Докладът разглежда в автотекстуална и културноисторическа перспектива проблема за писмеността в рамките на Пенчо-Славейковото творчество с акцент върху поетическите му произведения. Целта на доклада е интерпретирането на репрезентациите на писмеността и/ или писането като специфичен праг на възможностите за идентифицирането на авторепрезентативността на Славейковия идиолект, който бележи точка на неавторепрезентируемост, която едновременно обуславя и разрушава субекта като (привиден) център на предполагаемо установимата „модерна“ естетическа програма на „Мисъл“.