повишена събитийност. Обект на наблюдение е прозата на Алек Попов, Радослав Парушев, Васил Георгиев, Момчил Николов, Владимир Полеганов, Агоп Мелконян, Янчо Чолаков и др.