Имена от гръцки произходъ
|

гръцки език гръцки названия гръцки влияния

ИМЕНА ОТЪ ГРЪЦКИ ПРОИЗХОДЪ

Както и трѣбва да се очаква, гърцитѣ сѫ оказали голѣмо влияние и върху топонимията, почти на всички български краища. Като почнемъ отъ съвременното име на столицата ни София, което е отъ гръцки произходъ, и свършимъ съ най-незначителнитѣ мѣстни названия като: Маврòги до Пèрущица или Пèтра до Г. Желѣзна (Троян.) ще разберемъ колко и до кѫде се е простирало гръцкото влияние изъ българскитѣ земи. Дори и названието на Видинъ, така както се изговаря днесъ е гръцка форма, прѣко стб. Бъдинъ.

Гръцкото влияние върху тракитѣ е започнало още отъ момента, когато покрай брѣговетѣ на Бѣло, Мраморно и Черно море сѫ почнали да никнатъ една подиръ друга гръцкитѣ колонии,

[с.71]

повечето отъ които сѫ носили гръцки названия като: Терма, Амфиполисъ, Неаполисъ, Еносъ, Хераклея, Аполония, Анхиало, Калатисъ и пр.

Особено силно е било гръцкото влияние презъ римската епоха. Тогава не само гръцкия езикъ се разпространилъ между мѣстното тракийско население, но и официалнитѣ документи, съ малки изключения, сѫ писани на гръцки езикъ. За това свидетелствуватъ многобройнитѣ епиграфски паметници, каквито особено много, сѫ открити на югъ отъ линията: Кюстенджа, Разградско, Търновско, Ловчанско, Тетевенско и Врачанско.

Следъ пропадането на римската империя, разпространението на християнството още повече е подпомогнало и за разширението на гръцкото влияние между славянскитѣ племена. Въ документитѣ отъ тази епоха срѣщаме голѣмъ брой селищни названия отъ гръцки произходъ, отъ които тукъ ще изброимъ: Агатоникè до Орѣхово (Свиленгр.), Аркадиополисъ до Люле Бургасъ, Проватонъ (Одринско), ДидимотихонъДимотика, АгатополисъАхтополъ, Созополъ, Себастополисъ, вѣроятно дн. Хисаръ (Пловд.), Диосполисъ и пр.

Преселенитѣ отъ Крума изъ източна Тракия въ Северна България гърци, вѣроятно ще да сѫ оказали известно влияние и върху названията на нѣкои мѣста и селища на северъ отъ Стара-планина. Може би повече влияние гърцитѣ ще сѫ оказали презъ епохата на 160-годишното византийско робство, както и при по-къснитѣ преселения на гръцки пленници изъ областитѣ отъ къмъ Мраморно и Бѣло-море въ териториитѣ южно отъ Дунава. Отъ тогавашнитѣ и по-късни автори знаемъ, че освенъ основанитѣ или преименувани презъ този периодъ градове и крепости като: Алексиополись, може би надъ

[с.72]

Староселъ (Пловд.), срѣщаме и названията: Лардея, Неозиконъ дн. Мезекъ (Свиленгр.), Στενίμαχος, Περπεράκιον дн. Перперекъ (Кърдж.), Ῥουσό καστρον, Πιργίτζιον дн. Горно Александрово (Слив.), Ἀετός = Айтосъ, Πετροβοῦνος нѣкѫде въ източна Стара-планина, Парория, Периторъ и др.

И днесъ у насъ изъ много покрайнини сѫ запазени известенъ брой мѣстни, рѣчни и селищни названия отъ гръцки произходъ, една часть отъ които сѫ почти запазили първоначалната си форма, а другата по-голѣмата часть отдавна сѫ побългарени чрезъ прибавяне къмъ гръцката основа на славянскитѣ наставки -ица, -ецъ, -ово, -щица, -ене и пр.

Като по-интересни, почти напълно запазили първоначалния си гръцки изговоръ, могатъ да се отбележатъ следнитѣ названия:

Анхиàло отъ Ἀγχίαλος, което значи „близу до морето" — Поморие.

Созòполъ отъ Σωζόπολις = „градъ на спасението".

Станѝмака — Στενίμαχος = тѣснобранство = Асеновградъ.

Ямбòрано (Кюст.) = ᾿εμπόριον тържище, сѫщиятъ произходъ има и Εмбοре, Костурско.

Перивòлъ (Кюст.) — περιβολή = градина, ограда.

Яменъ (Кюст.) = εἱαμενή = мочуръ.

Κòйнο (Кюст.) = κοινός = община.

Доумоàръ (Кюст.) = δρόμος = пѫть и χάριν = добъръ.

Пороминò (Дупн.) = παραμονή.

Фрòлошъ (Дупн.) = φρούρησις = стража, постъ.

Мѝкре (Ловч.) = μικρός = малъкъ.

[с.73]

Патрахѝлъ = πέτρος = камъкъ и ἥλιος = слънчевъ, свѣтълъ = свѣтълъ камъкъ; това е една висока, отвесна скала надъ Тетевенъ, която най-напредъ отъ всички околни върхове се огрѣва отъ слънцето.

Пèтра = πέτρος, камениста височина надъ с. Г. Желѣзна (Троян.).

Маврòги = μαύρογη = черноземъ до Перущица.

Кòкина = κόκκινος = червенъ (отнася до червена почва) до Перущица.

Βрѝся = βρύσις = извοръ до Беденъ (Девин.).

Ликовỳни = λύκος = вълкъ и βουνός = хълмъ до Созополъ.

Клуцохòръ = κριτής-χορῶν = сѫдийско село, кварталъ въ Сливенъ.

Отъ побългаренитѣ названия отъ гръцки произходъ можемъ да отбележимъ следнитѣ :

Цалапѝца (Пловд.) = κάλαμος = каламица = тръстика.

Кокѝница до Бистрица (Соф.) = κόκκινος = червеница (отнася се до земя).

Агàтово (Соф.) = αγαθός = добъръ, хубавъ.

Калакàстрово (Красно градище, Севл.) = καλός = хубава, красива и κάστρον = крепость, градище.

Спàнчево (Тутр.) = σπανός = безбрадъ.

Пèтревене (Лук.) = каменица; на това име отговаря и Петричъ.

Пèрущица, село въ Пловд. и рѣка до Сапарево (Дупн.) = περιστερά = гълѫбъ, гълѫбица, гълѫбова рѣка.

Белàщица (Пловд.) = μέλας = черно, тъмно = черна рѣка.

Панагюрище = ἡ πανήγυρις = събрание, съборъ, панаиръ.

[с.74]

Фотòвища, (Огненово, Невр.) = φῶς = свѣтлина, освѣтено, огрѣно.

Бỳни-връхъ отъ βουνός = връхъ въ Чипровската планина.