Изчезнали и забравени имена
|

ИЗЧЕЗНАЛИ И ЗАБРАВЕНИ ИМЕНА

Едва ли има друга область, въ която да сѫ ставали толкова много и чести промѣни на населението, както въ земитѣ на източната половина на Балканския п-въ. При всѣка смѣна на населението въ много покрайнини сѫ ставали и промѣни на селищнитѣ и мѣстни названия. Голѣма часть отъ старитѣ имена сѫ изчезнали още твърде рано, други презъ срѣднитѣ вѣкове и турското ни робство, а трети сѫ запазени въ названията на нѣкой самотенъ връхъ или никому неизвестна долина, изворче или мѣсто, Много отъ старитѣ

[с.43]

имена постоянно изчезватъ и въ наши дни, като се замѣнятъ съ „модерни", повечето изкуствени и безсмислени, заповѣдани отгоре названия. Изчезналитѣ и забравени имена сѫ запазени само въ съчиненията на старитѣ гръцки, латински, византийски, арабски и други автори или старобългарскитѣ документи и приписки, въ епиграфскитѣ паметници или въ нѣкои незначителни мѣстни названия, известни само на жителитѣ отъ едно или две села.

Въ Илиадата се споменува прочутия по своето вино гр. Ἰσμάρος — Исмаръ, който се е намиралъ въ областьта на тракийското племе кикони, живѣли нѣкѫде по юго-източнитѣ склонове на Родопитѣ, и който споредъ Страбона е лежалъ близу до Маронея, градъ отдавна изчезналъ и забравенъ. Кѫде изъ източна Тракия сѫ изворитѣ на р. Теаръ, до която въ похода си срещу скититѣ презъ VI в. пр. Хр. Дарий I заповѣдалъ да издигнатъ могила? Не се знае и мѣстоположението на прочутия къмъ VI в. пр. Хр. съ своитѣ златни рудници и отдавна изчезналъ и забравенъ градъ Скаптесиле, който се е намиралъ нѣкѫде изъ Пангей (дн. Пърнаръ-дагъ). Преди много вѣкове е забравено и най-старото име на Пловдивъ, който споредъ Амианъ Марцилинъ се е наричалъ Евмолпида. Коя е рѣката Сергентай изъ Овчо-поле, до която презъ V в. пр. Хр. е имало царски дворецъ? Коя е рѣката Лигинъ, далечъ три дни пѫть отъ р. Дунавъ, до която е стигналъ Александъръ Велики следъ преминаването на Хемусъ, въ похода му срещу трибалитѣ? На кой родопски връхъ се е намирало прочутото светилище на Дионисий, което е било посетено отъ Александра Велики и бащата на императора Августа?

[с.44]

Въ началото на III в. пр. Хр., келтитѣ основаватъ свое царство на югъ отъ Стара-планина, съ столица Τύλις-— Тиле. Где изъ Казанлъшко се е намиралъ този градъ и има ли той нѣщо общо съ споменатия у готски историкъ Иорданесъ презъ VI в. сл. Хр. градъ Τουλεοῦς — Тулеусъ?— Това и до днесъ не е установено. А да се отождествява, както нѣкои приематъ, името на днешното с Τулοвο (Каз) съ името на старото Тиле е съвършено неоснователно и погрѣшно.

Отдавна е забравено и старото име на Витоша — Σκόμιος или Σκόμβρος, както и названията на много отъ приморскитѣ градове като: ἌβδηραАбдера, дн. Булустра къмъ Деде-Агачъ, Пéρινθος — Перинтъ, дн. Ергели на Мраморно море, Бизоне до Каварна и пр. Все презъ края на античната епоха сѫ забравени и названията на градоветѣ Стибера, Дериопъ и Акане, които сѫ се намирали нѣкѫде около р. Черна. Тогава изчезватъ и Ницеа изъ Битолско, Ускана около Кичево, Стене, който ще е лежалъ около Демиръ-капия, Скиртиана, Антигонеа, Γορτυνία — Гортиния и др., които ще трѣбва да търсимъ изъ долината на р. Вардаръ. И името Керкенитесъ е изчезнало, за да се замѣни съ названието на неотдавна пресушеното Тахино езеро.

Подиръ VI в. сл. Хр. не се чува повече и още не се знае и мѣстоположението на главния градъ на беситѣ — Бессапара, който се е намиралъ изъ Пазарджишко, южно отъ р. Марица. Кѫде между р. Искъръ и Цибрица се е намирала пещерата Кейресъ, въ която презъ 29 год. пр. Хр., значителна часть отъ мизитѣ, заедно съ тѣхнитѣ жени, деца, добитъкъ и покѫщнина сѫ били принудени да се скриятъ, и затворени отъ М. Лициний Красъ, измрѣли отъ гладъ?

[с.45]

Забравени сѫ и названията на голѣмъ брой римски градове изъ българскитѣ земи, имената на които сѫ ни известни отъ старитѣ автори, като напр. Траянополисъ (между Фере и Деде-Агачъ), Топиросъ (съ неизвестно мѣстонахождение, източно отъ Драма), Плотинополисъ (дн. Димотика), Августа Траяна ( Ст. Загора), Августа (дн. Хисаръ — Пловдивско), Пауталия (Кюстендилъ), Вариана до Лѣсковецъ (Орѣх.), Оескусъ до Гигенъ (Ник.), Нове до Свищовъ, Приста (дн. Русе), Марцианополисъ до Девня (Варн.), Дионизополисъ (дн. Балчикъ), Мелдия до Драгоманъ и пр. А где изъ Мизия е лежалъ споменатиятъ само у единъ късенъ римски авторъ градъ Помпеанополисъ, при Чумаковци ли или на нѣкое друго мѣсто? — Това ще ни покажатъ само бѫдещитѣ разкопки и издирвания.

И имената на много селища, които сѫ ни познати отъ римскитѣ итинерарии (карти), сѫ забравени и то наскоро следъ идването на славянитѣ, като напр.: Бугарака до Лѣсново (Новосел.), Сирнота до Маноле и Перемболе до Бѣлоземъ (Пловд.), Карасура до Свобода (Чирп.), Адъ Путеа до Рибенъ (Плев.), Сторгозия до Плѣвенъ, Дорионесъ, вѣроятно около Дойренци (Лов.) Мелта, дн. Ловечъ, Состра до Ломецъ (Троян.), Камиструмъ до Козлудуй (Орѣх.) и т. н.

Отъ епиграфскитѣ паметници ни сѫ известни много тракийски и римски селищни названия, чиито имена сѫ изчезнали наскоро следъ тѣхното разрушаване презъ IV и V в. сл. Хр. Мѣстонахожденията на една часть отъ тѣзи селища сѫ открити благодарение на намѣренитѣ въ тѣхъ надписи, но другата по-значителната часть ще останатъ, може би, завинаги неизвестни. Тукъ ще се задоволимъ, като отбележимъ само нѣкои отъ известнитѣ ни отъ надписитѣ, изчезнали имена,

[с.46]

като напр.:

Бурдапа (Βουρδάπα) — до Саладиново (Пазард.),

Бендипара (Βενδιπάρα) до Строево (Пловд.),

Земидрена (Ζεμιδρηνα), между Баткунъ и Вѣтренъ-долъ (Пазард.),

Скаптопара (Σκαπτοπάρα) до Г. Джумая,

Дискодуротера (Δισκοδουράτεραι) до Гостилица (Дрѣн.),

Пиретензиумъ (Piretensium) до Горско Косово (Севл.) и

Скодренось (Σκοδρενός) до Опѝцвѣть (Царибр.).

Нѣкѫде изъ Софийско сѫ Ранискелосъ (ῤανίσκελος) и Атипара (Αθιπάρα).

Α на кои мѣста изъ Чирпанско и Пловдивско ще трѣбва да търсимъ Базопара (Βαξοπὰρα), Стратопара (Στρατοπάρα), Гелупара (Γελουπάρα), Курпиза (Κουρπίσα), Красалопара (Κρασαλοπάρα) и Келеносъ (Κελληνός) ?

И изъ околностьта на Хисаря сѫ се намирали отдавна изчезналитѣ селища като: Брентопара (Βρεντοπάρα), Мосина (Μοσσίνα), Геринула (Γερινοῦλα), Зеробаста (Ζεροβάστα), Зерклене (Ζερκληνή), Бдекерене (Βδεκυρηνή) и др.

Изъ Добруджа сѫ се намирали изчезналитѣ селища: Декастера (Δεκαστέρα), Либиста (Libistus) и Зичера (Ζίτσέρα), а около Никюпъ — Арзила (Ἀρσίλα) и пр.

Где изъ Борисовградско се е намирало селището Скаскопара (Σκασκοπάρα), е изъ Зѫхненско — Тасибесита (Τασσιβήστα)? — това вѣроятно никога не ще се узнае.

По всички краища на българскитѣ земи се намиратъ следитѣ на много стотици градове, крепости и села, сѫществували презъ римската епоха, на по-голѣма часть отъ които едва ли нѣкога ще се узнаятъ точнитѣ мѣстонахождения. И до днесъ не ни е известно името на голѣмия римски градъ, който се е издигалъ на мѣстото на с. Чумаковци (Б. Слат.). Развалини и следи отъ по-голѣми селища на римската епоха има до: Макрешъ (Кулско), Кладорубъ (Бѣлогр.), Криводолъ (Врач.), Ерденъ (Ферд.), Мездра и Карашъ (Врач.), Алтимиръ (Орѣх.), Бѣжаново (Лук.), Баховица (Ловч.), Сухиндолъ (Севл.),

[с.47]

Павликени (Търн.), Ковачевецъ и Опака (Попов.), Стралджа (Ямб.), Караново (Н. Загор.), Голѣмо-село (Каз.), Черноземъ (Пловд.), Юнацитѣ (Паз.) и много други, старитѣ имена на които вѣроятно никога не ще узнаемъ.

Где сѫ се намирали Описена (Οπίσηνα), Тибиска (Τιβίσκα), Боспара (Βόσπαρα), Бепара (Βεπάρα) и Исчипара, които сѫ лежали изъ Пазарджишко, Берипара (Βεριπαρα) изъ Г. Орѣховско, Ролигера (ῥολλι-γεράς) изъ Дупнишко ? А колко селища и крепости се споменуватъ у Прокопия, които е поправилъ или въздигналъ Юстинианъ? Тукъ ще споменемъ само нѣколко названия на крепости, изчезнали и забравени, може би, още съ идването на българитѣ, като: Мундепа (Μούνδεπα), Арина (Ἀρίνα) между Одесосъ и Никополисъ, Айадава (Ἀϊα-δαβα) около Бѣла-Паланка, Браиола (Βραϊολα) въ областьта около Тимокъ, Залдапа (Ζάλδαπα) между Девня и Силистра, Ἀσίλβα и Σίσνάδαβα изъ Добруджа, Тарпоронъ (Τάρπωρον), Хердускара (Χερδούσκερας) и Собаста (Σόβαστας) изъ Кюстендилско и пр. Не е известно и мѣстоположението на основания отъ Юстиниана и споменаванъ до късни времена градъ — Юстиниана Прима!

Не се знаятъ и мѣстата на споменатитѣ у Хиерокла презъ VI в. двата, съ тракийски имена, градове (Βάργαλα) и Запара (Ζᾶπαρα), които сѫ се намирали изъ долината на Брѣгалница.

Отдавна сѫ изчезнали и забравени и имената, както и точнитѣ мѣстонахождения на епископскитѣ градове Диосполисъ (Διόσπολίς), Диоклецианополисъ (Διοκλητιανόπολις), Себастополисъ (Σεβαστόπολις), Иоаница (Ἰωαννίτζων) и др., които сѫ се намирали нѣкѫде изъ Южна България. Не се знае положително и седалището на изчезналата изъ Пловдивско, епископия Драгавития. И името

[с.48]

на разположения при устието на Черна гр. Stobi отдавна е забравено.

Названията на много крепости и градове изъ предѣлитѣ на българскитѣ земи, преминавали отъ едни рѫце въ други, се споменуватъ и между 8—14 в. Имената на голѣма часть отъ тѣзи крепости и селища сѫ забравени още при тѣхното разрушение въ войнитѣ между българи и гърци, или при падането ни подъ турцитѣ. Въ войнитѣ между българи и гърци, или българи и маджари, кумани и латинци, или гърци и кумани и печенеги, на югъ отъ Дунава се споменуватъ много крепости, чиито имена отдавна сѫ забравени, като напр.: Меркели (вѣроятно Хисаря до Карнобатъ, до който минава рѣкичката Марцѝлъ), Голое до Комàрево (Карн.), Белятово (Βελιάτοβα) нѣкѫде и изъ Пловдивско (споменато въ войната между византийци и печенези презъ 1086 г.), Лардея, Ктения, Бастерна, нѣкѫде изъ Сливенско и Ямболско, Каменна и Девина изъ Котленско, Кочово (Ст. Заг.), Близме до Калугерово (Харм.), Пеячево изъ Ст.-Планина, Кичево и Стеница (Варн.), Козякъ, Грамена и Червезница изъ източна Стара-планина, Пиргиционъ до дн. Бургуджи, — Г. Александрово (Слив.), Мундрага, нѣкѫде изъ северо-източна България, заселения отново до Стара-планина отъ Калояна гр. Авлиенъ, Копсисъ, нѣкѫде изъ Карловско и мн. др. И днесъ, съ положителность не се знае, кѫде се е намирала областьта Парория, дето се е подвизавалъ Теодосий Търновски.

Много покрайнини изъ българскитѣ земи презъ срѣднитѣ вѣкове, дори и до началото на миналия вѣкъ сѫ се наричали Загора. Въ днешни дни, обаче, това име е запазено само въ нѣкои народни пѣсни и двата града Стара и Нова Загора.

[с.49]

Α где трѣбва да търсимъ Констанция, до който градъ, споредъ Сюлейманкьойския надписъ, е стигала границата между България и Византия презъ 9 и 10 в. — Изъ Харманлийско или при Малко-Тополово (Асен.), дето върху единъ високъ върхъ се намирать развалинитѣ на голѣма крепость, която днесъ се нарича Костàнтия! Α где изъ Южна България се е намиралъ споменатия въ сѫщия надписъ градъ Балзена (Βαλζῆνα)? — За сега оставатъ неизвестни.

Забравени сѫ и старитѣ български имена на градоветѣ: Морунецъ (дн. Кавала), Тухтонъ (дн. Поморие), Велбѫждъ (дн. Кюстендилъ), Равенъ (до Тработивище — Щипско,) Главница, между Бератъ и Валона въ Албания и пр.

Въ грамотитѣ на българскитѣ царе се изреждатъ много названия на мѣста, села и градове, сега никому неизвестни и завинаги забравени, като: Житомискъ (градъ, който е лежалъ между Кюстендилъ и Дупница), Столникъ, Слепче, Слано, Лимовица, Врачовецъ, Българино, Абланово и др., които сѫ се намирали изъ Дупнишко, Г. Джумайско и Кюстендилско. Въ Батошевския надписъ, нѣкѫде изъ Севлиевско се споменуватъ Витен и Рибаре, села, отдавна забравени.

Α колко много названия на стари крепости, които сега носятъ нарицателнитѣ имена „градището, „калето", „хисаря" и др. сѫ изчезнали при падането ни подъ турцитѣ, а съ разрушаването имъ и тѣхнитѣ имена сѫ забравени! Какъ сѫ се наричали крепоститѣ до Фотиново (Пещ.), Триградъ и Гела (Дев.), до Брацигово, Кърджалии, Говедарци (Самок.), Бистрица (Дупн.), Върбово и Чупрене (Бѣлогр.), Бѣлимелъ и Ерденъ (Ферд.), Оходенъ, Габаре и Реселецъ (Б. Слат.), Драгана и Смочанъ (Ловч.), Лешница и Ѫсенъ (Тетев.), Ѫгленъ, Карлуково и Блъсничево (Лук.),

[с.50]

Батошево и Росица (Севл.), Табачка (Бѣлен.), Габрово, Кипилово (Елен.), Заветъ (Айт.), Черково (Ст. Заг.), Бълг. поляна (Харм.), Тополовградъ и т. н., за сега не знаемъ. Не сѫ ни извести и названията на многобройнитѣ, изчезнали при падането ни подъ турското робство села и градове, останкитѣ на които и до днешни дни личатъ по много мѣста изъ българскитѣ земи, като при: Луковитъ, Видраре, (Тет.), Г. Пещене (Врач.), Цѣрово (Соф.), Джурилово (Б. Слат.), Чамшадиново (Ихт.), Пастуша (Пловд.), Калояновецъ (Ст.-Загор.), Попово, Св. Илия и Ново-село (Елх.), Бѣгунци (Карл.), Расникъ (Брѣзн.), Бѣла-черква (Търн.) и мн. др.

Забравени сѫ имената и на не малъкъ брой селища, изчезнали презъ епохата на робството. И тогава честитѣ войни, грабежи, потурчвания, помохамеданчвания и възстания сѫ принуждавали българитѣ отъ много покрайнини да напускатъ роднитѣ си огнища, за да потърсятъ спасение въ други области или далечни земи. На мѣстото на изоставенитѣ селища се е настанявало турско население или по-късно сѫ се преселвали българи отъ по-близки или по-далечни краища. По този начинъ връзката между по-старото и новодошлото население се е прекѫсвала, а съ това и старитѣ имена сѫ се забравяли. Презъ турското робство се забравя името Славиеви гори, както и името Каменица, съ което се е наричала презъ 15— 17 в. Западна Стара-планина.

Въ една приписка отъ 1600 год, писана въ Тетевенъ четемъ следното: "Ѿчьство ми ѥ загорїе таразїа Ѿ граде оугреша близ монастыра сТаа Петка.."

Где въ земя Загорска, т. е. изъ Южна България се е намиралъ този градъ Угрешъ, който навѣрно скоро следъ това е изчезналъ, съ положителность не е установено. И въ други

[с.51]

приписки и документи се споменуватъ изчезнали, въ повечето случаи, съ неизвестни мѣстоположения, разорени презъ робството селища, като : Водно, между Червенъ брѣгъ и Луковитъ, Тулешово въ Тулешова странь до Хановетѣ (Тетев.), Банкοвο, нѣкѫде изъ Родопитѣ, и мн. др. Все презъ робството изчезва и селото Κοвилъ до Изворъ (Ямб.), въ името на което е било запазено античното название на основания отъ Филипа Македонски гр. Кабиле.

А колко много други селища, имената на които едва ли нѣкога ще узнаемъ, сѫ изчезнали презъ годинитѣ на робството, какъвто е напр. случая съ голѣмото, изчезнало презъ края на 16 в. селище до с. Търнава (Б. Слат.)!

Отъ турскитѣ пѫтешественици и документи знаемъ имената на голѣмъ брой селища, изчезнали презъ робството. Презъ първата половина на 17 вѣкъ, между многото селища, Хаджи Калфа споменува и четири града изъ Северна България, съ неизвестни мѣстоположения и напълно забравени имена. Тѣ сѫ: Хуталиджа, който се е намиралъ между Плѣвенъ, Никополъ и Търново, Загοра — между Русе, Търново и Свищовъ, Ала-клисе, нѣкѫде изъ Търговишко и Поимия — между Враца, Орѣхово и Ловечъ. Забравени сѫ имената и на изчезналитѣ презъ 17—18 в. селища, като напр.: Лешовецъ (изъ Видинско), Слοвникъ и Мирковци (Берк.), Баня и Лозница (Плѣв.), Ροсица (Севл.), и др.

Много сега изчезнали села се споменуватъ и въ релациитѣ на католишкитѣ мисионери презъ 17 в. Имената на не малъкъ брой отъ тѣзи селища сѫ вече забравени, а тѣхнитѣ мѣстоположения и до днесъ оставатъ почти неизвестни. Изъ Карловско се споменуватъ, изчезналитѣ следъ 17 в. села Карàчево и Павликèни, а где изъ

[с.52]

този край сѫ били — Xоджово и Ново село? Изъ Ловчанско се споменува голѣмото, изчезнало още презъ 17 в. католишко село Телèжане, следитѣ на което знаятъ само по-старитѣ граждани на Ловечъ. А где, все изъ този край сѫ се намирали: Червенъ-брѣгъ и Калугерово? До сега още не сѫ открити и следитѣ на малкото село Кочèшево, което се е намирало изъ Горно-Орѣховско.

И въ днешни дни постепенно се забравятъ старитѣ, въ много отношения, хубави названия, между които тукъ ще споменемъ: Бурèлъ, Ρỳпчосъ, Кỳтловица, Бренѝца до Лѣсидрѣнъ и Бѣжаново, Кàменица до Угърчинъ (Ловч.), Бѣлѝновецъ до Деветаки (Ловч.), Сладнѝца до Б. Слатина, Грезнѝца до Добралево (Орѣх.), Кепѝчево до Градецъ, и Зелèни до Ново-село (Вид.), Пля́шово до Глава Панега (Лук.), Калоянова-махала въ София, Шишмановъ-долъ до Дуванли (Пловд.), и мн. др.

Скоро ще се забрави и името на несѫществуващото вече Тахино езеро.