Литературоведските дискусии относно назоваването на актуалния период в началото на ХХІ век и опитите да бъдат разпознати доминантни тенденции, наследници на постмодернизма, показват склонност към все по-пространно и задълбочено разглеждане на една от тези тенденции – метамодернизма. Сред особеностите на художествени творби, причислявани към това течение, се разпознават такива, които дават основания да се допусне, че има нова „чувствителност”, „искреност”, както и нов интерес към „големите наративи”. Дали дигиталните разкази са новите големи наративи, могат ли да бъдат, стремят ли се към това (обръщайки се към теоретичните позиции на постмодернизма) и как се пише историята на съвременността, са въпроси, които докладът ще се опита да формулира отчетливо и да предложи възможни отговори.