Този текст изследва различните проявления на отношенията майки – дъщери в романа „Попитай сърцето“ на Амели Нотомб.

Възможността връзката между майка и дъщеря да бъде прочетена в цялата ѝ социално-психологическа сложност несъмнено е систематично възпрепятствана от наложения мит за „естественото“ формално ниво на отношения със семеен произход и генеалогия. Отвъд неизменната убеденост в инстинктивната любов-и-зависимост между майката и дъщерята обаче, оказва се, въпросните отношения могат да бъдат лишени именно от любов-и-зависимост. В работата са проследени някои от аспектите на подобна „сърдечна недостатъчност“.